РЕШЕНИЕ
№ …………………/29.09.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,
50 състав, в открито заседание, проведено на четвърти септември две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при секретаря Мариана
Маркова,
като разгледа докладваното от
съдията
гр. д. № 16620 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба, подадена от Н.В.Н. срещу „Ф.Б.“ ЕООД, с която се
претендира осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 6500лева,
представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди в
резултат на причинено на 23.07.2019 г. увреждане при ползване на фитнес уред в
обект, собственост на ответника, фитнес „*“, находящ се в гр. *, изразяващо се в
травма на палеца на ръката, ведно със законната лихва от датата на увреждането
до окончателно изплащане на задължението, с правно
основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.
В исковата молба се
излага, че при посещение във фитнеса на 23.07.2019 г. е използвала фитнес уред
„лежанка“, като при опит да го настрои в подходяща за нея позиция, горната му
част се стоварила върху дясната й ръка и срязала дълбоко палеца й. Твърди, че в
залата нямало инструкции за употреба на уредите или инструктор, поради което
сама предприела действия за регулиране на уреда. В момента на инцидента на
помощ се притекъл служител на ответника, който обаче не предоставил аптечка за бърза помощ, поради липса на такава във фитнеса.
След известно време превързали раната и била отведена от приятел в спешна
помощ, където раната била обработена и зашит палеца й. След инцидента болката
продължавала и започнала да вдига температура. Нарушен би сънят й от
притеснения за последствията от инцидента. Пиела обезболяващи и
противовъзпалителни лекарства. Започнала да изпитва болки в цялата ръка до
рамото около 5-6 дни след инцидента, поради което посетила невролог. Установено
било увреден от травмата и възпален нерв по дължината на дясната ръка до рамото
и тила. Предписана й била терапия. Навежда, че след инцидента дълго време
усещала неудобства от битов характер. Останал белег. Сочи, че ответното
дружество не е изпълнило задълженията си да обезопаси уредите, да постави
инструкции за употреба, както и да осигури служител, който да изпълнява това. В съответствие с наведените твърдения
е и формулираното искане за уважаване на исковата претенция. Претендира и
сторените съдебно-деловодни разноски.
В открито съдебно
заседание ищцата чрез процесуален представител поддържа предявения иск и моли
за уважаването му. Настоява, че от събраните в хода на производството са
установени претендираните неимуществени вреди.
Претендира разноски съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за
допустимост, но неоснователност на предявения иск. Намира, че ищцата не е
конкретизирала претенцията относно местоположението на фитнес уреда, дали при
преместването му е участвало и трето лице, както и дали през процесния период е
полагала труд и как се е отразил инцидента на общуването ѝ с трети лица.
Оспорва твърденията, че е липсвало служител, който да окаже помощ на ищцата,
като навежда, че инструкторът е предприел необходимите мерки в тази насока.
Оспорва, че в обекта на ответното дружество не е имало правила за боравене с
уредите, като твърди , че на входа на помещението бил поставен и правилник за
ползването им. Сочи, че посещението в болницата е било кратко, поради което
инцидентът не следвало да се възприема като тежък такъв. Намира, че не е налице
причинна връзка между поведението на ответника и настъпилия вредоносен
резултат. Оспорва размерът на претендираните
неимуществени вреди като завишен. Подчертава, че причинените болки и страдания
не са в твърдения от ищцата обем. По тези съображения оспорва исковата
претенция и моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание
ответникът не изпраща представител. Депозирана е писмена молба, с която релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на ищцовата страна.
Настоящият съдебен състав на ВРС
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от
събраните по делото доказателства се
установява, че ищцата
е била посетител на собствен на ответника фитнес, находящ
се в гр. *,
както и че на 23.07.2019 г. е настъпил инцидент във фитнес „*“, находящ се в гр. *, при който на ищцата
е претърпяла травма на палеца на ръката.
Не се спори, че към
датата на настъпване на инцидента, в т.ч. в периода 01.07.2019 г. до 31.10.2019
г. ищцата е била в трудово правоотношение.
Видно от представения по делото лист
за преглед на пациент в спешно отделение, издаден от лекар при МБАЛ „*,
се установява, че на 23.07.2019 г. в 19:40 часа Н.Н.
е прегледана от специалист в болничното заведение и е установена травма на
ръка, поради което са ѝ назначени изследвания.
Съгласно издаден болничен лист от
24.07.2019 г. издаден от д-р *, на Н.Н. е изписан домашен
амбулаторен режим на лечение, поради временна неработоспособност за периода от
25.07.2019 г. до 02.08.2019 г. Поставена е диагноза открита рана на пръста на
ръката без увреждане на ноктите.
Видно от болничен лист от 05.08.2019
г. издаден от д-р * на Н.Н., Н.Н. е била в
отпуск, поради временна неработоспособност за периода от 03.08.2019 г. до
07.08.2019 г. с идентична диагноза. С болничен лист от 08.08.2019
г. също е предоставен отпуск, поради временна неработоспособност за периода от
08.08.2019 г. до 14.08.2019 г.
От представения амбулаторен лист от
24.07.2019г. се установява, че Н.Н. е получила открита
рана на пръст без увреждане на ноктите – разкъсно контузна рана на десния палец и е извършен преглед и сутура в спешен кабинет.
Видно от амбулаторен лист от
06.08.2019 г. е установено обективно състояние шиен радикулярен
синдром –палпаторна болезненост по мускулатурата на
тила и дясната ръка, интервенирана от нервите на
десния плексус брахиалис.
Изписана е терапия с невритоген, мелбек,
неуротоп в различни дози.
От извършения оглед на снимки в
о.с.з. по реда на чл. 204 от ГПК се констатират наранявания на дясна ръка, на която палеца е наранен и зашит с жълти конци. Участъкът
около тази рана е оцветена в различен
цвят. На снимката приложена на гърба на лист 13 от делото се вижда фитнес уред
с оранжеви възглавници.
По делото е допусната съдебномедицинска експертиза,
неоспорена от страните и приобщена към доказателствения
материал, от която се установява, че ищцата е получила контузно-разкъсна
рана на вътрешната повърхност на основна фаланга на палеца на дясна ръка, в резултат
на действието на твърди тъпи предмети и е възможно да се получи по начин
посочен от пострадалата. Установява се, че раната е била хирургически
обработена и зашита в болнично заведение и е поставен тетаничен
анатоксин. Вещото лице заключва, че увреждането е
обусловило временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Установява
се, че в хода на оздравителния процес увреждането се е усложнило с възпаление
на нерв от брахиалния плексус.
Вещото лице сочи, че зарастването на раната се получава за период 2-3 седмици,
след което се получава ръбец на кожата. Излага, че
поради засегнатия нерв на ръката е възможно периодично да се появяват мравучкания и болезненост за дълъг период от време. В
съдебно заседание вещото лице уточнява, че увреждането не е от естество, което трайно да затрудни функцията на ръката - хватателна и движение на ръката. Хватателната
функция е била запазена, тъй като останалите пръсти са били незасегнати, би
могла да пише и с тази ръка, но с известно затруднение за този период, в който
раната е зараснала.
По делото са ангажирани гласни
доказателства посредством разпита на двама свидетели при режим на водене - *.
От показанията на свидетеля * се установява, че непосредствено
след инцидента ищцата била много разстроена и изпитвала болки. Веднага отишли в
спешния център, където зашили раната. Травмата затруднила ежедневието ѝ,
като се нуждаела от помощ за осъществяване на битовите нужди. Останала в дома
си 20-30 дни, приемала медикаменти и изпитвала болки в ръката. Споделя, че
ищцата посещавала медицински заведения след травмата, невролози, заради
увредения нерв, близо месец и повече до три. И до момента приемала обезболяващи
при болка.
От показанията на свидетеля Ненчев
се установява, че след посещението в залата и започване на тренировката ищцата
отишла при служителя във фитнеса и показала пръста си, на който имало отворена
рана и споделила, че изпуснала лежанката
за коремната област върху него. Свидетелят разказва, че указал първа помощ на Н.,
промил раната и я превързал. Сочи, че залата е около 300кв.м. има видимост към
всички трениращи и при нужда ги подпомага. Излага, че на рецепцията във фитнес
залата били разположени указания за ползване на уредите и начина им на
използване, като такива указания се съдържали и на уредите. Сочи, че на
лежанката, на която е настъпил инцидента няма указателна табела, тъй като тя
представлявала стол и трябвало да се допита до свидетеля как се борави с
тежестта, но това не било сторено. Не се извършвало инструктаж за ползване на
лежанката и инструктираното лице не се подписвало за съответните норми за
безопасност.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 49 вр. 45, ал. 1 от
ЗЗД. В тази императивна правна норма е залегнал основаният принцип в правото да
не се вреди другиму (neminem laedere).
За
основателността на иска по чл. 49 вр. чл.45 от ЗЗД е
необходимо ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване настъпването
на твърдяните увреждания в резултат от действието или
бездействието на трето лице, на
което ответникът е възложил извършването на работа, от което като пряка и
непосредствена последица са настъпили посочените в исковата молба неимуществени
вреди в сочения обем и интензитет. Вината се предполага до доказване на
противното от последния, по аргумент от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Ответникът от
своя страна, за да отблъсне исковата претенция следва да докаже изпълнение на
задължението си да репарира претърпените вреди, или направените от него правоизключващи възражения, в т.ч. че е предприел
необходимите действия за обезопасяване на уредите в процесния обект, че е
осигурил служител за осигуряване на безопасност при дейности с уредите и е
поставил инструктаж за работа с тях на видно място в помещението.
Съгласно трайната съдебна практика на ВКС, в
т.ч. Постановленията № 7/1958г., №7/1959 г., №4/1961 г. и №17/1963 г. на
Пленума на Върховния съд, отговорност по чл.49 ЗЗД възниква за лицето, което е
възложило работата другиму - когато вредите са причинени виновно от лицето, на
което е възложена работата, чрез действия, които съставляват извършване на
възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата
и когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата,
чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко
свързани с него, в който случай вредите се явяват причинени по повод
изпълнението на възложената работа. Отговорност по чл. 49 ЗЗД съществува и
когато причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания или
надлежните правила за извършване на възложената работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, обезпечително-гаранционна, доколкото юридическото лице
търговец не е положил дължимата грижа при упражнения подбор на своите служители
, респективно не е осигурил безопасни технологични правила за работа.
В случая фактът на
настъпване на инцидента на твърдяната от ищцата дата 23.07.2019 г. не се
оспорва от страните, а и се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства.
От допуснатата по делото
съдебномедицинска експертиза, което заключение съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, и приобщените по делото писмени доказателства, в т.ч. и
оглед на снимков материал по реда на чл. 204 от ГПК, се установява причиненото
увреждане на здравето – контузно-разкъсна рана на вътрешната повърхност на
основна фаланга на палеца на дясна ръка.
Механизмът на настъпване на инцидента се установява от събраните по делото
гласни доказателства. Съдът кредитира като последователни и вътрешнологични
показанията на свидетеля Ненчев и от които се установява, че при опит от Н. да регулира
фитнес уред лежанка, последният е паднал върху пръста ѝ, при което се е
получила откритата рана.
Спорният по делото въпрос е относно наличието на бездействие от страна на
ответника за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите
и други правила или от характера на работата - обезопасяване на уредите в
процесния обект, че е осигурил служител за осигуряване на безопасност при
дейности с уредите и е поставил инструктаж за работа с тях на видно място в
помещението.
Съгласно Решение на Комисията на ЕС от 27.07.2011 г. относно изискванията
за безопасност, на които трябва да отговарят европейските стандарти за уреди за
гимнастика съгласно Директива 2001/95/ЕО на ЕП и СЕС, ползвателите трябва да бъдат осведомени за евентуалните рискове и опасности
и да знаят как да ги избегнат, като са предвидени специфични изисквания за
безопасност. Указано е, че при прилагането на посочените в Директива 2001/95/ЕО
изисквания за обща безопасност трябва да се вземе предвид най-малко следното:
б) междини и точки на срязване/смачкване/прищипване; в) неволно изпускане; г)
падане от височина; д) стабилност и здравина; е) приспособления за регулиране;
ж) поглъщане на енергията на удара от тапицерията; з) обозначения; по-конкретно,
на всички уреди за гимнастика трябва да бъде отбелязана следната информация: 1.
номер на приложимия европейски стандарт; 2. наименование, търговска марка и
други начини за идентификация на производителя, продавача на дребно или
вносителя; 3. година на производство; 4. максимален брой ползватели по едно и
също време, за който е предназначен уредът; 5. инструкции за експлоатация.
Освен това трябва да се вземат предвид следните рискове: б) рискове,
произтичащи от нарушаване на стабилността на уреда, като се вземат предвид
опората на уреда и подът, както и възможното натоварване на уреда и д) рискове,
произтичащи от използването на уреда, включително падания, порязвания,
заклещване, задушаване, удар и претоварване на тялото. Съобразно Наредба №14 от
27.08.2018 г. за придобиване на квалификация по професия „инструктор по фитнес“
сред задълженията на фитнес инструктора е да следи за изправността на фитнес оборудването и своевременно
отстранява рисковете за безопасността на клиентите.
В случая от събраните по делото гласни доказателства, в това число разпита
на водения от ответника свидетел Георги Ненчев, се установи, че на процесния
фитнес уред няма указателна табела относно ползването му или избягването на
рискове при употребата му. Общи указателни табели на неустановено място в
помещението, не са достатъчни да обезпечат на безопасни условия за трениране на
посетителите на обекта. Неизпълнението на минимално необходимите мерки за
безопасност от ответника е причинило настъпване на увреждането, поради което съдът намира, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността му. Действително
от показанията на свидетеля се установи, че в обекта е имало служител на
ответника, който да укаже необходимата помощ, но само присъствието му в
помещението не е достатъчно да предотврати настъпване на инцидента, доколкото
няма доказателства същият да е запознал ищцата с необходимите мерки за
безопасност при ползване на уредите.
С оглед изложеното и от съвкупния анализ на събраните по делото писмени и
гласни доказателства съдът намира претенцията за заплащане на неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания за основателен.
Размерът на
обезщетението на неимуществените вреди е ограничен от законодателя единствено
от критерия на справедливостта – чл. 52 от ЗЗД. Съгласно задължителните за
съдилищата указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с ППВС №
4/1968 год. определянето на размера на паричното обезщетение за неимуществени
вреди следва да се извърши след отчитане на характера на увреждането, начинът
на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, допълнително
влошаване на здравето, морални страдания, възраст и др.
За обосноваване размера
на претенцията за заплащане на неимуществени вреди са ангажирани гласни доказателства.
Установи се от разпита на свидетеля Йончев, чиито показания съдът цени при
условията на чл. 172 от ГПК, но намира за последователни, вътрешнологични
и непротиворечиви, поради което им дава вяра, че травмата е затруднила
ежедневието на ищцата и е била съпътствана от болезнени усещания, като
впоследствие здравословното ѝ състояние се влошило. Несъмнено с настъпилото
увреждане е нарушен нормалният ритъм на живот на ищцата, като ѝ е създало
неприятни усещания от здравословно и емоционално естество, причинило е
неудобства в личен и професионален план. В процесния период ищцата е била в
трудово правоотношение, ползвала отпуск, поради временна неработоспособност,
респективно не е могла да полага труд в периода на възстановяването си. Съдът кредитира и допусната
съдебномедицинска експертиза съобразно която в хода на оздравителния процес
увреждането се е усложнило с възпаление на нерв от брахиалния
плексус. Установи се, че зарастването на раната се
получава за период 2-3 седмици, след което се получава ръбец
на кожата, като поради засегнатия нерв на ръката е възможно периодично да се
появяват мравучкания и болезненост за дълъг период от
време. Ето защо съдът заключава, че причиненото увреждане, макар и зараснало за
сравнително кратък период от време, предполага продължителен процес на цялостно
възстановяване, който не се ограничава в рамките на месец. От друга страна, не
се установиха негативни вреди, надхвърлящи значително обичайните такива за този
вид увреждане, които да обосновават и заплащане на обезщетение в претендирания от ищцата размер.
При съвкупната преценка на изложените факти и при отчитане на
средното ниво на икономическото благосъстояние на правните субекти в страната
към момента на настъпване на увреждането налага извода, че справедливият размер
на паричното обезщетение за установените неимуществени вреди от възлиза на сумата
от 1500 лева. Съдът намира, че тази сума би репарирала изживените от ищцата
негативни емоции и съответства на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД,
поради което искът следва да бъде уважен до този размер, а за разликата до
пълния претендиран размер от 6500лв. следва да се отхвърли.
За пълнота следва да
се посочи, че възражение за съпричиняване не е релевирано своевременно, поради което не следва да се
обсъжда. В отговора на исковата молба
липсват наведени фактически твърдения за съпричиняване,
като с изтичане на срока по чл. 131 от ГПК възможността за релевирането
му се преклудира. Дори да се приеме обратното, същото
би било и неоснователно, поради недоказан принос на пострадалото лице. Релевантен за съпричиняване на
вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на
последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за
непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат. Поради
това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато
не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а
само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина
за произлезлите вреди (в този смисъл решение № 169/28.02.2012 г. на ВКС, ІІ
т.о. по т.д. № 762/2010 г.). В случая не се установява с поведението си да е
причинила увреждането на здравето си.
С оглед изложеното
за основателно се преценява искането за присъждане на законната лихва от датата
на непозволеното увреждане – 23.07.2019 г. до окончателното плащане на
основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
С
оглед изхода на делото, направеното искане за присъждане на разноски и
надлежното удостоверяване на сторени такива - доказателства за заплатена
държавна такса от 260 лв. и заплатен депозит за СМЕ от 300 лв., на ищцата се
следват разноски в общ размер на 129,23 лв.,
съобразно уважената част от иска на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Ищцата
е представила
доказателства за оказана безплатна адвокатска защита по реда на чл. 38 от ЗА от
адвокат Н.В.. Ето защо в полза на адвоката следва да бъдат присъдени разноски
съобразно уважената част от иска, а именно в размер на 151,15 лв., съгласно чл.
78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство, защита и съдействие. Възнаграждението на адвоката
по този ред (чл. 38 от ЗА) се определя от съда в минимален размер съобразно
Наредбата, поради което релевираното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение от ответника е неоснователно.
Ответникът
е претендирал разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, но доколкото не
представил доказателства за реално извършени такива, разноски в негова полза не
следва да се присъждат.
Мотивиран от изложеното, Варненският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя *, да заплати на Н.В.Н.,
ЕГН **********, сумата от
1500 лева (хиляда и петстотин лева),
представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди в
резултат на причинено на 23.07.2019 г. увреждане при ползване на фитнес уред в обект,
собственост на ответника- фитнес „*“, находящ се в гр. *, изразяващо се в
травма на палеца на ръката, ведно със законната лихва от датата на увреждането 23.07.2019
г. до окончателно изплащане на задължението, с правно основание
чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдената сума от
1500лв. до претендирания
размер от 6500лв.
ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя *, да заплати на Н.В.Н.,
ЕГН **********, сумата от 129,23 лв. (сто
двадесет и девет лева и двадесет и три стотинки), представляваща сторени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Ф.Б.“
ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя *, да заплати на адвокат Н.В.В., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 151,15 лв. (сто
петдесет и един лева и петнадесет стотинки), представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение в настоящото исково производство, на основание чл.
38, т. 2 от ЗА вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Присъдената сума може да бъде заплатена по посочената
от ищеца банкова сметка: *** „* с титуляр Н.Н..
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :