РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Бургас, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галя Д. Русева
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Галя Д. Русева Гражданско дело №
20232100102098 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М. А. М. с ЕГН
**********, М. Н. Ф. с ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен
представител Н. Ф. Н., Н. Ф. Н. с ЕГН ********** и Ф. Ф. Н. с ЕГН
**********, всички от **********, действащи чрез пълномощника си адвокат
Атанас Друмев, със съдебен адрес гр. Варна, ул. „П. Волов“ № 18, ет.1, офис 1,
против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Студентски,
бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, с която се претендира осъждането на
ответника за заплати на ищците следните суми, представляващи претърпени
от тях вреди в резултат на ПТП от 29.07.2022 г., за което е сключено
споразумение по НОХД № 213/2023 г. по описа на Районен съд – Чирпан по
отношение на виновния водач М. Д. Г., както следва:
на ищеца М. А. М. – сумата от 55 000 лв. главница, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди за понесените болки и страдания,
претърпени в резултат на ПТП от 29.07.2022 г., за което е сключено
споразумение по НОХД № 213/2023 г. по описа на Районен съд – Чирпан
по отношение на виновния водач М. Д. Г., от настъпилата вследствие на
1
същото контузия на главата, с последващи усложнения, наложили и
оперативно лечение и изживените негативни емоции, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба – 21.12.2023 г. до окончателното изплащане; лихва за забава в
размер на 1 884,18 лв., дължима върху главницата от 55 000 лв. за
периода от 18.10.2023 г. /изтичане на 3 месеца от предявяването на
претенцията пред застрахователя/ до датата на подаване на исковата
молба – 21.12.2023 г., както и сумата от 5 887.36 лева – главница,
представляваща обезщетение за имуществени вреди във връзка с
извършените разходи по лечението му, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на исковата молба – 21.12.2023 г., до
окончателното изплащане;
на ищеца М. Н. Ф. – сумата от 55 000 лв. главница, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди за понесените болки и страдания,
претърпени в резултат на процесното ПТП от настъпилите вследствие на
същото увреждания – двустранно счупване на горната челюст, избиване
на първи горен ляв постоянен зъб и на трети и четвърти долни млечни
такива, счупване на черепа; счупване на носни кости; мозъчно
сътресение; контузия на главата, шията, гръдния кош, корема и
крайниците, и изживените негативни емоции, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 21.12.2023 г.
до окончателното изплащане; лихва за забава в размер на 1 884,18 лв.,
дължима върху главницата от 55 000 лв. за периода от 18.10.2023 г.
/изтичане на 3 месеца от предявяването на претенцията пред
застрахователя/ до датата на подаване на исковата молба – 21.12.2023 г.;
сумата от 602.38 лева – главница, представляваща обезщетение за
имуществени вреди във връзка с извършените разходи по лечението му,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба – 21.12.2023 г., до окончателното изплащане;
на ищеца Н. Ф. Н. – сумата от 5 000 лв. главница, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди за понесените болки и страдания,
претърпени в резултат на процесното ПТП от настъпилите вследствие на
същото увреждания – контузия на глава и гръден кош, причинили
временно разстройство на здравето, неопасано за живота, и увреденото
психическо състояние, предвид изживените лични негативни емоции,
2
така и тези, свързани с уврежданията на детето му, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
21.12.2023 г. до окончателното изплащане; лихва за забава в размер на
171,29 лв., дължима върху главницата от 5 000 лв. за периода от
18.10.2023 г. /изтичане на 3 месеца от предявяването на претенцията пред
застрахователя/ до датата на подаване на исковата молба – 21.12.2023 г.;
сумата от 50 лева – главница, представляваща обезщетение за
имуществени вреди във връзка с заплащането на държавна такса за
издаването на медицинско удостоверение от МБАЛ „Св. Анна – Варна“
АД, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба – 21.12.2023 г., до окончателното изплащане;
на ищцата Ф. Ф. Н. – сумата от 5 000 лв. главница, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди за понесените болки и страдания,
претърпени в резултат на процесното ПТП от настъпилите вследствие на
същото увреждания – контузия на глава, лява подбедрица и лява глезенна
става, причинили временно разстройство на здравето, неопасано за
живота, и увреденото психическо състояние, предвид изживените лични
негативни емоции, така и тези, свързани с уврежданията на внука й,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба – 21.12.2023 г. до окончателното изплащане; лихва за
забава в размер на 171,29 лв., дължима върху главницата от 5 000 лв. за
периода от 18.10.2023 г. /изтичане на 3 месеца от предявяването на
претенцията пред застрахователя/ до датата на подаване на исковата
молба – 21.12.2023 г.; сумата от 50 лева – главница, представляваща
обезщетение за имуществени вреди във връзка с заплащането на
държавна такса за издаването на медицинско удостоверение от МБАЛ
„Св. Анна – Варна“ АД, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба – 21.12.2023 г., до окончателното
изплащане.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че на 29.07.2022
г. около 09.40 ч. на път Автомагистрала „Тракия“ на км.176+100м посока гр.
София, се движил л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№ ******* с водач М. А. М.,
като в автомобила били и пътниците Н. Ф. Н. /предна дясна седалка/, Ф. М. А.
/задна седалка вдясно/, М. Н. Ф. /в лява част на задна седалка/. Автомобилът
3
се движил в дясна пътна лента със скорост около 103.14 км/ч, като същият бил
застигнат от л.а. „Мерцедес“ модел „МЛ 270“ с рег.№ ********, управляван от
М. Д. Г., който се движел със скорост от 131,54 км/ч. Водачът без никаква
реакция връхлетял върху движещия се пред него л.а. „Фолксваген Голф“,
вследствие на което предизвикал ПТП, като реализираният удар бил с предна
челна част на л.а. „Мерцедес“ и задна част на л.а. „Фолксваген Голф“.
Причините за настъпване на ПТП били несъобразена скорост от страна на
водача на л.а. „Мерцедес“ с конкретната пътна обстановка, отклоняване на
вниманието му и неспазване на необходимата дистанция. За случая бил
съставен констативен протокол с пострадали лица и образувано досъдебно
производство, което приключило с одобрено от РС Чирпан споразумение по
нохд № 213/2023 г. по описа на съда, с което подсъдимият М. Д. Г. се е признал
за виновен в това, че на 29.07.2022 г. на АМ Тракия км.176-ти в землището на
Общ. Чирпан, при управление на МПС – л.а. „Мерцедес“ с рег.№ ******** е
нарушил правилата за движение в ЗДвП, а именно – чл.20, ал.1 ЗДвП –
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват“, като е загубил контрола над управлението на
лекия автомобил, в резултат на което по непредпазливост е причинил телесни
повреди на повече от едно лице – престъпление по чл.343, ал.3, алт.4б, предл.2
във вр.чл.342, ал.1, предл.3 НК.
Управляваният от виновния водач М. Д. Г. л.а. „Мерцедес“ с рег.№ *******
бил застрахован към датата на ПТП по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество със застрахователна полица №
BG/22/121002822262, със срок на действие от 02.10.2021 г. до 01.10.2022 г.
Вследствие на ПТП-то, причинено по вина на водача Г., установена със
споразумението по горното наказателно дело, на ищците били причинени
описаните увреждания, от които същите сочат, че са претърпели
неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, и
имуществените вреди – разходи за лечение, подробно описани в исковата
молба, чието обезщетяване се търси в настоящото производство. За
обезщетяване на така понесените вреди, ищците депозирА. пред
застрахователя претенции, като по исканията им били образувани щети №
0000-1000-03-23-7526/18.07.2023 г., № 0000-1000-03-23-7525/18.07.2023 г., №
0000-1000-03-23-7527/18.07.2023 г., и № 0000-1000-03-23-7524/18.07.2023 г.,
като до момента, въпреки изтичането на тримесечния срок от предявяване на
4
претенцията, липсвало произнасяне и не било получено обезщетение. С оглед
на това, предявяват се настоящите осъдителни искове.
В съдебно заседание ищците изпращат процесуални представители,
които поддържат исковете, сочат доказателства и претендират присъждане на
разноски, както и на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за
адвокатурата.
Правното основание на предявените искове е чл. 432, ал. 1 във вр. с чл.
429, ал. 1, т. 1 и чл.497, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането.
Ответното дружество е депозирало в законоустановения срок отговор на
исковата молба, в който оспорва исковете, като оспорва механизма на
настъпване на ПТП, навежда доводи за съпричиняване по отношение на
пълнолетните ищци, които са били без поставени предпазни колани, както и
по отношение на малолетния ищец, който е пътувал без обезопасителна
система и поставен предпазен колан, като се твърди, че настъпилите
увреждания са именно вследствие на това. Наред с това се сочи, че М. А., като
водач на л.а. „Фолксваген Голф“, е излязъл извън границите на дясната пътна
лента, в която е управлявал автомобила, непосредствено преди застигането и
изпреварването му от л.а. „Мерцедес“, управляван от М. Г., с което също е
допринесъл за настъпване на увреждането, както и с това, че в продължение на
три месеца след ПТП-то е бездействал и не е предприел своевременно
лечение. Оспорва се и иска за имуществени и неимуществени вреди, заявен от
М. А., като се сочи, че представените книжа за това не са относими към
претърпяното ПТП и че исканото обезщетение е прекомерно. Оспорва се и
иска за имуществени вреди на малолетния ищец, като се излага, че между него
и доставчик на услуги не би могло да възникне валидно облигационно
правоотношение, с оглед липсата на дееспособност. Наред с това се оспорват
претенциите за обезщетение за неимуществени вреди на Ф. А. и Н. Н., които
не били вписани като пострадали в констативния протокол, както и заявените
от тях претенции за имуществени вреди. По отношение претенциите на
последните се поддържат и евентуалните доводи за съпричиняване, поради
липсата на поставените обезопасителни колани, както и поради проявеното
бездействие по време на възстановителния период. Сочи се и какви са
определените обезщетения на ищците по заявената извънсъдебна претенция,
като се излага, че от датата на определянето – 22.12.2023 г., не се дължи лихва,
5
тъй като непосочването на банкови сметки на ищците е довело до
невъзможност за плащане от страна на застрахователя. Оспорват се разходите
за изготвяне на съдебно-медицинска консултация, като се сочи, че това не са
разноски, свързани с лечение или възстановяване, и не подлежат на
репариране от застрахователя. Претендира се отхвърляне на исковете.
В с.з. ответникът се представлява от адвокат, който ангажира
доказателства и претендира присъждане на разноски.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид исковата молба,
становището на ответника по нея, събраните по делото доказателства и
като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото не се спори, че е налице валиден договор за застраховка
„Гражданска отговорност” между ответното дружество и собственика на
процесния лек автомобил Мерцедес МЛ 270 с рег. № ******** към датата на
настъпване на ПТП-то на 29.07.2022 г., както и че ищците са заявили
извънсъдебни претенции пред застрахователя на 17.07.2023 г., изпратени
по пощата и входирани при него на 18.07.2023 г.
На основание чл. 300 от ГПК споразумението по НОХД № 213/2023 г. о
описа на РС Чирпан, приравняващо се на присъда на наказателния съд, е
задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това извършено ли е деянието, неговата
противоправност и вината на дееца. В този смисъл не следва да се доказва
установеното съгласно споразумението деяние и по-конкретно, че М. Д. Г. е
виновен за това, че на 29.07.2022г. на АМ” Тракия” км. 176-ти в землището на
Община Чирпан, Обл. Стара Загора, при управление на МПС - лек автомобил,
марка" Мерцедес” с peг. номер ******** е нарушил правилата за движение,
предвидени в Закона за движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал. 1 от ЗДвП
- Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват, като е загубил контрола над управлението на
лекия автомобил, марка ”Мерцедес" с рег.№ ********, в резултат на което по
непредпазливост е причинил телесни повреди на повече от едно лице, а
именно: многостепенна средна телесна повреда на М. Н. Ф., изразяваща се в
счупване на горната челюст тип Льо Фор П-III, с което се затруднява
дъвченето и говоренето за срок по-дълъг от 30 дни, избиване на горен ляв
6
постоянен зъб и на трети и четвърти долни леви млечни зъби, което
съставлява „избиване на зъби", при което се затруднява дъвченето и
говоренето за срок по-дълъг от 30 дни, и счупване на черепната основа в
областта на предна черепна ямка с изтичане на гръбначно-мозъчна течност,
което е създало комуникация между черепната кухина и външната среда и
осъществен медико-биологичния квалифициращ признак - проникващо
нараняване на черепната кухина, и средна телесна повреда на М. А. А.,
изразяваща се в кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, който в конкретния
случай е хроничен с данни за развила се общомозъчна и огнищна
симптоматика, която е в причинно-следствена връзка с травмата, получена
при настъпилото ПТП на 29.07.2022г. и е осъществен медико-биологичния
квалифициращ признак - разстройство на здравето, временно опасно за
живота.
Така цитираното споразумение обхваща телесните увреждания само на
двама от ищците, като не доказва и не установява телесните увреждания,
които се сочат от страна на ищците Н. Ф. Н. /предна дясна седалка/ и Ф. М. А.
/дясна част на задна седалка/ в резултат на процесното ПТП. Т.е. със сила на
пресъдено нещо са установени уврежданията само на ищците М. А. А. /водач
на предна лява седалка/ и М. Н. Ф. /лява част на задна седалка/. Уврежданията
на другите двама ищци представляват лека телесна повреда и наказателната
отговорност за тях се реализира по тъжба на пострадалите, а не по общия ред.
По делото е назначена СМЕ, изготвена от в.л. Тунсурлийска-Й.,
заключението по която след справка с приложената по делото документация и
преглед на ищците дава следните изводи: по време на процесното ПТП
ищецът М. А. А. е получил травма на главата /контузия/ - временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. С течение на времето
състоянието на тази травма се е усложнило с развитието на субдурален
хематом /вътречерепен кръвоизлив, хронична форма, намиращ се под
твърдата мозъчна обвивка/ с клинични данни за развила се общо мозъчна и
огнищна симптоматика. НА.чието на вътречерепен хематом е спешно
състояние, изискващо бърза намеса – операция за отстраняването му, тъй като
се счита, че при количество на кръвта 100-120 мл може да настъпи смърт. Този
хематом се съпровожда и от оток на мозъка и това състояние води до
временно разстройство на здравето, опасно за живота. На М. А. А. спешно е
било проведено оперативно лечение – двустранна краниотомия, отстраняване
7
на субдурални хематоми – вдясно и вляво, лаваж, дренаж, след което му е
било проведено медикаментозно лечение с болкоуспокояващи, антибиотици,
кортикостероиди, кръвоспиращи, водносолеви разтвори. В резултат на
травмата от ПТП и настъпилото усложнение, този ищец е търпял болки и
страдания, затруднено самообслужване, особено в дните преди и след
операцията. В материА.те по делото липсват документи за провеждано след
това лечение и възстановяване, както и за физиотерапевтични процедури,
поради което вещото лице е приело, че лицето е възстановено и в момента не
се нуждае от лечение. Полученото травматично увреждане „контузия на
главата“ отговаря на полученото от пътник на предна лява седалка с поставен
обезопасителен колан.
По отношение на ищеца М. Н. Ф., в.л. Тунсурлийска-Йорданова дава
следното заключение: при процесното ПТП детето е получило двустранно
счупване на горната челюст тип Льо Фор 1-2 /трайно затруднение на
дъвченето и говора за период от 2-3 месеца при благоприятно протичане на
оздравителния процес/, избиване на първи горен ляв постоянен зъб и на 3-ти и
4-ти долни млечни зъби /затруднение на дъвченето и говора/, счупване на
основата на черепа в областта на предна черепна ямка, с изтичане на
гръбначно-мозъчна течност /проникващо нараняване на черепната кухина,
временно разстройство на здравето, опасно за живота/; счупване на носните
кости, мозъчно сътресение, контузия на главата и шията, гръдния кош, корема
и крайниците, двустранен околоочен хематом – временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Описаните травматични увреждания са резултат
на удари със или върху твърди тъпи предмети и биха могли да се получат при
указаните време и начин. Вследствие на получените травми на черепа, ищецът
е търпял силни болки, страдания, неудобства, затруднения в храненето –
приемане на течно-млечна храна, нужда от обгрижване за тоалет, обличане,
събличане и др. за период от около месец и половина, като в момента този
ищец е възстановен и не се нуждае от лечение. Има данни за проведени
консултации през м.10.2022 г. с психиатър и психолог във връзка с промени в
поведението му – разстройство в адаптацията по данни на специалистите, и
провеждано лечение с добавки – „Рибчо“ и „Педиакидс“. Травматичните
увреждания на този ищец са получени от втория силен удар на автомобила, в
който същият е пътувал, в мантинелата, от твърд тъп предмет /оборудването
на автомобила – седалка, колона, врата/ в областта на лицето, като при
8
свободното движение на тялото, предвид липсата на поставен в случая
обезопасителен колан или седалка /столче/, то осъществява контакт с
различни части от оборудването на купето на автомобила. Вещото лице
заключава, че при поставен обезопасителен колан или седалка, гърдите на
детето биха останали фиксирани към обезопасителното средство и детето не
би получило тежката травма на главата и лицето; би могло да получи контузия
на шията, контузия на таза и крайниците.
По отношение на ищеца Н. Ф. Н., вещото лице дата следното
заключение: в резултат на процесното ПТП, този ищец е получил следните
травматични увреждания: контузия на главата и шията; контузия на гръдния
кош вдясно в областта на аксилата и отпред. Същите се характеризират с
умерени болки в гърдите при покой и дишане, болки в главата и шията,
затруднени движения на снагата и шията, като възстановяването е в рамките
на 15-20 дни и представлява състояние, което е временно разстройство на
здравето, неопасно за живота; липсват данни за проведено лечение и
физиотерапия, като в момента лицето е възстановено напълно и не се нуждае
от лечение. Предвид настъпилите увреждания е техния механизъм, вещото
лице заключава, че този ищец е бил с поставен предпазен колан, тъй като при
неговата липса биха се получили наранявания на главата и лицето, травми на
гърдите, корема и др., а в случая липсват такива данни. Не се установяват
данни за наличие на загуба на съзнание при този ищец.
По отношение на ищцата Ф. Ф. Н., вещото лице дава следното
заключение: в резултат на процесното ПТП, същата е получила следните
травматични увреждания: контузия на гръден кош и гърба /по цялата дължина
на гръбначен стълб – шиен и лумбален отдел/; контузия на лява подбедрица и
лява глезенна става – временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
съпровождащо се с умерена болка в контузените области, оток, кръвонасядане
и временно затруднена функция, с възстановяване в рамките на 15-20 дни.
Необходимото лечение се състои в прием на болкоуспокояващи средства,
други медикаменти и подходящи унгвенти за локално приложение за лечение
на травматични последици. На ищцата, заради травмата на лява подбедрица и
глезен, са били изписани Бестарен /болкоуспокояващо/, Фиброзим, Веносмил
/заради отока/ и Тендивал – унгвент за локално приложение. Същата се е
лекувала амбулаторно и не е провеждала рехабилитация и физиотерапия. В
9
момента и за в бъдеще същата не се нуждае от лечение, тъй като
оздравителният процес е приключил и тя се е възстановила напълно. Според
в.л. Тунсурлийска, предвид характера на получените травми, ищцата е била
без поставен обезопасителен колан, още повече че липсват данни за
увреждания от друг тип, които биха се получили при поставен такъв колан.
Вещото лице в с.з. на 12.09.2024 г. уточнява, че по отношение травмите
на долните крайници, а именно – контузията на подбедрицата и глезенната
става, няма значение обстоятелството, че ищцата е била без поставен
предпазен колан, тъй като същият не би могъл да обезопаси тези части на
тялото и в този смисъл, и при поставен предпазен колан тези увреждания биха
настъпили. Ищцата би могла да избегне само контузията на гръбначен стълб,
ако е била с поставен предпазен колан. По отношение на уврежданията на
главата, получени от ищеца М. А. А., вещото лице посочва, че предвид
данните, че кръвоизливът под твърдата мозъчна обвивка през м.10.2022 г.,
когато ищецът е бил опериран, е бил капсулован, това означава, че е изминало
доста време от кървенето на малките кръвоносни съдове в мозъка, като е
възможно същото да се получи по описания травматичен начин. По време на
прегледа след инцидента, обаче, не е било възможно ранното му
диагностициране, тъй като процесът по набиране на кръв в мозъка и на
оформяне на т.нар. капсула е бавен, но при всички положения този ищец е
провел късна консултация с неврохирург, едва когато са се появили симптоми
като завалване на говора, забравяне, пареза на дясната му ръка и др.
Възстановителният период зависел при такива травми от големината на
хематома и траел обикновено около 2-3 месеца, като в случая от оскъдните
данни не можело да се направи извод колко е продължил той при ищеца А..
Съдът е допуснал извършването на допълнителна експертиза от в.л.
Богдан Мирчев, заключението по която не дава различни отговори от тези,
които е дало в.л. Тунсурлийска-Йорданова, но дава допълнителна информация
относно уврежданията на водача М. А.. В с.з. на 12.12.2024 г. в.л. Мирчев
потвърждава изводите си, че в случая няма данни за поставен предпазен колан
от страна на детето, предвид настъпилите увреждания по тялото му, и
съответно – че водачът А. е бил с поставен предпазен колан. Сочи, че когато
няма поставени колани, телата на пътниците извършват разнообразни
движения, движат се свободно в купето, като тези движения стават по
направлението на инерционните сили и така могат да се получат разнообразни
10
увреждания. Уврежданията в областта на лицето на детето са получени по
механизма на удар със или върху твърд, тъп предмет, като това би могло да
бъде предна седалка, стъкло, врата на автомобила. При травмата, претърпяна
от водача М. А., има т.нар. „светъл период“, в който пострадалият може да се
чувства напълно здрав, без никакви симптоми, и продължителността на този
светъл период зависи от броя и дебита на разкъсаните вени в черепната
кухина, като това ще определи за колко време ще се набере достатъчно кръв,
която да обуслови оплакванията. Непосредствено след инцидента болката в
главата е възможно да бъде от самия удар и да не е от насъбралата се в мозъка
кръв, а след това, с течение на времето, постепенно утежняващите се
оплаквания биха кореспондирали именно на тази набираща се кръв. По
мнение на в.л. Мирчев, операцията на този ищец на 17.10.2023 г. е закъсняла и
има неглижиране на проблема, тъй като към датата на операцията хематомът е
капсулирал, което говори за давност на проблема. Възстановителният период
при тези травми е в пряка зависимост от обема на кръвта, скоростта на
изливане на тази кръв за единица време и индивидуалните възможности на
пострадалия. Пълно възстановяване според това вещо лице настъпва за около
две-три седмици, като възстановителният период е различен и зависи от
множество обстоятелства и индивидуални фактори – възраст, начин на
хранене, придружаващи заболявания. Не може да се определи с абсолютна
точност колко е продължил в случая „светлият период“, защото зависи от броя
и дебита на разкъсаните кръвоносни съдове, което няма как да бъде
установено. Кръвоизливите не се манифестират с болка, а със замайване,
гадене, повръщане, безсъзнателно състояние, кома, гърчове, смърт. Вещото
лице обяснява, че кръвоизливите са процес на набиране на кръв. В момента,
когато ищецът А. е бил прегледан след инцидента, кръвоизливът е бил
точковиден и каквито и изследвания да са били направени, същият е нямало
как да се визуализира и да се установи, че пациентът е в такова състояние.
Първите симптоми за кръвоизлива се получават в края на „светлия период“,
продължителността на който няма как да бъде определена в случая. Първите
данни за страдания от посочения вид са от тогава, когато обемът на кръвта
започне да натиска мозъка. Поставянето на диагноза за кръвоизлив в мозъка
се извършва чрез инструментално образно изследване - скенер, рентген,
ядрено-магнитен резонанс. Няма конкретен симптом, който да сочи на
кръвоизлив в мозъка. Оплакванията могат да варират и от локализацията на
11
кръвоизлива – зависят от това в коя част на мозъка е същият. Изброените от
вещото лице симптоми - замайване, гадене, повръщане, безсъзнателно
състояние, кома, гърчове, могат да имат и редица други заболявания. По
отношение на представената съдебно-медицинска консултация № 870/2022 г.,
според която към момента на прегледа освидетелстваният съобщава, че за
неопределен период от време е загубил съзнание, вещото лице изразява
критичност, тъй като липсват по делото такива данни. С оглед на появилите се
впоследствие симптоми при А., обаче, като силни болки в главата, нежелание
да се храни и др., същият според д-р Мирчев е следвало да посети лекар преди
17.10.2022 г., когато е бил опериран по спешност.
По отношение механизма на настъпване на процесното ПТП и
непосредствената причина за настъпилите увреждания на ищците, по делото е
назначена основна САТЕ, изготвена от в.л. Едрева, според което причината за
тези увреждания е виновното поведение на водача на л.а. „Мерцедес“ с рег.№
********, който е управлявал л.а. „Мерцедес“ с несъобразена скорост и не е
преценил правилно пътната обстановка. От изготвеното от в.л. Едрева
заключение става ясно следното: местопроизшествието е настъпило в дясната
лента на автомагистрала „Тракия“ в посока от гр. Бургас към гр. София, в
задната част на л.а. „Фолксваген“ с рег.№ ******* и предната част на л.а.
„Мерцедес“ с рег.№ ********. Ударът е заден кос. Автомобилът на ищците се
е движел направо, когато е бил настигнат и ударен отзад от л.а. „Мерцедес“.
Непосредствено преди сблъсъка водачът Г. отклонил леко надясно автомобила
си, затова след сблъсъка другият автомобил получил допълнително ускорение
и ротация наляво, а автомобилът на Г. спрял в аварийната лента. От удара л.а.
„Фолксваген“ получил деформация с максимална дълбочина 50 см, а предните
въздушни възглавници на л.а. „Мерцедес“ сработили. Преди удара водачите не
са задействали спирачната уредба и скоростта преди ПТП и в момента на
удара е еднаква, като тази на л.а. „Мердецес“ е била 148 км/ч., а тази на л.а.
„Фолксваген“ – 103,8 км/ч. За избягването на заден удар, водачът Г. е следвало
да намА. скоростта на автомобила си до тази на предно движещия се л.а.
„Фолксваген“, като спазва безопасна дистанция, или да предприеме маневра
„изпреварване“. Водачът на л.а. „Фолксваген“ е нямал никаква техническа
възможност да предотврати удара, тъй като е бил настигнат и ударен отзад от
л.а. „Мерцедес“ в своята пътна лента, без да е извършвал каквито и да било
маневри. Посочено е отново в заключението, че возещите се отпред ищци –
12
водачът и пътникът от предна дясна седалка, а именно - М. А. А. и Н. Ф. Н., са
били с поставени предпазни колани, а ищците, които са пътували на задна
седалка – детето М. Н. Ф. и ищцата Ф. Ф. Н., са били без поставени предпазни
колани и обезопасителна система /столче/, като са могли да избегнат
получените увреждания в случай, че бяха ползвали такива при пътуването.
Допусната е и допълнителна САТЕ, в.л. Едрева по която заключава, че
след настъпване на ПТП поставеният предпазен колан от пътник не може да
се прибере отново в макарата на колана, той остава разтеглен и следва да се
подмени с нов. В случая по отношение на л.а. „Фолксваген“, в който са
пътували ищците, няма снимки от интериора на купето му, които да показват
състоянието на предпазните колани след произшествието; липсва извършен
допълнителен оглед и на самите автомобили, в който да се описват коланите.
По делото е разпитан водачът на л.а. „Мердецес“ – М. Д. Г.. Същият
твърди, че се е движил по магистралата в дясната лента за движение, когато са
го изпреварили три леки автомобила и в резултат на това той е ударил
автомобилът пред него. В същия са пътували петима възрастни и едно дете,
което след инцидента имало кръв по лицето. Г. сочи, че всички са били в добро
здравословно състояние, след инцидента са излезли от автомобила си, като
дори той е дал вода на детето. Според свидетеля, същият е управлявал своето
МПС с около 120 км/ч, когато автомобилът, който впоследствие е ударил
отзад, го е изпреварил. Свидетелят задействал спирачната система, когато
видял, че са светнали стоповете на автомобила пред него, но дистанцията е
била малка между двете МПС и ударът не е могъл да бъде избегнат.
Съдът не кредитира показанията на св. Г., тъй като същите на първо
място са вътрешно противоречиви /свидетелят ту твърди, че детето е останало
до колата им и той е отишъл до него, за да му даде вода, ту сочи, че детето
само е отишло до него/, и не се подкрепят от останалите доказателства по
делото, предвид липсата на следи от подобно изпреварване на автомобила на
свидетеля, вкл. от установения от вещото лице Едрева механизъм на
настъпване на ПТП /вещото лице в с.з. на 31.10.2024 г. отрича да е възможен
посоченият от свидетеля механизъм на ПТП, като твърди, че механизмът
съответства на „настигане и удряне“, а не на маневра „изпреварване“/,
съгласно който водачът на л.а. „Мердецес“ се е движил със скорост над
разрешената за въпросния участък, а именно – над 140 км/ч, като допуснатото
13
ПТП е вследствие несъобразена от негова страна скорост на движение с
пътната настилка и неспазване изискуемата дистанцията за движение.
Ищците са ангажирали по делото гласни доказателства за установяване
на твърдяните от тях факти. Разпитани са св. М. А. А. – брат на ищеца М. А.
А., и св. Х. М. Н. – майка на детето М. Н. Ф., които не са присъствали на
инцидента, но са запознати със случилото се, тъй като имат непосредствени
впечатления от събитията след това. Св. А. сочи, че е видял ищците в
болницата в гр. Стара Загора, където детето е било прието по спешност след
процесното ПТП. Ищецът М. А. е бил с болки във врата и главата, ищецът Н.
Н. – с болки в гърдите, а ищцата е накуцвала и е съобщила за кръвонасядания
по долните крайници. Автомобилът на ищците бил ударен отзад, задните
седалки от удара били залепени за предните. Задните врати не се отваряли,
понеже били огънати. По-късно свидетелят се прибрал в гр. Айтос, а ищците
останали в гр. Стара Загора при детето, като си наели хотел. Детето било
транспортирано след няколко дни от болницата в гр. Стара Загора в болница в
гр. София. След като го изписали, било уплашено, не можело да дъвче,
хранело се със сламка, имало скоби и телчета заради счупената горна челюст и
залепването на зъбите. Повече от 3 месеца не посещавало училище след
инцидента, а го пуснали навън да се разхожда по двора едва на 15-ти - 20-ти
ден след операцията, понеже го пазели да не падне със скобите и да се нарани.
Нощем започнало да се изпуска по малка нужда, а преди това е нямало такъв
проблем; стряскало се и скачало насън. Изпитвало страх да се вози в
автомобил, наложило се родителите му да го заведат на психолог заради
стреса от преживяното. Многократно посещавали зъболекар заради
проблемите със счупената челюст и зъбите, като още имало зъби, които са
счупени. Физиономията му се променила вследствие на травмата, от едната
страна лицето му било леко хлътнало /в.л. Тунсурлийска казва същото при
изслушването й в с.з./. При хоспитализирането на детето в гр. София, същото
било придружено от майка си и баща си. Там останало около 10-15 дни. След
инцидента братът на свидетеля М. А. – ищецът М. А., изпитвал силно
главоболие, приемал обезболяващи, но болките не отшумели. При прегледа му
в гр. Стара Загора не му е правено образно изследване. Постепенно
здравословното му състояние се е влошило, ищецът А. не е искал да се храни,
нищо не му се правело, отслабнал доста, поради което брат му го посъветвал
да посети лекар. Тогава М. А. отишъл на преглед в гр. Варна, където му
14
направили скенер и констатирали, че същият има кръвоизлив в мозъка и че се
налага спешната му операция. След нея му изписали медикаментозно лечение.
Около 2-3 месеца след операцията получил инфекция и се наложила втора
операция. Вече две години не работел, получавал пенсия от ТЕЛК, нямал пари
за лекарства. В личен план свидетелят намира брат си след процесното ПТП
много променен – станал затворен, по-бавно говорел, не общувал, преди това
всеки ден посещавал кафенето на село, а сега по-рядко излизал между хората.
В него останала травма, която не е отшумяла. Относно болките в гърдите от
страна на ищеца Н. Н. – баща на пострадалото малолетно дете, свидетелят
сочи, че същите са продължили около месец и след това са спрели
оплакванията. Ищцата Ф. А. пък имала синини по краката и накуцвала 2-3
месеца след катастрофата.
Св. Н. сочи, че е изпаднала в шок при вида на сина си 6-7 дни след
инцидента, детето изглеждало много зле тогава, първите дни изобщо не ги
допуснали да го видят. Детето не можело изобщо да се храни, майка му го
хранела със сламка. Около 2 месеца продължил този период, в който детето не
можело да говори и да се храни, както и не излизало навън. Едва след втория
месец започнало да споделя, на училище тръгнало след 3 месеца. Трудно
преживявало травмата, отначало не искало да излиза, да играе, да общува с
връстниците си, оплаквало се от болки. Ставало нощем, треперело,
посещавали психолог, за да преодолее травмата. В гр. София, както и в гр.
Стара Загора, майката е била придружител на детето, докато същото е било в
болници. Към момента детето било възстановено, но вследствие операциите
му останали белези, което наложило посещение при лекар за заличаването им.
Психолог се наложило да посетят заради страха на детето да се вози в
автомобил, като първото им посещение е било 5 месеца след ПТП, а второто –
два месеца след първото. Посещенията били преустановени поради
нежеланието на детето да посещава терапията. Все още детето посещавало
зъболекар, останали му белези от шината и направения във връзка с нея
оперативен разрез.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Н. и А., тъй като
същите са непротиворечиви и се подкрепят от останалите събрани по делото
доказателства – писмени такива, както и от приетите заключения на
експертизи.
15
Представени са също писмени доказателства за установяване на
настъпилите имуществени вреди и техния размер, като предявените
имуществени искове не са оспорени изобщо по размер от страна на ответника.
Единственото възражение във връзка с тези претенции е, че на първо място не
може да възникне валидно облигационно правоотношение между детето и
съответния хотел, предоставил услугата /респ. друг доставчик на услуга/,
както и че липсват доказателства имуществените вреди да са в резултат на
проведено лечение; по отношение на претенцията в размер от по 50 лв. на
ищцата Ф. А. и Н. Н., то не било посочено от какво се формира тази сума.
Съдът счита, че от доказателствата по делото става ясно, че сумата от 50 лв. е
била съответно заплатена от двамата ищци Ф. А. и Н. Н. за издаването на
съдебно удостоверение от МБАЛ „Св.Анна – Варна“ АД /л.25 – съдебно-
медицинска консултация на Ф. А., л.26 – съдебно-медицинска консултация на
Н. Н., л.29 – касов бон за сумата от 50 лв., и л.33 – касов бон за сумата от 50
лв., които са били заплатени за тази услуга от тези ищци/.
