Р Е Ш
Е Н И Е
Номер………. 31.07.2020
г. Град Стара
Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
22.07. 2020 година
В публичното заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН
МИНЧЕВ
Секретар: Диана И.,
като
разгледа докладваното от съдията МИНЧЕВ в.т.д. № 1123 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е на основание чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г.П.П. против решение
№ 184/24.03.2020г., постановено по
гр.д. № 2451/2019г. по описа на
Районен съд – гр. К., с което е развален договор от 19.12.2008г. с нотариална заверка
на подписите на 20.12.2008г. от нотариус П.К.с рег. № 100, с район РС К.,
вписан в Агенция по вписванията К. с вх. рег. № 8999 от 22.12.2008 г. за аренда
на земеделска земя - нива 4,586 дка в местността „Чаир Оман“, землище на с. Т.,
общ. П.Б., шеста категория с идентификатор № 73688.15.101, сключен между А.И.К.
*** като арендодател и Г.П.П. от гр. К. като арендатор на основание чл. 28, ал.
2 от ЗАЗ, поради забава на арендатора за плащане на рента за повече от 3 месеца
за стопанската 2017/2018 г. и
са присъдени разноските по делото.
Във въззивната жалба въззивника излага съображения за
незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение. Развити са
подробни съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е искане да
се отмени решението на РС и да се постанови друго, с което да се отхвърли иска.
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на
въззиваемия, с който се взима становище, че жалбата е неоснователна и следва да
се отхвърли. Изложени са съображения по направените във въззивната жалба
оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и
правилно. Претендират се разноските по делото.
Съдът като обсъди събраните доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните
намира за установено следното:
Предявеният иск е за разваляне на договор за аренда с
правно основание по чл. 28, ал. 2 вр. с чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗАЗ.
С договор за
аренда на земеделска земя от 2008 г., с нотариална заверка на подписите от
20.12.2008 г. на Нотариус П.К.с рег. № 100, с район РС К. и вписан в Агенция по
вписванията К. с вх. рег. № 8999 от 22.12.2008 г., ищецът като арендодател предоставил на ответника в
качеството му на арендатор за временно
ползване собствена нива 4,586 дка в местността „Чаир Оман“, землище на
с. Т., общ. П.Б., шеста категория, с идентификатор № 73688.15.101, като
арендаторът приел да ползва земеделската земя за срок от 15 стопански години,
със задължение по чл. 5 и чл. 6 от договора да заплаща на арендодателя 100 кг
пшеница на дка или левовата му равностойност след приключване на стопанската година
в периода 01-20 октомври, както и др. задължения, изброени в договора. С
изплатен пощенски запис за 133,98 лв. с изх. пощенско клеймо от 09.12.2015 г. е
била заплатена рента на ищеца за 2015 г. Други ренти по договора не са били
заплащани на ищеца.
Описаната фактическа обстановка се установява от
цитираните договор за аренда, скица и покана за пощенски запис, чието
съдържание не се оспорва.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Спорният въпрос по делото е относно наличието на правото на
арендодателят за разваляне на договорите за аренда на земеделски земи по реда
на чл. 28, ал. 1, изр. 1 ЗАЗ. Съгласно цитираната разпоредба,
арендодателят може да развали договора поради забавяне на плащането на
арендното плащане за повече от три месеца.
Настоящият състав
счита, че разпоредбата на чл. 28 ал. 1 ЗАЗ, както и целият специален режим за разваляне на договора за
арендата са императивни и договарящите се страни не могат да договарят нещо
различно от изрично посоченото в закона. При внимателен прочит на редакцията на
чл. 28 ал.1 от ЗАЗ се установява, че чрез тази норма Законодателят цели да
дисциплинира арендатора, под угрозата от разваляне на договора, същия да
извършва навреме уговорените арендни вноски и плащания. В тази насока е и нормата на чл. 28 ал.2 от ЗАЗ в която се посочва,
че при договори за аренда, сключени за срок над 10 години развалянето им става
само по съдебен ред.
Фактът
на неизпълнение на задължението за заплащане на арендните вноски от страна на арендатора е отрицателен, т. е.
ответникът е този, който което следва да ангажира по делото доказателства, че е извършил арендни плащания, така
както същите са уговорени в договора, т. е. да доказва, че е
изпълнил задължението си и че е изправна страна
по договора. Ответникът не е ангажирал
никакви доказателства в тази насока.
Относно възражението на въззивникът
направено във въззивната жалба, че въззиваемия не се е отзовал да получи
арендното плащане съдът намира следното: съгласно нормата на чл. 97 от ЗЗД, ако
задължението е да се предаде нещо и кредиторът е в забава, длъжникът, т.е.
ответната страна може да се освободи, като предаде дължимото за пазене в
подходящо място, определено от районния съд по местоизпълнението, а ал. 2 на
същия член доуточнява, че когато предаването за пазене на дължимото е
съпроводено със значителни разноски или неудобства, като следва да се има
предвид, че съхраняването на зърно, било то пшеница или ечемик, следва да се
извършва при определени условия и помещения, то длъжникът след като предизвести
кредитора, може да поиска от районния съд да му разреши да продаде дължимото и
получената сума да бъде внесена в Банка на името на кредитора, т.е. като не е
изпълнено това си задължение, ответното дружество се явява неизрядна по
договора страна, което обуславя възможността на ищеца да реализира
потестативното си право да развали договора по смисъла на чл. 28 ал. 2 от ЗАД.
Ако ответникът е искал да
изпълни задължението си в пари, то нищо не му е пречело да изпрати на ищеца
пощенски запис. /В случая следва да се отбележи, че за стопанската 2015 г. е
налице такова плащане/. Отделно, съобразно чл.97 ал.1 изр. второ от ЗЗД, е
посочено, че пари могат да се оставят за пазене в банка по местоизпълнението и
без разрешението на съда. В настоящият случай длъжникът е можел при твърдяното
от него препятствие за изпълнение на задълженията му от страна на кредитора за
получаване на арендно възнаграждение, да внесе същото по негова сметка в банка.
Не е необходимо такава сметка да бъде разплащателна, както не е необходимо да
притежава повече от достъпните му по договора лични данни. Кредиторът би могъл
да разполага със сумата по такава сметка, след представяне на документ за
самоличност. В чл. 425 от ТЗ е посочено, че при банков влог в полза на трето
лице, ако третото лице почине, вложените пари, ценни книги или други движими
вещи се връщат на влогодателя. По аргумент на противното, лицето в чиято полза
е банковият влог ако е живо, би могло да го ползва.
Правилен при това положение е извода на първоинстанционния съд за безспорно
установено неизпълнение на договора за аренда от страна на арендатора, поради неплащане на арендни
вноски за повече от 3 месеца, което прави иска основателен и налага същият да
бъде уважен. Първоинстанционното решение е правилно
и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Въззиваемия претендира присъждането на разноски, но липсват
доказателства за направени такива, поради което съдът намира, че не следва да
присъжда разноски.
С оглед цената на иска, в размер на 137,58 лв., настоящето
въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3,
т. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 184/24.03.2020г.,
постановено по гр.д. № 2451/2019г. по описа
на Районен съд – гр. К..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2.