Решение по дело №7446/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер             15.11.2019г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ :          ГАЛИНА ТАШЕВА

 

                                                                                      ИВАН КИРИМОВ

                                      

при участието на секретар Антоанета Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 7446 по описа за 2019г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 07.03.2019г., гр.д.5077/18г., СРС, 40 с-в осъжда П.И.Г. и М. И. Й. на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за следните суми: 1 295,57 лева – стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.12.2014г. до 30.04.2017г. за топлоснабден имот с абонатен № 328311, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.01.2018г. до окончателното изплащане, 197,49 лева – обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на всяко просрочие до 11.12.2017г., 77,68 лева – такса за извършена услуга дялово разпределение за периода от м.05.2015г. до м.04.2017г., 13,87 лева – лихва за забава върху таксата за дялово разпределение, начислена за периода от 10.07.2015г. до 11.12.2017г. и на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски от 438,12 лева, като отхвърля предявените искове за стойността на доставена топлинна енергия за разликата над присъдената сума от 1 295,57 лева до пълния предявен размер от 2 036,84 лева и за периода от 01.05.2014г. до 30.11.2014г. и за обезщетение за забава за разликата над присъдената сума от 197,49 лева до пълния предявен размер от 308,58 лева.

Срещу решението в отхвърлителната част постъпва въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД. Счита, че съдът и вещите лица не съобразяват изравнителните сметки. Подлежащите на възстановяване суми по изравнителните сметки следва да се прихванат с най-старото задължение на потребителя, а не с дължимите суми през отчетния период. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се уважат исковете.

         Въззиваемата – ответницата по исковете П.И.Г. оспорва жалбата. Производството продължава само спрямо нея в лично качество и при условията на чл.227 ГПК, като единствен наследник на другата ответница М. И. Й., поч. 30.01.2019г. след приключване на устните състезания в първа инстанция на 15.11.2018г.

         Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД не изразява становище.

         Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и правилно.

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се релевират оплаквания. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд, срещу които се навеждат доводи.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното.  

Неоснователен е доводът в жалбата за прихващане на плащанията с по-стари задължения от предходен отчетен период. В зависимост от това, дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, възниква ново вземане или в полза на потребителя - за възстановяване, или в полза на топлопреносното дружество - за доплащане. Новото вземане няма напълно самостоятелен характер, защото заедно с начислената прогнозна сметка формира крайната стойност на потребена топлинна енергия. Възможността за погасяване на стари задължения със сумата в повече от изравнителните сметки, без изрично съгласие на потребителя, е установена с чл.32, ал.3 от Общите условия на ищеца, публикувани във вестник „Дневник”, брой от 14.01.2008г. Същите обвързват страните и са приложими за вземания, възникнали след влизането им в сила. Като най-стари задължения следва да се разглеждат само тези за съответния отчетен период, за който са издадени прогнозните и изравнителни сметки. Прихващането с по-стари задължения от предходен отчетен период представлява изместване на периода за дължимост на сумите. Равносилно е на отказ от давност преди нейното изтичане за по-старите задължения, какъвто е недействителен съобразно чл.113 ЗЗД. Затова предвид извършените плащания на процесните вземания, исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.

         Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди в отхвърлителната част.

Решението в останалата част като необжалвано е влязло в сила.

В договора за правна защита и съдействие на въззиваемата е вписана уговорка за осъществяване на безплатно представителството на конкретно основание - чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв (материално затруднено лице). Затова и съгласно чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004г. МРАВ, пълномощникът има право на сумата 300 лв. – възнаграждение за безплатно представителство.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 07.03.2019г., гр.д.5077/18г., СРС, 40  с-в в частта, с която се отхвърлят предявените от „Т.С.” ЕАД срещу П.И.Г. (лично и като единствен наследник на поч. в хода на процеса ответница М. И. Й.) с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за стойността на доставена топлинна енергия за разликата над присъдената сума от 1 295,57 лева до пълния предявен размер от 2 036,84 лева и за периода от 01.05.2014г. до 30.11.2014г. относно топлоснабден имот с абонатен № 328311 и за обезщетение за забава за разликата над присъдената сума от 197,49 лева до пълния предявен размер от 308,58 лева.

ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, *** Б да заплати на основание чл.38, ал.2 ЗА на адв. В.Х.С., САК, ЕГН **********, с адрес: *** сумата 300 лв. – възнаграждение за безплатно представителство.

Решението е постановено с участие на трето лице помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.