Р Е Ш Е Н И Е
№……….., град Шумен, 18.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд в открито съдебно
заседание на десети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Цветкова
при секретаря Ив. Велчева
като разгледа докладваното от
административен съдия Р. Цветкова адм. д. №346 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.124 ал.1 от
Закона за държавния служител (ЗДСл), образувано по жалба на Е.Ф.М. ***, с ЕГН **********,
срещу Заповед №1665 от 06.08.2020 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд
“Земеделие“ /ДФ „Земеделие“/, с която е прекратено служебното му правоотношение
на основание чл.106 ал.1 т.2 и чл.108 от ЗДСл, считано от 07.08.2020 г.
Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на оспорената
заповед, като издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, в противоречие с материалния закон и неговата цел. Твърди, че при
извършване на съкращаване на щата, органът по назначението не е спазил
процедурата, разписана в „Процедура за назначаване, преназначаване и
освобождаване на служителите в ДФ „Земеделие““, утвърдена от изпълнителния
директор. Излага доводи, че реално намаление на работата в отдела не е налице,
както и са нарушени принципите, регламентирани в чл.6 и чл.4 от АПК. Въз основа
на гореизложеното моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени Заповед
№1665 от 06.08.2020 г. на изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ град София
като незаконосъобразна и да му присъди направените по делото разноски.
Ответната страна Изпълнителен директор на ДФ “Земеделие“ град София, редовно
призован, за него се явява ст. юрисконсулт М. А., редовно упълномощен, който изразява
становище за неоснователност на жалбата. Счита, че оспорената заповед е издадена
от компетентен орган, при спазване на процедурните правила, както и в
съответствие с материалния закон и неговата цел. Въз основа на това предлага
жалбата да бъде отхвърлена и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е предявена от лице, имащо правен интерес от оспорване на процесната заповед. Същата е връчена на оспорващия на
07.08.2020 г., а жалбата е предявена чрез органа на 20.08.2020 г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок. С оглед на това съдът
намира, че жалбата е процесуално допустима и разгледана по същество е
основателно, поради следните съображения:
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е назначен за държавен служител в ДФ „Земеделие“,
“Специализирана администрация“, „Областна дирекция – Шумен“, в Отдел „Прилагане
на схеми и мерки за подпомагане - РА“, на длъжността “Главен експерт”, с ранг IV младши, считано от 01.08.2012 г., съгласно Заповед №1412 от 31.07.2012 г.
на Главен секретар на Държавен фонд “Земеделие“ град София, както и е запознат на
27.08.2012 г. с приложената по делото длъжностна характеристика, утвърдена от изп. Директор на ДФ „Земеделие“. Последна длъжностна
характеристика за длъжността на на жалбоподателя е
утвърдена на 01.04.2020 г. от главен секретар на ДФ „Земеделие“ и на същата
дата е връчена на оспорващия.
Със Заповед №03-РД/364 от 19.03.2015 г. на изп. директор на ДФ “Земеделие“ жалбоподателят е повишени в
ранг III младши, със Заповед №03-РД/600 от 01.03.2017 г. на изп.
Директор на ДФ „Земеделие“ е повишен в ранг II младши, а
със Заповед №03-РД/827 от 25.02.2019 г. на изп.
Директор на ДФ „Земеделие“ в ранг I младши.
Съгласно чл.10 т.8 от Устройствения правилник
на ДФ “Земеделие“, приет
с ПМС №151 от 16.07.2012 г., в сила от 20.07.2012 г. и с последно изменение и
допълнение ДВ бр.20 от 10.03.2020 г., в сила от 1.04.2020 г., изпълнителния
директор утвърждава структурата на административните звена и длъжностните и
поименните разписания. Според чл.12 ал.1 от Устройствения
правилник, фондът е
структуриран в Централно управление и в 28 областни дирекции, а съгласно ал.2 общата численост на персонала в организационните
структури на фонда е 1563 щатни бройки, чието разпределение е посочено в приложение
(към чл.12, ал.3), видно от което разпределение числеността на персонала в
областните дирекции е общо 914 щатни бройки.
Със Заповед №03-РД/899 от 01.04.202020 г. на изп.
директор на ДФ“Земеделие“ е утвърдено длъжностно разписание на администрацията
на ДФ “Земеделие“, включително и на Областна дирекция - Шумен, считано от 01.04.2020
г., съгласно Приложение №1 към заповедта. Видно от същото общата численост на
персонала в Областна дирекция - Шумен на ДФ “Земеделие“ е 13 щатни бройки, като:
на Отдел “Прилагане на схеми и мерки за подпомагане-РА“ е 6 бройки, от които по
1 щатна бройка „началник на отдел“, „Главен експерт“, „Старши счетоводител“,
„Младши експерт“ и 2 щатни бройки „Старши експерт“; на Отдел “Прилагане на
схеми за подпомагане - ДП“ е 6 бройки и 1 щатна бройка „Директор“. Видно от
поименно разписание на длъжностите в Областна дирекция – Шумен на ДФ
„Земеделие“ към 01.04.2020 г. всички щатни бройки са заети, включително и в Отдел
“Прилагане на схеми и мерки за подпомагане-РА“.
Със Заповед №03-РД/2387 от 06.08.2020 г. на изп.
