РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Белоградчик, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Административно
наказателно дело № 20221310200290 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
Образувано е по жалба на „САНСТРОЙ” ООД – гр. Сандански, ЕИК
*********, представлявано от С. В. А.– Управител, против Наказателно
постановление № 05 – 2200145/ 21.11.2022 г. на Директора на Д „ИТ” – гр.
Видин, с което на осн. чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 414, ал. 3 КТ, на
дружеството е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1 500 лв., за
нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ, във вр. с чл. 1, ал. 2 КТ.
В жалбата се моли Наказателното постановление да бъде отменено,
предвид изложените в същата съображения. Доводите за исканата отмяна са,
че дружеството – жалбоподателя има сключен трудов договор с друго лице,
което в деня на проверката е работило на обекта, а не с това което е заварено
на обекта. Инвокират се доводи, че лицето, заварено на обекта С. П. не е
престирал работна сила, а само е наблюдавал работния процес, с оглед
преценката дали би могъл да се справи с работата, предвид специфичния
характер на машината. Сочи се, че в момента на проверката лицето С. П. само
е пазел багер, тъй като работещия багерист, отсъствал. Твърди се, че
1
Декларацията по чл. 402 КТ, е попълнена от заварения място на С. П. по
настояване на контролните органи и същата е подвеждаща, тъй като има
термини, които заблуждават попълващите я лица, които не са правно
грамотни. Моли се, съда да приеме, че нарушението не е доказано. Наведени
са доводи и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила:
АУАН е връчен на нарушителя без да е предявен съгласно изискванията на
ЗАНН, поради което е издаден в нарушение на чл. 43 ЗАНН. Сочи се
допуснато нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 7 ЗАНН, тъй като в АУАН не са
посочени имената, адресите и датите на раждане на свидетелите при
съставяне на акта. Като процесуално нарушение е посочено и
обстоятелството, че административнонаказващия орган не е изложил
аргументи, поради които приема, че случая не е маловажен съгл. чл. 28 ЗАНН
и липсва мотив защо е отказал неговото приложение. Изтъкнати са
аргументи, че на жалбоподателя в резултат на същата тази проверка са
наложени още две административни санкции, като наказанието е в общ
размер на 4 500 лв., което в тежките икономически условия би довело до
фалит наказаното дружество.
В съдебно заседание, дружеството – жалбоподател е представлявано от
процесуален представител – адв. Е. П. от АК – Благоевград. Поддържа
жалбата и моли съда да отмени обжалваното Наказателно постановление.
Подробни доводи излага и в хода на съдебните прения.
В подкрепа на Жалбата са представени писмени доказателства.
По искане на процесуалния представител на жалбоподателя, по делото е
допуснат и разпитан свидетеля С. Л. П. от гр. В. – лицето, заварено на обекта
в хода на проверката.
В разпита си, свидетеля П. заявява, че в деня на проверката не е работил
на обекта, а само е наблюдавал работния процес. Реално, с багера е работело
друго лице – Р. Р. Св. П. заяви, че Р. отишъл да обядва, а той се качил в
багера, за да го разгледа и в този момент на място дошли контролните органи.
В показанията си излага, че не е работел с машината, а само е седял вътре в
нея, тъй като му омръзнало да седи навън. Заяви пред съда, че работа в
дружеството – жалбоподател започнал на един по – късен етап – през месец
ноември 2022 г. Сочи в показанията си, че се затруднил при попълването на
декларацията и затова контролните органи му казали какво да напише.
2
Твърди, че в Декларацията посочил работното време, което знаел, че е
регламентираното такова във фирмата.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител – ст.
юрисконсулт Д. В., оспорва жалбата и моли съда да потвърди Наказателното
постановление като правилно и законосъобразно. Изложени са доводи, че в
хода на производството не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, както и че извършеното административно нарушение
е доказано. Подробни съображения са изложени в хода по същество на
делото.
По делото е допуснат и разпитан свидетеля на въззиваемата страна : В.
П. Ц. – актосъставител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба е процесуално
допустима. Подадена е от лице с право на жалба – наказаното ЮЛ, в
законния срок, пред компетентния съд.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съображенията на съда са следните :
От разпита на свидетеля на въззиваемата страна – актосъставителя В.
Ц., на длъжност «главен инспектор» към Д «ИТ» – гр. Видин, се установи
следната фактическа обстановка :
На 08.09.2022 г., била извършена проверка на обект кариера „Геопеча” в
с. г. О., общ. Д., обл. В., във връзка с упражняван контрол върху рискови
обекти, какъвто е и проверявания обект. Св. В. Ц., заедно с колегата си П. П.,
при извършената проверка установили, че на обекта се извършват земни
работи с багер с чук, който багер бил обозначен с инициалите с дружеството
– жалбоподател, като във въпросния багер било установен да работи
свидетеля С. Л. П. На същия, от страна на контролните органи, му била
предоставена за попълване Декларация по чл. 402 КТ, която се попълва при
всяка проверка. Лицето попълнило Декларацията собственоръчно, в която
посочил, че работи в дружеството „Санстрой” ООД от 01.09.2022 г. като
багерист, работи на обект кариера „Геопеча” с фиксирано работно време от
7.00 ч. до 17.00 ч. и почивка от 12.00 ч. до 13.00 ч. Св. Ц. показа в разпита си
пред съда, че в момента, в който извършили проверката установили, че
лицето реално е работело с багера. Проверяващите го помолили да спре
3
работа, след което го попитали работи ли на обекта и след дадения
утвърдителен отговор – че работи, му била предоставена за попълване
Декларация по чл. 402 КТ, в която същия обективирал посочените в нея
обстоятелства. От страна на контролните органи било изискано трудово досие
на работещия на място С. П., но такова не било представено от управителя на
дружеството при извършена проверка по документи на 27.09.2022 г. При
извършена справка в регистъра на подадени Уведомления за сключени
трудови договори в НАП, контролните органи установили, че за лицето С. Л.
П. няма сключен трудов договор, към датата на проверката 08.09.2022 г.
Поради това, за нарушение на чл. 61 ал.1 във вр.чл. 1, ал.2 КТ,
свидетеля В. Ц. съставил на дружеството – жалбоподател „САНСТРОЙ“ ООД
– гр. Сандански, АУАН № 05 – 2200145 от 17.10.2022 г.
АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя, тъй като след изпратена
покана до представителя на дружеството за явяването в Д „ИТ“ – гр. Видин,
управителя или негов представител не се явил и не е посочил причини за
неявяването. Поради това и АУАН е съставен в негово отсъствие и е изпратен
за връчване по седалището на дружеството с адрес гр. Сандански. АУАН е
върнат, подписан от нарушителя.
Въз основа на съставеният АУАН, е издадено Наказателно
постановление № 05 – 2200145/ 21.11.2022 г. на Директора на Д „ИТ” – гр.
Видин, с което на осн. чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 414, ал. 3 КТ, на
дружеството е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1 500 лв., за
нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ, във вр. с чл. 1, ал. 2 КТ.
От правна страна съдът намира следното :
Съдът, като взе предвид събраният по делото доказателствен материал,
обсъден заедно и по отделно, намира, че в хода на делото се доказа, че от
страна на жалбоподателя е осъществен състав на административно
нарушение, за което му е ангажирана отговорност.
Съдът, предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
приема за доказано, че на инкриминираната дата – 08.09.2022 г., свидетеля С.
Л. П. е престирал труд, преди с него да е бил сключен трудов договор.
Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се
уреждат само като трудови правоотношения, а по смисъла на чл. 61, ал. 1 КТ,
трудовият договор се сключва между работника или служителя и
4
работодателя преди постъпването на работа.
В собственоръчно попълнената Декларация по чл. 399, във вр. с чл. 402,
ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 402, ал. 2 КТ и чл. 39, ал. 1 АПК и чл. 40, ал. 1 АПК
и чл. 110, ал. 4 ДОПК от 10.11.2021 г., която има доказателствената сила на
частен свидетелстващ документ, лицето С. П. е посочил, че работи във фирма
„САНСТРОЙ“ ООД, на обект – кариера „Геопеча“, считано от 01.09.2022 г., с
работно време 07.00 ч. до 17.00 ч., почивни дни – 6 и почивки в работния ден
от 12.00 до 13.00 ч.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля на въззиваемата
страна – главен инспектор в Д „ИТ“ – гр. Видин – В. Ц.. Възприятията на
същия са преки и непосредствени, и пресъздават действителната фактическа
обстановка. Същият сподели личните си впечатления, че в деня на
извършената проверка, при пристигането им на обекта – на 08.09.2022 г., св.
С. П. е работел с машината – багер с чук. Св. Ц. заяви, че в момента, в който
пристигнали на обекта заварили св. С. П. да извършва земни работи с багера,
като дори го помолили да спре работа, за да проведат разговор с него. Съдът
изцяло възприема тези свидетелски показания, тъй като не съзира причина
поради които свидетелските показания на този свидетел да не бъдат
кредитирани от съда. Не се доказа св. Ц. да е заинтересован от изхода на
делото.
В пълен противовес на тези показания, са показанията на свидетеля на
жалбоподателя – С. Л. П. Съдът не може да основе съдебния си акт на тези
показания, тъй като приема същите за недостоверни. Св. П. е служител в
наказаното дружеството и е обяснимо, че с показанията си цели да потвърди
и закрепи защитната теза на жалбоподателя. Съдът не кредитира тези
показания, тъй като приема, че показанията му са пристрастни и обременени
от крайния изход на делото. Съдът не може да възприеме за достоверни
изявленията дадени в смисъл, че на св. П. „му омръзнало“ да стои отвън и
затова се качил в багера, за да го разгледа. Тези показанията будят съмнение
и озадачение в придадения им смисъл. Св. Ц. заяви, че св. П. е извършвал
земни работи в момента, в който са извършили проверката и дори
контролните органи са го помолили да преустанови дейността си.
Невъзприети от съда са и гласните доказателства на св. П. досежно
твърдяното, „че не знаел“ какво да напише в Декларацията по чл. 402 КТ,
5
предоставена му за попълване и затова я попълнил в този смисъл.
Необяснимо е, защо лице, което е заварено на мястото, без да е служител на
съответното дружество, би попълнил документ в този смисъл, посочвайки
начална дата, от която работи при този работодател, работно време, почивни
дни и почивки в работния ден. Липсва и житейска, и правна логика в това
твърдение. В случай, че св. П. не е престирал труд в този ден, най – логичното
поведение е да заяви пред контролните органи, че работи при този
работодател и на този обект.
Освен това, съдът намира, че попълването на Декларацията по чл. 402
КТ, не изисква притежаването на специални познания и досежно
съдържанието й няма никаква неяснота, поради което и не са необходими
специални указания за попълването й. Целта на тази декларация е, съгласно
чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ контролните органи да се осведомяват пряко от
работниците и служителите по всички въпроси във връзка с упражняването на
контрола, както и да изискват от тях да декларират писмено факти и
обстоятелства, свързани с осъществяването на трудовата дейност, касаещи
обичайните уговорки между страните по един трудов договор – работно
време, работно място, трудово възнаграждение, почивки.
Поради това, съдът приема, че будещи недоверие са показанията на св.
П. в соченото от него, че попълнил Декларацията по този начин, тъй като
знаел, че такова е работното време по принцип във фирмата.
При тези мотиви съдът приема, че показанията му не следва да бъдат
ползвани от съда при постановяване на окончателния съдебен акт, тъй като те
целят единствено и само да обслужат защитната версия на дружеството –
жалбоподател.
Съдът приема, че от обективна страна се доказа реализиране на състава
на административното наказание, за което от жалбоподателя е ангажирана
отговорност. Съдът не изследва субективния елемент, тъй като отговорността
на юридическите лица е безвиновна и достатъчно е да бъдат доказани
обстоятелствата при които е извършено нарушението.
Съдът счита, че всички доказателства по делото сочат на извода, че
лицето С. Л. П. е престирал труд, без да е имало сключен трудов договор с
него преди постъпването му на работа. Между страните е съществувало
трудово правоотношение което не е било уредено по изискуемия ред – чрез
6
сключване на трудов договор преди постъпване на служителя на работа.
Доказано е извършено от страна на жалбоподателя административно
нарушение на императивните разпоредби на КТ.
При общия контрол за законосъобразност на проведеното
административнонаказателно производство, съдът не констатира да са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават същото.
Правилно е опредЕ. нарушената законова разпоредба – чл. 61, ал. 1 КТ, във
вр. с чл. 1, ал. 2 КТ. Спазени са всички законни срокове при съставяне на
АУАН и издаване на Наказателното постановление. Както АУАН, така и
атакуваното НП съдържат всички задължителни реквизити, визирани в
ЗАНН. Не е налице нарушение, което да води до ограничаване и на правато
на защита на жалбоподателя.
Съдът приема, че както в акта, така и в НП, нарушението е описано
точно по време, място и при какви обстоятелства е извършено.
Изпълнителното деяние на процесното административно нарушение е
описано в достатъчно конкретна степен, с оглед императивните изисквания на
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, поради което не е налице съществено нарушение
на процесуално правни норми. Наказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението и е описал нарушените законови разпоредби.
По отношение на наведените в жалбата доводи за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила – АУАН е връчен на
нарушителя без да му е предявен съгласно изискванията на ЗАНН, поради
което е нарушен чл. 43 ЗАНН, както и за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 7
ЗАНН, тъй като в АУАН не са посочени имената, адресите и датите на
раждане на свидетелите при съставяне на акта, съдът намира следното :
По никакъв начин не са нарушени законовите изисквания на чл. 43
ЗАНН. За съставяне на АУАН, жалбоподателя е поканен да се яви в Д „ИТ“ –
гр. Видин – на 14.10.2022 г. – с писмо – л. 19 от делото. След като
Управителят на дружеството не се е явил за съставяне, предявяване и
връчване на АУАН, същия е съставен в негово отсъствие и му е връчен в усл.
на чл. 43, ал. 4 ЗАНН. АУАН съдържа разписка, в която управителя на
дружеството – жалбоподател е удостоверил, че е получил АУАН – на
24.10.2022 г., срещу подпис. Поради това, съдът приема, че не е опорочена
процедурата по връчване на АУАН.
7
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за нарушение на
разпоредбата на чл. 42, ал.1, т. 7 ЗАНН – че АУАН не съдържа изискуемите
данни за свидетелите, присъствали при съставяне на акта – имена, адреси,
дати на раждане. Напротив – видно от АУАН № 05 – 2200145 от 17.10.2022 г.,
при съставяне на АУАН са посочени всички изискуеми данни за свидетелите
съгласно чл. 42, ал. 1, т. 7 ЗАНН. Поради това и този довод остана несподелен
от съда.
Съдът не се солидаризира и с изложеното, че липсата на мотиви в
издаденото Наказателното постановление за неприложимост на чл. 28 ЗАНН
води до порочност на производството. Това не е сред задължителните
реквизити на Наказателното постановление съгл. чл. 57 ЗАНН, поради което
и липсва съществено процесуално нарушение в сочения смисъл.
Съдът не може да приеме, че случая следва да бъде съотнесен към
категорията на маловажните такива. Законодателят е придал особена
значимост при контрола и спазване на трудовото законодателство и именно
поради това е предвидил значителен размер на наказанието за този вид
нарушение. При анализа на всички доказателства в конкретния случай, съдът
не може да приеме, че извършеното от жалбоподателя нарушение е с по –
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от същия вид.
Съдът намира, че правилно е опредЕ. и санкционната разпоредба, въз
основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност от
жалбоподателя – чл. 414, ал. 3 КТ, предвиждаща наказание при извършено
нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ, каквото бе доказано, че е осъществено от
наказаното юридическо лице.
Дружеството е работодател по смисъла на & 1, т. 1 от ДР на КТ и като
на юридическо лице правилно му е определено наказание от вида
имуществена санкция. Наказанието е в законоустановения минимум.
Предвид гореизложените мотиви, съдът намира, че издаденото
Наказателно постановление е правилно и законосъобразно, поради което го
потвърждава.
По разноските :
Предвид изхода на делото – съдът потвърждава издаденото Наказателно
8
постановление, то жалбоподателят е този, който следва да понесе в своя
тежест направените по делото разноски от въззиваемата страна, каквито са
претендирани в процеса за юрискносултско възнаграждение. Съгласно чл.
63д, 3 ЗАНН, в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
Съгл. чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, възнаграждението се определя съгласно чл. 37
ЗПрП. Поради това, съдът определя разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., съгласно чл. 37 ЗПрП, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАДАВА Наказателно постановление № 05 – 2200145/
21.11.2022 г. на Директора на Д „ИТ” – гр. Видин , с което на
„САНСТРОЙ” ООД – гр. Сандански, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление : гр. Сандански, обл. Благоевград, ул. „Пирин“ № 104,
представлявано от С. В. А. – Управител, е наложена „Имуществена
санкция” в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лв. – на осн. чл. 416, ал. 5
от КТ, във вр. с чл. 414, ал. 3 КТ, за нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ, във вр. с
чл. 1, ал. 2 КТ.
ОСЪЖДА „САНСТРОЙ” ООД – гр. Сандански, ЕИК ********* ,
седалище и адрес на управление : гр. Сандански, обл. Благоевград, ул.
„Пирин“ № 104, представлявано от С. В. А. – Управител, ДА ЗАПЛАТИ на
Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Видин, ул. „Дунавска“ № 6,
представлявана от Надежда Симеонова – Директор, направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100.00 (сто) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд – Видин, в 14-дневен срок от съобщението, че е обявено на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
9