Р Е Ш Е Н И Е №260640
02.03.2021 г., гр.
Пловдив.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на петнадесети
декември две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 10117 по описа на същия съд за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по
съществото на исков
спор.
Искове на „Профи Кредит България „ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „България” № 49 бл. 53Е, вх. В, против Ц.П.И., ЕГН **********,***,
и с правно основание в чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79 и 92 , и чл. 240 от Закона за задълженията и договорите , вр. чл.
9 от Закона за потребителския кредит.
Ищецът черпи права от договор.
Твърди,
че на 26.03.2012 год. между него и
ответника е сключен договор за револвиращ заем под № **********, при следните
параметри: сума на кредита (главница) 1000 лв., усвоена от И. изцяло , на същата дата ; на свои ред ответника се
задължил да я върне заедно с възнаградителна лихва, на 36 броя равни месечни вноски от 100 лв.,
при годишен процент на разходите 191.33 % и годишен лихвен процент 115.49 % .
Вноските били дължими на ден 5 от
текущия месец, с дата на първата вноска – 05.04.2012г и дата на последната такава- 05.04.2015г. И.
платила в пълен размер 20 броя от
вноските и една частична , до общ размер от 2088.57 лева, след което
преустановила обслужването на кредита. Крайният срок на дотговора изтекъл на
дата 05.04.2015г. Останали неплатени 2201.53
лева , от които главница – 790.48 лева
и неизплатено договорно
възнаграждение в рзамер на 752.59 лева.
На основание чл. 10 от общите условия между страните , в тежест на ответника
била начислена и неустойка в размер на 963.86 лева , от които била опростена
305.40 лева. Ищцовото дружество се
снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 2047/2019
год. по описа на Районен съд – Пловдив,
връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Затова ищеца , на което
дружество са дадени указания по чл. 422 от ГПК,
иска от съда да установи по отношение на ответника вземане в размер 2201.53 лева, от които главница – 790.48 лева,
кредиторово възнаграждание - 752.59 лева,
и неопростената част от неустойката от
658.46 лева, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на
подаването на заявлението в съда – 25.01.2019г до окончателното изплащане на
вземането. Претендират се и разноските по делото.
Ответникът не е подал отговор на исковата
молба; в първото открито съдебно заседание оспорва чрез процесуален
представител исковете като неоснователни , с мотив, че договора е
недействителен – нищожен по смисъла на чл. 22 от Закона за защита на потребителите, тъй като не са
спазени императивни правила за защитата на ответника като потребител; възразено
е също така, че уговорката за заплащане на възнаграждение противоречи на
императивни правни норми от ЗПК, включително е и неравноправна по смисъла на
Закона за защита на потребителите, в частност чл. 143 и чл. 146 от същия. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят сторените разноски .
Предвид изложеното от ищеца, води се установителен
иск с правно основание в чл. 422 от ГПК
във вр. с чл. 79 и 92 , и чл. 240
от Закона за задълженията и договорите,
вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит.
Искът е допустим. Има идентичност между
вземането, описано в заявлението и заповедта за плащане , и това , предмет на
исковата молба, спазени са и сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК.
По същество , съдът прие следното:
По сключването на процесния договор за
револвиращ заем № **************** не се спори. Представено е от същия (на л.4
) и заверено от страната копие .По силата на договора , на ответника са
предадени в заем 1000 лв., която тя се задължила да върне на общо тридесет и шест равни месечни вноски от по 100
лева всяка ( 3600 лева), дължими на пето число на текущия месец; договорена
била и лихва като възнаграждение на кредитора , в размер на 1704 лева, при лихва от 115.49 %, изчислена на годишна база (или лихвен процент на ден 0.32 %. - за периода на редовно обслужвания кредит). В
договора бил уговорен годишен процент на разходите 191.33 процента , отново на годишна база. Не се
спори, че сумата от 1000 лева е получена от ответника , а и за това
обстоятелство е доказано от приложеното на л. 8 копие от кредитен превод. Затова
за И. е възникнало облигационно задължение да върне на кредитора главницата,
ведно с договореното кредиторово възнаграждение; няма спор също така по
твърденията на ищеца, че длъжникът е в забава да плати това си задължение, след
като е платил само двадесет от вноски изцяло , а двадесет и първата по ред – отчасти; последното плащане се
установява от представеното извлечение от сметките на ответника при ищеца (л .9
), което съдът, при липса на спор между страните , кредитира в частта относно
извършените плащания, въпреки че е изходящ от ищеца частен документ.
Особените
изисквания на Закона за потребителския кредит, на които договора следва да се
подчинява, са спазени. Приложима е
редакцията на закона, обнародвана в ДВ, изм.
и доп., бр. 58 от 30.07.2010 г., в сила от 31.08.2010 г.
В
договора отсъства информация
за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за
кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план
за извършените и предстоящите плащания; този погасителен план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и
условията за извършването на тези плащания
и да съдържа съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент. Това посочване не фигурира в
съдържанието на договора , а в случая , то е от особен важност. Това е така ,
тъй като в самия договор няма посочване на отделните компоненти на всяка
погасителна вноска, като е казано само , че вноската е в размер на 100 лева ,
но не и колко от тези 100 лева са главница и колко – кредиторово
възнаграждение. Следователно , при плащането си, било то своевременно (редовно)
, било със забава , длъжникът – потребител не знае каква част от тези две
начисления плаща, особено в хипотеза на
забава. Същевременно обаче, съобразно представеното извлечение от сметките на длъжника
при кредитора, при общ размер на извършените плащания от длъжника 2133 лева към
дата 11.06.2019г, оставали за плащане още 1543. 07 лева , тоест, 3676.07 лева общо – при изначално договорен
максимален размер на плащанията от 3600 лева при точно изпълнение. Горното води
съда до извод, че кредиторът е начислил
и лихва за забава като част от вече платеното, с размер от 76.07 лева за
периодите на забава във вноските, при което остатъчния размер както на
главницата , така и на възнаградителната лихва като част от платеното е на
практика определен произволно от кредитора.
При тази ситуация , за да се ориентира длъжника в плащанията си, единствената
му възможност е да поиска и получи коментираните извлечения от сметка и
погасителни планове, и затова и непосочването в договора на тази му възможност
релевира нищожност на целия договор по смисъла на чл. 22 от ЗПК. Ответникът
дължи връщане само на чистата стойност/главницата по договора.
На
следващо място, противоречи на добрите нрави размер на договореното кредиторово
възнаграждание от 115.49 % годишно. Съдебната
практика на българските съдилища трайно приема, че противоречаща на добрите
нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва (решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005 г. и
решение № 1270/09.01.2009 г. по гр. д. 5093/2007 г., двете - на ВКС, ІІ г. о.
и мн. др. ). Въпреки че този критерий не е и не може да бъде абсолютен, в случая за
съда няма основание да се отклони от него , тъй като общия размер на
договореното възнаграждение надхвърля повече от два пъти размера на главницата
за период от три години, и същевременно надхвърля почти единадесет пъти размера
на законната лихва за същия период.
Съдът
намира за неоснователен и иска за установяване на вземане на ищеца за неустойка
по договора. Изложените в исковата молба твърдения са , че такава е начислена
на основанието по чл. 10.4 от общите условия между страните, но прочитът на
тази разпоредба води съда до извод , че същата не съставлява самостоятелно
основание за неустоечно плащане , тъй като на свой ред препраща към три различни частни хипотези ,
осъществими при различни факти, каквито не се твърдят в исковата молба. И в трите случая обаче , възникването на
неустоечното вземане се предпоставя от
едностранното прекратяване на договора поради неизпълнение на длъжника,
каквото също не се твърди.
Разпоредбата на чл. 10. 4 от ОУ между страните
е и нищожна, доколкото е неравноправна по смисъла на чл. 143 от Закона за
защита на потребителите клауза. Тя предвижда неоправдано завишено като
размер обезщетение на кредитора за вреди
, като изчислява същите като еквивалент на половината ( 50% ) процента от
всички дължими плащания по договора.
В резюме , съдът приема , че ответника
сължи плащане само на главницата по кредита; в останалата част исковете ,
предявени на основание договор револвиращ заем № ************* следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Разноските се определят пропорционално на
уважената/отхвърлената част от исковете .
Общия размер на направените
от ищеца разноски по двете производства е 449.96 лева , тъй като съдът определя
търсеното за исковото производство възнаграждение на юрисконсулт в минимален
размер от 150 лева, тоест, дължат се пропорционално на уважената част от
исковете 161.56 лева ( 449.96/2201.53*790.48). Общия размер на направените от
ответника разноски е 385 лева, дължат се пропоцинално на отхвърлената част 246.76
лева разноски по делото (385/2201.53*1141.05)
Воден
от изложеното , съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на Ц.П.И., ЕГН **********,***, че в
отношенията между страните, дължи на „Профи Кредит България „ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „България” № 49 бл. 53Е , вх. В, плащане на следните суми , за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1523/ 18.02.2019г. по
частното гражданско дело № 2047 по описа на ПРС за 2019г.: 790.47 лева –
главница, заемни средства по договор за револвиращ заем № **************, ведно
със законната лихва от датата на подаването на заявлението – 25.01.2019г до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска да се установи заповяданото за плащане в същата заповед вземане на ищеца по същия договор
за кредиторово възнаграждение от 752.59
лева и неустойка от 658.46 лева, като неоснователен.
Осъжда Ц.П.И., ЕГН **********,***, да
заплати на „Профи Кредит България „ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „България” № 49 бл. 53Е , вх. В, сумата от 161.56 лева
разноски по делата.
Осъжда „Профи Кредит България „ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „България” № 49 бл. 53Е , вх. В , да заплати на Ц.П.И.,
ЕГН **********,***, сумата от 246.76 лева разноски по исковото производство.
Решението подлежи на обжалване
пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
КГ