№ 1608
гр. София, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20251110204477 по описа за 2025 година
Намери за установено следното:
Производството е по реда на глава десета, раздел I от
Административнoпроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 72, ал. 4 от Закона
за МВР (ЗМВР).
Образувано е по жалба от И. К. П. с ЕГН:********** и адрес за
призоваване в гр. София, ул. „Манастирска" №8А срещу Заповед за
задържане на лице № 22833-198 от 25.02.2025 г., издадена от разузнавач в
СПИП при 04 РУ СДВР - Станислав П., с която И. П. е задържан за срок до 24
часа на основание чл. 72 ал. 1 от ЗМВР.
В съдебно заседание упълномощеният представител на И. П. – адв. Т.,
поддържа подадената жалба. Иска отмяна на обжалваната заповед, като
неправилна и незаконосъобразна.
Сочи, че в от оспорения акт липсва фактическа рамка и мотиви, а от
приложените писмени доказателства не се установява, доверителят му да е
извършил престъпление .
С жалбата се иска и присъждане на разноски.
1
Ответникът по делото - административен орган разузнавач в СПИП при
04 РУ СДВР - Станислав П. , редовно уведомен не се явява.
Представлява се от юрисконсулт Георгиева с пълномощно по делото.
В хода на съдебните прения, последната от името на доверителя си иска
потвърждаване на заповедта, като посочва , че полицейският орган има дадена
от закона оперативна преценка за реализиране на задържане.
Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на
претендираните от жалбоподателя такива.
Софийска районна прокуратура, редовно призована не се представлява.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 25.02.2025 г. в 22:10 ч. И. П. е бил задържан със Заповед за задържане
на лице № 22833-198 от 25.02.2025 г., издадена от разузнавач в СПИП при 04
РУ СДВР - Станислав П..
Като правно основание за задържането е посочен чл. 72, ал.1, т. 1 от
ЗМВР, а от фактическа страна: ''…за претъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1
от НК – причинил имотна вреда в особено големи размери, с цел да набави за
себе си или другиму имотна облага , въвеждайки и поддържайки в
заблуждение друго лице във връзка с образувано ДП 15066/25г. по описа на 04
РУ СДВР''.
На 26.02.2025г. в 19:55ч., П. бил освободен.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на приобщените писмени доказателства.
Жалбата на И. К. П. с ЕГН:**********, подадена чрез адв. Т., е
процесуално допустима по смисъла на чл. 149, ал. 1 от АПК.
Подадена е в преклузивния срок за оспорване и от името на лице с
правен интерес, чиито права са засегнати неблагоприятно от издадения акт.
По същество, жалбата е основателна.
Заповедта, предмет на съдебния контрол е издадена от материално и
териториално компетентен административен орган при спазване на
предписаната от закона форма по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК, като
съобразно разпоредбите на чл. 72, ал. 1 ЗМВР правомощие да задържат
2
граждани имат полицейски органи, каквото качество издалият заповедта има
по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР.
При издаването на заповедта са спазени установените в закона
процесуални изисквания, като на задържаното лице са разяснени правото му
на жалба и на адвокатска защита.
Съдът намира, че оспорената заповед е постановена в нарушение на
нормативно регламентираните изисквания за съдържанието на акта.
Нарушена е разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 2, предл. 1 от ЗМВР, като не
са посочени конкретни фактически основания, обосноваващи прилагането на
принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
В обстоятелствената част на оспорената заповед се съдържа неудачно и
частично възпроизвеждане на материални норми от НК, като употрбата на
деепричастия само е довело до абсолютна неяснота . Възражението на адв. Т. ,
относно невъзможността да се разбере фактическата рамка е основателно.
Сочи се (цифрово) престъпление по чл. 211 от НК, а в същото време във
връзка с образувано ДП 15066/25г. по описа на 04 РУ СДВР . Изложеното
предполага спекулации за данните въз основа, на които е издадена заповедта.
Следва да се посочи , че формалното посочване, че задържането е по
повод извършено престъпление по по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, не е
достатъчно, за да се счита изпълнено изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2, предл. 1
от ЗМВР за посочване на фактическите основания за задържането.
За обосноваване на правото на органа да упражни предоставеното му
правомощие в рамките на неговата дискреционна власт и за осигуряване на
възможност на адресата на акта да защити правата си, в заповедта за
задържане трябва да са описани конкретни фактически обстоятелства, въз
основа, на които може да се достигне до обосновано предположение, че
лицето, спрямо което се постановява задържането, може да е извършило
престъплението или да е участвало в извършването му.
В случая в заповедта , освен нормата на по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1 от
НК, цифрово и частично е посочено само: … във връзка с образувано ДП
15066/25г. по описа на 04 РУ СДВР.''
Съдът след като взе предвид отразеното в писмо на Градския прокурор
Кирилова, че в УИС на ПРБ , ЕИПП и ЦИСС не са установени данни за И. П.
3
стигна до извод, че административният орган не е положил елементарни усИ.
(например да снеме сведения от сигналиста) да установи има ли изобщо данни
за противоправна проява, а още по-малко за престъпление, за да пристъпи към
задържане.
Съгласно Решение от 24.06.2014 г. по жалби № 50027/08 и № 50781/095 -
П. и Профиров срещу България на ЕСПЧ, не е достатъчно заповедта за
задържане да съдържа само позоваване на приложимите разпоредби, без
посочване на специфични обстоятелства или действия на задържаното лице,
релевиращи съпричастност към престъпно деяние. Изхождайки от
изискването „подозрението да се базира на разумни основания, като
съществена част от защитата срещу произволен арест и задържане“, ЕСПЧ
приема, че при липсата на конкретна фактическа обосновка на необходимостта
от задържането, задържането се явява несъвместимо с принципа за защита на
лицата от произвол.
В този смисъл е налице нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи., тъй като заповедта за
задържане не съдържа факти или информация, че съществува обосновано
предположение за извършване на престъпление от страна на И. П..
От доказателствата по делото се установява, че П. е задържан с още две
лица , като очевидно без санкция на компетентната прокуратура е било
започнато досъдебно производство по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК.
Възниква основателен въпрос какво е наложило започването на ДП при
неотложност , при описаните в съобщението по чл. 212, ал. 3 от НПК факти и
какви точно цели са преследвани с пристъпването към задържане.
В оспорената заповед не се сочат обстоятелства, които да мотивират
извод за завишена обществена опасност на дееца, опасност от укриване и пр.,
а и такива доказателства липсват по делото.
Задържането по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР съставлява ограничаване на
правото на свобода и съгласно чл. 5, пар. 1, буква "с" от Конвенцията за защита
на правата на човека и основните свободи по изключение е приложимо с цел
да осигури явяването на лицето пред предвидената в закона институция при
обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано
е призната необходимостта да се предотврати извършване на
престъпление или укриване след извършване на престъпление.
4
В конкретния случай приложената ПАМ не се оправдава от никоя от
тези цели.
Самоличността на П. е била установена, както са били събрани
доказателства за адрес, на който живее.
По делото не се установява със задържането на жалбоподателя да е
предотвратено или преустановено извършването на престъпление.
Не сочат данни за опасност и от укриване.
За съдът е неизвестно какви точно легитимни цели е преследвал
административния орган за да пристъпи към задържане , тъй като
доказателства за такива в делото липсват.
Въпреки, че липсата на фактически данни в заповедта е самостоятелно и
достатъчно основание за отмяна на акта като незаконосъобразен, за пълнота
съдът намира, че е необходимо да добави и следното:
Административният орган действа при условията на оперативна
самостоятелност, съответно е следвало да изложи в заповедта какви са
конкретните причини, обосноваващи необходимостта от задържане.
В този смисъл е т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на
ВАС, съгласно която липсата на мотиви във всички случаи е основание за
отмяна на издадения административен акт, какъвто представлява и заповедта
за задържане на лице. Мотиви на административния акт може да се съдържат
най-късно в съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена в съд
(агрумент от Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г., ОСГК на ВС).
Видно от приложените по делото писмени доказателства, органът не се е
възползвал от тази си възможност.
От гореизложеното следва, че не се доказа по делото наличието на
законовите основания за законосъобразно упражняване правото по чл. 72, ал.
1, т. 1 от ЗМВР и заповедта следва да бъде отменена.
С оглед изхода от спора и съгласно чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски, такива са поискани и са
представени доказателства за извършването им.
Възражението за прекомерност на юрк.Георгиева е неоснователно.
Видно от доказателствата по делото, жалбоподателят е сключил редовно
договор за правна помощ и съдействие , като процесуалният му представител
5
е извършил редица процесуални действия, вкл. изготвяне и подаване на
жалби, молби, представяне на доказателства и участие в съдебно заседание.
По отношение заполатената от жалбоподателя държавна такса,
доколкото такава не се дължи, размерът й следва да бъде върнат.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 във връзка
с чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице № 22833-198 от 25.02.2025 г.,
издадена от разузнавач в СПИП при 04 РУ СДВР - Станислав П., с която И. К.
П. с ЕГН:**********е задържан за срок до 24 часа на основание чл. 72 ал. 1 от
ЗМВР.
ОСЪЖДА СДВР ДА ЗАПЛАТИ на И. К. П. с ЕГН:**********, сумата
в размер на 1000 лева, представляваща разноски по делото за един адвокат.
ВРЪЩА на И. К. П. с ЕГН:********** сумата от 11,30 лева, внесена по
сметка на СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6