Въз основа на така установените факти, релевантните за решаването
на делото, съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предвижда, че увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл. 380 – за отправяне на писмена претенция
преди завеждане на делото. Съгласно чл. 429, ал. 1 от КЗ с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат
от застрахователното събитие. Доколкото прякото право на увредения,
установено със закона - чл. 432, ал. 1 от КЗ, възниква едновременно с правото
на деликтно обезщетение от деликвента и е функционално обусловено от него,
то застрахователят, като пряко задължено лице, отговаря в обема, в който
отговаря и причинителят на вредата. Т.е при пряк иск срещу застрахователя
следва да се установи противоправно поведение на застрахования, вредите,
които е претърпял ищецът, респективно ищците, причинна връзка между
деянието и вредите. Подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и
16
непосредствена последица от увреждането, като те могат да са имуществени
или неимуществени.
По делото се установява, че са налице елементите от състава на
непозволеното увреждане, като застрахованото лице М. Д. Г. – водач на
процесния лек автомобил с рег.№ ********, виновно е причинил на ищците
описаните в исковата молба телесни увреждания. Съгласно чл. 300 от ГПК
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали
е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. По
отношение телесните увреждания, които са претърпяли ищците М. А. и М. Ф.,
има влязло в сила споразумение по нохд № 213/23 г. по описа на РС Чирпан,
задължително за гражданския съд относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Досежно телесните
увреждания на останалите двама ищци и причинно-следствената им връзка с
виновното поведение на водача Г., са налице многобройни писмени и гласни
доказателства по делото, вкл. приети заключения на СМЕ и САТЕ, от
съвкупността на които се установява, че ищците Ф. А. и Н. Н. са претърпели
посочените в исковата молба увреждания, представляващи временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, които са им били причинени
вследствие противоправното поведение на водача Г., управлявал МПС
„Мерцедес“ с рег.№ ******** с несъобразена скорост и при неотчитане на
пътната настилка и на дистанцията между движещите се автомобили. С оглед
на това, налице е причинно-следствена връзка между уврежданията на ищците
и поведението на виновния водач.
По отношение възраженията на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалите Ф. А. /пътник в дясна част на
задна седалка/ и М. Ф. /пътник в лява част на задна седалка/, тъй като първата
е била без поставен предпазен колан, а детето – без поставен колан и
обезопасително столче, което в случая било задължително предвид възрастта
на детето, съдът намира следното:
Както става ясно от приетото по делото заключение на в.л.
Тунсурлийска-Йорданова, по отношение на ищцата Ф. А. уврежданията по
долните крайници отново биха настъпили, ако тя е била с поставен предпазен
колан, предвид характера и тежестта на получените от нея увреждания в
17
резултат на удара. В с.з. това вещо лице заявява, че по отношение травмите на
долните крайници, а именно – контузията на подбедрицата и глезенната става,
няма значение обстоятелството, че ищцата е била без поставен предпазен
колан, тъй като същият не би могъл да обезопаси тези части на тялото и в този
смисъл, и при поставен предпазен колан тези увреждания биха настъпили.
Ищцата би могла да избегне само контузията на гръбначен стълб, ако е била с
поставен предпазен колан. В този смисъл, възражението по чл. 51, ал.2 ЗЗД се
явява частично основателно по отношение на ищцата, поради което е налице
основание за намаляване на обезщетението на правоимащата на това
основание.
По отношение на възражението за съпричиняване от страна на детето,
съдът намира същото изцяло за неоснователно. Съгласно действащата в
страната нормативна уредба, столчето за кола е задължително за деца или с
ръст под 150 см или с тегло под 36 кг. В останалите случаи следва да се
използва обезопасителен колан в съответствие с чл.137а ЗДвП. Правилата
относно обезопасяването при превоза на деца с леки автомобили са предмет
на раздел ХХV от ЗДвП. По делото не е доказан конкретният ръст на детето, а
именно – че същото е било под 150 см, нито има данни за неговите килограми
към датата на произшествието. Същото тогава е било на 8 г. Вярно е, че
съществуват медицински стандарти, съгласно които дете на такава възраст
средно следва да е с ръст под 150 см, но това не означава, че не може на тази
възраст да е с тегло над 36 кг., в който случай необходимостта от използване
на обезопасително столче се заменя с необходимост от използване на
обезопасителен колан. При всички положения, обаче, в случая е безспорно, че
детето не е използвало нито едното, нито другото предпазно средство, т.е. по
никакъв начин не е било обезопасено.
Хипотезата на пътуващо в превозно средство малолетно дете е детайлно
уредена в Закона за движение по пътищата по отношение на приложимите
обезопасителни системи за деца според възрастта, ръста и теглото им (чл.
137в, ал. 2 и чл. 137б ЗДвП), като е въведена административнонаказателна
отговорност за водач, който превозва деца в нарушение на изискванията на
глава ІІ, раздел ХХV на закона (чл. 183, ал. 4, т. 10 ЗДвП). При неправилно
обезопасяване на малолетното дете, основанието, на което приносът му по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД би могъл да се изключи, произтича от вменената
на водача завишена грижа в случаите, когато в превозното средство пътува
18
дете. Малолетният не формира правно валидна воля и не може да му се вмени
задължението за обезопасяване съгласно изискванията на глава ІІ, раздел
ХХV ЗДвП. Това е установено от закона задължение на водача на МПС,
превозващ малолетния, като неизпълнението на това задължение се явява част
от цялостното виновно и противоправно поведение на водача. Този извод се
налага както в хипотеза на виновно за ПТП лице – родител на пострадалото
необезопасено превозвано дете, така и в хипотеза, в която делинквент е лице,
различно от водача на МПС, превозващо необезопасено малолетно лице, т. е. в
хипотеза на ангажирана за вреди гражданска отговорност на лице, което не е
дължало на увредения малолетен дължимата от закона завишена грижа. Ето
защо, възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия малолетен М. Ф. е изцяло неоснователно.
Съдът намира за неоснователно възражението по чл. 51, ал.2 ЗЗД за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия М. А., за
който се твърди, че е закъснял с проведеното лечение, тъй като не е обърнал
своевременно внимание на тревожните симптоми, които са прогресирали при
него повече от 2 месеца и половина. Вещите лица по СМЕ посочват, че за да
се получи капсулован хематом в мозъка на този ищец, болестното му
състояние е било с голяма давност. В същото време, обаче, не може да бъде
отграничен т.нар. „светъл период“, в рамките на който лицето се е чувствало
добре, за да се направи извод в какво се изразява закъснението за лечението
му. В.л. Мирчев посочва, че е следвало при първите притеснителни симптоми
лицето да потърси лекарска помощ, а не чак когато получи пареза и завалване
на говора вследствие на притискането на мозъчната кора от формиралия се
оток. Същевременно, обаче, вещото лице не дава отговор на въпроса какво
точно е следвало да бъде направено от страна на този ищец и в какво се
изразява неговият пропуск. Както самото вещо лице посочва, в началото
липсва симптоматика, процесът на таене на кръвта е бавен и прогресиращ /а в
случая е и хроничен/ и дори да е бил направен скенер към датата на ПТП,
респ. друго образно изследване, то същият не би дал информация за наличния
проблем, понеже е било невъзможно диагностицирането му на толкова ранен
етап. В.л. Мирчев сочи също, че симптомите, които са били наблюдавани,
могат да бъдат характерни за редица заболявания, като по делото не са
събрани доказателства, че в тази връзка ищецът М. А. А. е провел груба
небрежност и не е бил достатъчно критичен към състоянието си. Не са
19
събрани по делото и доказателства, от които да става ясно в какво би се
изразявало лечението на този ищец, ако същият е потърсил по-рано
консултация с неврохирург, респ. дали би могло извършената по-късно през
м.10.2022 г. операция да бъде избегната чрез друго лечение.
Доказателствената тежест относно тези факти е на ответника, който при
условията на пълно и главно доказване следва да установи твърдяното
съпричиняване. От представените по делото писмени доказателства се
установява, че ищецът е бил незабавно прегледан в Спешно отделение при
УМБАЛ „Проф. д-р ст. Киркович“ АД – гр. Стара Загора на 29.07.2022 г. с
основна диагноза: контузия на главата, без загуба на съзнание, като при
прегледа му не са били установени видими травматични увреждания. Същият
от няколко седмици преди операцията на 17.10.2022 г. е бил с главоболие,
което не се е повлиявало от обезболяващи /Епикриза от 24.10.2022 г. на МБАЛ
„Св. Анна – Варна“ АД – гр. Варна, Клиника по неврохирургия/. Причините за
главоболието му, обаче, биха могли да бъдат най-различни, вкл. травма на
главата от самия удар, както заявява и в.л. Мирчев. Ето защо, обезщетението,
на което има право този ищец, не следва да бъде намалено.
С Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС са дадени указания
относно критериите, по които следва да бъде определено справедливо
обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Посочено е, че обективните
обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид при определяне размера
на обезщетението, са характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др. От значение са и редица друго обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.
Застрахователят е бил уведомен за претенциите на ищците на 17.10.2023
г. /известие на л.37/, като от 18.10.2023 г. се претендират от ищците лихви за
забавата му.
Върху главниците се дължи законна лихва, считано от датата на
уведомлението до застрахователя за предявената от увреденото лице
претенция – 18.10.2023 г., до окончателното изплащане /аргумент чл. 429, ал. 3
от КЗ/. Както е прието и в Решение № 50001/03.02.2023 г. по т.д. № 2530/2021
20
г. на І т.о. на ВКС, след уведомяване на застрахователя (независимо дали от
застрахования или от увредения, съответно от предявяване на претенцията от
увредения, като релевантна е най-ранната дата) на основание чл.493, ал.1, т.5
във вр. с чл.429, ал.2, т.2 КЗ, застрахователят покрива спрямо увредения
отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията пред него, а след изтичане на срока по чл.496,
ал.1 КЗ при липса на произнасяне и плащане, дължи законна лихва върху
обезщетението за собствената си забава. В случая, обаче, обезщетението за
забава се претендира не от датата на получаване на уведомлението от
застрахователя – 18.07.2023 г., а от изтичане на тримесечният срок за
произнасяне по претенциите – 18.10.2023 г., т.е. претендират се лихви за
собствената забава на застрахователя на осн.чл.497, ал.1 КЗ, поради което и
следва да се присъди лихва за забава върху главниците за този период. Същата
не е оспорена от ответника по размер, както е заявена с исковата молба.
В случая съдът намира, че претендираните с исковата молба обезщетения
отговарят на критерия за справедливост, заложен в чл.52 ЗЗД, както и на
критериите за определяне размера на обезщетението, посочени в
Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС. Претендираните обезщетения
напълно според съда съответстват на характера на уврежданията, претърпени
от всеки от ищците, на болките и страданията, които са съпътствали тези
увреждания, както и на продължителността на оздравителния процес. По
отношение на ищците М. Ф. и М. А. следва да се отбележи, че същите са били
в състояние, което по медицински критерий се квА.фицира като временно
разстройство на здравето, опасно за живота, като съдът отчита факта, че макар
и напълно възстановен физически, ищецът М. Ф. е претърпял дълбока
психологична травма, която няма данни да е отшумяла, като същевременно
лицеизразът му е променен и детето изглежда по различен начин визуално
вследствие на извършените интервенции. От друга страна, кръвоизливът в
мозъка на ищеца М. А. е хронифицирал. По тази причина и предвид
отхвърляне на възражението за съпричиняване по отношение на тези ищци,
съдът намира, че сумата от по 55 000 лв. се явява справедливо обезщетение,
което следва да им бъде изцяло присъдено, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба – 21.12.2023 г. до окончателното изплащане, както и
лихва за забава /неоспорена като претенция по размер/ в размер от по 1 884,18
лв. за периода от 18.10.2023 г. /датата на изтичане на 3-месечния срок от
21
предявяване на претенцията пред застрахователя/ до датата на исковата молба
– 21.12.2023 г. На ищеца Ф. следва да се присъдят изцяло и претендираните
имуществени вреди в размер на 602,38 лв., представляващи разходи във
връзка с лечението му, ведно със законната лихва от датата на исковата молба
– 21.12.2023 г. до окончателното изплащане, тъй като се установява, че същите
са преки вреди от противоправното деяние на виновния водач. Като
неоснователно се преценя възражението на ответника, че този ищец не би
могъл да бъде валидно обвързан от договор за предоставяне на правни услуги
и поради това не му се следва подобно обезщетение за разходваните средства.
Както е видно, въпросните договори за различни услуги са били сключвани и
сумите са били заплащани от родителите на малолетния ищец, които съгласно
чл.3, ал.2 от ЗЛС са негови законни представители и се счита, че са действали
от името и за сметка на този ищец, поради което разходите във връзка с
лечението му следва да му бъдат репарирани изцяло.
Съответно, следва изцяло да се присъди на ищеца М. А.
претендираното обезщетение за имуществени вреди в общ неоспорен размер
от 5 887,36 лв., тъй като разходите за лечението му са в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилите увреждания в резултат виновното поведение
на застрахования водач. Върху това обезщетение следва да се присъди законна
лихва за забава от датата на исковата молба – 21.12.2023 г. до окончателното
изплащане.
Изцяло следва да бъдат уважени и предявените от ищеца Н. Н.
претенции за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, ведно с
лихви за забава, тъй като претендираното обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 5 000 лв. съдът намира за справедливо предвид характера на
настъпилите увреждания и възстановителния период /около 15-20 дни/, както
и с оглед на факта, че по човешка презумпция това лице е изживяло стрес и
притеснения във връзка с тежкото увреждане на пострадалото си малолетно
дете М. Ф., като върху главницата следва да се присъди законна лихва от
21.12.2023 г. – датата на исковата молба, до окончателното изплащане, ведно с
обезщетение за забава върху тази главница в размер на 171,29 лв. за периода от
18.10.2023 г. до 21.12.2023 г. Следва да бъде присъдена на ищеца Н., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане, и сумата от 50 лв. – обезщетение за имуществени
вреди, съставляващи платена такса за издаване на съдебно-медицинско
22
удостоверение.
По отношение на ищцата Ф. А. и доколкото възражението за
съпричиняване е частично основателно /вещото лице посочва, че същата не би
получила единствено контузия на гръбначния стълб, ако беше с предпазен
колан/, съдът намира, че справедливото обезщетение на тази ищца възлиза на
сумата от 6 000 лв., имайки предвид продължителността на оздравителния
процес /15-20 дни/ и характера на уврежданията, поради които е било
затруднено движението й през този период от време, с оглед контузията на
долните крайници, която би настъпила и при ползван предпазен колан.
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 1/2021 от 01.08.2022 г. по т.д. № 1/2021
г. на ОСГТК на ВКС, при прилагане разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за
задълженията и договорите преценката на съда за размера на справедливото
обезщетение за неимуществени вреди от деликт не е ограничена от заявената
претенция, но не може да се присъди сума, надхвърляща поисканата в
петитума на исковата молба. Ето защо, съдът определя в случая справедлив
размер на обезщетението на ищцата Ф. А. от 6 000 лв., който намалява с 1 000
лв. предвид установеното съпричиняване в случая. Или, в крайна сметка на
ищцата следва да бъде присъдена сумата от 5 000 лв., ведно с лихвата за
забава върху главницата в размер на 171,29 лв. /неоспорена по размер/ за
периода от датата на забавата – 18.10.2023 г. до датата на исковата молба –
21.12.2023 г., както и лихва от датата на исковата молба – 21.12.2023 г. до
окончателното изплащане. На ищцата Ф. А. следва да се присъди и
претендираното обезщетение в размер на 50 лв. за имуществени вреди,
представляващо заплатена такса за издаване на съдебно-медицинско
удостоверение, ведно с лихва от датата на исковата молба – 21.12.2023 г. до
окончателното изплащане.
В обобщение, исковите претенции са изцяло доказани по основание и
размер и като такива следва да се уважат
изцяло.
Адв. Мартина Христова Петрова от АК Варна – процесуален представител
на ищците, е претендирала присъждане на адвокатско възнаграждение
съгласно чл. 38, ал.2 ЗАдв вр.чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв., като в тази връзка е
представила договори за правна защита и съдействие, от които е видно, че е
предоставила на ищците безплатна правна помощ, в качеството им на
23
материално затруднени лица /л.121-127 от делото/.
Съобразявайки фактическата и правна сложност на спора, наличието на
процесуални усложнения /множество обективно и субективно съединени
искове/ и размерите на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1 на
ВАдвС, които могат да служат единствено за ориентир, но не са задължителни
за съда, БОС приема, че предвид заявения общ материален интерес и обема на
свършената работа /вкл. явяването в три съдебни заседания, участие в
изслушването на експертизи и разпит на свидетели/, възнаграждението на адв.
Петрова за настоящото производство следва се определи на 9 000 лв., което
следва да й бъде присъдено изцяло, съгласно чл. 78, ал.1 ГПК.
На ищците Ф. А. и Н. Н. следва да бъдат присъдени направените от тях
разноски по делото в размер на 300 лв. за първия /заплатена държавна такса/ и
700 лв. за втория /400 лв. заплатен депозит за вещо лице и 300 лв. – заплатена
държавна такса/, които суми следва да им бъдат заплатени от ответника.
Следва на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да се осъди ответникът да
заплати държавна такса по сметка на съда върху исковете в размер на 5 228,04
лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Студентски,
бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на М. А. М. с ЕГН ********** и
адрес **********, следните суми: сумата от 55 000 лв. главница,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за понесените болки и
страдания, претърпени в резултат на ПТП от 29.07.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 21.12.2023
г. до окончателното изплащане; лихва за забава в размер на 1 884,18 лв.,
дължима върху главницата от 55 000 лв. за периода от 18.10.2023 г. до
21.12.2023 г., както и сумата от 5 887.36 лева – главница, представляваща
обезщетение за имуществени вреди във връзка с извършените разходи по
лечението, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
24
исковата молба – 21.12.2023 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Студентски,
бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на М. Н. Ф. с ЕГН ********** от
**********, действащ чрез своя баща и законен представител Н. Ф. Н. с ЕГН
**********, следните суми: сумата от 55 000 лв. главница, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди за понесените болки и страдания,
претърпени в резултат на ПТП от 29.07.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 21.12.2023 г. до
окончателното изплащане; лихва за забава в размер на 1 884,18 лв.,
дължима върху главницата от 55 000 лв. за периода от 18.10.2023 г. до датата
на подаване на исковата молба – 21.12.2023 г.; сумата от 602.38 лева –
главница, представляваща обезщетение за имуществени вреди във връзка с
извършените разходи по лечение, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба – 21.12.2023 г., до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Студентски,
бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на Н. Ф. Н. с ЕГН ********** и
адрес **********, следните суми: сумата от 5 000 лв. главница,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за понесените болки и
страдания, претърпени в резултат на ПТП от 29.07.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 21.12.2023
г. до окончателното изплащане; лихва за забава в размер на 171,29 лв.,
дължима върху главницата от 5 000 лв. за периода от 18.10.2023 г. до датата на
подаване на исковата молба – 21.12.2023 г.; сумата от 50 лева – главница,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 21.12.2023 г., до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Студентски,
бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на Ф. Ф. Н. с ЕГН ********** и
адрес **********, следните суми: сумата от 5 000 лв. главница,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за понесените болки и
25
страдания, претърпени в резултат на ПТП от 29.07.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 21.12.2023
г. до окончателното изплащане; лихва за забава в размер на 171,29 лв.,
дължима върху главницата от 5 000 лв. за периода от 18.10.2023 г. до
21.12.2023 г.; сумата от 50 лева – главница, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба – 21.12.2023 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Студентски,
бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на Ф. Ф. Н. с ЕГН ********** и
адрес **********, разноски в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Студентски,
бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на Н. Ф. Н. с ЕГН ********** и
адрес **********, разноски в размер на 700 лв.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Студентски,
бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на адв. М. Х. П. от АК Варна
сумата от 9 000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38,
ал.2 във вр.чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Студентски,
бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати по сметка на Бургаски окръжен
съд дължимата държавна такса за производството по исковете в размер на
5 228,04 лв.
БАНКОВА СМЕТКА, по която ищецът може да плати присъдените
суми:
IBAN BG04STSA93000030545415 – Банка „ДСК“ АД – титуляр М. А.
М.;
IBAN BG02STSA93000030189461 – Банка „ДСК“ АД – титуляр Н. Ф.
Н.;
IBAN BG29STSA93000030974093 – Банка „ДСК“ АД – титуляр Ф. М.
А.;
26
IBAN BG10STSA93000030972010 – Банка „ДСК“ АД – титуляр М. Н.
Ф..
Решението може да се обжалва пред Бургаския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
27