№ 2433
гр. София, 14.05.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 2 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стоян Михов
при участието на секретаря Нели Н. Драндарова Гаврилова
и прокурора В. К. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Стоян Михов Частно наказателно
дело № 20251100202267 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
На именното повикване в 09.30 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ Г. Н. Г. , се явява доведен от органите на ОЗ „Охрана“,
от Затвора – София.
В залата се явява упълномощеният защитник на осъдения, адвокат К. Д.,
редовно уведомен.
За Началника за затвора се явява представител инспектор М., с днес
представена заповед за упълномощаване.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ не констатира процесуални пречки по хода на делото, поради
което
ОПРЕДЕЛИ
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА самоличност на осъдения, съгласно формуляра на
затворническото досие, както следва:
Г. Н. Г. – родена на ********* година в гр.Монтана, българин, български
гражданин, висше образование, неженен, ЕГН **********, постоянен адрес
гр.Приморско, ул*********, настоящ адрес гр.София, ул.“*********, по
настоящем лишен от свобода.
СЪДЪТ разяснява правата на осъдения по настоящото производство.
ОСЪДЕНИЯТ Г. Г. – Разбрах правата си в настоящото производство. Не
правя отвод на състава на съда, секретаря и прокурора.
ПРОКУРОРЪТ – Не правя отводи на състава на съда и секретаря.
ИНСПЕКТОР М. – Не правя отвод на състава на съда секретаря и
прокурора.
АДВ.Д. - Не правя отвод на състава на съда секретаря и прокурора.
СЪДЪТ на основание чл. 276, ал.1 от НПК
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА молбата на лишеният от свобода, чрез защитника за
постановяване на условно предсрочно освобождаване.
2
АДВ.Д. – Поддържам молбата. Моля, да приемете следните документи,
които са заверени копия с „вярно с оригинала“.
Удостоверение от ГД“ИН“ – Затвора – София, ЗО „Кремиковци“, от
което е видно участието на моя подзащитен и успешното завършване на
специализирана корекционна програма.
Препис от Заповед от 03.02.2025 година, с която същият е награден от
началника на затворническото общежитие.
ПРОКУРОРЪТ – Да се приемат представените писмени доказателства.
Нямам искания по доказателствата и няма да соча доказателства.
ИНСПЕКТОР М. – Да се приемат представените доказателства.
Запознат съм с молбата на лишеният от свобода. Представям справка за
изтърпяното до момента наказание
ОСЪДЕНИЯТ – Поддържам молбата. Няма да соча доказателства. Моля,
да приемете представените доказателства от защитника ми.
СЪДЪТ съобразявайки становището на страните констатира, че
представената справка от Началника на СЦЗ, е допустима и относима към
предмета на доказване по делото и следва да бъде приобщена към
доказателствената съвкупност, тъй като съдържа информация, която е
относима към решаването на въпроса за постановяване „условно предсрочно
освобождаване“. Допустимо и относимо към предмета на доказване, се явява
и представеното от страна на защитата удостоверение от Затвора – София, към
ГД“ИН“, тъй като има пряко отношение към решаване на въпросите свързани
с условното предсрочно освобождаване и личността на осъденото лице.
Представената от страна на защитата заповед за награда на лишения от
свобода, не следва да бъде приобщавана към доказателствената съвкупност,
тъй като в затворническото досие се съдържа представената от страна на
защитата заповед и не е необходимо отново същата да бъде приобщавана към
доказателствените материали.
3
Водим от горе изложеното
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА представените в днешното съдебно заседание писмени
доказателства от страните, както следва:
Удостоверение № 4 от 28.032025 година и справка за изтърпяната част от
наказанието „лишаване от свобода“ представена от Началника на СЦЗ.
СЪДЪТ на основание чл.283 от НПК
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени материали.
ПРИКЛЮЧВА ХОДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
АДВ.Д. – Като процесуален представил на лишеният от свобода съм с
нарочна молба съм инициирал образуването на настоящото производство.
Материалноправните изисквания са две, лицето да е доказало, че се е
поправило и де е изтърпял не по-малко от ½ от наказанието. Няма спор, че
първата предпоставка е налична и той е изтърпял повече от 2/3 от наложеното
му наказание. Съгласно чл. 409а от НПК, преценката следва да бъде направена
на базата на неговото досие и докладите по чл. 155 и чл.156 от ЗИНЗС. В
материалите по делото е налично писмо до съда от Началника на затвора, в
което е отразено, че не са налични достатъчно данни за поправянето. Не, че
4
няма данни, но според началника не са достатъчни. В същото време е
отразено, че рискът от рецидив и от извършване на ново престъпление е в
ниски стойности. Дефицитите по проблемните зони не били преодолени.
Присъдата се търпи при строг режим и всички тези обстоятелства не могат да
доведат до обоснован извод за наличие на поправяне. Становището на
началника е оформено в две клиширани изречения и един извод със същият
клиширан характер. Становището на една от страните в производството е
изразено именно така, което според мен е повърхностно и не задълбочено.
Становището на началника на затвора представлява настройката, а базата в
доклада на служителите – инспектори. Този инспектор М., който е изготвил
доклада от 18.03.25 година, който съдържа три страници и считам, че
изключително повърхностен, формален, на места абсурден и в същото време
противоречив. В началото на стр.1 правилно е посочено, че Г. е осъден за
престъпление по чл.252 ал.2 от НК. На същата страница в т.5, съдебен акт,
който се изпълнява в момента е отразено, че с протокол от 09.10.2024 година
по дело на РС-Етрополе, за престъпление по чл.343б, ал.2 от НК, извършено,
като деяние на 2.10.2024 година бил осъден на шест месеца лишаване от
свобода и постъпил в затвора на 17.10.2024 година и от тогава поставен в
строг режим. Това е абсурдно, тъй като не е съден за такова деяние. Към
28.09.2024 година е приведен в затвора от Обединеното Кралство и няма как
пет дни след това да шофира пиян, в условията на повторност и да бъде съден
в Етрополе. На стр.2 – горе, вече се твърди, че е осъден за истинското му
деяние по чл.282, ал.2 от НК, но невярно е отразено, че наказанието му е пет
години лишаване от свобода, тъй като е пет години и шест месеца. Никъде в
този доклад не е отразено, че голям част от наказанието си, той е изтърпял в
затвор в Шотландия и предаден на българските власти на 18.09.24 година. Той
е бил на работа в Шотландия, когато е бил задържан, легално пребиваващ.
Само ще отбележа, че престъплението, за което му е потърсена наказателна
отговорност е реализирано, с инкриминиран период 2002 година – 2012
година, а осъден с влязла в сила присъда, с решение на ВКС от 2019 година, а
година-две по-рано, той вече е живял в Шотландия. Грешно е отразено в т.5,
че началото на наказанието било 18.09.2024 година, тъй като то е 21.07.2021
година, когато е задържан в Шотландия. За тези повече от три години, когато е
търпял наказанието там, няма никакви данни изложение от българските
пенитенциарни власти. В точка 7, в доклада на инспектор М., на стр.2 е
5
отразено, че не е наказван, но се твърди, че не е награждаван, което не е вярно.
Установено, че няма нарушения на установените правила. Не са констатирани
проблеми и конфликти. Отразено е, че стриктно спазва изискванията на
режима и закона. Няма агресивни прояви. Има дължимо поведение спрямо
служителите. Възложена му е работа, като общ работник извън
затворническото общежитие. Успешно се справя с възложените му задачи.
Дистанцира се спрямо местната субкултура. Накрая е отразено, че е
награждаван с писмена похвала, със заповед на началника на затвора.
Изключително объркващо звучи, отразеното в т.8 – оценка на
ръководството.Отново се твърди, че е с ниски стойности опасността и рискът
от рецидив. После за проблемни зони се сочи, че уменията му да управлява
финанси, били в средни стойности и нелегалните печалби, били източник на
доходи. Според мен значимото за нуждите на това производство е поведението
му в затвора, а не това, за което е осъден за престъпление започнало преди
двадесет и три години. После вече се твърди абсолютно произволно, че лесно
се влияел от криминалното обкръжение. Обичайните му дейности подтиквали
към извършване на правонарушения и накрая, начинът му на живот следвало
да се определи, като рисков. Неразпознавал проблемите си и не ги решавал по
законосъобразен начин. Не осъзнавал последствията от собствените си
действия и бил склонен към импулсивност. След всичко това и в
противоречие със соченото от него, че напълно приема вината си и счита
присъдата за справедлива и е налице ясна мотивация за промяна. В този
доклад накрая се твърди, че корекционният процес бил в началото си и все
още не бил заменен режимът му. Искам да акцентирам, че режимът не е
поставен, като условие за приложението на „УПО“ от законодателя. Накрая
докладът приключва с клиширан израз, че целите на наказанието по чл.36 от
НК, не били постигнати към момента. Следва положителен доклад от
инспектор – психолог Ц., като в него са отразени факти, за участие в трудови,
образователни и други дейности, като подкрепихме и с доказателства днес.
Отразено е, че няма завишени стойности за криминогенно мислене и
поведение. На база на всичко това, но няма как и да не отчета и правната
природа на престъплението по чл.252 от НК, като е известно на съда и
Тълкувателно Решение на ВКС, както и една статия на професор П.П.,
преподавател по наказателно право. На базата на всичко това, аз моля да
приемете, че моят подзащитен е дал доказателства за своето поправяне, като
6
моля да допуснете условното му предсрочно освобождаване и по Ваша
преценка, с прилагането на двете задължителни, или включването и на трета
пробационна мярка в срока на това условно предсрочно освобождаване.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА – Присъединявам се към казаното от
защитника ми.
ПРОКУРОРЪТ – Предвид на това, че предоставените от затвора
сведения, показват, че към момента молителят не се е поправил, моля да
отхвърлите молбата, като неоснователна.
ИНСПЕКТОР М. – Становището на началника на затвора е, че към
момента молбата на осъденото лице е неоснователна. Налице е само първата
изискуема от закона предпоставка, а именно, че същият е изтърпял повече от
половината от наложеното му наказание. По отношение на втората
предпоставка, началника смята, че от наличните към момента данни не може
да се направи обоснован извод за настъпила трайна тенденция за неговото
поправяне и превъзпитаване, с оглед на което се смята, че молбата следва да
бъде оставена без уважение.
СЪДЪТ на основание чл. 297, ал.1 от НПК
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ЛИШЕНИЯ ОТ СВОБОДА.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА – Моят предстой в българския затвор е
относително малък, съпоставен с престоя ми в затвора във Великобритания,
където прекарах 38 месеца от 66 месеца. За този кратък период в българския
затвор, както и през целият дълъг период във Великобритания, аз съм се
старал да спазвам в максимална степен правилата, участвал съм в множество
мероприятия, като курс по английски, курс машинно почистване, корекционен
7
курс, спортни турнири и мероприятия. Винаги съм изявявал желание и съм
работил приемайки всяка възможна работа, като хигиенист, градинар, чистач
район, хигиенист администрация, като доказателства за това приложихме
нужните документи. Наградата, която съм получил за добре свършена от мен
работа, е именно писмена похвала. Други доказателства за моята готовност за
ресоциализация и готовност да живея живота си сред свободните хора и да
спазвам законите в обществото, е фактът, че съм завършил успешно
корекционен курс „умения за мислене“ и приложихме сертификат за това.
През немалкото време прекарано в затвора, осъзнах вината си, осмислих
порочността на деянието си, неговата тежест и последици. Никога не бих
допуснал да се повтори това, което извърших. Това, което причиних на
потърпевшите, на моите близки и на себе си. Няма на света достатъчно силни
думи, с които да изкажа съжалението си на пострадалите от моето деяние.
Считам, че заслужавам да ми бъде наложено това наказание за срок от пет
години и половина и знам, че престоят ми в затвора промени завинаги
мисленето ми и ценностите ми. Осъзнах последиците от това, което извърших
и за бъдещият си живот на свобода, съм коригирал всичко негативно и
незаконно в себе си. За мен законът вече не е и никога няма да бъде „врата в
полето“. Семейството ми винаги ме е поддържало в това тежко изпитание.
Партньорката ми, която в момента е в залата, с която имаме трайна връзка ме
посещаваше редовно, както във Великобритания, където живеехме заедно
преди да бъда задържан, така и в българския затвор. Нейната силна подкрепа
ми вдъхва сила да преодолявам и да се справям с трудностите на
затворническия живот. Възрастната им майка, която е на 80 години е инвалид
и има спешна нужда от помощта ми. Необходимо е да изпълня към нея
синовния си дълг, в тези трудни за нея години. Това е най-тежката за мен
мисъл и наказание, че не мога да съм до нея, когато тя има най-голяма нужда
от това. Цитирайки горе изложеното, като доказателства за моята вътрешна
промяна и ефект от наказанието върху мен, аз не се стремя да се добера
всячески до свободата, а да докажа пред Вас и обществото, моята готовност да
бъде коренно различен човек, минал през изпитанията на затвора и осъзнал
грешността на деянието и занапред да даде всичко от себе си това никога да не
се повтори. Аз съм на 55 години и животът е твърде кратък и не мога да си
позволя повече да греша.
8
СЪДЪТ съобразявайки становището на страните, намери за установено
следното:
Производството е по реда чл.439, ал.1 и сл. от НПК. Образувано по
молба на защитника на лишения от свобода Г. Н. Г., за постановяване на
„условно предсрочно освобождаване“ от остатъка на наложеното му
наказание „лишаване от свобода“. Съдът съобразявайки относимите към
произнасянето обстоятелства и правни разпоредби, констатира, че първата
законоустановена предпоставка за постановяване на „условно предсрочно
освобождаване“, по отношение на лишения от свобода е налице.
