Решение по дело №908/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение №416/05.09.2024г., постановено по НАХД№20244430201263 по описа за 2024г., Районен съд Плевен е потвърдил Наказателно постановление №Р-005950/14.06.2024г. на Директор на РД за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД гр.София, представлявано от Изп.директор Е. П., на основание чл.45 ал.1 от Закона за потребителския кредит е наложена имуществена санкция в размер на 3000лева /три хиляди лева/, за извършено нарушение по чл.5 ал.5 вр. ал.1 и ал.2 от Закона за потребителския кредит.

Със същото решение „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД гр.София е осъдено да заплати в полза на РД за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите разноски в размер на 150лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Срещу решението е подадена касационна жалба от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД гр.София, чрез адв.Г. Д. от САК, в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен и необоснован, издаден в противоречие с материалния и процесуалния закон. На първо място се сочи липса на компетентност, като се твърди, че към датата на съставяне и връчване на АУАН длъжностното лице не е удостоверило пред санкционираното лице дали попада в кръга на лицата, оправомощени от председателя на КЗП да осъществява контрол по изпълнението на ЗПК. Твърди се още, че към м.май 2022г. г-н М. е освободен като председател на КЗП, като няма данни следващите председатели да са потвърдили заповедта, приложена на л.135 от делото, въз основа на която районният съд е приел наличие на компетентност на актосъставителя. Счита се, че допуснатото нарушение представлява съществено такова, водещо до незаконосъобразност на НП. На следващо място се твърди, че е недопустимо съставяне на становище, с което се установява административно нарушение и след това съставяне на АУАН, който се позовава на издаденото становище. Счита се, че по този начин се нарушават императивно уредените производствени правила, че нарушение се установява с АУАН, а наказание се налага с НП. Твърди се още, че не е ясно на коя дата актосъставителят е установил извършването на нарушението – към датата на съставяне на становището от 19.04.2024г. или към датата на съставяне на следващия АУАН от 21.05.2024г., или друга дата. За неправилно се разбира възприетото от районния съд, че датата на установяване на нарушението е датата 19.04.2024г., тъй като се обезсмисля издадения АУАН. Твърди се също допуснато съществено нарушение при съставяне на акта, представляващо липса на поне двама свидетели при неговото съставяне. В тази връзка за неправилен се счита извода на районния съд, че законът не поставя изискване за точен брой свидетели при съставяне на акта. Според касатора, от посочените като нарушени разпоредби не става ясно какво е нарушението. Счита се, че е следвало в НП да се направи привръзка с Приложение №2, конкретна част от него, точка, евентуално и подточка и/или буква от него, за да е правилна и прецизна правната квалификация на деянието. Твърди се още, че в случая са налице два отделни договора, като законодателството допуска да бъдат сключени в един и същи документ. Сочи се, че сключването на Договор за застраховка „Живот и безработица“ не е задължително условие за сключването на Договор за потребителски кредит. Според касатора СЕФ следва да съдържа информация относно договора за потребителски кредит, а не за застрахователен договор, който не съставлява задължително условие за сключването на договора за потребителски кредит. В тази връзка се счита, че не е налице извършено от дружеството съставомерно нарушение на чл.5 ал.5 от ЗПК. На последно място се твърди маловажност на случая, ако се приеме че деянието представлява нарушение. В заключение се моли за отмяна на решението на районния съд и отмяна на НП. Претендират се разноски.

От ответника, чрез процесуален представител, е изразено становище по касационната жалба с доводи за нейната неоснователност. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лева, като се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът не се представлява. По делото е депозирана писмена молба от адв.Д., с която се поддържа депозираната касационна жалба и наведените в нея основания за отмяна на въззивното решение. Иска се присъждане на разноски, като се оспорват разноските претендирани от ответната страна. Представя се списък на разноските.

За ответника в съдебно заседание не се явява представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила, тъй като в хода на административно-наказателното производство не са допуснати твърдяните процесуални нарушения, както и че нарушението е безспорно установено.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД гр.София за това, че на 27.02.2024г. кредиторът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в гр.Плевен е предоставил на потребител Стандартен европейски формуляр /СЕФ/ за предоставяне на информация за потребителски кредити, преди сключване на Договор за стоков кредит №6062417, на същата дата, без да е попълнил изцяло задължителната преддоговорна информация, съгласно Приложение №2 към чл.5 ал.2 от Закона за потребителския кредит, като в същия липсва следната информация:

-За вида на кредита, а именно, че се касае за потребителски кредит за покупка на стока и включена услуга застраховка, като в т.1 на част II на СЕФ е посочено, че потребителският кредит е свързан с покупка на стока или предоставяне на услуги, а включената застрахователна услуга е посочена само в договора за кредит и без да фигурира в СЕФ, като вид услуга;

- В т.7 на част II на СЕФ, отново не е посочено наименованието на включената услуга застраховка, както и цената й;

- В т.2 на част III на СЕФ не е даден представителен пример, който да посочва използваните допускания за изчисляването на лихвения процент.

Нарушението е квалифицирано по чл.5 ал.5 вр. ал.1 и ал.2 от Закона за потребителския кредит, като изрично е посочено като дата на извършване на нарушението 27.02.2024г. и място на извършване гр.Плевен.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е установил фактическата обстановка, която съответства на описаната такава в акта и наказателното постановление. Въз основа на последната е извел правни изводи, че актът е съставен и НП е издадено от компетентни за това органи, като се е позовал на приложените на л.135-136 от делото заповеди. За неоснователно е счел възражението, че процесното нарушение е установено двукратно, като е посочил, че изготвеното становище от 19.04.2024г. представлява вътрешно ведомствен документ, а административно-наказателното производство започва със съставяне на АУАН от 21.05.2024г. За неоснователно е приел и възражението за неяснота по отношение датата на извършване на нарушението и неговото установяване, като е посочил, че изрично в акта и НП е отразено за дата на нарушението 27.02.2024г., а неговото установяване е станало на 19.04.2024г. при извършена проверка, за която е съставен констативен протокол. Посочил е още, че като място на нарушение е отразено гр.Плевен, което изпълнява изискванията на закона. Счел е за неоснователно и възражението за допуснато нарушение при съставяне на акта в присъствието само на един свидетел, като е приел, че закона не поставя изискване за точен брой свидетели, освен разпоредбата на чл.40 ал.3 от ЗАНН, каквато хипотеза не е налице в случая. Счел е още, че нарушението е правилно квалифицирано, като обстойно е описано по какъв начин, по какви причини, процесния СЕФ не отговаря на изискванията на Закона за потребителския кредит и в частност на Приложение №2 от него. Въз основа на изложеното е направил извод, че НП се явява формално законосъобразно. Относно неговата правилност, позовавайки се на разпоредбите на чл.5 ал.5 вр. ал.1 и ал.2 от Закона за потребителския кредит, е направил извод, че са касае за задължение на кредитора надлежно цялостно да попълни преддоговорната информация в СЕФ, чието съдържание детайлно е уредено в Приложение №2 към закона. Счел е за безспорно установено и доказано, че дружеството не е изпълнило надлежно задължението, предвидено в посочените разпоредби, като направленията, по които е налице неизпълнение са три: в т.1 на част II на СЕФ неопределено е посочено, че потребителският кредит е свързан с покупка на стока или предоставяне на услуги, а по същество в сключения Договор за потребителски кредит е предвидено сключване на Договор за застраховка „Живот и безработица“ – т.е. застрахователна услуга, която не е надлежно отбелязана в СЕФ; в т.7 на част II на СЕФ, отново не е посочено наименованието на включената услуга - застрахователна услуга, както и цената й; в т.2 на част III на СЕФ не е даден представителен пример, който да посочва използваните допускания за изчисляването на лихвения процент. В тази връзка е приел за неоснователно възражението в жалбата касаещо съществото на правния спор, като изрично е посочил, че не е налице ненадлежно разграничение на договора за потребителски кредит и договора за застраховка “Живот и безработица“ от страна на административно-наказващия орган, а такова разграничение не се прави от страна на санкционираното дружество, което на практика е задължило потребителя да сключи договор за застраховка, без обаче ясно да очертае същия в СЕФ. Счел е, че по този начин на потребителя е предложена объркваща информация, недаваща възможност да бъде направен съзнателен и разумен избор дали да сключи договор за потребителски кредит или не. Въз основа на изложеното, районният съд е направил заключителен извод, че правилно е ангажирана отговорността на дружеството, като правилно е определен и размера на наложената санкция, предвид обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път. Счел е, че нарушението не е маловажно, тъй като търговецът стопанисва обекти на територията на цялата страна, обхвата на засягане на обществените отношения е изключително широк, а същевременно проверката е инициирана по жалба на потребител.

Решението е съответно на доказателствата по делото и материалния закон. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за доказано нарушение по чл.5 ал.5 вр. ал.1 и ал.2 от Закона за потребителския кредит от страна на санкционираното дружество. Фактическите констатации и правните изводи в тази насока формирани от районния съд се споделят изцяло от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.

Възраженията в касационната жалба са неоснователни. Същите припокриват тези в жалбата до районния съд, на които последният е дал подробен и обоснован отговор. Мотивите за липса на допуснати процесуални нарушения се споделят изцяло от настоящата инстанция, поради което възраженията в тази насока са недоказани. По съществото на спора следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗПК преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник предоставя своевременно на потребителя съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит. Информацията се предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно приложение № 2 (чл. 5, ал. 2 от ЗПК). По този начин нормативно е дадена гаранция за потребителите, че своевременно ще бъдат запознати с всички условия на договора, за да са в състояние да вземат информирано решение относно сключването му. Стандартният европейски формуляр по Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК от своя страна има задължително съдържание, съставлява стандартен документ относим за всички кредитори, чиято цел е да помогне на потребителя да разбере реда и условията на всеки договор за кредит. На база тези разпоредби районният съд е достигнал до правилен извод за безспорно установено и доказано нарушение на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, изразяващо се в неизпълнение на задължението за надлежно и цялостно да попълни преддоговорната информация в СЕФ, чието съдържание детайлно е уредено в Приложение №2 към закона. Непопълнената информация подробно и ясно е отразено както в АУАН, така и в НП. Актът и наказателното постановление са съставени, респ. издадени от компетентни за това органи, при спазване на разпоредбите на ЗАНН относно срокове, реквизити и процедура. Нарушението е ясно и разбираемо описано, доказано, като не е накърнено правото на защита на дружеството, тъй като същото е разбрало какво нарушение е вменено, видно от възраженията в жалбата до районния съд и пред настоящата инстанция. Нарушението не е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, както правилно е приел и въззивния съд. Ето защо решението на районния съд като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и направено своевременно искане за разноски, следва в полза на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр. Русе, към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лева, на основание чл.63д ал.3 от ЗАНН вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал.2, пр. 1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №416/05.09.2024г., постановено по НАХД№20244430201263 по описа за 2024г. на Районен съд Плевен.

ОСЪЖДА „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД гр.София, представлявано от Изп.директор Е. П., да заплати в полза на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, направените по делото разноски в размер на 150лева /сто и петдесет лева/.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.