Решение по дело №41/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на заместник – кмета „Обществен ред и сигурност“ на Община Пловдив против решение № 1889/24.11.2023 г. по АНД № 6133 по описа за 2023 г. на Районен съд - Пловдив, с което е отменено наказателно постановление № 5147/27.07.2023 г., издадено от касатора, с което на основание чл. 178д ЗДвП на М.В.Г. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП.

В жалбата се правят оплаквания за неправилно изясняване на фактическата обстановка, което е довело до неправилен извод на съда за липса на извършено нарушение. В тази връзка се излагат подробни съображения, че към датата на нарушението е липсвало издадена карта за паркиране, а приложената по делото е издадена след извършване на нарушението.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Представителят на Пловдивска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Пловдив, съобразявайки събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу подлежащо на оспорване по чл. 208 от АПК съдебно решение.

Касационният контрол на оспореното съдебно решение, осъществяван от АС - Пловдив, е ограничен от въведените с жалбата основания, с изключение на съответствието му с материалния закон и съществените процесуални изисквания, свързани със съществуването и упражняването на субективното публично право на жалба, за които съдът следи служебно. Касационната инстанция обсъжда правни, а не фактически въпроси, поради което проверява само законосъобразността на изводите на решаващия съд.

Разгледана по същество, касационната жалбата е основателна.

Районният съд е приел, че е издадено наказателно постановление № 5147/27.07.2023 г. от заместник – кмета „Обществен ред и сигурност“ на Община Пловдив, с което на основание чл. 178д ЗДвП на М.В.Г. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП.

Въззивният съд е посочил, че според издаденото НП и АУАН на 06.06.2023 г. в гр. Пловдив, ***, около 10:10 часа, М.В.Г., като водач и собственик на автомобил марка „Киа“, модел „Соул“, с рег. № ***, е паркирала на място, определено за хора с трайни увреждания, обозначено с пътен знак Д21, без удостоверено право (карта).

Въззивният съд е приел, че от представените решение на ТЕЛК и инвалидна карта се установява, че срокът на валидност на картата е до 2025 г. В тази връзка съдът е приел, че жалбоподателката е имала право да паркира на обозначени с пътен знак Д21 места, поради което деянието е неъставомерно. По тези съображения въззивният съд е отменил издаденото наказателно постановление.

Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага неговата отмяна и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав. Съображенията са следните:

Съгласно чл. 219, ал. 1 АПК за установяване на касационните основания се допускат писмени доказателства. Предметът на доказване в касационното производство са конкретни порочни действия на съда при формиране на фактическите и правни изводи, но не и установяване на нови факти относно правния спор, за които не е имало пречка да бъдат заявени пред инстанцията по същество на спора.

В настоящия случай с касационната жалба са представени писмени доказателства, с които се цели установяване на порочно действие на съда, което е свързано с правилното установяване на фактическата обстановка. В тази връзка в касационното производство са прието следните писмени доказателства: заявление от 28.03.2019 г. за издаване на карта за безплатно паркиране на МПС, обслужващо хора с трайни увреждания; ЕР № 1720/061 от 28.03.2019 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив“ АД; заявление от 03.08.2023 г. за издаване на карта за безплатно паркиране на МПС, обслужващо хора с трайни увреждания и ЕР № 2314/084 от 09.05.2022 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив“ АД.

Същевременно пред първата инстанция е представена карта за паркиране № 23081799, със срок до 01.05.2025 г., която е издадена по повод ЕР № 2314/084 от 09.05.2022 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив“ АД. В случая районният съд не е установил на коя дата е издадена картата за паркиране по чл. 99а ЗДвП – преди или след датата (05.06.2023 г.) на извършване на нарушението, за което е издадено НП. В тази връзка районния съд не е установил дали подаденото от М.В.Г. заявление от 03.08.2023 г. за издаване на карта за безплатно паркиране на МПС се отнася за представената карта пред въззивния съд. Вярно, че процесуалният представител на АНО е проявил грубо бездействие пред въззивния съд (напр. да се представят всички документи по повод картата за паркиране), но съдът има служебно задължение да събере всички доказателства за чието съществуване са налице данни по делото.

С оглед на горното, изводите на въззивния съд в съдебното решение, изложени без изясняване на съществени за спора обстоятелства и факти, са необосновани. Като е приключил съдебното дирене при неизясняване на фактическата страна на спора, районният съд е допуснал и съществено нарушение на съдопоризводственото правило, тъй като не е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност.

Съгласно въведената императивна разпоредба на чл. 220 АПК за забрана на фактически установявания, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите установени от първоинстанционния съд. ПО тези съображения преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция, би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, съответно би ги лишило от същинската касационна проверка на правилността на обжалвания съдебен акт. В този смисъл, неизясняването на спора от фактическа страна е пречка касационната инстанция да извърши дължимата проверка в пълен обем. Налице са касационните основания на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК за отмяна на обжалваното решение и на чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК, за връщане на делото след отмяна на решението за ново разглеждане от друг състав на същия съд - при съобразяване с указанията в мотивите на настоящето решение.

С оглед разпоредбата на чл. 226 ал. 3 АПК по направеното от страните пред настоящата касационна инстанция претенции за присъждане на сторените по делото разноски, следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото, съобразно изхода на спора.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 1889/24.11.2023 г. по АНД № 6133 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пловдив.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Пловдив за ново разглеждане от друг състав.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

Председател:
Членове: