№ 131
гр. гр.Несебър, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Д.
при участието на секретаря М. Д. Ш.
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Д. Гражданско дело №
20222150101384 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от
ЗЗД.
Образувано е по повод искова молба вх. № 10542/25.11.2022 г. на „ВиК” ЕАД с
ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от Г.Й.Т., срещу
П. Е. С., БУЛСТАТ ***, гражданин на Руската Федерация, с адрес: гр. ***, с която се
иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 103,46 лева – неизплатена
главница по фактура, издадена на 20.12.2019 г., с отчетен период от 07.11.2018 г. до
29.11.2019 г.; сумата от 29,72 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за периода от 20.01.2020 г. до датата на подаване на исковата молба –
24.11.2022 г.; както и законната лихва върху главницата от 103,46 лева от датата на
подаване на исковата молба – 24.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се сторените съдебни разноски, ведно с юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът посочва, че между страните съществува валидни облигационни
правоотношения с предмет доставка на ВиК услуги с абонатен № 742411, за
водоснабден обект с административен адрес: гр. ***, с ид. № ***. За ответника,
качеството „потребител“ възникнало с придобиване правото на собственост по
отношение на водоснабдените обекти, на основание чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Ищецът предоставил по
възникналите правоотношения услуги, съгласно публично оповестени общи условия,
като на основание чл. 23, ал. 4, изр. трето от общите условия и чл. 32, ал. 4, предл.
Второ от Наредба № 4, за процесния период, отчитането на водомерите на абоната се
осъществявало по електронен път, посредством мобилно устройство. Съгласно чл. 23,
ал. 1, т. 3 от общите условия, процесните обекти със сезонен характер били отчитани
от оператора два пъти годишно. Ответникът не изпълнил задълженията си за
заплащане на потребените за обекта услуги, по издадена фактура №
1
**********/20.12.2019 г., падежирала на 19.01.2020 г. и за сумата от 103,46 лева.
Предвид изложеното, за ищеца възникнал интерес от водене на настоящото съдебно
производство. Претендира се и лихва за забава в размер на 29,72 лева, за периода от
падежирането до 23.11.2022 г. Представят се писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото е депозиран писмен
отговор от страна на ответника, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК
особен представител – адвокат И. Камбурова-Тунтева от БАК, с който исковете се
оспорват като неоснователни и недоказани. Твърди се, нарушение на процедурата по
отчитане на водоснабдения обект, действителното доставяне и потребяване на ВиК
услуги за водоснабдения обект и възникването на качеството „потребител“ за
ответника, поради отсъствие на доказателства за подписан договор при ОУ. Завява се,
че ОУ на ищеца не са били надлежно приети от ответника, оспорва се процесната
фактура, като нередовно доказателство – неразписано от ищеца и относно
съдържанието ѝ.
В проведено по делото открито съдебно заседание, ищцовото дружество не
изпраща представител. Депозира писмено становище, с което взима становище по
хода, проекта за доклад и по съществото на спора, като се представят писмени
доказателства. Моли, за уважаване на исковете и претендира разноски, съобразно
представен списък по чл. 80 от ГПК.
Особеният представител на ответницата не се явява в открито съдебно
заседание. Депозира молба вх. № 2746/21.03.2023 г., с която заявява служебна
ангажираност и моли за разглеждане на делото в негово отсъствие, поддържа дадения
отговор, не възразява по проекта за доклад, няма доказателствени искания.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание - чл.
79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
По делото е представен нотариален акт № 188, том V, рег. № 4957, н.дело № 903
от 10.08.2011 г. по описа на нотариус Мария Бакърджиева, с район на действие – РС
Несебър, рег. № 110 при НК /л. 45-47 от делото/, видно от който ответникът С. е
придобил собствеността по отношение на апартамент № В38, представляващ
самостоятелен обект с ид. № *** по КККР на гр. Несебър, с адрес на имота в гр. ***.
Това обстоятелство се установява и от справка № 666564/11.06.2021 г. по партидата на
имота в Агенция по вписванията /л. 8 от делото/, съгласно която не са вписани
последващи разпореждания с процесния имот.
Съгласно заявление за откриване на партида /л. 48-49 от делото/, именно
ответникът С. е изразил желание да бъде открита партида при ищеца за притежавания
от него водоснабден обект – процесния апартамент, като въз основа на него и видно от
протокол от 22.03.2017 г., в ап. В38 е монтиран водомер № 2120286, и е разкрит аб. №
742411.
Видно от представена от ищеца фактура № ********** от 20.12.2019 г. /л. 13 от
делото/, за посочения апартамент била открита партида с аб. № 742411 към „ВиК”
ЕАД. От справка извлечение от електронния карнет за посочения аб. номер /л. 6 от
делото/ е видно, че на монтирания в имота водомер са правени пет отчитания за
периода 07.11.2018 г. – 29.03.2022 г., като при всичките 1718/324 е „видян“.
Потребление е отчетено за обекта единствено при посещение на 29.11.2019 г., като
2
старото показание е било 182 куб. метра, а новото – 217 куб. м. От фактурата се
установява, че посоченото количество било остойностено като била начислена сумата
от 103,46 лева за потребените в собствения на ответника обект услуги.
Видно от Решение № Ц-20 от 28.12.2018 г. цената за услугата доставяне вода на
потребителите към 2019 г. била без ДДС: 1,399 лева на куб. м., за отвеждане на
отпадъчните води – 0,477 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,619 лв. на куб. м. За 2018
г. тези цени са били, както следва: 1,353 лева на куб. м., за отвеждане на отпадъчните
води – 0,380 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,559 лв. на куб. м., без ДДС и съгласно
Решение № Ц-34/15.12.2017 г. на КЕВР.
С оглед на така събраните доказателства, съдът намира предявеният иск за
доказан по своето основание.
В тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД е да докаже
наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на
вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за процесния период
до процесния адрес е извършено водоподаване във фактурираните количества, както и,
че ответникът е собственик на имота. Ищецът следва да докаже и размера на
претенцията си. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже погасяване на дълга.
С оглед анализа на представените писмени доказателства и твърденията на
страните, за съда се налага извода, че до собствения на ответника имот и за процесния
период е доставено и фактурирано количество вода. По делото и от обсъдените
доказателства безспорно се установи, че между страните са съществували
облигационни отношения по договор за доставка на услуги от ВиК, предвид което и
съдът приема, че ответникът е потребител на вода за собствения си водоснабден обект.
Действително, с отговора на исковата молба е направено общо оспорване на
съдържанието на представените от ищеца частни документи – справки и фактури, но
след анализа им и съпоставянето им с останалите доказателства по делото, съдът
намира, че същите отразяват вярно, посочените в тях обстоятелства.
Наред с изложеното, следва да се отбележи, че общите условия, при които се
доставят услуги от ищеца са публично оповестени и обвързват ответника, противно на
възраженията на особения представител. Тук следва да се отбележи, че видно от
ангажираното от ищеца заявление за разкриване на партида от 20.12.2016 г. и протокол
от монтаж на измервателен уред в процесния обект от 22.03.2017 г., приложение към
възникналото правоотношение е имала Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи /Изм., ДВ, бр. 102 от 12.12.2014 г., в сила от 12.12.2014 г./.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата в посочената редакция, потребители на ВиК услуги
са собствениците на водоснабдени имоти, като по силата на чл. 8 от същата редакция
на Наредбата получаването на ВиК услуги се осъществява по публично оповестени
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собствениците, на които
законодателят е предоставил правото в 30-дневен срок от влизане в сила на ОУ да
предложат различни условия, които следва да бъдат скрепени в двустранно
споразумение. Разпоредбата на чл. 8, ал. 4, изр. Последно от Наредбата в редакцията от
12.12.2014 г. повелява, че при непостигане на споразумение в едномесечен срок от
получаване на заявлението от оператора остават в сила общите условия. При анализ на
посочените норми и предвид липсата на доказателства по делото между страните да е
било постигнато споразумение по посочения ред, за съда се налага извода, че ОУ на
оператора са били в сила при възникване на облигационната връзка с ответника и са го
3
обвързали.
В случая действително отчитането на процесния водомер за обекта на ответника
е станало на 29.11.2019 г. Както се установява в чл. 23, ал. 1, т. 3 от публично
оповестените Общи условия, при обекти, имащи сезонен характер е допустимо
отчитане на водомерите два пъти годишно. Процесната сума е фактурирана по
отчитане, извършено през есента на 2019 г., като видно от справката-извлечение
предходното такова е било през есента на 2018 г. С оглед обстоятелството, че в
процесния случай се касае за обект, който се ползва от чужди граждани, то е напълно
логично отчитането да се извърши при условията на чл. 24, ал. 4 от Общите условия,
като подобно отчитане е изцяло в интерес на потребителя, тъй като след като
отчетникът е „видял“ показанията на водомера, на практика са отчетени действително
потребните количества вода. В противен случай и по арг. от чл. 24, ал. 4 от ОУ би
следвало да се начислят прогнози количества по реда на чл. 49 от Общите условия,
които не биха съответствали на реалното потребление. Налага се извод, че с
процесното отчитане, макар и извършено в известно отклонение от сроковете по чл.
24, ал. 4 от ОУ, са избегнати по-неблагоприятни последици за ответника, като е
отчетено действително потребеното количество вода. Правата на ответника са били
запазени, като в негово присъствие, през периодите на пребиваването му в имота е
извършено реално отчитане на потреблението в собствения му водоснабден обект,
съобразно представената по делото справка.
Непосредствено след извършване на отчета е издадена и процесната фактура –
на 20.12.2019 г. - в рамките на до един месец от отчета, като по арг. от чл. 33, ал. 2 от
Общите условия, сумата по фактурата е станала изискуема 30 дни след издаването -
на 20.01.2020 г.
Очевидно, за процесния апартамент, е въведено т. нар. електронно отчитане, при
което подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е
допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се
установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер
и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител,
освен в случаите на отчитане по електронен път. При съобразяване на посочените
разпоредби, съдът намира, че отразеното в справката и фактурата следва да се
кредитира, като се приеме, че отчитането на водомерите е извършено от служител на
ВиК, след лично възприемане на снетите показания, предвид което и фактурираните
количества вода са реално потребени от ответника.
По горните съображения, съдът намира, че събраните доказателства
недвусмислено доказват отчитането от инспектор Н., при наличен достъп до
водомерите и по данни на потребителя, на действително потребените количества вода
от ответника за собствения му процесен водоснабден обект.
Налага се извод, че при правилно начислено като потребено количество вода на
ответницата са определени и съответните дължими суми за отчетния период, като
размерът на неизплатените задълженията възлиза общо на 103,46 лева, предвид
приетите от водния регулатор цени на услугите за съответните периоди. Налага се
извод за основателност и доказаност по размер на предявения иск по чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД, предвид което същият следва да бъде уважен изцяло.
Що се отнася до акцесорния иск за заплащане на лихва за забава, съдът приема
4
същия за изцяло основателен и доказан, доколкото не са ангажирани доказателства за
плащане на дължимите суми и начислената лихва касае главницата по фактура от
датата на падежа до 24.11.2022 г. След извършени от съда математически действия по
умножаване и събиране, посредством калкулатор за изчисляване на законна лихва с
интернет адрес https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html установи, че претендираната
мораторна лихви е основателна и по размер, предвид което следва да бъде присъдена
вцялост.
Като последица от уважаване на главната претенция, в полза на ищеца следва да
се присъди и законната лихва върху нея, от датата на подаване на исковата молба –
24.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
На ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 400 лева по
настоящото дело. Съдът приема за доказани по делото посочените разноски, които
включват 100 лева – дължима заплатена държавна такса, 200 лева – внесен депозит за
възнаграждение за особен представител на ответника, 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение. Като съобрази разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от ЗПП,
Наредба за заплащането на правна помощ, материалния интерес по делото и ниската
фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че за осъщественото в полза на
ищеца процесуално представителство от юрисконсулт следва да определи
възнаграждение в минималния размер от 100 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Е. С., БУЛСТАТ ***, гражданин на Руската Федерация, с адрес: гр.
***, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във. вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на
„ВиК” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от
изпълнителния директор – Г.Й.Т., сумата от 103,46 /сто и три лева и четиридесет и
шест стотинки/ лева, представляваща незаплатена стойност по издадена фактура №
********** от 20.12.2019 г., за доставена, отведена и пречистена вода до имот,
находящ се в гр. ***, с ид. № ***, аб.№ 742411, с отчетен период 07.11.2018 г. –
29.11.2019 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 24.11.2022 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА П. Е. С., БУЛСТАТ ***, гражданин на Руската Федерация, с адрес: гр.
***, на основание чл. 86 от ЗЗД, да заплати на „ВиК” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. ***, представлявано от изпълнителния директор – Г.Й.Т.,
сумата от 29,72 /двадесет и девет лева и седемдесет и две стотинки/ лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 20.01.2020 г. до
24.11.2022 г.
ОСЪЖДА П. Е. С., БУЛСТАТ ***, гражданин на Руската Федерация, с адрес: гр.
***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на „ВиК” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от изпълнителния директор –
Г.Й.Т., сумата от 400 /четиристотин/ лева – съдебно-деловодни разноски в
настоящата съдебна инстанция.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка на ищеца,
както следва: IBAN: BG53 CECB *** 1006 1553 00, ЦКБ – клон Бургас, BIC:
CECBBGSF.
5
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен
срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6