Видно от материалите по делото, че Г. изтърпява наказание „лишаване
от свобода“ в размер на пет години и шест месеца, наложено по НОХД №
1292/15 година по описа на СГС. От представената в днешното съдебно
заседание справка от затворническата администрация, се установява, че към
настоящия момент Г. е изтърпял фактически три години, десет месеца и един
ден, по така наложеното му наказание, в който смисъл е налице
предпоставката на чл.70, ал.1, т.1 от НК, а именно лишеният от свобода да е
изтърпял повече от една втора от наложеното му наказание.
По отношение на втората законоустановена предпоставка, наличието на
доказателства за поправянето на лицето по смисъла на чл.439а от НПК, в
насока такава настъпила необратима промяна, при което последващо
изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, се явява
непропорционално на преследваната цел на наказанието, настоящата съдебна
инстанция приема, че същата не е налице, което дефинира и молбата на
лишения от свобода, чрез защитника, като неоснователна. Съобразявайки
относимите към делото писмени доказателства, като основа за формиране на
изводите за наличието на втората законоустановена предпоставка,
действително съдът констатира, че са налице релевираните от страна на
защитника пропуски при изготвянето на доклада, по отношение на
изтърпяваното наказание „лишаване от свобода“, но по отношение на
въпросите, които са в основата на изследване, касаещи пряко личността на
лишения на свобода, от гледна точка преценката на втората законоустановена
предпоставка, съдът не намира необоснованост, или противоречия в
приложения доклад. В този смисъл не са налице и основанията да не бъде
зачетена доказателствената му стойност, като източник на информация за
9
преценка на втората законоустановена предпоставка. Такъв източник на
информация е и планът приложен, във връзка с изпълнението на наказанието
„лишаване от свобода“, както и ангажираните от страна на защитата в
днешното съдебно заседание писмено доказателство, а и съдържащите се в
затворническото досие, такова свързано с поведението на лишения от свобода
и неговото поощрение. Отчитайки материалите по делото съдът констатира,
че в действително са налице доказателствени данни за положителна промяна в
личността на лишения от свобода, по време на изтърпяване на наложеното
наказание. Този извод се подкрепя от обстоятелството, че същият е награден с
писмена похвала, със заповед на началника на ЗО „Кремиковци“, по повод на
позитивната линия на поведение, старание в изпълнение на трудовите
задължения. Лицето е полагало труд, като същевременно не са налице
доказателства за налагани наказания, във връзка с нарушение на режима в
пенитенциарното заведение. Представено е доказателство, подкрепящо извода
за настъпила положителна промяна в личността на лишения от свобода, а
именно удостоверение за завършен успешно специализиран курс по програма
„умение за мислене“. Тези доказателствени данни според настоящият съдебен
състав, са недостатъчни, за да се приеме, че е настъпила необратима промяна в
насока цялостно поправяне на лишения от свобода, преди изтичане на срока
на наложеното наказание „лишаване от свобода“. За да формира този извод,
съдът подложи на внимателен анализ, обстоятелствата касаещи личността на
лишения от свобода и констатациите, във връзка с проведения корекционен
процес. Такава цялостна промяна в линията на поведение на лишения от
свобода и промяна на динамичния стереотип не се установява на база
констатациите във връзка с наличието на все още среден риск за обществото, с
оглед личността на лишения от свобода, макар и да е налице ниска стойност
на риска от рецидив. Основата на извода за липсата на втората предпоставка за
този съдебен състав, са констатациите за наличието на проблемни зони в
личността на лицето и то в няколко направления, а именно управление на
финанси и доходи, начин на живот и обкръжение и умение за мислене. При
наличните данни е очевидно, че корекционният процес все още не е постигнал
в пълнота целите на наложеното наказание, като същите принципно могат да
бъдат постигнати, дори и преди изтичане на срока на лишаването от свобода,
при спазване стриктно приложения план за изпълнение на наказанията
„лишаване от свобода“ и при оказано съдействие от страна Г. на
10
пенитенцианрното заведение, но не са към настоящия момент. В този смисъл
за настоящият съдебен състав, втората законоустановена предпоставка, все
още не е налице, което определя и молбата на лишения от свобода, като
неоснователна.
Водим от горе изложените съображения
Софийски градски съд, Наказателно отделение, 2 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода Г. Н. Г., за
постановяване на „Условно предсрочно освобождаване“, от наказанието
„Лишаване от свобода“, наложено на осъдения по НОХД № 1292/2015 година
по описа на СГС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7-мо дневен срок
от днес по реда на глава 22 от НПК, пред САС.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.07
часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
11