№ 101
гр. Провадия, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Гражданско дело №
20213130100832 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от Т. ЕНЧ. Т. ,
ЕГН **********, с адрес *****, срещу ИВ. К. АЛ., ЕГН **********, с адрес
******, В. ЕНЧ. СЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес в ****** и К.
ЕНЧ. Т., ЕГН **********, с адрес ******* иск с правно основание чл.34 ЗС
за делба на недвижими имоти, находящи се в гр.******, община ******,
област Варна, ул. "Цар Самуил" №32, а именно: ЖИЛИЩНА СГРАДА на
един етаж, със застроена площ 112кв.м., представляваща имот с ид. №
24565.502.428.1, по КККР на гр.******, одобрена със Заповед РД-18-
67/02.12.2010г. на ИД на АГКК, изменена от 03.06.2021г., при граници: имоти
с ид.№ 24565.502.2092, 24565.502.2081, 24565.502.428 и СТОПАНСКА
ПОСТРОЙКА, със застроена площ 82кв.м., представляваща имот с ид. №
24565.502.428.2, по КККР на гр.******, одобрена със Заповед РД-18-
67/02.12.2010г. на ИД на АГКК, изменена от 03.06.2021г., при граници: от
всички страни имот с ид. №24565.502.428.
В исковата молба ищецът излага, че между страните е налице
съсобственост, възникнала както следва:
Описаните имоти принадлежали на Е. Т. А., починал на 16.06.2007г.
/баща на ищеца и В. С. и К.Т./, които придобил с И.А. в режим на СИО.
Твърди, че брат му и сестра му са предприели действия по снабдяване с
констативен нотариален акт за собственост, въпреки че сградата е построена
от него през 1991-1997г., но при ясно съзнание, че родителите му са носители
на правото на строеж върху общинско/държавно дворно място. Моли за
допускане на делба, при квоти за И.А. 5/8, за Т.Т., В. С. и К.Т. по 1/8 ид.ч.
1
Направено е искане за обезсилване на нотариален акт за собственост върху
недвижими имоти, придобити по давностно владение №60, том II, нот. дело
№250/21г. на нотариус Мария Якимова, с район на действие РС – Провадия,
вписан в рег. №773 в НК /л.42/.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител,
моли за допускане на делбата.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответниците В.С. и К.Т., в който се изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск за делба. Възразява се, че не е налице
съсобственост, тъй като имотът, предмет на иска, е изключителна собственост
на ответника И.А., която го е придобила въз основа изтекла в нейна полза 10-
годишна придобивна давност.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор и от ответницата
И.А., в който също се поддържа, че не е налице съсобственост, тъй като след
смъртта на съпруга й повече от десет години е владяла имотите и е
демонстрирала собственическо поведение. Моли се за решение, с което да
бъде отхвърлен предявеният иск за делба, както и за присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание ответниците, чрез процесуалния си
представител, поддържат че между страните не е налице съсобственост
поради изложеното в отговора на исковата молба. Молят за отхвърляне на
предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от акт за женитба №8 на Общински народен съвет Е. Т. А. и ИВ.
К. АЛ. са сключили граждански брак на 07.02.1967г.
Установява се от удостоверение за наследници, че Е. Т. А. е починал на
16.06.2007г. и е оставил наследници, както следва: съпруга И.А., син Т.Т.,
дъщеря В.С. и син К.Т..
С писмо изх. №1100-279(1)/08.09.2021г. Община ****** е представила
преписката по деактуване на имот, съставляващ УПИ I-229 в кв.5 по рег. план
на гр.******, като заявявява, че продължава процеса на деактуване на имота.
С удостоверение изх. №9400-2943(1)/16.11.2021г. Община ******
посочва, че описаният в заповед № ДИ-20-773-125/27.10.2020г. на областния
управител на област с административен център Варна УПИ I-229 в кв.5 от
кадастралния и регулационен план на гр.****** одобрен със заповед
№4794/03.09.1976г. представлява част от имот с ид.№245656.502.428 от КККР
на гр.******, одобрена със заповед №РД 18-67/29.12.2010г. на ИД на АК.
Видно от нотариален акт за собственост върху недвижими имоти,
придобити по давностно владение №60, том II, рег. №250/21г. на нотариус
Мария Якимова, с район на действие РС – Провадия, вписан в рег. №773 в НК
на 16.09.2021г. И.А. е призната за собственик по давност на процесните
имоти. Приобщена по делото е цялата преписка по обстоятелствената
проверка.
Установява се от представени молби-декларации с вх. №9400-
2
2504/04.11.2020г. и №9400-2503/04.11.2020г., че В.С. и К.Т. са предприели
действия по снабдяване с нотариален акт чрез извършване на обстоятелствена
проверка досежно процесните имоти, с твърдение, че са придобити по
наследство и давност. Впоследствие, на 27.07.2021г. В.С. оттегля молбата-
декларация. Няма данни да са съставени нотариални актове.
Представени по делото от И.А. са приходни квитанции за заплатени
данъчни задължения.
Ангажирани са гласни доказателства от ищците чрез разпит на
свидетелите Н.И.Н. и Х.А.Х., а ответника чрез разпита на Д. П. Д. и Й. К. Д..
Разпитан по инициатива на ищцовата страна е свидетелят Н.И.Н., в
който излага, че имота е построен около 90те години. Къщата е на един етаж,
а отгоре/отстрани има сеновал. Децата й не живеят в имота. Знае, че нещо се е
скарала със сина си Т.. Преди и той ходел при майка си в имота. Напоследък
не е ходел. Знае от него, че тя си е купила алуминиева дограма, а той нещо
подмазвал. Сменяла дограма, с нейни средстава. Казала му, че го прави за
себе си ремонта. Не знае откакто мъжа й е починал някое от децата да има
претенции по отношение на имота. Скоро му казала, че който я гледа, той ще
получи имота. Преди делото разбрал от Т., че и той участвал, а майка му иска
той да не получи нищо. Помагал с материали при строежа, след това не знае
да е помагал с друго.
Св. Х. излага пред съда, че при строежа на сградите е помагал на Т.. От
20 години не е ходил в имота. К. и В. ходят в този имот. Т. и той преди ходел,
но не знае откога и защо не ходи вече. Не знае какви са отношенията на
страните по повод на имота.
Св. Д. излага, че жилищната сграда е строена от Е. и съпругата му, той
им е помагал. Под тази сграда има и сайвант за животни. След смъртта на
съпруга й тя сама си живее в имота. Правила си е ремонти, за да й е удобно на
нея. Децата й били устроени. Не е чувал да са имали претенции за имота. Тя
говорила за този имот като за свой собствен. Децата й са знаели, че имота е
нейн и на баща им. Лично К. и В. са казвали, че нямат претенции имота
да остане на майка им докато е жива. С Т. не е говорил.
Св. Д. заявява, че сестра й и съпругът й са си строили процесната къща.
Имали къща преди това, която преотстъпили на малкия си син К.. И трите
деца са й устроени. Винаги са казвали децата й че нямат претенции и тя да си
живее спокойно в тази къща. Те са приемали, че този имот е нейн. Това го
знае от В. и К.. С Т. не контактува много. Не знае за проблем в
отношенията. Казвала й е, че възприема имота като свой, защото тя и мъжът
й си го построили, тя живее в него и той не принадлежи на никой друг.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявения иск за делба в тежест на
ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване следните
правнорелевантни факти, от които се ползва, а именно, че е налице
съсобственост между страните по делото, възникнала по наследяване, при
3
посочените в исковата молба квоти. Ищецът, с оглед оспорване на
констативния нотариален акт за собственост, носи тежестта да докаже
несъществуването на признатото от нотариуса право.
В тежест на ответниците е да установят твърдяното изключително
право на собственост в патримониума на ответницата И.А., възникнало на
посоченото основание –осъществявана необезпокоявана фактическа власт от
ответницата с намерение за своене в периода от 16.06.2007г. до датата на
подаване на исковата молба, както и че е отблъснала владението на другите
наследници.
Не се спори между страните и се установява от събраните
доказателства, че Е. и И. А.и са придобили процесните имоти чрез
построяване на сградите в държавно дворно място, при режим на СИО. По
отношение на страните по делото е налице наследствено правоприемство от
Е. А., като Т.Т., К.Т. и В.С. са негови деца, а И.А. негова съпруга.
Спорно по делото е това дали след смъртта на съпруга й И.А. е
придобила по давност идеалните части, собственост на децата й по
наследство.
Съгласно чл.79 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим
имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а
ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 5 години.
За да е налице оригинерното придобивно основание, следва да е
упражнявана фактическа власт върху имота в продължение на предвидения в
закона срок и тази фактическа власт да е осъществявана с намерението за
придобиване на вещни права върху имота съобразно дефиницията на чл.68
ЗС.
Трайно обобщените необходими признаци на владението са същото да
е несъмнено, явно, непрекъснато с оглед правилото на чл.81 ЗС и спокойно.
В случая, с оглед приетото в Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012
г. по тълк.д.№ 1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, когато наследник упражнява
фактическа власт върху наследствен имот, той е владелец на своята част и
държател на частите на останалите сънаследници. Ето защо, ако твърди
придобиване на наследствения имот по давност, този сънаследник следва да
докаже т.нар. преобръщане на владението на останалите съсобственици, чрез
демонстриране по ясен и недвусмислен начин пред всички тях на
намерението си да свои целия имот.
С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
намира като неоснователно направеното възражение за придобиване на
имотите по давност.
От изслушаните по делото свидетелски показания категорично се
установява, че И.А. не е проявила поведение пред останалите наследници, с
което да покаже намерението си за своене на техните идеалните части.
Изложените съображения, че децата й са знели, че имота е на майка им и
баща им на първо място изхожда единствено от твърденията на ответниците
4
К. и В., а на второ място касае обстоятелството, че имотът е придобит от
родителите им поради реализирано строителство. Изявленията на И.А. пред
трети лица, че приема имота за нейн и че ще го предостави на този, който я
гледа, което е споделено „скоро” на св.Неделчев, не променят извода на съда.
Това е така, поради това, че за да се приеме, че е налице придобиване по
давност на чуждите идеални части, промяната на намерението като волеви акт
предполага външна изява, доведена до знанието на останалите съсобственици
чрез извършването на такива действия, които създават сигурност, че
съвладелецът е установил изключителна фактическа власт върху вещта,
отричайки правата им. Такива в настоящия случай не се доказаха.
Напротив, установява се, че твърденията на В.С. и К.Т. както в хода на
процеса, така и пред свидетелите, че са с ясното съзнание, че имотите са
единствено на майка им и че никой до този момент не е имал претенции, се
опровергават от предприетите именно от последните действия по снабдяване
с нотариален акт по обстоятелствена проверка за същите тези имоти. Без
значение е дали в действителност са се снабдили с такива. Това категорично
показва, че не е извършен такъв акт, с който да се създаде сигурност, че майка
им владее имота изцяло, отричайки техните права, респективно те да са се
съгласявали с това обстоятелство.
Отделно от горното, следва И.А. да е демонстрирала намерението си да
свои наследствения имот спрямо всички останали наследници, в това число и
спрямо Т.Т., което също остана недоказано дали и кога е направено, за да се
прецени и периода на осъществявано владение върху чуждите идеални части
/Рeшение №109 от 27.06.2017г. по гр.д. 3973/2016г. на I г.о./.
Що се отнася до заплащането на данъчните задължения на имота,
следва да се посочи, че действията, изразяващи се в заплащането на данъци,
могат да съставляват проявна форма на обективиране намерението за своене,
но само една външна проява не може да обуслови такъв извод, а следва да
бъде преценена, заедно с останалите събрани доказателства. В този смисъл са
Решение № 108/30.12.2020г. по гр.д. № 4611/2019г., Решение
№635/25.10.2010г. по гр.д. №1405/2009г. на ВКС, Решение №211/15.01.2018г.
по гр.д. №481/2017г. на ВКС, Решение №110/20.03.2012г. по гр.д. №
870/2011г.
Поради установяване на съсобственост между страните, имаща за
предмет заявените с исковата молба недвижими имоти, предявеният иск за
делба се явява основателен и следва да бъде уважен, при квоти: - за ищеца
Т.Т. – 1/8, за ответницата И.А. – 5/8 и за К.Т. и В.С. – по 1/8, на основание
чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗН. Доколкото стопанската постройка има
обслужващо предназначение, настоящият състав намира, че следва да бъде
допусната ведно с жилищната сграда.
Последица от съдебно отреченото вещно право е задължението на съда
да отмени нотариалният акт, който го материализира. Съгласно ТР № 3 от
28.11.2012 г. по т. дело № 3/2012, ОСГК на ВКС на отмяна по реда на чл.537,
ал.2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се
удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези
5
удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно
право върху недвижим имот. Ето защо следва да се отмени нотариален акт за
собственост върху недвижими имоти, придобити по давностно владение №60,
том II, нот. дело №250/21г. на нотариус Мария Якимова, с район на действие
РС – Провадия, вписан в рег. №773 в НК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА СЪДЕБНА ДЕЛБА на
следните недвижими имоти, находящи се в гр.******, община ******, област
Варна, ул. "Цар Самуил" №32: ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж, със
застроена площ 112кв.м., представляваща имот с ид. № 24565.502.428.1, по
КККР на гр.******, одобрена със Заповед РД-18-67/02.12.2010г. на ИД на
АГКК, изменена от 03.06.2021г., при граници: имоти с ид.№ 24565.502.2092,
24565.502.2081, 24565.502.428, ВЕДНО с прилежащата й СТОПАНСКА
ПОСТРОЙКА, със застроена площ 82кв.м., представляваща имот с ид. №
24565.502.428.2, по КККР на гр.******, одобрена със Заповед РД-18-
67/02.12.2010г. на ИД на АГКК, изменена от 03.06.2021г., при граници: от
всички страни имот с ид. №24565.502.428, между съсобствениците и при
квоти в съсобствеността за всеки от тях, както следва:
-1/8 ид.ч. за Т. ЕНЧ. Т., ЕГН **********, с адрес *****;
- 5/8 ид.ч. за ИВ. К. АЛ., ЕГН **********, с адрес ******;
- 1/8 ид.ч. за В. ЕНЧ. СЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес в
****** и
- 1/8ид.ч. за К. ЕНЧ. Т., ЕГН **********, с адрес *******,
като съсобствеността между страните е възникнала както следва: за
ищеца Т.Т. и ответниците К.Т. и В. Т.а по наследяване от Е. Т. А., починал
на 16.06.2007г., а за И.А. освен по наследяване и въз основа на
реализирано строителство в държавен имот, в режим на СИО с
наследодателя, на основание чл.34 ЗС.
ОТМЕНЯ, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, нотариален акт за
собственост върху недвижими имоти, придобити по давностно владение №60,
том II, нот. дело №250/21г. на нотариус Мария Якимова, с район на действие
РС – Провадия, вписан в рег. №773 в НК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
6