№ 9262
гр. София, 29.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20221110146833 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба от Е. Д. М. срещу Прокуратурата на Република
България, с която е отправено искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 20000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди. Исковата молба е оставена без движение с Разпореждане № 95814 от 11.10.2022
г., като на Е. Д. М. са дадени указания за отстраняване в срок на констатирани от съда
нередовности. Ищецът е подал уточняваща молба с вх. № 67592 от 10.03.2023 г., като
във връзка с изложеното в нея същият е освободен от задължението да заплаща такси и
разноски по делото и му предоставена правна помощ под формата на процесуално
представителство, въз основа на Определение № 12745 от 04.04.2023 г. С
Разпореждане № 51431 от 19.04.2023 г. адвокат И. Ю. е назначен от съда за
процесуален представител на ищеца. Предвид неизпълнени в срок указания за
отстраняване на нередовности в подадената искова молба, същата е върната, на
основание чл. 129, ал. 3 ГПК, с постановеното по делото Определение №
22110/22.06.2023 г. Посоченият съдебен акт е отменен с Определение №
13363/07.11.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 8369/2023 г. по описа на СГС, ЧЖ-VІ-Г
състав, като делото е върнато на СРС за продължаване на процесуалните действия по
него. В изпълнение на указанията, дадени от второинстанционният съд, са предприети
действия по реда на чл. 131 ГПК, като исковата молба е изпратена за отговор на
ответника. В законовия срок е подаден такъв от Прокуратурата на Република България,
в който са изложени твърдения за недопустимост на производството по смисъла на чл.
126 ГПК, доколкото между страните по делото имало множество неприключили
съдебни производства с идентичен предмет като този по настоящото дело.
Във връзка с така изложените твърдения за недопустимост на производството
1
по делото съдът намира следното:
След служебно извършена от съда справка в Единната информационна система
на съдилищата /ЕИСС/, актуална към датата на постановяване на настоящото
определение, се установи, че от изброените в отговора на исковата молба дела, за които
ответникът твърди, че имали идентичен предмет с този по настоящото дело, следните
четири дела между Е. Д. М. и Прокуратурата на Република България са висящи и
неприключили пред първа инстанция към дата 28.02.2024 г.: гр. д. № 46413/2022 г. по
описа на СРС, 47-ми състав (оставено без движение); гр. д. № 44837/2022 г. по описа на
СРС, 171-ви състав (насрочено за разглеждане в І-во о. с. з.); гр. д. № 44834/2022 г. по
описа на СРС, 151-ви състав (насрочено за разглеждане в І-во о. с. з.); гр. д. №
44826/2022 г. по описа на СРС, 143-ти състав (на етап размяна на книжа по чл. 131
ГПК). Видно от изготвените справки, посочените дела се намират на различен етап от
съдопроизводствените действия, като тези, извършвани по гр. д. № 46413/2022 г. по
описа на СРС, 47-ми състав, са служебно известни на настоящия съдебен състав, тъй
като съдия-докладчикът по двете дела е един и същ.
При съпоставка на изложеното в исковите молби по посочените четири дела
(всички образувани на дата, предхождаща образуването на настоящото дело) със
страни Е. Д. М. /ищец/ и Прокуратурата на Република България /ответник/ се
установява, че както по тези дела, така и по настоящото такова, ищецът претендира
обезщетения за едни и същи неимуществени вреди в размер на суми от по 20000,00
лева, причинени в резултат на едно и също поведение на ответника – проявено
бездействие и непредприемане на действия от страна на Прокуратурата за
възобновяване на НОХД № 1018/2019 г. по описа на ВКС.
С разпоредбата на чл. 126 ГПК е установена забрана за едновременно
разглеждане от съда на две дела, които имат идентични страни и спорен предмет, и в
рамките на които се търси идентична съдебна защита. Целта на забраната е да се
предотврати постановяването на противоречиви съдебни решения, съдържащи
разнопосочно произнасяне по повод на едно и също спорно право или
правоотношение. За да се избегне обвързването на страните с противоречива по
съдържание сила на присъдено нещо, съдът, пред който е образувано по-късно
заведеното дело, е длъжен да го прекрати служебно, след като констатира
недопустимостта на предявения иск.
Именно такъв е и настоящият случай. Установено е от служебно приобщената в
настоящото производство информация, преписи от книжа и приложени съдебни
актове, че преди депозиране на исковата молба, по която е образувано настоящото
дело, ищецът е предявил множество идентични претенции, въз основа на които са
образувани отделни съдебни производства в СРС. Идентитетът на страните, предмета
и искането между настоящото производство и посочените по-горе четири производства
2
е установен по несъмнен начин. Исковете са предявени срещу един и същ ответник, а в
обстоятелствената част на исковите молби се визира едно и също основание на
претенциите – бездействия от страна на Прокуратурата да предприеме по
възобновяване на производството по наказателното дело по идентични искания на
ищеца на едни и същи основания действия. Идентитет е налице и по отношение на
заявеното искане – да се присъди обезщетение за едни и същи неимуществени вреди в
размер на сума от 20000,00 лева по всяко дело. По отношение на посочените в
исковите молби периоди, за които се претендира присъждането на обезщетение,
настоящият съдебен състав приема, че с оглед принципа за присъждане на генерално
(интегрално) обезщетение за неимуществени вреди, то и посочването от страна на
ищеца на период, за който претендира такова обезщетение, не е индивидуализиращ
претенцията му белег. Отделно от това следва да се посочи, че макар периодите по
всички дела да не са напълно идентични, то същите са близки и застъпващи се
помежду си – по гр. д. № 46413/2022 г. по описа на СРС, 47-ми състав - от 18.08.2020 г.
до 11.08.2022 г. (период, идентичен с този по настоящото производство); по гр. д. №
44837/2022 г. по описа на СРС, 171-ви състав - от 28.09.2020 г. до 06.08.2022 г.; по гр.
д. № 44834/2022 г. по описа на СРС, 151-ви състав - от 28.09.2020 г. до 06.08.2022 г.; по
гр. д. № 44826/2022 г. по описа на СРС, 143-ти състав - от 28.09.2020 г. до 06.08.2022 г.
Не следва да се приеме, обаче, че отличителен белег на исковите претенции на
ищеца е входящият номер на жалбите, подадени до ответника с едно и също искане
или посочването различен период, за който се претендира присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди. Това би означавало да се предостави на волята на ищеца
пораждането на фактическия състав на непозволеното увреждане, т. е. то да зависи от
неговите собствени действия. Ако хипотетично се допусне, че ищецът подаде в един и
същи ден до конкретен държавен орган множество идентични искания да се извърши
определено действие, не следва да се приема, че органът ще дължи произнасяне по
всяко едно от тях, респ. - че непроизнасянето по същите (или по някое от тях) ще
съставлява по отношение на ищеца отделно непозволено увреждане, пораждащо за
него право да претендира последиците от проявеното неправомерно бездействие.
Такова становище е застъпено и в Определение № 2128/13.07.2023 г. по к. ч. гр. д. №
2471/2023 г. по описа на ВКС, III-то ГО, постановено по казус, идентичен с настоящия.
Със същото съставът на касационния съд е възприел, че увреждащото деяние, в
причинна връзка с което се твърди причиняването на вреди, е едно и също. Въпросът с
кое точно писмо, респективно - колкопъти главният прокурор е бил сезиран с това
искане, е относим към размера на дължимото обезщетение, но не и към
правопораждащите го факти. С цитираното определение ВКС не е допуснал
касационно обжалване на Определение № 4011/28.03.2023 г. по ч. гр. д. № 2678/2023,
СГС, VІ-Ж с-в, с което е оставена без уважение частната жалба на Е. Д. М. срещу
определение от 02.02.2023 г., постановено по гр. д. № 46805/2022 г. на СРС, 43-ти
3
състав, с което производството по делото е прекратено на основание чл. 126, ал. 3. В
същия смисъл е и Определение № 3186 от 25.10.2023 г., постановено по ч.гр.д. №
4288/2023 г. по описа на ВКС, IV-то ГО, с което не е допуснато касационно обжалване
на Определение № 12428/05.12.2022 г. по ч. гр. д. № 12176/2022 г. по описа на СГС, в
което е прието, че образуваните по посочените две искови молби дела имат обективен
и субективен идентитет. Разликата в номерата на жалбите не променя този извод, тъй
като и те са с едно и също съдържание. Фактическото основание на исковите молби е
напълно идентично, както и претенциите (петитумите). Входирането на едни и същи
молби в един и същи или в последващи дни, с едно и също съдържание, не обосновава
извод, че евентуалното бездействие по тях от страна на ответника поражда различни
вземания за обезвреда в полза на ищеца.
По изложените съображения съдът приема, че е налице пълен идентитет между
настоящото производство и образуваните по-рано производства по гр. д. № 46413/2022
г. по описа на СРС, 47-ми състав, гр. д. № 44837/2022 г. по описа на СРС, 171-ви
състав, гр. д. № 44834/2022 г. по описа на СРС, 151-ви състав, и гр. д. № 44826/2022 г.
по описа на СРС, 143-ти състав, поради което производството по делото следва да бъде
прекратено.
Така мотивиран и на основание чл. 126, ал. 1 ГПК, СРС, І-во ГО, 47-ми състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 46833/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, І-во ГО, 47-ми състав.
Определението може да бъде обжалвано от ищеца с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
Препис от определението да се връчи на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4