РЕШЕНИЕ

 

№ .......

 

гр.С., 24.04.2019 г.

 

                                            В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 7 състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и  деветнадесета година в състав:

                                                             

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гергана Христова - Коюмджиева 

 

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 17259  описа за 2012 год., на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

     

       Производството е по реда на чл.250 от ГПК.

       Производството е образувано  въз основа на молба от „М.Б.С.Р.“ ООД с ЕИК ********, (в открито производство по несъстоятелност по т.д.№865/2009 г. на ВОС),   чрез адв.С.А. – пълномощник на синдика, в която е релевирано искане за допълване на решение №338/ 16.01.2019г.  постановено по гр.д.№ 17259 /2012 г. на СГС, I - 7 състав, като  съдът се произнесе по иск с правно основание чл.145 от ТЗ срещу първия ответник - Д.И.Д., както и да се произнесе относно наличието на престъпление, за което е изтекла давност за наказателната отговорност, но в резултат на което са нанесени вреди на  дружеството ищец - престъпно деяние на Д.И.Д. по смисъла на чл.219, ал.(1) вр. ал.(3) от НК и деяние по чл.220 от НК, от страна на ответника с действието му от 27.12.2007 г., представляващо разпореждане със средства на дружеството в размер на 158 500 евро и превеждането им по лична банкова сметка ***, покриващо хипотезиса на отговорността на управителя към дружеството по чл.145 от ТЗ.

  

         В  молбата се твърди, че с решение №338/ 16.01.2019г., съдът не се е произнесъл по цялото искане, направено от ищцовото дружество, включващо и  иск с правно основание чл.145 от ТЗ срещу първия ответник - Д.И.Д.. Твърди се, че с молба вх.№143428/27.10.2017 г.  ищецът е представил на съда и уточняваща молба, която взима под внимание произнасянето на PC Шумен  и ШОС по наказателната отговорност на Д.Д. по чл.201 НК, и сезира съда с искане за инцидентно установяване в гражданския процес на престъпление, за което е изтекла наказателната отговорност, но в резултат на което са нанесени вреди на ищеца - престъпно деяние по смисъла на чл.219, ал.(1) вр. ал.(З) на НК и това по чл.220 от НК.

 

          В законоустановения срок ответниците не са изразили становище.

     

          По допустимостта:

            Съдът намира, че така предявеното искане за допълване на съдебно решение № 338/ 16.01.2019г. постановено по делото е допустимо и направено в срока по чл.250, ал.1 от ГПК.

    

         По основателността:

         Настоящия съдебен състав намира, че  липсват предпоставките за допълване на постановено съдебно решение за допълване на постановеното решение.  В петитума  на поправената исковата молба /л.3 от делото/  е направено искане за солидарно осъждане на ответниците К.И.Т. ЕГН **********, З.Д.Ц. ЕГН ********** и Д.И.Д. ЕГН **********,  иск с правно основание чл.45 ЗЗД, „Б.П.Б.“ АД, ЕИК *******, с да заплатят на дружеството дружеството сумата от 309 999,05 лв. левова равностойност на 158 500 евро, представляващи обезщетение за имуществени вреди от присвоена от ответника Д. сума от инвестиционен кредит 1546/2007 г.,  отпуснат на дружеството ищец от другите ответници, ведно със законната лихва върху сумата от 27.12.2007 г. – датата на присвояването на сумата,  до окончателното изплащане. В обстоятелствената част на иска са наведени обстоятелства, че Д.Д., като управител е извършил престъпление длъжностно присвояване, от което произлезли процесните вреди.  В определението постановено по реда на чл.140 ГПК с проекта за доклад, както и в постановеното решение, предявените при субективно съединяване искове са квалифицирани, като искове с правно основание с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, срещу ответниците физически лица и чл.49, ал.1 ЗЗД срещу ответника банка, всички вр. с чл.53 от ГПК. Това обстоятелство не се променя от факта, че поради процесуален пропуск на новия съдия докладчик, в о.с.з. на 31.10.2017г., за  правна квалификация  на иска срещу първия ответник - Д.И.Д., е посочена поддържаната от ищцовия пълномощник тогава, квалификация по чл.145 от ТЗ.  

       В случая следва да се съобрази, обстоятелството, че предявените с исковата молба,  при субективно съединяване осъдителни искове не изменяни по основание по реда на чл.214, ал.1 ГПК, пред настоящата инстанция. С  молба вх.№143428/27.10.2017 г.  ищецът е направил доказателствени искания, във връзка с постановената Присъда № 7 /02.02.2016г., постановена по НОХД № 1192/2012 г. на ШРС, но не е въвел нов иск в процеса. 

       Обективните и субективни предели на правния спор, в рамките на който съдът дължи произнасяне съгласно чл. 2 ГПК, се очертават от ищеца с исковата молба. Спорното материално право, предмет на защита с иска, се индивидуализира чрез обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Наведените в обстоятелствената част на молбата фактически твърдения и формулираният във връзка с тях петитум са определящи за вида и за правната квалификация на предявения иск, по който съдът трябва да се произнесе с решението си, за да разреши въведения от ищеца спор. Последваща промяна в предмета на спора по инициатива на ищеца е допустима при спазване на предвидените в чл. 214 ГПК правила за изменение на иска и в хипотезата на чл. 212 ГПК - предявяване на инцидентен иск. Изменението на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК може да се отнася до основанието на иска или до самото искане или да е свързано с преминаване от установителен към осъдителен иск и обратно. Във всички случаи обаче изменението не може да засяга едновременно първоначално заявеното в исковата молба основание на иска и формулираното във връзка с него искане, тъй като води до промяна в предмета на първоначално въведения спор и допустимостта му е отречена с разпоредбата на чл. 214, ал. 1, изр. 2 ГПК. По аргумент за по-силното основание от чл. 214, ал. 1, изр. 2 ГПК промяната в предмета на спора не може да се постигне и чрез едновременно прибавяне на ново основание и ново искане към вече заявените с исковата молба, доколкото по този начин се постига ефектът на предявяване на нов иск след образуване на делото. Съгласно  чл. 210, ал. 1 ГПК, обективното съединяване на искове срещу един и същ ответник е възможно само с първоначалната искова молба,  не и с последваща молба по време на разглеждане на делото./ в този см. Решение № 51 от 30.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1977/2013 г., II т. о., ТК/

       Предмета на осъдителния иск срещу ответника Д. е за обезщетение за имуществени вреди в размер на  309 999,06 лв., представляващи стойност  присвоена чрез длъжностно присвояване  сума, ведно със законна лихва от деня на присвояване – 27.12.2007г. до изплащането, като  самия ищец „М.Б.С.Р.” ООД, в молба рег.№18731/ 18.02.2013г.   сочи, че същата искова молба, с осъдителен иск за вреди срещу бившия управител Д.  е предявена в наказателното производство по   НОХД № 1192/2012 г. на ШРС. В този смисъл осъдителния иск срещу ответника Д.Д. също е с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД, а не е с квалификация чл.145, ал.2 от ТЗ.

        Съдът намира, че предвид изложеното, молбата на ищеца за допълване на решение № 338/ 16.01.2019г., постановено по делото, следва да бъде оставена без уважение, доколкото, съдът се е произнесъл по цялото спорно право.

        

            Предвид гореизложеното и на основание чл.250, ал.3 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  молбата на „М.Б.С.Р.“ ООД с ЕИК ********, (в несъстоятелност),   чрез адв.С.А. – пълномощник на синдика, в която е релевирано искане за допълване на решение № 338/ 16.01.2019г.  постановено по гр.д.№ 17259 /2012 г. на СГС, I - 7 състав, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

        Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от обявяването му на страните.  

                                                     

                                                                     СЪДИЯ: