Р Е Ш Е Н И Е
№ 260068
08.09.2020г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 13.08.2020г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав:
Съдия: Методи Величков
Секретар: Златка Стоянова,
като разгледа докладваното от съдия Методи Величков гражданско
дело № 7 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание
чл. 13, вр. с чл.6, вр. с чл.1 от Конвенция за защита правата на човека и
основните свободи вр. с чл. 5, ал.4 от Конституцията на Република България.
По
съображения изложени в исковата молба, след неколкократни конкретизации от
особения представител на ищеца и изрична конкретизация, направена от самия ищец
в с. з. на 13.08.2020г., ищецът Е.Д.М. моли да бъде осъден Софийски градски съд
да му заплати сумата 55 555лв., представляваща обезщетение за претърпени
от него неимуществени вреди, в резултат от неизпълнение на задълженията на
Софийски градски съд по предоставяне на правна помощ по възз. гр. д. № 10 256/2016г.
по описа на СГС, изразяваща се в оставяне без уважение на неговото искане на отвод
на особения му представител адвокат Р. М. и назначаването за такава на адвокат
З. Д., съгласно чл. 25, ал.2 ЗПрП и негативните резултати, последвали от това,
невъзможността да осъществи принципно признатите му от закона права, ведно със
законната лихва за забава върху тази сума в размер на 1083лв., за периода от
13.12.2016г. – датата на направените искания до
25.01.2017г., както и законната лихва, считано от датата на предявяване
на исковата молба – 25.01.2017г. до окончателното изплащане на главницата.
Ответникът Софийски градски съд,
чрез процесуалния си представител С. Р., оспорва исковете като неоснователни и
недоказани и моли да бъдат отхвърлени като такива. Оспорва иска за
неимуществени вреди и по размер. Моли да
му се присъди възнаграждение за процесуално представителство.
Пернишкият окръжен съд след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното :
С писмо с п.к. 28.01.2015г., Е.Д.М.
е депозирал в Софийски районен съд, ръкописно написана от него искова молба
срещу ответника Специализирана прокуратура. С него моли ответникът да бъде
осъден да му заплати 10 000лв. обезщетение за бавно правораздаване,
касаещо неразглеждането на искането му за изменение на мярката му за
неотклонение по прокурорска преписка 431/2013г. на Специализираната прокуратура
в разумен срок /незабавно/. По тази искова молба е било образувано гр. д. №
4709/2015г. по описа на Софийския районен съд.
Впоследствие ищецът с
допълнителни молби е конкретизирал, че искът му е предявен срещу Прокуратурата
на Република България, както и е поискал предоставянето му на правна помощ.
Съдът му е предоставил такава и от С. адвокатска колегия, за осъществяването на
правната помощ, е бил определен адвокат Р. М. М.. Производството по дело е продължило
срещу Прокуратурата на Република България и с участието на адвокат Р. М., като
до приключване на устните състезания М. не е имал никакви възражения срещу
оказваната му правна помощ от страна на адвокат Р. М..
С решение № I–127–125 от 13.11.2015г., постановено по същото дело, е
бил отхвърлен изцяло искът на Е.Д.М. срещу Прокуратурата на Република България.
След постановяване на решението, Е.М.
е депозирал ръкописна жалба срещу решението до Софийски градски съд и с
предпоследния абзац от нея е направил искане за отвод на адвокат М., поради
различия в линията на защитата. По жалбата е било образувано въззивно
гражданско дело № 10 256 по описа на Софийския градски съд.
В съдебно заседание на 13.12.2016г.,
въззивния съдебен състав е констатирал, че назначения особен представител е
положил усилия за ангажиране защитата на въззивника, извършил е процесуални
действия, както и събраните по делото доказателства са именно по инициатива на
адвокат М.. Освен това съдът е съдебният състав е приел, че по реда на Закона
за правната помощ особения представител се определя от адвокатската колегия и
не може да бъде назначена за особен представител на въззивника адвокат З. Д..
Въз основа на тези мотиви съдът с определение е оставил без уважение искането
за отвод на адвокат М., както и е оставил без уважение искането за назначаване
по реда на чл. 31, ал.5 от ЗПП на адвокат З. Д. от САК като особен представител
на въззивника. С оглед необходимостта от събиране на доказателства, съдът е
насрочил ново съдебно заседание.
С поредица от ръкописно написани
молби до съдебния състав, Е.М. го е уведомил, че оттегля пълномощното на
адвокат Р. М., че иска отвод на същия, тъй като му няма доверие и иска
назначаването за особен представител на адвокат З. Д. от САК /л.36 и сл. от
възз. гр. д. № 10 256/2016г. по описа на СГС/. В съдебно заседание на 07.03.2017г.,
съдът е оставил тези молби оставени без уважение, с мотиви, че не са налице
предпоставките за освобождаване на адвокат М. като особен представител, а ако
същият желае да бъде представляван от адвокат З. Д. следва да я упълномощи.
С решение № 1776 от 17.03.2017г.,
Софийски градски съд, гражданско отделение, III-Б въззивен състав, е обезсилил изцяло обжалваното
решение на Софийския районен съд и е прекратил производството по делото. За да
постанови това съдебно решение, въззивния съдебен състав е приел, че
предявеният иск е недопустим:
Посочил е, че към момента, в
който за националното ни законодателство влизат в сила новите възможности за
защита по исков ред по чл.2б от ЗОДОВ – 15.12.2012г. и за защита по
административен ред по чл. 60а и сл. от ЗСВ – 01.10.2012г., лицата които отговарят
на условията по чл. 2б от ЗОДОВ и по чл.60а от ЗСВ, следва да предявят
претенциите си за вреди в резултат от на нарушаване правото на гледане на и
решаване на дело в разумен срок по чл.6, §1 от КЗПОСЧ, по новопредвидения
национален ред за защита, като спазят преклузивните 6 – месечни срокове
съгласно § 34 от ПЗР към ЗИДЗСВ или по §8 от ПЗР към ЗИДЗОДОВ – ДВ бр. 98 от
2012г., а ищецът /въззивникът/ в съдебно заседание е отговорил на въпрос на
съда в тази насока, че не е подал
заявление по реда на реда на чл. 60а от ЗСВ пред Инспектората относно забавено
правосъдие.
Впоследствие въз основа на отказ
от страна на адвокат Р. М., по реда на чл. 35, ал.2 от Закона за адвокатурата,
от предоставянето на правна помощ на Е.М., е било изпратено писмо до САК и от
там е бил определен адвокат Т. Т. Г. – П., която с определение, постановено на
19.05.2017г. е била назначена за особен
представител на Е.М.. Т. Т. Г. – П. е преупълномощила адвокат И. И. В. – П..
Е.М. е подал касационна жалба
срещу решението на Софийски градски съд и тя е била приподписана от адвокат И.
И. В. – П. на 29.06.2017г., а отделно и същата, в качеството на особен
представител на Е.М. е подала касационна жалба.
С определение № 232 от 15.03.2018г.
на трето гражданско отделение, по гр. д. № 3307/2017г. по описа на ВКС, не е
допуснато касационно обжалване на решението на Софийски градски съд.
Горната фактическа обстановка се
установява от приложеното гр. д. № 4709/2015г. по описа на Софийския районен
съд. Останалите приложените по делото
доказателства са несъотносими към правния спор и не следва да се обсъждат.
От правна страна.
Решение № 1776 от 17.03.2017г.,
Софийски градски съд, гражданско отделение, III-Б въззивен състав, е влязло в
законна сила на 15.03.2018г. и съгласно разпоредбата на чл. 297 от ГПК е
задължително за настоящия съд. При наличие на процесуално недопустим иск няма
адекватна правна помощ, която въз основа на недопустим иск да доведе да
благоприятни правни последици за ищеца. Дори и да е допуснал отвод на адвокат Р.
М., и да е назначил друг адвокат, включително и адвокат З. Д., то правните
последици биха били същите – обезсилване решението на Софийския районен съд и
прекратяване производството по делото. Единствената възможна правна последица
би била оттегляне на недопустимия иск, с която обаче очевидно ищецът Е.М. не би
се съгласил. В случая е налице формално нарушаване на изискванията на чл. 13,
вр. с чл. 6 Конвенция за защита правата на човека, но както се отбеляза по –
горе, назначаването на който и да било професионално квалифициран адвокат за
особен представител на Е.М., още повече във въззивната съдебна инстанции, с
нищо не би променило крайния резултат по делото. В многобройните конкретизиращи молби по настоящето дело,
ищецът, претендира присъждането на сумата 55555лв., за нарушаване на посочените
текстове на ЕКЗПОСЧ, последица от което е неблагоприятния за Е.М. изход по
воденото в Софийския градски съд дело. След като не е съществувала никаква
правна възможност за реализиране на благоприятен изход за Е.М. по делото пред
СГС, то предявения иск пред Пернишкия окръжен съд, се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен като такъв.
След като главния иск се явява
неоснователен, то и акцесорния иск за присъждане на лихви за забава се явява
неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.
На основание чл. 78, ал.8 от ГПК
и с оглед изхода по настоящето дело, Е.М. следва да бъде осъден да заплати на
Софийски градски съд сумата 300лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното и същия
смисъл, съдът
Р Е Ш
И :
Отхвърля
искът Е.Д.М., с ЕГН **********, с който моли да бъде осъден Софийски градски
съд да му заплати сумата 55 555лв., представляваща обезщетение за претърпени от
него неимуществени вреди, в резултат от неизпълнение на задълженията на
Софийски градски съд по предоставяне на правна помощ по възз. гр. д. № 10 256/2016г.
по описа на СГС, изразяваща се в оставяне без уважение на неговото искане на
отвод на особения му представител адвокат Р. М. и назначаването за такава на
адвокат З. Д., съгласно чл. 25, ал.2 ЗПрП и негативните резултати, последвали
от това, невъзможността да осъществи принципно признатите му от закона права,
ведно със законната лихва за забава върху тази сума в размер на 1083лв., за
периода от 13.12.2016г. – датата на направените искания до 25.01.2017г., както и законната лихва,
считано от датата на предявяване на исковата молба – 25.01.2017г. до окончателното
изплащане на главницата, като
неоснователен.
Осъжда Е.Д.М.,
с ЕГН **********, да заплати на Софийски градски съд сумата 300лв.,
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред
Софийския апелативен съд, в двуседмичен
срок от датата на връчването му на страните, като за ищеца, то да се връчи на
особения му представител адвокат Р.Т..
Съдия
: