Решение по дело №185/2020 на Административен съд - Варна

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№........................................... 2020г.,  гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV касационен състав,

в открито заседание на тринадесети февруари 2020г., в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН

                                                                                                    РОМЕО СИМЕОНОВ

 

            при секретаря Светлана Стоянова,

с участието на прокурора Светослав Стойнов

            като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,

к.адм. дело № 185 по описа на съда за 2020г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.217, ал.2, изр. трето и сл. от Административнопроцесуалният кодекс /АПК/ вр. чл.63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на Д.Г.П. срещу Решение № 2215/03.12.2019г. постановено от І състав на ВРС по нахд № 3079/2019г., с което е потвърдено НП № 19-0442-000280/09.04.2019 год. издадено от Началник сектор към ОДМВР Варна, РУ 04 Варна, с което на Д.Г.П. за извършено нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв.

Касаторът, в касационната жалба моли за отмяна на въззивния акт и постановяване на нов, с който да бъде отменено НП.

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален представител в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

 

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 2215/03.12.2019г. постановено от І състав на ВРС по нахд № 3079/2019г.. С оспореният съдебен акт е потвърдено НП № 19-0442-000280/09.04.2019 год. издадено от Началник сектор към ОДМВР Варна, РУ 04 Варна, с което на Д.Г.П. за извършено нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв.

За да постанови оспорения съдебен акт, районният съд е приел следната фактическа обстановка:

На 30.12.2018г. около 13.30ч. в гр.Варна, кв.Галата, ул. „Генерал І-ви ранг Георги Купов“№ 36, Д.Г.П. влязъл в спор с водача на автомобил „Рено“ с рег.№ РВ **** АР и като участник в движението се хванал и държал за колонката /лявата/ на движещият се лек автомобил. В последствие се пуснал в движение от автомобила, паднал на земята, след което се изправил.

На същата дата местопроизшествието било обслужено от органите на полицията, при което е установено, че лекият автомобил е бил управляван от Л.О.К и, че в автомобила се е возила Р.К . На двете са снети обяснения. Съставен е и констативен протокол за ПТП, в който са описани участниците в движението и е съставена скица на местопроизшествието.

АУАН бил съставен в присъствието на г-н П.. АУАН е подписан от г-н П., като същият е посочил, че има възражения. В законоустановения срок са депозирани възражения. АНО възприел констатациите в АУАН и издал разглежданото от въззивния съд НП.

Въззивният съд констатирал, че АУАН и НП са съставен/издаден от компетентни органи при спазване на законоустановената форма и в законоустановения срок и извел извод, че НП е валиден акт, годен за съдебна проверка. Въззивният съд констатирал, че нарушението е съставомерно по посочената в НП разпоредба. Приел е, че деянието е опасно както за г-н П., така и за останалите участници в движението и констатирал правилна квалификация и законосъобразно определен размер на глобата. На горните констатации и изводи съдът потвърдил НП.

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо -  постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.

Фактическата обстановка установена от решаващия съдебен състав е обоснована от събраните в хода на административнонаказателното производство и съдебното обжалване доказателства. Изводите на въззивният съд за съставомерност на нарушението са обосновани от събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства.

При правилно установена фактическа обстановка решаващият състав на ВРС е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон.

Спорът пред въззивния съд както е формиран от страните е бил за това:1. правилно ли е установена фактическата обстановка в НП и 2.съставомерно ли е нарушението по посочената от административнонаказващия орган разпоредба.

Касационната инстанция намира, че въззивният съд е дал правилен отговор и на двата поставени пред него въпроси. Във въззивната жалба г-н П. е изложил фактическа обстановка различна от тази в НП. Твърдял е, че с прозореца на лекия автомобил водача е затиснал пръстите му и затова се е наложило да тича след автомобила. Тези твърдения не се установяват от събраните от административнонаказващия орган и от приложените в хода на въззивното обжалване доказателства. Пред въззивната инстанция г-н П. е бил представляван от адвокат. Процесуалният представител на г-н П. не е представил медицинско свидетелство, от което да бъде констатиран факта на увреда на пръстите на ръката на г-н П. от притискането от стъклото на лекия автомобил към колонката между вратите, не са ангажирани гласни доказателства относно твърденията във въззивната жалба. Правилен и обоснован от доказателствата събрани в хода на административнонаказателното и съдебното производство е изводът на въззивния съд, че фактите са настъпили по начина описан в НП.

Съгласно чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. Хващането на колонката на автомобил, който е в движение от една страна създава опасност и пречка за движението на този автомобил, а от друга страна поставя в опасност живота и здравето, както на лицето, което се е хванало за автомобила, така и на водача на МПС, което се движи /това е тежест извън МПС, непредвидена при конструирането му/. Правилен е извода на решаващият състав на ВРС за съставомерност на нарушението по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП. Правилен е извода на въззивния съд за описание на нарушението в НП в пълнота. В НП са посочени съставомерните признаци на нарушението – пешеходец се е хванал и държал за колонката на движещ се автомобил. Изводите на административнонаказващия орган за това, че г-н П. има качеството на „участник в ПТП и с поведението си създава опасност за живота и здравето си“ не са елемент от съставомерните признаци на нарушението, поради което същите сочат само на направената от органа преценка за извършеното деяние и за наличие на предпоставките за издаване на НП. Във въззивните производства по оспорване на НП, наказаните лица се защитават срещу установените от административнонказаващия орган факти, а не срещу изводите на АНО, т.е.  г-н П. е следвало да се защитава само срещу установените в оспореното от него НП факти. Както вече беше констатирано, защита срещу фактите г-н П. не е провел нито в хода на административнонаказателното, нито в хода на съдебното производство.

Неоснователен се явява доводът на касатора, че от съдържанието на НП не става ясно за какво е наказан, по съображение, че в обстоятелствената част на НП било описано едно деяние, а в обвинителната част му се вменявали и трите предложения на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП. Г-н П. не е следвало да се защитава срещу дадената от АНО правна квалификация на нарушението. Защитата му е следвало да се концентрира срещу фактите, т.е. следвало е да ангажира доказателства във връзка с твърдението във въззивната жалба, че фактите са настъпили по начин различен от възприетия от АНО.

Съгласно чл.185 от ЗДвП за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв. От анализът на цитираната разпоредба следва, че при констатация, че нарушението попада в обхвата на разпоредбата на чл.185 от ЗДвП, при определяне на размера на глобата административнонаказващият орган действа в условията на обвързана компетентност. Касационната инстанция намира, че при определяне на размера на санкцията за деянието по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което не е предвидено изрично административно наказание, АНО е приложил правилно материалния закон.

На изложените съображения касационната инстанция намира, че решението не страда от касационните пороци посочени в касационната жалба и, че следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предложение първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2215/03.12.2019г. постановено от І състав на ВРС по нахд № 3079/2019г..

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.