Решение по дело №173/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/ – Варна, чрез юрк. Г. А., против Решение № 1822/20.12.2023г. на Районен съд – Варна, XIII-ти състав, постановено по НАХД № 3190/2022г. по описа на същия съд, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 03-2200449/17.06.2022г., с което за нарушение на чл.275, ал.1 от Кодекса на труда КТ/, вр. т.13 от Приложение № 1 към чл.7, т.1 от Наредба № 10 от 07.12.2004г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.413, ал.2 КТ, на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ“ АД, [ЕИК], е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК. Счита, че от настъпването на трудов инцидент се установява, че работодателят не е изпълнил задължението си да предостави здравословни и безопасни условия на труд, регламентирано в чл.275 КТ. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.16, ал.1, т.6 ЗЗБУТ дейността по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд не е самоцелна и не се реализира с едно единствено поведение от страна на работодателя, а същата представлява продължителен процес по обезпечаване здравето и физическата цялост на работещите. В този смисъл твърди, че след като има настъпила злополука, при която работникът изпълнява функциите си спрямо работодателя, то отговорността за липсата или непълното осигуряване на безопасни условия на труд, лежи върху работодателя, поради което в случая е реализиран съставът на нарушението по чл.413, ал.2 КТ. Твърди, че приобщавайки, кредитирайки и давайки превес в мотивите на съдебния акт на доказателства, събрани в досъдебно производство, районният съд е допуснал грубо процесуално нарушение. По изложените съображения иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

В депозирана чрез процесуален представител молба С.д. № 2597/21.02.2024г. жалбата и направените с нея искания се поддържат изцяло, като се възразява срещу размера на адвокатския хонорар, при претендиран такъв от насрещната страна.

Ответната страна – „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ“ АД, в депозиран писмен отговор вх.№ 5454/22.01.2024г. оспорва касационната жалба. В съдебно заседание се представлява от юрк. Е. М., който моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и моли да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че на 14.04.2022г. служители на ДИТ – Варна извършили проверка по постъпил сигнал за трудова злополука с работник на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ“ АД, в хода на която било установено, че на същата дата работникът В. Н. Д., на длъжност – ел. монтьор изграждане и ремонт на електропроводни линии и мрежи, след приключване на възложените му за деня задачи, управлявайки мотокар марка „НС“, CPCD35N, се отправил към базата на дружеството, където домува мотокарът, като претърпял ПТП в участък от пътната мрежа на к.к. „Златни пясъци“, пред хотел „П.“. Вследствие на преобръщане на мотокара, работникът останал затиснат между него и пътната мрежа, като малко по-късно същият е починал. Прието е, че дружеството, в качеството на работодател, не е изпълнило задължението си да осигури здравословни и безопасни условия на труд, като на 14.04.2022г. е допуснал В. Д. да управлява мотокар, за който липсват мерки, ограничаващи рисковете за работещите, произтичащи от преобръщане на кара, като липсата е установена при проверка по работни места. Прието е, че злополуката с Д. е настъпила, поради липсващо на мотокара ограждащо предпазно устройство за водача, и/или устройство предотвратяващо преобръщане, и/или устройство, което осигурява да остане достатъчно пространство за работещите между земята и съответните части на кара в случай на преобръщане, и/или устройство задържащо работещите към седалката, така, че да бъдат предпазени от премазване в случай на преобръщане, и/или друго устройство с еквивалентно въздействие. Установеното е квалифицирано като нарушение на чл.275, ал.1 КТ, вр. т.13 от Приложение № 1 към чл.7, т.1 от Наредба № 10 от 07.12.2004г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари /Наредба № 10 от 07.12.2004г./. За констатираното нарушение бил съставен АУАН № 03-***/16.05.2022г., а въз основа на него било издадено НП № 03-***/17.06.2022г., с което на основание чл.416, ал.5 КТ, вр. чл.413, ал.2 КТ, на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ“ АД била наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.

За да отмени наказателното постановление, ВРС приел, че НП е издадено от компетентен орган, в шестмесечния срок по чл.34 ЗАНН и при липса на съществени процесуални нарушения, като АУАН и НП съдържат всички реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН. По приложението на материалния закон районният съд е обосновал правна теза за недоказаност на административното нарушение. Изложил е мотиви, че макар да е настъпила трудова злополука, същата не е поради бездействието на работодателя за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Конкретно ВРС е приел, че съставът на чл.275 КТ изисква работодателят да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така, че опасностите за живота и здравето на работника или служителя, да бъдат отстранени, ограничени или намалени. Нарушението по чл.275 КТ, вр. т.13 от Приложение 1 към чл.7, т.1 от Наредба № 10 изисква, при работа с кари - високоповдигачи, рисковете за работещите, произтичащи от преобръщане на карите, да се ограничават чрез една или повече от следните мерки: 13.1 - ограждащо предпазно устройство за водача; 13.2 - устройство, предотвратяващо преобръщане; 13.3 - устройство, което осигурява да остане достатъчно пространство за работещите между земята и съответните части на кара в случай на преобръщане; 13.4 - устройство, задържащо работещите към седалката, така, че да бъдат предпазени от премазване в случай на преобръщане; 13.5 - друго устройство с еквивалентно действие. Според ВРС единствената възможност за установяване на техническата пригодност на кара и наличните устройства, които е разполагал към момента на инцидента, е ползването на техническите експертизи от досъдебното производство на ОП - Варна, т.к. АНО не е събрал доказателства в тази насока. Така, позовавайки се на приобщените като доказателства - огледен протокол, комплексна техническа експертиза, изготвена в хода на образуваното досъдебно производство и фотоалбум, ВРС е приел за безспорно установено по делото, че работодателят е изпълнил изискването на т.13 от Приложение 1 към чл.7, т.1 от Наредба № 10.

Така постановеното решение е правилно.

Въпреки лаконичните мотиви на въззивната инстанция по спорните по делото факти и правни въпроси, по същество същите кореспондират с предмета на спора, очертан от твърденията на страните, и са достатъчни за извършване на касационната проверка по чл.218 АПК, вр. чл.63в ЗАНН. Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства ВРС е приел, че станалата с Д. трудова злополука с летален за него изход, не е вследствие на неизпълнение на задълженията на работодателя да осигури здравословни и безопасни условия на труд, а на нарушаване от страна на работника на установените от закона и от работодателя правила за безопасност.

Съгласно чл.275, ал.1 КТ, работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени.

Съгласно чл.6, ал.1 от Наредба № 10 от 07.12.2004г., електрокарите и мотокарите се избират, подготвят, пускат в експлоатация, преустройват, обслужват, поддържат и извеждат от експлоатация, така, че да се осигури безопасността и здравето на работещите. Когато е необходимо, електрокарите и мотокарите се осигуряват допълнително с подходящи защитни приспособления и системи за предпазване – чл.6, ал.2 от Наредба № 10 от 7.12.2004 година.

Съгласно чл.7, т.1 от Наредба № 10 от 7.12.2004г., при осигуряването на безопасността и здравето на работещите в зависимост от вида работа, се изпълняват и специфичните изисквания при експлоатация на електрокари и мотокари, посочени в приложение № 1.

Съгласно т.13 от Приложение № 1 към чл.7, т.1 от Наредба № 10 от 7.12.2004г., при работа с кари-високоповдигачи се ограничават рисковете за работещите, произтичащи от преобръщане на карите, чрез една или повече от следните мерки: 13.1. ограждащо предпазно устройство за водача; 13.2. устройство, предотвратяващо преобръщане; 13.3. устройство, което осигурява да остане достатъчно пространство за работещите между земята и съответните части на кара в случай на преобръщане; 13.4. устройство, задържащо работещите към седалката, така че да бъдат предпазени от премазване в случай на преобръщане; 13.5. друго устройство с еквивалентно въздействие.

Съгласно чл.10 от Наредба № 10 от 7.12.2004г., при работа с кари, като самоходни машини, предназначени за извършване на специфични дейности, и движещи се или придвижвани по пътищата само по изключение, се спазват и изискванията на Закона за движението по пътищата.

От събраните в административнонаказателното производство доказателства безспорно се установява, че по силата на трудов договор № ***/10.08.2001г. В. Н. Д. е заемал длъжност „ел. монтьор“. Безспорно между страните е и че на 14.04.2022г., след приключване на възложените му за деня задачи, управлявайки мотокар марка „НС“, CPCD35N - на път към базата на дружеството, където домува мотокара, Д. претърпял ПТП, като вследствие на преобръщане на мотокара останал затиснат между него и пътната мрежа, което довело до неговата смърт. Не се спори и че Д. е притежавал правоспособност за управление на мотокар, като според приложения по преписката протокол № **/076.02.2019г. на ЗПО към „Териториален център за квалификация и преквалификация“ ООД, Д. е издържал изпита след проведен курс за поддържане и актуализиране на придобитата правоспособност за работа с електрокари и мотокари съгласно Наредба № 1, чл.6, т.2, обн. ДВ, бр.37/2006г. на работещи лица към „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ“ АД.

От представените в хода на въззивното производство характеристики на модела на процесния мотокар и стандартна окомплектовка на машината, безспорно се установява, че същият е оборудван с предпазна решетка и защитна решетка на покрива.

Съгласно изготвената в хода на досъдебното производство комплексна техническа експертиза, управлявания от Д. мотокар е бил снабден със защитен елемент: устройство за задържане на водача към седалката му – обезопасителен колан, така, че той да бъде предпазен от премазване в случай на преобръщане, както и с конструкция за защита при преобръщане /ROPS/, като рамката, която образува кабината на водача, го предпазва както при произшествие, така и при падане на товар върху кабината и осигурява така нареченото „пространство за оцеляване“ на водача. Вещите лица, изготвили експертизата са констатирали, че работодателят е предоставил на работещите, в т.ч. на В. Д., инструкция за безопасна работа с мотокар. Наличието на система за задържане на водача – обезопасителен колан, и рамка около водача, се установява и от снимковия материал, изготвен от вещото лице, дало заключението по автотехническата експертиза в хода на образуваното досъдебно производство.

Като причина за настъпване на инцидента в заключението на автотехническата експертиза е посочено неосъществяване на контрол над управлението и движение със скорост, при която при преминаване на мотокара през неравност на платното за движение водачът В. Д. губи контрол над управлението на мотокара и впоследствие не успява да си възвърне контрола.

Според комплексната техническа експертиза, пострадалият не се е погрижил за здравето и безопасността си в съответствие с притежаваната от него квалификация и дадените от работодателя инструкции, тъй като в момента на инцидента Д. не е използвал обезопасителния колан, с който е оборудван мотокарът, и не се е съобразил с конкретната пътна обстановка /наклон и неравност на пътната настилка/, поради което не е овладял машината и се е качил върху бордюра и тревната площ.

При така установените факти, правилно ВРС е приел, че „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ“ АД не е извършило вмененото му административно нарушение, тъй като до инцидента с Д. се е стигнало поради неговото небрежно поведение, а не вследствие на неизпълнение на задължението за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд от страна на дружеството-работодател.

След като от събраните в хода на въззивното производство доказателства по категоричен начин се установява, че към момента на настъпване на инцидента, управляваният от Д. мотокар е бил снабден със защитни елементи: устройство за задържане на водача към седалката му – обезопасителен колан, и конструкция за защита при преобръщане /ROPS/, правилно ВРС е приел, че е изпълнено изискването на т.13 от Приложение № 1 към чл.7, т.1 от Наредба № 10 от 7.12.2004 година.

Изброените в тази правна норма мерки за ограничаване на рисковете за работещите, произтичащи от преобръщане на карите, са предвидени от законодателя в условията на алтернативност /достатъчно е наличието на поне един от посочените обезопасителни елементи/, като в случая процесният мотокар е разполагал с две от предвидените в т.13 от Приложение № 1 към чл.7, т.1 от Наредба № 10 от 7.12.2004г. обезопасителни системи – тези по т.13.3 и т.13.4.

Установеният механизъм на настъпване на инцидента сочи, че конкретната причина за настъпване на злополуката се изразява не в неосигуряване от страна на работодателя на здравословни и безопасни условия на труд, а е пряко следствие от нарушаването от страна на работника на правилата за безопасна работа с мотокара, установени в инструкцията за безопасност на производителя на мотокара, съгласно която при движението на карите с товар и без товар водачът следва да спазва съобразена безопасна скорост, както и на неизпълнение на задължението по чл.137а ЗДвП - да постави обезопасителен колан.

С оглед изложеното неоснователно касаторът твърди, че винаги при наличие на злополука, при която работникът изпълнява трудовите си функции в полза на работодателя, то отговорността за липсата или непълното осигуряване на безопасни условия на труд е на работодателя.

В допълнение към мотивите на ВРС за отмяна на НП следва да се посочи и че същото не отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, тъй като в него само е посочено, че работодателят не е изпълнил задължението си да осигури обезопасяване при възникващи опасности за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени, чрез ограждащо предпазно устройство за водача, и/или устройство предотвратяващо преобръщане, и/или устройство, което осигурява да остане достатъчно пространство за работещите между земята и съответните части на кара в случай на преобръщане, и/или устройство задържащо работещите към седалката, така че да бъдат предпазени от премазване в случай на преобръщане, и/или друго устройство с еквивалентно въздействие, допускайки Д. да управлява мотокар, за който липсват мерки, ограничаващи рисковете за работещите, произтичащи от преобръщане на кара. Никъде обаче в обстоятелствената част на АУАН и НП не е посочено какво конкретно е следвало да извърши дружеството, респ. какво в повече от извършеното за осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд е следвало да извърши, за да осигури спазването на установените норми и изисквания за безопасност.

Неправилно на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ“ АД, е повдигнато и обвинение за допустителство, каквото изпълнително деяние не е предвидено в нито една от посочените като нарушени разпоредби.

Разпоредбата на чл.275, ал.1 КТ вменява в задължение на работодателя да осигури здравословни и безопасни условия на труд, по начин, който води до отстраняване, ограничаване или намаляване на опасностите за живота и здравето на работника или служителя, а в т.13 от Приложение № 1 към чл.7, т.1 от Наредба № 10 от 7.12.2004г. са регламентирани мерките, ограничаващи рисковете за работещите, произтичащи от преобръщане на карите.

Безспорно установено по делото е, че работодателят е изпълнил изискванията на посочените правни норми, както и че работникът не се е съобразил с инструкцията за безопасност на производителя на мотокара и ЗДвП, т.е. налице е съзнателно негово поведение в противоречие с правилата за безопасност при управление на мотокар, като по никакъв начин от съдържанието на АУАН и на НП не става ясно, че това е вследствие на конкретно действие/бездействие/поведение на работодателя.

Напротив, от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ“ АД е осигурило управлението на оборудван със системи за безопасност мотокар от правоспособен водач, притежаващ необходимата квалификация за управление на подобен вид машини.

Неоснователно касаторът се позовава на разпоредбата на чл.16, т.6 ЗБУТ, тъй като дружеството не е наказано за това, че не е упражнило ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин. Тази разпоредба не е цитирана като нарушена нито в АУАН, нито в НП, както и липсват каквито и да било мотиви в какво конкретно в случая е следвало да се изразява ефективният контрол.

Вярно е, че в контекста на задълженията по чл.16 ЗБУТ за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, поведението на работодателя следва да е такова, че да обезпечи действителното наличие на безопасни условия на труд през целия период на съществуване на трудовото правоотношение. Работодателят обаче не може и не следва да носи отговорност в случаите, когато работникът самоволно и противно на установените от работодателя и от производителя на машината правила за безопасност, направи избор за неизползване на средствата за безопасност /в случая устройството за задържане на водача към седалката му – обезопасителен колан/, с които е оборудван мотокарът, което негово поведение противоречи на предвидените изисквания за безопасност.

Неоснователно е оплакването на касатора за допуснато от ВРС процесуално нарушение поради съобразяване на доказателства, събрани в хода на проведеното досъдебно производство. Заключенията по техническите експертизи и изготвения фотоалбум са надлежно приобщени като писмени доказателства към доказателствения материал по НАХД № 3190/2022г. и както правилно е отбелязал ВРС, са единствените, относими към техническите характеристики на мотокара, управляван от пострадалото лице при настъпване на злополуката - обстоятелства, които не са изследвани в административнонаказателното производство. Отделно, заключението, че процесният мотокар е бил оборудван с конструкция за защита при преобръщане, се потвърждава от представените характеристики на модела. Представени и приети като доказателства са и Инструкция за безопасност на производителя, както и такава, утвърдена от работодателя, с които безспорно пострадалото лице не се е съобразило в деня на настъпване на злополуката. Така изводът на ВРС, че до злополуката се е стигнало не поради нарушение на чл.275, ал.1 КТ от страна на работодателя, а поради несъобразяване на работника с установените правила за безопасност, се подкрепя изцяло от събраните писмени доказателства.

По изложените съображения обжалваното решение като правилно, валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.1 и 3 ЗАНН, вр. чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева,

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Варненският административен съд, I-ви тричленен състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1822/20.12.2023г. на Районен съд – Варна, XIII-ти състав, постановено по НАХД № 3190/2022 година.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна да заплати на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ“ АД, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, представлявано от управителя С. Г. С., разноски за касационното производство в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване!