№ 493
гр. Пловдив, 25.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно гражданско дело
№ 20215300501902 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. при регистратурата на ОС – Пловдив №
16925/02.12.2021 г. от СТ. АНГ. М., ЕГН: **********, подадена чрез
пълномощника му адв. М., за изменение на Решение № 605 от 25.11.2021 г.,
постановено по в.гр.д. № 1902 по описа на ОС – Пловдив за 2021 г., в частта
му за разноските.
Молителят поддържа, че при определяне на размера на дължимото в
полза на пълномощника му адв. М. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2
ЗА съдът е пропуснал да отчете факта, че по делото пред първата инстанция
са проведени повече от две заседания, а именно три. По тази причина счита за
приложима в случая разпоредбата на чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и на
пълномощника му следва да се определи допълнително възнаграждение от
100 лв. Освен това, излага съображения, че определеното адвокатско
възнаграждение следва да бъде в размер над определения в цитираната
наредба минимум, за да съответства същото на фактическата и правна
сложност на делото и извършената работа. Молителят твърди още, че на
насрещната страна са присъдени разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за двете инстанции, без да са представени доказателства за
направата им. Искането към въззивния съд е да се измени постановеното по
делото решение в частта му за разноските, като в полза на адв. М. бъде
определено адвокатско възнаграждение в размер на поне 691,67 лв. и да се
остави без уважение искането на „АССА ПЛАСТ“ ООД за присъждане на
разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпило становище от насрещната
1
страна „АССА ПЛАСТ“ ООД, ЕИК: *********.
Пловдивският окръжен съд, след като се взе предвид доводите на
страните и се запозна с материалите по делото, намира за установено
следното:
Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е допустима – подадена е в срок и от
легитимирано лице, но е неоснователна.
Настоящото въззивно гражданско дело е образувано по въззивна жалба
на „АССА ПЛАСТ“ ООД против Решение № 261595 от 28.05.2021 г.,
постановено по гр. дело № 7682 по описа на РС – Пловдив за 2020 г., в
частта, с която с която е допусната поправка на основание чл. 344, ал. 1, т. 4
КТ на вписаното в трудовата книжка на ищеца (тук молител) СТ. АНГ. М.
основание за прекратяване на трудовото правоотношение, като
жалбоподателят е осъден да му заплати сумата в размер на 950,67 лв.,
представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, дължимо за периода
20.05.2020 г. – 20.06.2020 г. за оставане без работа при уволнение поради
намаляване обема на работата, ведно със законната лихва върху посочената
сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното им изплащане и сумата 194,45 лв. – разноски, сторени в
рамките на обезпечителното производство, съобразно уважената част от
исковите претенции, както и е осъден жалбоподателят да заплати на адвокат
С.П. М. сума в размер на 1491,67 лв., представляваща адвокатски хонорар за
предоставена процесуална защита и съдействие на ищеца СТ. АНГ. М. на
основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, а в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС – Пловдив сума в размер от 350 лв.,
представляваща държавна такса върху уважените искове и разноски за
изготвянето на съдебносчетоводна експертиза. С постановеното по делото
съдът е приел подадената въззивна жалба за основателна, като е отхвърлил
предявените от ищеца искови претенции по чл. 344, ал. 1, т. 4 и чл. 222, ал. 1
КТ. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция съдът е ревизирал
обжалвания съдебен акт и в частта за разноските. Така, размерът на
присъденото от първоинстанционния съд в полза на пълномощника на ищеца
адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА е редуциран от 1491,67 лв. на 591,67
лв.
Според настоящия състав на съда не е налице основание за изменение на
така постановеното решение в частта досежно размера на определеното на
адвокат М. адвокатско възнаграждение. Размерът на присъденото адвокатско
възнаграждение за безплатна правна помощ е редуциран на база изчисленията
на първоинстанционния съд за размера на дължимото възнаграждение,
съразмерно на уважената част от исковете, срещу които изчисления не са
били направени оплаквания по реда на чл.248 ГПК. В случая
първоинстанционният съд е определил размера на възнаграждението според
минимума по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за всеки от предявените искове, съразмерно с
2
уважената част от тях, като не е присъждал допълнително възнаграждение по
чл. 7, ал. 9 от наредбата. Въззивният съд не може да изходи от друга по-
голяма база при частична отмяна на първоинстанционното решение в частта
за разноските, съответна на отмяната на решението по иска, тъй като това на
практика би довело до заобикаляне на реда на защита по чл. 248 ГПК. В
допълнение, следва да се отбележи още, че от представения пред първата
инстанция списък на разноските по чл. 80 ГПК (л. 125 от
първоинстанционното дело) е видно, че молителят е претендирал в полза на
пълномощника му да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за всеки
един от предявените искове в минимален съгласно наредбата размер, но не и
допълнително възнаграждение по чл. 7, ал. 9 от същата.
Неоснователни са и доводите на молителя, че съдът е присъдил в полза
на „АССА ПЛАСТ“ ООД разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
за двете инстанции, без от страна на дружеството да са представени
доказателства за направата им. От материалите по делото е видно, че страната
е представила договор за правна защита и съдействие както за първата (л. 70
от първоинстанционното дело), така и за въззивната инстанции (л. 54 от
второинстанционното дело). В договорите е отразено, че уговореното
адвокатско възнаграждение е заплатено в брой. Съгласно разясненията,
дадени в т. 1 от Тълкувателно решение 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в този
случай договорът за правна помощ има характер на разписка, с която се
удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското
възнаграждение.
По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че не са
налице основания за изменение на решението в частта за разноските, поради
което подадената молба следва да се остави без уважение като неоснователна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. при регистратурата на ОС –
Пловдив № 16925/02.12.2021 г. от СТ. АНГ. М., ЕГН: **********, за
изменение на Решение № 605 от 25.11.2021 г., постановено по в.гр.д. № 1902
по описа на ОС – Пловдив за 2021 г., в частта му за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3