Р Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 26.03.2020
Град Стара
Загора
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На пети февруари Година 2020
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 4650 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът В. твърди в
исковата си молба, че със заповед № 3667/09.10.2017 г. по ч.гр.д. № 5670/2017
г. на Старозагорския районен съд било разпоредено ответницата да му заплати
2900 лева за неизпълнено задължение по запис на заповед от 30.03.2015 г. и
законна лихва върху същата от 05.10.2017 г. до изплащането й, както и 593.19
лева лихва от 30.09.2015 г. до 05.10.2017 г. Срещу тази заповед ответницата
подала на 06.07.2018 г. възражение, за което ищецът бил уведомен на 16.08.2019
г. На основание чл. 422 ГПК предявявал настоящия си иск за установяване на
вземането му по записа на заповед, който ответницата му издала на 30.03.2015 г.
в Стара Загора и бил платим на 30.09.2015 г. в Стара Загора, с който се
задължила, без протест и разноски, без никакви възражения, такси и удръжки, да
му плати сумата от 2900 лева. Записът на заповед бил подписан от нея, като
същата била изписала собственоръчно и имената си. Тази сума и до момента не му
била платена. Не претендирал установяване дължимостта на 593.19 лева мораторна
лихва от 30.09.2015 г. до 05.10.2017 г. Искането по същество е да се признае за
установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 2900 лева за
неплатено задължение по записа на заповед и законна лихва върху тази сума от
05.10.2017 г. до изплащането й, за изпълнение на които парични задължения е
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д № 5670 по описа за 2017
г. на Старозагорския районен съд. Претендира за сторените по делото и в заповедното
производство разноски.
Ответницата Я.Д. С. (Г.),
с подадения в срок отговор, не оспорва предявения иск, а в съдебно заседание,
чрез изричния си пълномощник, признава същия иск и моли съда да присъди поради
това на ищеца половината от сторените от него разноски по делото, като
възразява за прекомерност и на заплатеното от същия адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание
пълномощникът на ищеца поиска постановяване на решение при признание на иска,
поради което съдът прекрати съдебното дирене и пристъпи към постановяване на
решение съобразно признанието.
В случая не са налице
пречките по чл. 237, ал. 3 ГПК за постановяване на такова решение, защото с признатото
вземане/задължение ответницата може да се разпорежда, а то не противоречи на
закона и добрите нрави. Поради това следва съобразно признанието й на иска по
чл. 422, ал. 1 ГПК за неговото съществуване, да бъде постановено решение, с
което същият иск да бъде изцяло уважен така, както е предявен от ищеца с
исковата му молба.
При този изход на
делото, сторените от последния разноски по същото в общ размер от 488 лева (от
които 58 лева внесена за производството държавна такса и 430 лева платено
адвокатско възнаграждение), следва да бъдат
възложени в тежест на ответницата (чл. 78, ал. 1 ГПК).
Неоснователно е възражението на пълномощника й за прекомерност на заплатеното
от ищеца адвокатско възнаграждение от 430 лева, защото е под минималния размер
от 433 лева по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, под който съдът не може да
го намалява поради прекомерност (чл. 78, ал. 5 ГПК).
Доводите на същия пълномощник в съдебно заседание, че поради признанието на
иска следвало да се възложи на ответницата половината от сторените от ищеца разноски
по делото, са неоснователни, защото не намират опора в закона (чл.
78, ал. 1 и 2 ГПК). Ответницата нито
твърди, нито по делото има данни да е платила изискуемото си от падежа на
30.09.2015 г. задължение от 2900 лева по записа на заповед, чието съществуване
със законната лихва за забава в плащането му от подаване на заявлението до
изплащането му, е предмет на предявения по делото иск по чл. 422, ал. 1 ГПК. Тъкмо
напротив. Подала е в срок възражението си по чл. 414 ГПК и за неговата
недължимост в заповедното производство, с което е дала повод за завеждане и на настоящото
дело (чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК). Поради това, въпреки
признанието й, дължи на ищеца всички сторени от него по същото дело разноски (чл.
78, ал. 1 и 2 ГПК). Направеното за пръв път с исковата му молба обаче, искане,
да му бъдат присъдени и сторените в заповедното производство разноски, следва
да бъде оставено без разглеждане, като недопустимо, защото той не е поискал
присъждането им в заявлението си за издаване на заповедта, а в този случай ВКС
приема в задължителната си практика, че е недопустимо ищецът в исковото
производство да поиска за пръв път присъждане на разноските в заповедното
производство, ако не е направил такова искане със заявлението, какъвто е случая
(т. 12 от мотивите на ТР 4-2014-ОСГТК).
Воден от горните мотиви,
Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Я.Д. С. (Г.),
с ЕГН **********, с адрес ***, че дължи на В., с ЕИК -, със
седалище и адрес на управление -, сумата от 2900 лева за неизпълнено задължение
по запис на заповед издаден на 30.03.2015 г. в гр. Стара Загора с падеж
30.09.2015 г., и законна лихва върху тази сума от 05.10.2017 г. до изплащането
й, за изпълнение на които парични задължения е издадена заповед № 3667/09.10.2017
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. № 5670 по описа за 2017 г. на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА Я.Д. С. (Г.)
с п.с., да
заплати на В. с п.а., сумата от 488 лева за разноски по настоящото дело.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ,
като недопустимо, направеното за пръв път с исковата му молба искане на В. с
п.а., да му бъдат присъдени и сторените в заповедното ч.гр.д. № 5670 по описа
за 2017 г. на Старозагорския районен съд разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: