№ 451
гр. Пазарджик, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на десети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20255200500562 по описа за 2025 година
Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение рег.№615/23.05.2025г., постановено по гр.д.№4667/2024г. по
описа на РС- Пазарджик е признато за незаконно и отменено, на основание
чл.344, ал.1, т.1 от КТ уволнението на Д. И. Х., ЕГН ********** от
************, *****, извършено със Заповед №118 от 24.10.2024г., издадена
от И.С.П. в качеството й на представляващ работодателя „Нет“ Фондация,
ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление- гр.Пазарджик,
ул.“Найден Геров“ №7А, ет.3, ап.5, обл.Пазарджик.
Възстановен е, на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, Д. И. Х., ЕГН
********** от ************, ** на заеманата преди уволнението длъжност-
„Огняр“ /код по НКПД 81822004/, с място на работа- Дом за пълнолетни лица
с умствена изостаналост /ДПУИ/- с.Славовица, ул.“Втора“ №17,
общ.Септември, обл.Пазарджик.
Осъдена е „Нет“ Фондация, ЕИК- *********, със седалище и адрес на
управление- гр.Пазарджик, ул.“Найден Геров“ №7А, ет.3, ап.5,
обл.Пазарджик, представлявано от И.С.П., на основание чл.344, ал.1, т.3, във
вр. с чл.225, ал.1 от КТ, да заплати на Д. И. Х., с ЕГН ********** от
************, **, обезщетение за оставане без работа поради незаконното
1
уволнение за периода от 26.10.2024г. до 25.04.2025г. в размер на 4579,20лв.,
ведно със законната лихва от 08.11.2024г. до окончателното изплащане.
Осъдена е „Нет“ Фондация, ЕИК- *********, със седалище и адрес на
управление- гр.Пазарджик, ул.“Найден Геров“ №7А, ет.3, ап.5,
обл.Пазарджик, представлявано от И.С.П., на основание чл.78, ал.6, във вр. с
чл.83, ал.1, т.1 и ал.3 от ГПК, да заплати по сметка на РС- Пазарджик
държавна такса в размер на 283,17лв. и възнаграждение за вещо лице в размер
на 300лв.
Постановено е, на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително
изпълнение на решението в частта за присъденото обезщетение за работа.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от страна на
Фондация „Нет“, чрез пълномощника й адв.Н. С..
Твърди се, че решението е неправилно, издадено в нарушение на
материалния и процесуалния закон и необосновано, като съда не се е
съобразил със законовите предпоставки на прекратителното основание по
чл.325, ал.1, т.9 КТ. Съдът е посочил неверни обстоятелства, които
противоречат на представените по делото доказателства. Посочил е неверни
факти за липса на представени доказателства, които са налични под делото.
Съответно е посочил отменителни основания, които не са наведени от ищеца.
Цитира се разпоредбата на чл.325, ал.1, т.9 КТ.
Сочи се, че издадената Заповед №118/24.10.2024г. с която е прекратен
трудовия договор на ищеца, на основание чл.325, ал.1, т.9 КТ е постановена
при пълно спазване на материалния закон и съобразяване на практиката на
ВКС от 2004г. до 2025г., както и практиката на ОС- Пазарджик.
Относно правото се сочи, че законови предпоставки за прекратяване при
невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му
работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност или по
здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово- експертната
лекарска комисия, като в този случай прекратяването не се допуска, ако при
работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на
работника или служителя и той е съгласен да я заеме.
Визира се, че основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение по чл.325, ал.1, т.9 КТ се състои от два елемента, които
2
трябва да са налице кумулативно: невъзможност на работника или служителя
да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна
неработоспособност, или поради здравни противопоказания и липса на друга
подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа в
предприятието. В конкретния случай се приема, че и двете основания са
налице.
Твърди се, че за прекратяване на посоченото правно основание е
необходимо експертно решение на ТЕЛК, в което да са посочени кои условия
на труд са противопоказни, с оглед заболяването на работника или служителя,
както и обстоятелството дали изпълняваната работа е подходяща за работника
или служителя. Решението на ТЕЛК или НЕЛК трябва да е влязло в сила, за да
се приеме, че е налице основание за прекратяване.
Сочи се, че Работодател, с повече от 50 работници, следва да утвърди
списък за длъжности, които могат да се заемат от трудоустроени лица. След
като работодателят предложи на работника или служителя длъжности,
определени за заемане от лица с намалена трудоспособност и работника или
служителя избере някоя от тях, компетентният здравен орган следва да
установи дали избраната работа е подходяща за здравословното му състояние.
В случай, че работникът или служителят откаже предложената му за
трудоустрояване длъжност или при работодателя няма друга работа,
подходяща за здравното състояние на работника или служителя, трудовото
правоотношение може да бъде прекратено. Работодателят може да прекрати
трудовото правоотношение, ако има свободна длъжност, но работникът не
отговаря на образованието и квалификацията за заемането й. Решението на
ТЕЛК и НЕЛК дали длъжността за трудоустрояване е противопоказна за
здравето на трудоустроения е задължително за съда и не подлежи на
инцидентна проверка. Вещо лице може да отговори единствено на въпроса
дали е била свободна длъжността, посочена от компетентните органи, която е
следвало да заеме трудоустроения. Работодателят обаче няма задължение да
организира своята дейност по начин, който да съответства на нуждите от
трудоустрояване извън задълженията му по чл.315 от КТ. Работодателят не е
длъжен да промени приетата от него организация на труда, като съобрази
предписанията на ТЕЛК и осигури на работника възможност да работи.
Твърди се, че в конкретния случай е налице становище от ТЕЛК, в което
3
изрично е посочено, че служителят не може да изпълнява длъжността.
Противно на мотивите в решението по делото е представено щатно
разписание от което е видно, че към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение всички щатни бройки са заети. За работодателят не
съществува задължение да открива друга щатна бройка, с която да изпълни
предписанието на ТЕЛК. За работодателят не съществува задължение да има
длъжностни подходящи за трудоустрояване, тъй като е предприятие с под 50
работника. Становището на ТЕЛК е задължително за работодателя и същият
няма право да го допуска да изпълнява длъжността щом медицинския орган е
дал заключение, че служителят не може да изпълнява длъжността.
Сочи се, че всички тези факти са доказани по делото. Представени са
доказателства, които в нарушение на процесуалния закон не са обсъдени от
съда.
Визира се, че задължителната практика на ВКС не е съобразена от
първоинстанционния съд.
При наличие на експертно решение на ТЕЛК със здравно
противопоказание „негоден за физически труд“ в производството по чл.344,
ал. 1, т. 1 КТ се приема, че отговорът е отрицателен на въпроса, следва ли да
се събират доказателства, тежка ли е физическата работа, която работникът
изпълнява и относно годността на работника да изпълнява длъжността, която
заема по трудово правоотношение с работодателя?
Твърди се, че работодателят няма задължение да организира своята
дейност по начин, който да съответства на нуждите от трудоустрояване извън
задълженията му по чл.315 КТ. Работодателят не е длъжен да промени
създадената организация на труда като осигури специално работно място,
подходящо за трудоустрояване. Работодателят не е длъжен да промени
приетата от него организация на труда, като съобрази предписанията на ТЕЛК
и осигури на работника или служителя възможност да работи- Решение №332
от 21.10.2011г. по гр.д. № 565/2011 г., ВКС, III г.о.
Посочва се, че отговорът е отрицателен и на въпроса, длъжен ли е
работодателят да осигурява специални работни места за всеки трудоустроен?
Сочи се, че съгласно чл.315, ал.1 КТ, работодателят с повече от 50
работници и служители има задължението да определя ежегодно работни
места, подходящи за трудоустрояване от 4 до 10 процента от общия брой на
4
работниците и служителите в зависимост от икономическата си дейност. Тези
работни места, според естеството на извършваната дейност в предприятието,
може да са за различни длъжности и да позволяват наемането или
трудоустрояването на работници и служители с различен вид увреждания и с
различна степен на трайно намалена работоспособност. Ако естеството на
дейността и нейната организация позволяват, работодателят има възможност
да промени трудовата функция на отделен работник или служител така, че от
нея да отпаднат занапред медицински противопоказния за работника или
служителя, който я е заемал. Работодателят обаче няма задължение да
организира своята дейност по начин, който да съответства на нуждите от
трудоустрояване извън задълженията му по чл.315 КТ. Работодателят не е
длъжен да промени създадената организация на труда, като осигури
специално работно място, подходящо за трудоустрояване. Сочи се съдебна
практика на ВКС.
Твърди се, че след като двете длъжности огняр и работник поддръжка в
течение на времето са обединени в една и служителят е преминал от два
трудови договора по четири часа на един трудов договор на осем часа на
длъжност обединяваща двете, то за работодателя не съществува задължение
отново да разделя същите. След като не е налице задължение за работодателя
да открива нова щатна бройка съобразно здравословното състояние на
служителя, то за него, в противоречие с мотивите на съда, не е възникнало
задължение да отправя запитване до ТЕЛК на каква длъжност може да работи
ищеца, както и с оглед и липсата на свободни длъжности при работодателя.
Обжалваното решение противоречи на посочената задължителна съдебна
практика, като съдът не се е съобразил с решението на ТЕЛК и заключението,
че служителят не може да изпълнява длъжността.
Твърди се, че от задължителния характер на решението на ТЕЛК и
НЕЛК, както и от чл.317 КТ следва, че медицинският въпрос дали конкретната
длъжност е противопоказна за здравето на трудоустроения не може да бъде
поставян на последваща преценка нито от службите по трудова медицина или
дружествата, ангажирани по договор с работодателя, нито от вещи лица в
трудовия спор за законността на уволнението на основание чл.325, т.9 КТ, тъй
като преценката на ТЕЛК и НЕЛК не подлежи на инцидентна проверка за
правилност от гражданския съд.
5
Визира се, че съдът се произнесъл, както в противоречие с посочената
съдебна практика, така и с фактите установени по делото. Невярно е
обстоятелството, че ищецът може да изпълнява длъжността „огняр“, тъй като
такава длъжност не съществува. Длъжността на ищеца е „огняр/работник
поддръжка“ и Решението на ТЕЛК е категорично, че не може да изпълнява
длъжността в частта „работник поддръжка, което води до пълно
неизпълнение, тъй като длъжността е неделима.
Сочи се, че съгласно Решение №448 от 05.03.2013г. по гр.д.
№1318/2011г., ВКС, IVг.о., ако няма свободна подходяща длъжност,
работодателят е длъжен да прекрати трудовото правоотношение, на основание
чл.325, т.9 КТ. В конкретния случай към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение всички щатни бройки са заети.
Твърди се, че съдът е бил длъжен да оцени посочените доказателства.
Вместо това в противоречие с доказателствения материал и цитираната
съдебно практика от последния се сочи, че работодателят е следвало да поиска
от комисията да прецени дали има подходяща длъжност за трудоустрояване.
Работодателят няма задължение да иска от ТЕЛК становище дали е подходяща
дадена длъжност като няма свободна така и целия щат зает. След като
длъжността, която заема служителя е противопоказна по силата на Решение на
ТЕЛК, то за работодателя възниква задължение да не го допуска до работа.
Сочи се Решение №192 от 22.05.2015г. по гр.д.№6866/2014г., ВКС, IVг.о.
съгласно което, че вън от хипотезата на чл.315 КТ, работодателят е длъжен,
при наличието на съответна възможност, да предложи друга подходяща или да
трудоустрои работника/служителя, но ако не разполага с такава възможност,
той е длъжен да прекрати трудовия договор. Приема се, че именно такъв е
настоящия случай- всички щатни бройки към датата на уволнение са
запълнени и за работодателя не възниква задължение да отправя запитване до
ТЕЛК, дали има подходящи длъжности на които да премести ищеца, противно
на мотивите на РС.
Приема се, че обжалваното решение е постановено в противоречие с
практиката на ОС- Пазарджик.
Относно наведените основания в исковата молба се твърди, че съдебния
граждански процес е състезателен и съдът не може да се произнася по
отменителни основания, които не са наведени от ищеца.
6
Сочи се, че съгласно разпределението на доказателствената тежест от
съда „В тежест на ответника е да установи законосъобразността на оспорената
заповед, а именно- че същата е издадена от компетентен орган, носител на
работодателската и в частност- дисциплинарната власт, че заповедта
притежава изискуемите от закона реквизити и е мотивирана, че е било налице
посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото
правоотношение.“. Приема се, че ответникът се е справил с доказателствената
тежест, като е представил относимите документи, които обаче не са взети в
предвид от съда.
Развити са в жалбата доводи относно мотивите на съда, като са посочени
както правилни изводи на последния, така и мотиви които са неверни и
едностранно обсъдени без анализ на доказателствата приложени по делото и
съответно неправилни изводи на същия.
В заключение се визира, че с доклада по делото съдът не е дал указания,
че ответникът не сочи доказателства за липса на свободна длъжност, като се
приема, че такива са налични.
Искането е да се отмените обжалваното решение, като неправилно
поради нарушение на материалния закон и процесуалния закон.
Моли се да се отхвърлят исковете на Д. И. Х., за отмяна на издадената
Заповед №118/24.10.2024г., с която е прекратен трудовия договор на ищеца на
основание чл.325, ал.1, т.9 КТ, да бъде възстановен на работата заемана преди
прекратяване на трудовия договор и да се присъди обезщетение за оставане
без работа след приспадане на изплатеното обезщетение по чл. 222, ал. 2 КТ в
размер на 4579,20лв.
Моли се за присъждане на направените по делото разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- Д. И. Х.
чрез пълномощника му адв.Н. Я..
Твърди се в него, че подадената въззивна жалба е неоснователна. В тази
насока се визира, че първоинстанционният съд е постановил обжалваното
решение след като е оценил приети по делото писмени доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност. Посочено е, че последният е приел, че
работодателят/ответник по исковата молба, който носи доказателствена тежест
да докаже наличието на посочените две предпоставки /невъзможност от
страна на ищеца да изпълнява възложената му работа поради болест и липсата
7
на друга подходяща работа с оглед здравословното състояние на ищеца/ не е
представил достатъчно доказателства в подкрепа на твърденията си.
Работодателят едностранно е извършил преценка, че в предприятието няма
други свободни длъжности, подходящи за заемане от ищеца Х.. Посочено е, че
по делото не са представени Длъжностно разписание и поименно щатно
разписание в сила от 26.10.2024г., когато е било прекратено процесното
трудово правоотношение. Последните представени такива са от дата
17.09.2024г., видно от които ищецът Д. И. Х. е заемал длъжността „огняр“ и
заемащ съответна щатна бройка.
Твърди се, че не са ангажирани доказателства в тази насока, че към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение /26.10.2024г./ е било
действало ново Длъжностно разписание или поименно щатно такова, съгласно
които щата на заеманата от ищеца длъжност да е била съкратена. Предвид
което се визира, че първоинстационният съд споделя становището на
ищцовата страна въпреки изричното становище на Експертната комисия от
03.10.2023г., съгласно което ищецът Х. може да работи като „огняр“ и при
липсата на произнасяне от компетентен здравен орган относно това дали са
налице други свободни длъжности, подходящи за заемане от ищеца с оглед на
здравословното му състояние, едностранното прекратяване на трудовото
правоотношение от страна на работодателя се явява незаконосъобразно.
Сочи се фактическият състав на основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение по чл.325, т.9 от КТ който се състои от три
елемента, които трябва да съществуват кумулативно. Първият е невъзможност
на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради
болест, довела до трайно намалена работоспособност или по здравни
противопоказания. Вторият елемент е в заключение на ТЕЛК или НЕЛК, в
което фигурира болестта или съответните здравни показания и изрично е
посочено, че това състояние поражда невъзможност за работника или
служителя да изпълнява точно определена работа по трудовото
правоотношение. Третият елемент е липсата на друга подходяща за здравното
състояние на работника или служителя работа в предприятието. Под
„подходяща работа“ се разбира свободна щатна длъжност, която съответства
на промененото здравно състояние на работника или служителя и на
квалификационните изисквания, на които отговаря. Обстоятелството, че тази
работа е подходяща за неговото здравно състояние, трябва да бъде също така
8
удостоверено от компетентния здравен орган. Този извод следва от
разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредбата за трудоустрояване/ДВ, бр.7 от
27.01.1987г., изм. в ДВ, бр.111 от 2001г./, според която при спор между
предприятието и подлежащия на трудоустрояване работник или служител
относно подходяща работа за трудоустрояване въпросът се решава от здравния
орган, издал предписанието за трудоустрояване. Такъв спор може да
възникне, когато в решението на здравния орган не е посочена подходящата
работа за трудоустрояване. Ако в решението на здравния орган е посочена
друга подходяща работа, издаденото решение се изпълнява, но страните могат
да искат здравният орган да измени или допълни предписанието си. В този
смисъл е установената съдебна практика, съдържаща се в решения №188 от
23.01.2018г. по гр.д.№793/2017г. на IIIг.о. и №279 от 27.10.2015г. по гр.д.
№327/2015г., IVг.о. на ВКС. Следователно преценката коя работа е подходяща
за здравето на работника или служителя, не може да се извърши едностранно
от работодателя. Тази преценка трябва да стане преди прекратяването на
трудовото правоотношение, тъй като в разпоредбата на чл.325, т.9 от КТ
изрично се посочва, че прекратяването не се допуска при наличие на друга
подходяща работа, която работникът или служителят е съгласен да заеме. Ето
защо работодателят трябва първо да уведоми работника или служителя за
свободните длъжности и да заяви дали те според него са подходящи или не.
След това, ако възникне спор коя е подходящата длъжност, този спор следва
да бъде разрешен по реда на чл.3 от Наредбата за трудоустрояване от здравния
орган. Когато решението на здравния орган влезе в сила и се установи, че
няма друга подходяща работа, ще се е осъществил третият елемент от
фактическия състав на чл.329, т.9 от КТ и прекратяването на трудовото
правоотношение би било законно. Ако работодателят направо прекрати
трудовото правоотношение, позовавайки се само на своята собствена
преценка, третият елемент на фактическия състав не е налице и уволнението е
незаконосъобразно, както е в настоящия случай.
Твърди се, че в настоящият случай не е спорно, че трудовото
правоотношение между страните е възникнало със сключването на трудов
договор №037/01.11.2018г., на основание чл.67, ал.1 т.1 от КТ, като ищеца е
назначен на длъжност „Огняр“ НКПД 81822004. Този трудов договор е
прекратен със Заповед № 118/ 24.10.2024г. считано от 26.10.2024г., с правно
основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ.
9
Визира се, че в заключението на ТЕЛК, изложено в Експертно решение
№92142 от 106/06.06.2023г., издадено от първи състав при МБАЛ- Пазарджик
АД, прието по делото е определена само вида на болестта, довела до
инвалидност или съответните здравни противопоказания, но изрично не е
посочено, че това състояние на работника или служителя поражда неговата
невъзможност да изпълнява точно определена длъжност по трудово
правоотношение. Непълнотата на експертното решение не може да бъде
преодоляна в настоящия трудов спор чрез заключение на лекаря от Службата
по трудова медицина, тъй като липсва предписание на компетентния орган
към датата на издаване на заповедта коя от свободните при работодателя
длъжности е подходяща или не е подходяща /Решение № 188 от 23.01.2018г. по
гр.д.№793/2017г., IIIг.о. на ВКС/. Затова ответникът е поискал становище от
лекарската комисия, относно пригодността на ищеца да работи като
„огняр/раб.поддръжка“. В отговора си с изх.№152/03.10.2023г. комисията е
отговорила, че ищеца може да изпълнява само едната длъжност, а именно
„Огняр“. Видно е, че становището е издадено на 03.10.2023г., а заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение е от 24.10.2024г., връчена на
25.10.2024г., считано от 26.10.2024г.
Твърди се, че ответникът не е доказал законността на основанието за
уволнението, в конкретния случай, че е налице невъзможност от страна на
ищеца да изпълнява възложената му работа поради болест, както и липсата на
друга работа, подходяща за здравето и състоянието му. От отговора на
ответника и от представените доказателства се установява по безспорен
начин, че работодателят едностранно е извършил преценка, че няма свободни
длъжности, подходящи за заемане от ищеца, чрез изготвените Длъжностно
разписание и поименно щатно. Не са представени Длъжностно разписание и
Поименно щатно влизащо в сила от 26.10.2024г., когато е прекратено
трудовото правоотношение
Сочи се, че в представените „Длъжностно разписание и поименно щатно
от дата 17.09.2024г. е видно, че ищеца е включен в тях и заема съответната
щатна бройка. Не е доказано по безспорен начин, че към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение 26.10.2024г. не е било налице
ново Длъжностно разписание и Поименно щатно, от което да е видно че
длъжността (щатната бройка) на ищеца е съкратена и няма свободни работни
10
места. Приема се, че по този начин ответникът е лишил ищеца от възможност
да повдигне спор по този въпрос, който е следвало да бъде разрешен от
компетентния здравен орган. Ако е имало ново Длъжностно разписание и
Поименно щатно към 26.10.2024г., от което да е видно че длъжността (щатната
бройка) на ищеца е съкратена то тогава правното основание за прекратяване
на трудовото правоотношение е следвало да бъде друго.
Искането е обжалваното решение да се потвърди, като правилно и
законосъобразно.
В съдебно заседание, жалбоподателят Фондация „Нет“, редовно
призован, законен представител не се явява. За него се явява процесуалния му
такъв адв.Н. С.. От страна на последния се поддържа подадената въззивна
жалба. Моли се от настоящата инстанция да обсъди всички приложени
доказателства и възражения и да се постанови решение, с което се приема за
основателна подадената въззивна жалба.
Ответникът по жалбата Д. И. Х., редовно призован не се явява. за него се
явява адв.Н. Я., назначена от първоинстанционния съд в качеството й на
процесуален представител. Същата поддържа подадения от нея отговор, като
моли да се потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в
съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:
Производството пред първоинстанционният е образувано по повод на
подадена искова от Д. И. Х., ЕГН ********** от ************, ***, против
Фондация „Нет“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пазарджик, ул.“Найден Геров“ №7А, ет.3, ап.5 обл. Пазарджик,
представлявано от И.С.П., с правно основание чл.357 от КТ.
Твърди се в същата от страна на ищецът Х., че е работил в Дом за
пълнолетни хора с умствена изостаналост /ДПУИ/, находящ се в с.Славовица,
ул. „Втора“№17, считано от 01.04.2013г., като заемал длъжността „огняр“.
Сочи се, че през 2017г. домът преминал към Фондация „НЕТ“, ЕИК-
********* и работещите там били прехвърлени към новия работодател,
считано от 11.04.2017г.
Визира се, че трудовият договор на ищеца бил прекратен на 20.04.2017г.,
като той временно започнал работа при друг работодател и от 01.11.2018г.
отново бил назначен на работа във Фондация „НЕТ“, ЕИК- ********* по
11
силата на Трудов договор №037 от 01.11.2018г. по чл.67, ал.1, т.1 от КТ на 4
часа. С Допълнителен трудов договор №38 от 01.11.2018г. бил назначен на
длъжността „работник поддръжка“ на основание чл.110 КТ.
Твърди се, че през месец февруари 2023г. ищецът Х. се разболял и бил
диагностициран с *****, като ползвал отпуск поради временна
неработоспособност от 160 дни за една календарна година. Завърнал се на
работа през месец октомври 2024г., а на 25.10.2024г. му била връчена Заповед
№118 от 24.10.2024г., с която било прекратено трудовото правоотношение
между страните и бил прекратен Трудов договор №037 от 01.11.2018г. В
мотивите на заповедта било посочено, че работникът бил в невъзможност да
изпълнява възложената му работа по трудов договор и длъжностна
характеристика поради болест, която е довела до трайно намалена
работоспособност и невъзможност на работодателя да осигури подходящо
работа, съответстваща на здравословното състояние на работника.
Твърди се, че издадената заповед били неправилна и незаконосъобразна,
като са изложени подробни съображения в тази насока.
Искането е, съдът да признае уволнението за незаконно, да бъде
отменено същото, да бъде възстановен ищецът на предишната му работа,
както и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение за
времето, през което същия е останал без работа, считано от 25.10.2024г., ведно
със законна лихва от датата на прекратяване на договора до окончателното
изплащане на сумите.
С Определение №3511 от 02.12.2024г . съдът е предоставил правна
помощ на ищеца, като е била назначена адв.Я. за негов процесуален
представител.
Визира се в допълнителна /уточняваща/ молба от 21.01.2025г., че се
претендира обезщетение за оставането без работа на ищеца в размер на
4579,20лв., равняващо се на 6 месечни брутни трудови възнаграждения, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
/08.11.2024г./ до окончателното изплащане на сумите.
В срок от страна на ответникът- Фондация „Нет“ е депозиран писмен
отговор. В него се оспорват предявените искове, като неоснователни,
необосновани и недоказани. В този аспект се визира, че описаните в исковата
молба обстоятелства не отговарят на действителното положение между
12
страните.
Сочи се, че поради изменение на щатното разписание и обединяване на
двете длъжности „огняр“ и „работник поддръжка“ е била създадена една обща
длъжност при пълно работно време, като на 24.10.2022г. трудов договор №38
от 01.11.2018г. е бил прекратен от същата дата, като с допълнително
споразумение към Трудов договор №37 от 01.11.2018г., сключено на
24.10.2022г , работното време е било променено от четири на осем часа. На
същата дата било връчена на ищеца срещу подпис Длъжностна
характеристика , която съвместява задълженията по двете длъжности, като с
допълнително споразумение длъжността се променя , а ищецът е преминал на
пълно работно време от 8 часа. Съгласно длъжностната характеристика, на
ищецът били възложени допълнителни трудови задължения, подробно
описани в отговора на исковата молба. В тази връзка било променено и
щатното разписание . С промяна на щатното разписание от 01.10.2022г.
щатните бройки „огняр“ на четиричасов работен ден били намалени от четири
на две. Щатните бройки „работник поддръжка“ били намалени от две на една.
Била създадена една щатна бройка на пълен работен ден от осем часа „огняр
/работник поддръжка“, която била заемана от С.Н.Г..
Визира се, че с ЕР на ТЕЛК №92142/106 от 06.06.2023г. на ищеца била
определена трайна неработоспособност от 80 % със срок до 01.06.2026г. Във
връзка с това и невъзможността да се извърши надлежна преценка дали
заеманата от ищеца длъжност включва тежък физически труд, ответникът е
отправил Запитване с изх.№44 от 28.09.2023г. до ТЕЛК при МБАЛ
Пазарджик. С Отговор №152 от 03.10.2023г. ответникът бил уведомен,че
ищецът не може да изпълнява длъжността поради тежък физически труд.
Може да изпълнява само частта от длъжността- огняр, но не и работник-
поддръжка. Предвид гореизложеното и разпоредбата на чл.325, ал.1, т.9 КТ
трудовият договор бил прекратен без която и да е от страните да дължи
предизвестие.
Сочи се, че със Заповед №118 от 24.10.2024г. бил прекратен трудовия
договор на ищеца, на основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ. Заповедта била
връчена на ищеца на 24.10.2024г., като към този момент всички щатни бройки
били заети, респ. нямало свободно работно място, на което да бъде назначен
ищецът.
13
Твърди се от страна на ответника, че извършеното уволнение е
законосъобразно, а проведената конкурсна процедура е законосъобразна и не
страдаща от пороци. Изложени са подробни съображения в тази насока.
Претендират се разноски.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и
доводите на страните по вътрешно убеждение, прие от фактическа страна
следното:
Няма спор, че между страните Д. И. Х. и Фондация „Нет“,
представлявано от И.С.П. е съществувало трудово правоотношение, като
ищецът е заемал длъжността „огняр“, НКПД 81822004.
Ищецът Х. заемал посочената длъжност по силата на Трудов договор
№037 от 01.11.2018г. по чл.67, ал.1, т.1 от КТ на работно време от 4 часа.
С Допълнителен трудов договор №038 от 01.11.2018г., ищецът Х. бил
назначен на длъжността „работник поддръжка“, НКПД – 93120008, на
основание чл.110 КТ, отново с работно време от 4 часа. Този трудов договор е
бил прекратен, считано от 24.10.2022г., на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ.
Установява се от приетите по делото доказателства, че през м. февруари
2023г. ищецът Х. имал здравословни проблеми и бил диагностициран с *****.
С ЕР на ТЕЛК №92142/106 от 06.06.2023г. на ищеца била определена
трайна неработоспособност от 80 % със срок до 01.06.2026г. Във връзка с това
и невъзможността да се извърши надлежна преценка дали заеманата от ищеца
длъжност включва тежък физически труд, ответникът е отправил Запитване с
изх.№44 от 28.09.2023г. до ТЕЛК при МБАЛ Пазарджик.
С Отговор №152 от 03.10.2023г. ответникът бил уведомен, че ищецът не
може да изпълнява длъжността поради тежък физически труд. Може да
изпълнява само частта от длъжността- огняр, но не и работник- поддръжка.
Х. ползвал отпуск поради временна неработоспособност от 160 дни за
една календарна година. Завърнал се на работа през месец октомври 2024г., а
на 25.10.2024г. му била връчена Заповед №118 от 24.10.2024г., с която било
прекратено трудовото правоотношение между страните и бил прекратен
Трудов договор №037 от 01.11.2018г.
Ответникът е поискал от Дирекция „Инспекция по труда“ през месец
октомври 2024г. издаване на предварително разрешение за прекратяване на
14
трудовият договор с ищеца на длъжност „Огняр“, като в тази връзка са били
издадени две становища от 08.10.2024г. съгласно които, не е било дадено
предварително разрешение за прекратяването на договора с ищеца на
длъжност „огняр“, както и че не е дадено предварително разрешение за
прекратяване на длъжност „огняр/ работник поддръжка“, като съгласно
длъжностно разписание от 17.09.2024г., Х. е заемал длъжността „огняр“.
Трудовото правоотношение между страните било прекратено със
Заповед №118 от 24.10.2024г., на основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ. Като
причини за прекратяване на ТПО в процесната заповед са посочени
невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа по трудов
договор и длъжностна характеристика поради болест, довела до трайна
неработоспособност, по здравни противопоказания въз основа на заключение
на ТЕЛК и невъзможност на работодателя да осигури подходяща работа,
съответстваща на здравословното състояние на работника, съобразно
предписанието на здравните органи. На работникът Х. е било изплатено
обезщетение в размер на 2289,60лв., на основание чл.222, ал.2 от КТ.
По делото са били представени и приложени Длъжностна
характеристика за длъжността „огняр“, длъжностни разписания, поименно
щатно разписание, болнични листове, Трудово досие на работника- в
оригинал и др.
Видно от заключението на съдебно- икономическата експертиза се
установява, че в случай, че уволнението бъде признато за незаконосъобразно,
при месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 1144,80лв.,
обезщетението за оставане без работа се равнява на брутни 6868,80лв. От
посочената сума, 2289,60лв. са изплатени като обезщетение на ищеца, а
сумата от 4579,20лв. е останала неизплатена.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящата
въззивна инстанция от правна страна приема следното:
Решението на Пазарджишкият районен съд е валидно - постановено е от
надлежен съдебен състав, в предвидената от закона форма и в рамките на
правораздавателната му компетентност.
Въззивната жалба е допустима- налице е предписаното от закона
съдържание, обжалва се невлязло в сила решение на първоинстанционния съд,
подадено е в законоустановения двуседмичен срок от надлежна страна, имаща
15
правен интерес от обжалването.
Разгледана по съществото й, въззивната жалбата е основателна.
В конкретният казус, при разглеждането на спора първоинстанционният
съд е събрал съотносимите към спора и сочени от страните доказателства. Въз
основа на тях е достигнал до изводи, че предявените обективно съединени
искове, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ са основателни и ги
е уважил. В случая, настоящата инстанция обаче не приема тези крайни
правни изводи на съда и съображенията за да се стигне до тях са следните:
По отношение на фактологията на развили се събития свързани и
предхождащи прекратяването на трудовото правоотношение няма спор. В тази
насока следва да се посочи, че безспорно се установява наличието на валидно
учредена трудовоправна връзка между страните по делото. Не е спорно, че
трудовото правоотношение е било прекратено със Заповед №118 от
24.10.2024г., на основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ. Като причини за
прекратяване на ТПО в процесната заповед са посочени невъзможност на
работника да изпълнява възложената му работа по трудов договор и
длъжностна характеристика поради болест, довела до трайна
неработоспособност, по здравни противопоказания въз основа на заключение
на ТЕЛК и невъзможност на работодателя да осигури подходяща работа,
съответстваща на здравословното състояние на работника, съобразно
предписанието на здравните органи. На работникът Х. е било изплатено
обезщетение в размер на 2289,60лв., на основание чл.222,фал.2 от КТ.
За да бъде законно уволнението по чл.325, т. 9 от КТ, същата е
категорична, че следва да се установи наличие на две кумулативни
предпоставки: невъзможност на работника или служителя да изпълнява
възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност
или поради здравни противопоказания и липса на друга, подходяща за
здравословното състояние на работника или служителя, работа в
предприятието. Тези хипотези в случая са налице.
Невъзможността за изпълнение на работата в първата хипотеза ще е
налице при болест, довела до трайна неработоспособност /инвалидност/, което
означава на работника или служителя да е призната неработоспособност 50 на
сто и повече, което е от компетентност на ТЕЛК и се извършва по установения
за това ред. В заключението на ТЕЛК следва да се определи не само болестта,
16
довела до инвалидност или съответните здравни противопоказания, но и
изрично следва да се посочи, че това състояние на работника или служителя
поражда неговата невъзможност да изпълнява точно определена длъжност по
трудово правоотношение.
Такава надлежно е установена, тъй като безспорно в случая е налице
Експертно решение на ТЕЛК №92142/106 от 06.06.2023г. с което на ищеца е
била определена трайна неработоспособност от 80% със срок до 01.06.2026г.
Не е отречено, че във връзка с това и невъзможността да се извърши надлежна
преценка дали заеманата от ищеца длъжност включва тежък физически труд се
установява, че ответникът е отправил Запитване с изх.№44 от 28.09.2023г. до
ТЕЛК при МБАЛ Пазарджик. С Отговор №152 от 03.10.2023г. ответникът бил
уведомен, че ищецът не може да изпълнява длъжността поради тежък
физически труд. Може да изпълнява само частта от длъжността- огняр, но не и
работник- поддръжка. В този аспект следва да се посочи, че действително с
процесната заповед се прекратява основния трудов договор под №37 от
01.11.2018г. Факт е, че действително към момента на сключване на основния
трудов договор, длъжността е „огняр“. Налице е и Допълнително
споразумение към трудов договор №038/01.11.2018г., в която Х. е в трудови
правоотношения с работодателя си и за длъжността „работник- поддръжка.
Факт е обаче, че с Допълнително споразумение към Трудов договор
№37/01.11.2018г., сключено на 24.10.2022г. работното време се променя от 4
на осем часа. Не е спорно, че на същата дата е връчена срещу подпис
длъжностна характеристика, с която Х. вече съвместява задълженията на
длъжността „огняр“ и задълженията за длъжността „работник поддръжка“. На
практика към датата на прекратяване на трудовия договор, ищецът е
изпълнявал основен трудов договор „огняр“ и допълнителен трудов договор
„работник поддръжка, като съгласно цитираното по- горе допълнително
споразумение, двете длъжности се обединяват в едно основно трудово
правоотношение. Няма основание в тази насока да не бъде споделен довода, че
трудовите функции не се извеждат само от наименованието на длъжността.
Не е спорно също така, че решенията на НЕЛК и ТЕЛК имат
задължителен характер по отношение на медицинския въпрос дали конкретна
длъжност е подходяща за заемане от трудоустроения и тази преценка не
подлежи на проверка от служба по трудова медицина или от съда чрез вещи
лица. Безспорно е, че към датата на връчване на процесната заповед, ЕР на
17
ТЕЛК №92142/106 от 06.06.2023г. е влязло в сила.
Не е налице и наличие на подходяща работа или длъжност, която да се
разбира, като свободна щатна длъжност, която да съответства на промененото
здравно състояние на работника и на квалификационните изисквания, на
които отговаря към датата на прекратяване на трудовия договор.
В случая, обстоятелството дали определена работа се явява подходяща за
работника или служителя или не, подлежи на преценка от компетентен
здравен орган, издал предписанието за трудоустрояване. В тази връзка би
могъл да възникне спор между страните относно подходяща работа за
трудоустрояване , който следва да се разреши от този здравен орган. Прието е
от районният съд, че преценката относно това коя работа е подходяща с оглед
здравословното състояние на работника или служителя не може да се извърши
едностранно от работодателя, който следва са уведоми предварително
работника за свободните длъжности в предприятието, които той би могъл да
заеме, при изрично заявено съгласие за това от негова страна, но този извод не
може да се сподели за обоснован.
В конкретният казус настоящата инстанция приема за основателно
възражението наведено във въззивната жалба, че не може да се констатира
така вмененото действие на работодателя. Основанието за този извод се
определя от това, че съгласно действащото щатно разписание от 17.09.2024г.
към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на 24.10.2024г.
всички щатове са заети. Реално за работодателят не съществува задължение да
открива друга щатна бройка, с която да изпълни предписанието на ТЕЛК.
Също така за него не съществува задължение да има длъжности подходящи за
трудоустрояване, тъй като не е спорно, че предприятието в случая е с под 50
работника.
След като становището на ТЕЛК е задължително за работодателя, то
последния няма право да го допуска да изпълнява длъжността щом
медицинския орган е дал заключение, че служителят не може да изпълнява
длъжността.
Коментира се от страна на процесуалния представител на въззиваемата
страна, че е налице непредставено длъжностно разписание и поименно щатно
разписание от 26.10.2024г., но дори и те да са били представени, то
процесното прекратяване на трудовото правоотношение е от дата 24.10.2024г.
18
и в този смисъл визираните документи реално нямат отношение конкретно
към последно посочената дата. Към последната дата, факт е, че не е налице
свободна длъжност в предприятието на работодателя, за да може последния
евентуално да даде възможност на работника да заеме такава.
Предвид гореизложеното, искът за признаване уволнението за незаконно
и неговата отмяна се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
В последица от този извод е налице основание и за отхвърляне на останалите
предявени искове по чл.344, ал.1, т.2 и т.3, във вр. с чл.225, ал.1 КТ.
Предвид на гореизложеното, споделяйки несподеляйки крайните правни
изводи на първата инстанция и наведените доводи в подадения писмен
отговор на въззивната жалба с оглед наведените по- горе съображения по
същество и изцяло споделяйки възраженията на въззивника настоящата
инстанция приема, че следва да отмени изцяло обжалваното решение, като
неправилно и незаконосъобразно, като се уважи подадената въззивна жалба,
като основателна. Вместо това следва да се постанови отхвърляне на
предявените искове, като неоснователни и недоказани.
При този изход на спора, въззивният съд приема, че следва да присъди в
тежест на въззиваемата страна направените от страна на жалбоподателя
съдебно- деловодни разноски пред двете съдебни инстанции в общ размер на
10000лв., от които пред районния съд в размер на 5000лв.- адвокатско
възнаграждение и пред въззивния такъв- 5000лв.- адвокатско възнаграждение,
за което са ангажирани надлежни доказателства.
Решението ще подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от съобщението до страните, тъй като към датата която е
обявена на последните от която следва да тече срока за обжалване 24.09.2025г.
решението не е изготвено.
Предвид на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение №615/23.05.2025г., постановено по гр.д.
№4667/2024г. по описа на РС- Пазарджик, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените исковете на Д. И. Х. против Фондация „Нет“,
за отмяна на издадената Заповед №118/24.10.2024г., с която е прекратен
19
трудовия договор на ищеца, на основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ, да бъде
възстановен на работата заемана преди прекратяване на трудовия договор и да
му се присъди обезщетение за оставане без работа след приспадане на
изплатеното обезщетение, като неоснователни.
ОСЪЖДА Д. И. Х., с ЕГН ********** от ************,
обл.Пазарджик, да ЗАПЛАТИ на „Нет“ Фондация, ЕИК- *********, със
седалище и адрес на управление- гр.Пазарджик, ул.“Найден Геров“ №7А, ет.3,
ап.5, обл.Пазарджик, представлявано от И.С.П., съдебно- деловодни разноски
пред двете съдебни инстанции в общ размер на 10000лв., от които пред
първата инстанция в размер на 5000лв.- адвокатско възнаграждение и пред
въззивната инстанция в размер на 5000лв.- адвокатско възнаграждение
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението
до страните по делото, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20