РЕШЕНИЕ
№ 1344
гр. Велико Търново, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря МАРТИНА Б. ГАДЖАЛОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20254110101819 по описа за 2025 година
Иск с правно основание чл. 74, ал. 2 от Закон за защита от дискриминацията ,
във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
Ищецът К. Г. Т. навежда твърдения за неравностойно третиране в
производството по гр.д.№ 144/25 г. на РС Елена, като заявява, че е направил
искане за освобождаване от държавна такса на основание чл.83,ал.2 ГПК, вр. с
чл.5, б.“о“ от ЗДТ като лице с трайно намалена работоспособност и че към
молбата е представил надлежна медицинска документация. Посочва, че
ответникът го е третирал неравностойно по различен начин в производството
по гр.д.№ 144/2025 г.образувано пред него, поради което заявява, че е
претърпял неимуществени вреди, тъй като било накърнено чувството му за
справедливост, изпитал обида и гняв, генерирал негативни емоции и пр. Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер от 6000 лева.
Претендира законна лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане.
В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.
Ответникът РС-Елена е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който
заема становище за неоснователност на иска по подробно изложени
1
съображения. В съдебно заседание не изпраща представител.
Представителят на Районна прокуратура Велико Търново заявява становище
за неоснователност на иска.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено от
фактическа страна следното:
От приетите по делото писмени доказателства е видно, че ищецът е депозирал
искова молба пред Еленски районен съд срещу Прокуратура на Република
България и Областна дирекция на МВР Велико Търново, въз основа на която е
образувано гр.д. № 144/2025 г. по описа на ЕРС. В исковата молба е направено
искане за освобождаване от държавна такса на основание чл. 5,б.»о» от ЗДТ,
вр. с чл.83,ал.2 от ГПК. Приложено е ЕР на ТЕЛК от *** г. , видно от което
лицето е с ТНР от 80%, както и Определение № 707/30.01.2025 г. по адм.д.№
426/2025 г. на ВАС, в което се съдържат изводи за неправилност на
определение на Административен съд Русе по искане за освобождаване на
същия ищец от държавна такса, като лице с трайно увреждане и отмяна на
това определение. С разпореждане № 344/15.04.2025 г. ЕРС е оставил без
движение исковата молба на ищеца, като нередовна , като една от
нередовностите е липса на държавна такса от 10 лева с указание за внасянето
и. Със същото разпореждане ищецът е уведомен, че за освобождаването от
такси по производството не е достатъчно позоваването на чл.5, б.»о» от ЗДТ, а
е необходимо и признаване от страна на съда съгласно чл. 83,ал.2 от ГПК, че
няма средства за заплащането и, което изисква подаване на определени
документи. С Определение № 215/14.05.2025 г. съдът е оставил без уважение
искането за освобождаване от държавна такса за производството по гр.д.№
144/25 г. на ЕРС, като неоснователно и недоказано. Освен, че срокът
предоставен за изпълнение на указанията на съда, свързани с това искане е
изтекъл, съдът се е позовал и на други съображения в мотивната част на
определението си- ищецът е млад човек, в трудоспособна възраст, упражнява
адвокатска професия, а дължимата ДТ от 10 лева е в изключително нисък
размер. Определението не е обжалвано от ищеца. С Разпореждане №
518/2.06.2025 г. съдът повторно е оставил без движение исковата молба, като
нередовна и е дал указания за отстраняване на нередовностите, една от които е
да внесе ДТ от 10 лева и да приложи платежен документ по делото. Поради
2
неизпълнение на указанията в дадения срок делото е прекратено с
Определение № 297/17.06.2025 г., влязло в законна сила на 25.06.2025 г.
Приети като доказателства по настоящото производство са съдебни актове на
РС Никопол, РС Плевен, РС Благоевград, видно от които ищецът е
освобождаван от държавна такса на основание чл.5,б.»о» от ЗДТ.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Иска е процесуално допустим. По същество е неоснователен.
От изложените от ищеца факти и обстоятелства, определящи предмета на
правния спор е видно, че същият твърди наличието на пряка дискриминация
по смисъла на чл.4,ал.2 от Закон за защита от дискриминация, която
разпоредба дефинира, че всяко по-неблагоприятно третиране на лице на
основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или
би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, е пряка
дискриминация спрямо това лице. В конкретния случай признакът, по който
ищецът твърди да е дискриминиран е увреждане, като се позовава на
приложеното ЕР на ТЕЛК, според което му е определена 80% ТНР. От
описателната част на исковата молба, в която предимно се цитират решения на
СЕС и международноправни актове, по които Р България е страна, както и от
приложените писмени доказателства се стига да извода, че действието на
ответния съд, довело до твърдяното по-неблагоприятно третиране на лицето,
оттам и до неговата дискриминация, е отказът да бъде освободен от държавна
такса, макар да е лице с увреждане. Ищецът прави съпоставка със сходни
обстоятелства, при които е освобождаван от заплащане на ДТ, видно от
приложените актове на цитираните по-горе други съдилища. В
действителност, по идентични искания на ищеца съдилищата са се
произнасяли по различен начин- някой от тях са уважавали искането му за
освобождаване от ДТ, други са отказвали, но сам по себе си това не може да
доведе до извод за наличие на дискриминационно отношение. Става реч за
упражняване на правораздавателна дейност, която подлежи на инстанционен
контрол и която не попада в обхвата на ЗЗДискр. Това е така, защото, макар да
има различни произнасяния по сходни искания и идентични обстоятелства,
всички те касаят едно и също лице- ищецът. Целта на закона е да се защити и
да се санкционира поведение, което поставя в неравностойно положение
3
според изброените в чл. 4,ал.1 признаци, или на всякакви други признаци,
установени в закон, или в международен договор, по който Република
България е страна лице, третирано по- неблагоприятно от начина, по който се
третира, било е третирано, или би било третирано друго лице при сходни
обстоятелства. В конкретния случай ищецът не само, че не ангажира такива
доказателства, той дори не твърди да е третиран по-неблагоприятно в
сравнение с друго лице. Тоест, иска се явява неоснователен и подлежи на
отхвърляне. Отделно от това следва да се изтъкне, че неосвобождаването на
ищеца от държавна такса не е довело сам по себе си до нарушаване правото
му на защита по предявения от него иск по гр.д.№ 144/25 г. на ЕРС, доколкото
са констатирани и други нередовности по исковата молба. Въпреки, че съдът
двукратно е предоставял срок за изпълнение на дадените подробни указания
и го е предупреждавал за последиците при неизпълнение, ищецът не се е
съобразил, не е изпълнил и така сам се е поставил в положение, при което
производството по делото е било прекратено. И на последно място за пълнота
на изложението ищецът не доказа да е претърпял каквито и да е
неимуществени вреди, последица от развилото се производство по гр.д.№
144/2025 г. на ЕРС. С оглед изложеното иска е неоснователен и недоказан и
следва да се отхвърли.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Г. Т. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ №
** срещу РАЙОНЕН СЪД ЕЛЕНА, гр.Елена, ул.» Й.Й. Брадати» № 2
представляван от П. П.- Административен ръководител – Председател иск с
правно основание чл. 74, ал. 2 от Закона за защита от дискриминацията, във
връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за осъждането на ответника за сумата от 6000 /
шест хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, които са последица от неравноправното му третиране
по гр.д.№ 144/2025 г. на ЕРС, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане, като неоснователен и
недоказан.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
4
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5