Р E Ш Е Н И Е
№ 693
гр.Плевен, 30.10.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на втори октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков, като
разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно
дело № 608 по описа за
2020 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 67 от 29.06.2020 год.,
постановено по НАХД № 20/2020 год., Районен съд
– гр. Червен бряг отменил Наказателно постановление № 19-0374-000369 от 14.06.2019 г. на Началника на
РУП, към ОДМВР – Плевен, РУ – Червен бряг, с което по отношение на К.Ц.Д. с ЕГН **********,***, за нарушение по
чл.137А, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба
в размер на 50 лв. на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.
Против горното решение постъпила
касационна жалба от Началник РУ- Червен бряг при ОД МВР- Плевен, в която се
излагат доводи, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди
се, че ответникът по касационната жалба не е от категорията лица, които попадат
в хипотезата на чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП, тъй като има здравословен проблем,
а не физически такъв, който да се явява пречка за използване на обезопасителен
колан. Сочи се, че съгласно чл.171, т.1 от ЗДвП се отнема свидетелството за
управление на водач, за който видимо се установява, че не отговаря на
медицинските и психологическите изисквания, което в конкретния случай според
касатора означава, че невъзможността на Д. да ползва обезопасителен колан е
основание за прилагане по отношение на него на ПАМ по посочената по- горе
разпоредба.
В заключение се прави искане да бъде
отменено решението на първостепенния съд и да бъде потвърдено оспореното НП.
Против горната жалба е постъпило писмено
възражение от К.Д., подадено чрез адв. Ц.Ц., в което се оспорват изложените
доводи и се излагат подробни съображения в подкрепа на въззивното съдебно
решение. В заключение е направено искане да бъде оставено в сила въззивното
решение, както и съдът да посочи в касационния съдебен акт, че не са налице
предпоставки за прилагане на ПАМ по смисъла на чл.171, ал.1 от ЗДвП.
В съдебно заседание касаторът не се представлява и не ангажира
допълнителни доводи и доказателства във връзка с подадената касационна жалба.
Ответникът се представлява от адв. Ц.,
който оспорва подадената жалба по изложените в подаденото писмено възражение
доводи.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен
изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, а решението на РС- Червен
бряг е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият
съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението,
а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон.
С оглед конкретните оплаквания в касационната жалба,
както и изложеното в подаденото възражение, съдът приема, че между страните не
е налице спор относно приетата от РС- Ч.Бряг за установена фактическа
обстановка, свързана с формалното осъществяване признаците на нарушение по
чл.137а, ал.1 от ЗДвП от страна на Д., изразяващо се в управление на лек
автомобил без поставен обезопасителния колан, с който същият е оборудван.
Това обстоятелство не е било спорно и пред
първостепенния съд, който е направил анализ на събраните в тази насока
доказателства и е изложил мотиви в достатъчен обем, с които настоящият съдебен
състав е съгласен и не намира за нужно да ги повтаря в касационния съдебен акт,
с оглед разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК.
Между страните се спори дали в случая са налице
предпоставките за приложение на чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП по отношение на ответника
по касационната жалба.
Разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП вменява задължение на водачите и
пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3,
когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани. Санкцията за неизпълнение на това задължение е
предвидена в чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП. Според хипотезата на чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП освободени от задължението за
ползване на обезопасителен колан са лицата, чието физическо състояние не
позволява неговото използване. За физическо състояние, което не позволява на
лице – водач на МПС, да използва обезопасителен колан, следва да се приеме само
състояние, при което поради обективни причини (стоящи извън субективните
възприятия и желания на лицето) е невъзможно да се постави колан или
поставянето на такъв би застрашило здравословното му състояние. Законът не
предвижда спазването на специален ред или издаване на конкретен документ за
удостоверяване на физическото състояние на водача, т.е. касае се за фактическа
преценка на горното обстоятелство.
Първостепенният съд е назначил съдебномедицинска
експертиза за изясняване на спорния въпрос. От заключението на вещото лице д-р П.Т.,
основано на събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства за
здравословното състояние на Д., се установява, че последният е инвалид със 74 %
нетрудоспособност, страдащ от сериозни двигателни увреждания, които го правят
трудно подвижен и това налага специални начини на шофиране с такова
обезопасяване, което да не му пречи да се движи в кабината, при което
обезопасителният колан може да затрудни
и без това трудните движения на лицето.
При разпита си в съдебно заседание вещото лице
уточнява, че здравословното състояние се отразява на физическото. Физическото
състояние на лицето е резултат от здравословното такова.
Предвид така изслушаното заключение, настоящият
съдебен състав счита, че по отношение на ответника по касационната жалба е
доказана хипотезата на чл.137а, ал.2,
т.2 от ЗДвП, с оглед което за него не е съществувало задължение за спазване
разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, за нарушението на която е санкциониран.
Ето защо решението на РС- Ч.Бряг се явява правилно
като краен резултат и следва да бъде оставено в сила.
Съдът не намира за нужно да обсъжда доводите на РС-
Ч.Бряг, касаещи приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е сезиран с оплакване
от касатора в тази насока.
Не са налице и предпоставки за произнасяне по
приложението на чл. чл.171, ал.1 от ЗДвП,
каквото искане е направено с възражението на ответника в настоящето
производство, тъй като този въпрос е извън предмета на делото. Съобразно
разпоредбата на чл.208 от АПК, на касационно оспорване изцяло и в отделни части
подлежи първоинстанционното решение по делото, което именно представлява предмета
на настоящето производство. Извън този предмет не е налице уредена в закона
възможност за ангажиране на становище по хипотетичната приложимост на правни
норми извън тези, на които се основава оспореното пред първостепенния съд НП.
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
и чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, първи
касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 67 от 29.06.2020
год., постановено по НАХД № 20/2020 год. по описа на Районен съд -
гр. Червен бряг.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.