РЕШЕНИЕ
№ 4227
гр. Пловдив, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева Андонова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско
дело № 20225330102499 по описа за 2022 година
Предявеният иск е с правно основание чл.59 ЗЗД.
В исковата молба от „Аглика-Холидей“ ООД против „Електроразпределение Юг“ ЕАД и
уточняваща молба от 11.03.2022г. се твърди, че ищцовото дружество е собственик и
потребител на ел.енергия на обект, находящ се на административен адрес в с.***, Община
*** в ПИ № ***. За процесния период страните били в договорни отношения по повод
извършвана от ответника доставка на електрическа енергия и мрежови услуги за обекта му
на потребление. Ел.енергията се отчитала от СТИ, собственост на ответника по клиентски
номер ***. Границата на собственост на електросъоръженията за присъединяване на
клиента било разклонението от „Въздушно електрическа линия-20Кв“ с дължина 2,1 км.,
собственост на ищеца, която водила началото си от стълб, чрез който се свързвало с
ел.разпределителната мрежа на ответника и чрез разклонения захранвало множество
клиенти. Разклонението, което захранвало трансформатора на клиента било осъществено
посредством свързване на ВЕЛ-20КВ, с дължина 2,1 км., собственост на ищеца. Въздушната
електрическа линия, която не била собственост на ответника достигала до мачтовия
трафопост на клиента и се свързвала с него. Ел.енергията била средно напрежение, като
вътре в трафопоста посредством снижаващи токови и напреженови трансформатори
/собственост на ищеца/ се преобразувала в ниско напрежение. Съдържа се позоваване на
параграф 1, т.14 от Наредба № 6 от 24.02.2014г. Сочи се, че мачтовият трафопост бил
собственост на ищеца, както и монтираните в него ел.съоръжения. Тоест от границата на
собственост до разпределителната уредба на клиента, където било монтирано СТИ,
1
отчитащо потребената ел.енергия, транспортираното количество ел.енергия се извършвало
по собствено на клиента – ищеца електрическо съоръжение – електропровод 20 Кv.
Липсвала ел.енергия, която да се транспортира чрез електроразпределителната мрежа на
доставчика – ответник, съгласно т.49 на параграф 1 от Закона за енергетиката, като в този
смисъл липсвал достъп, съгласно дефиницията на т.15 на параграф 1 от закона. Посочват се
нормите на чл.93, ал.1 от Закона за енергетиката и чл.25 от Наредба за присъединяване към
преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители,
чл.18б, ал.3 и чл.18д от Правилата за търговия с електрическа енергия. Твърди се, че мястото
на присъединяване на ищеца са клемите за присъединяване на проводниците, собственост
на ищеца към електропровода. Сочи се, че неправилно е определено мястото на измерване
от страна на ответника, като границата на собственост е следвало да се определи съгласно
чл.29, ал.1, вр. с чл.28, ал.1, т.1 от наредбата за присъединяване към преносната и
разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, предвиждаща
границата на собственост да е мястото на присъединяване на кабелните накрайници към
уредбата, тоест мястото на разклонението. Това място в случая било разклонението на
ВЕЛ/въздушния електропровод, където границата на собственост била опредЕ.. Там
следвало да се постави и монтира СТИ, което отчитало и измервало потребената ел.енергия
и което неправилно било поставено в трафопост, собственост на ищеца. И съгласно
договора между страните измерването се извършвало със СТИ, което следвало да се постави
на границата на собственост на електрическите съоръжения, съгласно Наредба № 6/2004г.
Поради това измерването на потребените количества ел.енергия било неправомерно и
поради това ищецът не е имал задължение да заплаща начислените му от ответника по
фактурите цена за пренос на ниско напрежение и цена за достъп средно/ниско напрежение,
още повече ответникът не бил собственик на линията средно напрежение, не следвало да
начислява на ищеца и компонентите пренос средно напрежение и достъп средно
напрежение. Въздушно ел.линия представлявала ел.съоръжение, от което чрез отклонение,
разположено на метален стълб, собственост на ищеца се пренасяла ел.енергия средно
напрежение до трафопост, собственост на ищеца, който трафопост не представлявал
съоръжение, което да е част от мрежата на ответника. Сочи се, че в периода 20.11.2016г. –
20.04.2017г. действащи били разпоредбите на чл.117, ал.8 от Закона за енергетиката,
редакция ДВ, бр.54/12г., предвиждаща, че собствениците предоставят ползването на
съоръженията на оператора след сключване на договор по цена, опредЕ. по методика,
одобрена от комисията. В съответствие с чл.117 ЗЕ ответникът следвало да заплаща цена за
достъп. Поради което за ищеца бил налице правен интерес за осъждане на ответника да
заплати на ищеца обезщетение за използването на кабелната линия, за периода 20.11.2016г.
– 20.04.2017г. Ползването на достъп до притежаваните от ищеца ел.уредби и съоръжения
без наличие на постигнато между страните взаимно съгласие, се явявало без правно
основание, поради което се дължало обезщетение за това. Обезщетението представлявало
сумата, с която енергийното предприятие се обогатило в резултат на неплащане на цената за
достъп, ако бил сключен договор по чл.117, ал.8 ЗЕ и с която собственикът на енергийните
уредби и съоръжения бил обеднял поради неполучаване цената за достъп, ако страните били
2
сключили договор. Поради това е направено искане за постановяване на решение, с което да
се осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 1906.25 лв., частично от сумата
от 9 000 лв., представляваща обезщетение за ползването от ответника на собствената на
ищеца електропроводна линия 20 КВ, за целите на преноса на ел.енергия до други
потребители, в периода от 20.11.2016г. до 20.04.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответното дружество, с
който е изразено становище за недопустимост, респ. за неоснователност на предявените
искове. Налице бил административен ред за ищеца да уреди взаимоотношенията си с
ответника – а именно КЕВР да се произнесе по претенцията му, поради което било
недопустимо да се обръща към съд, институтът на неоснователното обогатяване бил
субсидиарен. В случай, че искът се приеме за допустим, претенцията се оспорва по
основание и размер. Оспорва се твърдението ответникът да ползва към момента и да е
ползвало собствената на ищеца въздушна електропроводна линия 20 Кv за целите на
преноса на енергия до други потребители в периода 20.11.2016г. – 20.09.2017г. Оспорва се
твърдението ищецът да притежава въздушна електропроводна линия 20 Кv с дължина 2,1
км., доколкото представената от ищеца фактура № 30000000512/30.05.2014г. не била
посочена дължина на придобита ВЕЛ и претенцията за собственост се основавала
единствено на твърденията на ищеца. Твърди се, че границата на собственост между
електрическите съоръжения на ответника и ищеца са изходящите клеми на МТМ 20 Кv след
измервателната група, монтиран до ЖР стълб № 44/13/7 на въздушна кабелна линия ***, за
периода от 05.11.2019г. до момента, а за процесния периода 20.11.2016г. – 20.09.2017г.
границата на собственост между ел.съоръженията били клемите за присъединяване на
проводниците на стълб № 44/13/7 на извод *** на ниво СН /средно напрежение/. След тази
граница към въздушната ел.линия на ищеца не били присъединени други потребители на
ответника, освен имота на ищеца липсвали каквито и да било други разклонения. Посочени
са сключените между страните в хронологичен ред договори, уреждащи мястото на
измерване – договор от 30.10.2014г., договор от 12.12.2014г., споразумение от 19.05.2017г.,
заявление от ищеца от 25.07.2019г., договор от 05.11.2019г. Тоест ищецът не бил собственик
на цялата въздушна кабелна линия 20 кV. Границата на собственост винаги била една и
съща точка от въздушната кабелна линия – ЖР стълб № 44/13/7. След тази точка нямало
други потребители на ел.енергия освен измервателните точки на клиента. Не се представяли
и доказателства ищецът да бил правил разходи за обслужване на процесната линия, като се
съдържа позоваване на чл.3 от Методиката за определяне на цените за предоставен достъп
на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби
и/или съоръжения. Целта на законовата уредба на чл.117 ЗЕ била да се компенсират
разходите на собственика по поддръжка и обслужване на съоръжението, за каквито ищецът
не бил навел доказателства. Поради това е направено искане за отхвърляне на предявения
иск. Поставени са допълнителни задачи към СТЕ. Приложени са писмени доказателства, по
опис.
3
В допълнителен отговор /след изпращане на ответното дружество на уточняващата молба на
ищеца/ се сочи, че ищецът не притежава специални знания за определяне на обезщетението,
тъй като същото се определя по Методиката, цитирана в отговора на исковата молба.
Поддържа се, че не се представят доказателства за разходите за обслужване на процесните
съоръжения и в този смисъл цена за предоставен достъп не се дължала.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото е представена фактура № 30000000512/30.05.2014г., с доставчик „Аглика“ АД и
получател „Аглика Холидей“ ООД, с предмет – мачтов ТП в ПИ № *** в местност
„Изтъпич“ в землището на с.***, Община ***, захранван от електропровод 20 kv и доставка
и монтаж на мачтов ТП на обща стойност 98828 лв. с ДДС. Представена е инвентарна книга
счетоводен амортизационен план 2020г. на „Аглика Холидей“ ООД, както и счетоводна
статия. Приложен е доклад за експертна оценка на мачтов трафопост, собственост на
„Аглика“ АД, ведно с таблица за определяне на справедлива пазарна стойност.
Представено е писмо от 12.12.2014г. от „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД до
„Аглика Холидей“ ООД, според което е изпратен проект на договор за присъединяване №
***, ведно с Договор за присъединяване обекти на клиенти към електроразпределителната
мрежа на дружеството от дата 12.12.2014г.
Представен е договор за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа от 30.10.2014г., сключен между „ЕВН България
Електроразпределение“ ЕАД и „Аглика Холидей“ ООД, по силата на който първото
дружество, в качеството си на собственик и оператор на електроразпределителната мрежа,
предоставя на мрежовия клиент право на ползване на мрежата с цел снабдяване на неговите
обекти с електрическа енергия. Приложение № 1 към договора е приложеният списък на
средствата за търговско измерване на електрическа енергия на обектите на „Аглика
Холидей“ ООД – с.***, Обл.Сливен, извод „***“, ВС ***.
Представени са Търговски условия на договорите за присъединяване на обект на клиент към
електроразпределителната мрежа на ответното дружество, както и споразумение за
оперативно управление на енергиен обект № *** от 19.05.2017г. Представени са искане за
проучване от 25.07.2019г. от ищцовото дружество. Представен е нотариален акт за покупко-
продажба на недвижими имоти от 05.03.2010г., по силата на който „Аглика“ АД продава на
„Аглика Холидей“ ООД недвижими имоти, сред които поземлен имот № *** с площ от
11.511 дка и поземлен имот № *** с площ от 5.101 дка. Представена е скица на поземлен
имот с идентификатор *** по КККР на с.***, Община ***.
Представен е договор за присъединяване на обекти на клиенти към
електроразпределителната мрежа на ответното дружество от дата 05.11.2019г., сключен
между страните, с предмет присъединяване на обект : „Съществуваща туристическа база“ –
повишаване на мощност, с местонахождение с.***, имот № ***.
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза, според което
4
обектът на ищеца в с.***, Община *** се електрозахранва от мачтов трафопост по въздушен
електропровод 20 KV, присъединени към ВЛ 20 KV “***“, част от
електроразпределителната мрежа на ответното дружество. Границата на собственост между
електрическите съоръжения на потребителя – ищец и ответното дружество е мястото на
присъединяване на процесния ВЛ 20 KV“***“, в т.13. Към ВЛ 20 KV, водещ началото си от
ЖР 20 KV – т.13 и електрозахранващ процесния обект през МТП „Холидей“ има
присъединен и друг потребител на електрическа енергия – „Солон Корпорейшън“ ООД. От
процесния електропровод се захранват „Аглика-Холидей“ ООД и „Солон Корпорейшън“
ООД, като мястото на присъединяване на третото лице е т.7. Изчислено е от вещото лице
процентното участие на третото лице в общото електропотребление. Собственост на
„Аглика-Холидей“ ООД е електропроводът от т.13 до т.7, съдържащ 7 бр. стълбове и
проводници. За периода 20.11.2016г. – 31.12.2016г. според вещото лице цената за достъп до
процесните съоръжения е 276.42 лв. без ДДС, а за периода 01.01.2017г. – 20.09.2017г. –
1859.39 лв. без ДДС. В периода 20.11.2016г. – 20.09.2017г. не е имало промяна на границата
на собственост между електрическите съоръжения на двете дружества. В посочения период
на клемите на присъединяване на проводниците на стълб № 44/13/7 на извод „***“ на ниво
СН /средно напрежение/ 20 KV има присъединен и друг потребител – „Солон
Корпорейшън“ ООД /ИТН ***/.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че на
12.12.2014г. между страните е сключен договор за присъединяване на обекти на клиенти
към електрозапределителната мрежа на ответното дружество, с предмет – присъединяване
на обект „Комплекс за спорт и туризъм“, завишаване на мощност, находящ се в с.***,
Община ***. Според т.2.1. от договора мястото на присъединяване към точка от
конструкцията на съществуващата електроразпределитена мрежа е МчТП „ПБ Аглика“,
собственост на клиента, присъединен към ЖР стълб № 44/13/15 на отклонението за ТП
„УКВ“, захранен от ВЛ 20 KV „***“. Няма спор и че на 30.10.2014г. между страните е
сключен договор за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа, по силата на който първото дружество, в качеството си на
собственик и оператор на електроразпределителната мрежа, предоставя на мрежовия клиент
право на ползване на мрежата с цел снабдяване на неговите обекти с електрическа енергия.
Приложение № 1 към договора е приложеният списък на средствата за търговско измерване
на електрическа енергия на обектите на „Аглика Холидей“ ООД – с.***, Обл.Сливен, извод
„***“, ВС ***. Според чл.55 от договора границата на собственост на електрическите
съоръжения и мястото на средствата за търговско измерване се определя от начина на
присъединяване и вида на съоръженията за присъединяване съгласно действащото
законодателство. Според заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът
възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, границата на собственост между
електрическите съоръжения на потребителя – ищец и електроразпределителното
предприятие е мястото на присъединяване на процесния ВЛ 20 KV към ВЛ 20 KV „***“ в
5
т.13.
Съдът намира, че този извод на вещото лице се подкрепя от събраните по делото писмени
доказателства. Установява се, че мачтовият трафопост с означение МТП „Аглика“ е
собственост на ищцовото дружество. По делото е представена фактура №
30000000512/30.05.2014г., с доставчик „Аглика“ АД и получател „Аглика-Холидей“ ООД, с
предмет мачтов ТП, доставка и монтаж на мачтов ТП и въздушна електропроводна линия –
20 kV. Придобитите по силата на продажбата дълготрайни активи са заприходени в
съответните инвентарни книги. Няма ангажирани от ответната страна доказателства, които
да опровергават този извод, като представеното споразумение за оперативно управление на
обект, според което границите за собственост между съоръженията на ищеца и ответника е
при стълб № 44/13/7 на извод *** е сключено на 19.05.2017г., след процесния период –
20.11.2016г. – 20.04.2017г. /по уточняваща молба от 11.03.2022г./, поради което е
неотносимо.
От заключението на приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че от процесния
електропровод 20 KV се електрозахранват „Аглика-Холидей“ ООД /ИТН ***/ и „Солон
Корпорейшън“ ООД /ИТН ***/, като мястото на присъединяване на третото лице е в т.7 по
Приложение № 1 към заключението на вещото лице. Съгласно чл.117, ал.8 ЗЕ собствениците
на електрически уредби и съоръжения при техническа възможност и свободен капацитет
предоставят ползването им на оператора на електропреносната мрежа, за целите на
преобразуването и преноса на електрическа енергия до други клиенти. Ползването се
предоставя след сключване на договор по цена, опредЕ. по методика, одобрена от
комисията. При непостигане на съгласие комисията разпорежда предоставянето на
ползването и заплащането на цена, опредЕ. от комисията по методика. В случая ответното
електроразпределително дружество е получило достъп до ВЛ 20 KV, собственост на ищеца
и я използвало за целите на преноса на ел.енергия до други потребители. Не се твърди, както
и не се установява да има сключен договор за ползване между собственика – ищцовото
дружество и енергийното предприятие – ответник. Поради изложеното съдът намира, че
искът е установен по основание. Вещото лице е изчислило месечната цена за достъп при
съобразяване на приетата от ДКЕВР Методика за определяне на цените за преодставен
достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители чрез собствените им
уредби или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на
електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ, като
съответните стойности са съобразени с частта от електропровода, която се ползва от третото
лице, видно от дадените от вещото лице разяснения в съдебно заседание на 15.11.2022г.
Видно от заключението размерът на месечната цена за достъп за 2016г. е 204.03 лв., или за
периода 20.11.2016г. – 31.12.2016г. – за 1 месец и 11 дни – 276.42 лв. Размерът на месечната
цена за достъп за 2017г. е 182.65 лв. Или при съобразяване на процесния период с крайна
дата 20.04.2017г., за периода 01.01.2017г. до 20.04.2017г. – 3 мес. и 20 дни – 669.71 лв., или
общо за целия процесен период 20.11.2016г. – 20.04.2017г. – 946.13 лв., до който размер
искът е основателен и следва да бъде уважен, а до пълния претендиран размер от 1906.25 лв.
6
/по уточняваща молба от 11.03.2022г./ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото на страните следва да се присъдят разноски съразмерно на
уважената и отхвърлената част от предявените искове. Разноските на ищеца са в общ размер
от 1001.25 лв., от които 76.25 лв. държавна такса, 800 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение, 125 лв. депозит за вещо лице, а на ответника – в общ размер от 275 лв., от
които 125 лв. депозит за вещо лице и 150 лв. определено юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на това на ищцовото дружество ще се присъдят разноски в размер от 496.95 лв., а на
ответното дружество – в размер от 138.51 лв.
Поради изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Електроразпределение-Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 да заплати на „Аглика-Холидей“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Твърдица, ж.к. „Индустриален“, със
законен представител *** сумата от 946.13 лв. /деветстотин четиридесет и шест лева и 13
ст./, представляваща дължима цена за достъп за периода 20.11.2016г. до 20.04.2017г. до
собствения на „Аглика-Холидей“ ООД електропровод 20 KV, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 17.11.2021г. до окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 946.13 лв. до пълния претендиран размер
от 1906.25 лв.
ОСЪЖДА „Електроразпределение-Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 да заплати на „Аглика-Холидей“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Твърдица, ж.к. „Индустриален“, със
законен представител *** сумата от 496.95 лв. /четиристотин деветдесет и шест лева и 95
ст./ направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Аглика-Холидей“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Твърдица, ж.к. „Индустриален“, със законен представител *** да заплати на
„Електроразпределение-Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата от 138.51 лв. /сто тридесет и осем лева и 51 ст./
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7