директор на ДФ “Земеделие“, считано от 07.08.2020 г., е извършено изменение в
утвърденото длъжностно разписани на администрацията на ДФ „Земеделие“ в
Областна дирекция – Шумен и в Областна дирекция – Кюстендил , съгласно
приложение, неразделна част от заповедта. Видно от посоченото приложение,
общата численост на персонала в Областна дирекция - Шумен е намален с една
щатна бройка и общо е 12 щатни бройки, от които Директор 1 щатна бройка, а числеността
на Отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане-РА“ е 5 щатни бройки, като
липсва изцяло щатна бройка за длъжността „Главен експерт“. Числеността на Отдела
„Прилагане на схеми и мерки за подпомагане-ДП“ е 6 щатни бройки, от които 1
щатна бройка „главен експерт“ и 5 щатни бройки „старши експерт“, т.е.
непроменен. Видно от поименно разписание на длъжностите на Областна
дирекция-Шумен на ДФ “Земеделие“, към 07.08.2020 г. реално са заети 12 щатни
бройки. В Отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане-РА“ - 5 щатни бройки,
от които по една „началник отдел“, „старши счетоводител“, „младши експерт“ и 2
щатни бройки “старши експерт“, а в Отдел „Прилагане на схеми и мерки за
подпомагане-ДП“ - 6 щатни бройки, от които 1 щатна бройка „главен експерт“ 5
щатни бройки „старши експерт“. Следва да се отбележи, че в поименно разписание
по отношение на този отдел е посочен още един служител на длъжността „главен
експерт“, който обаче е по заместване на другия служител. Този факт се установи
от показанията на свидетелката К.Г..
От показанията на същата свидетелка К.Г., която е на длъжност началник
отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане-РА“ в Областна дирекция-Шумен
се установи, че обемът на работа както към 07.08.2020 г., така и към настоящия
момент не е намаля, а напротив се е увеличил особено с прилагане на мерките,
свързани с пандемията. Налице е и увеличение на работата и по направленията и
мерките по другите оперативни програми, което налага разместване и по отдели, както
и към настоящия момент в службата има само един главен експерт след освобождаване
на жалбоподателя от длъжността.
С оспорената в настоящото производство Заповед №1665/06.08.2020 г. на изп. Директор на ДФ „Земеделие“ е прекратено служебното
правоотношение на жалбоподателя като служител на длъжността „главен експерт“ в
отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане“, областна дирекция на ДФ
„Земеделие“ град Шумен, с I младши ранг, считано от 07.08.2020 г., на основание чл.106 ал.1 т.2 от ЗДСл –
съкращаване на длъжността. На жалбоподателя е връчено на 07.08.2020 г. и
предизвестие №54/06.08.2020 г., който едномесечен срок на предизвестието не е
спазен, поради което му е определено да бъде изплатено обезщетение по чл.106
ал.4 от ЗДСл.
От така установеното фактическо положение, съдът достигна до следните
правни изводи:
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съгласно разпоредба
на чл.10 т.9 от Устройствения правилник на ДФ “Земеделие“,
според която разпоредба изпълнителният директор на фонда упражнява функциите на
орган по назначаването по отношение на държавните служители и на работодател по
отношение на служителите, работещи по трудово правоотношение, в администрацията
на фонда.
Оспорената заповед е издадена в писмена форма и съдържание,
съответстващо на установеното от нормата на чл.108 ал.1 от ЗДСл.
Според разпоредбата на чл.2 ал.3 от ЗДСл, длъжностното разписание се
утвърждава от органа по назначаването на съответната администрация, а според
чл.10 т.8 от Устройствения правилник на ДФ “Земеделие“,
изпълнителният директор утвърждава структурата на административните звена и
длъжностните и поименните разписания. Следователно, изпълнителният директор на
ДФ “Земеделие“, в качеството си на орган по назначаването, разполага с
правомощието да определя конкретното разпределение на длъжностите от фонда,
необходими за функционирането на същия, и това му правомощие е израз на
оперативната му самостоятелност, което обстоятелство изключва възможността за
съдебен контрол.
На следващо място, длъжност в администрацията, според чл.2 ал.1 от
Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите
в администрацията /НПКДА/, е нормативно определена позиция, която се заема по
служебно или по трудово правоотношение, включително по правоотношение,
възникнало на основание на Закона за Министерството на вътрешните работи
(ЗМВР), на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
(ЗОВСРБ), на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
(ЗИНЗС) или на Закона за дипломатическата служба (ЗДипСл),
въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид
дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции,
задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика.
Съответно, белезите на понятието “длъжност в администрацията” са два -
нормативно определена позиция (1), изразяваща се в система от функции,
задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика (2). Поради
това, когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по
смисъла на чл.106 ал.1 т.2 от ЗДСл, трябва да бъде установено, че тази длъжност
вече не фигурира и като наименование (нормативно определена позиция) в
длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от
функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. И
двете изисквания следва да бъдат установени кумулативно.
В случая, с утвърждаването на ново длъжностно разписание на
администрацията на ДФ „Земеделие“ в Областна администрация - Шумен, считано от 07.08.2020
г., щатната бройка за заеманата от жалбоподателя длъжност “главен експерт“ в Отдел
“Прилагане на схеми и мерки за подпомагане-РА“ е съкратена и такава бройка
въобще не съществува в този отдел. Такава щатна бройка за „главен експерт“ има,
но тя е в Отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане-ДП“ и тя е утвърдена
още със заповедта на изп. Директор на ДФ „Земеделие“
от 01.04.2020 г. Видно и от поименното разписание на Областна дирекция-Шумен на
ДФ “Земеделие“, към 07.08.2020 г. в Отдел “Прилагане на схеми и мерки за
подпомагане-РА“ няма и не е заета щатна бройка за длъжността “главен експерт“.
С оглед гореизложеното съдът приема, че действително е налице
съкращаване на длъжността „главен експерт“ в Отдел “Прилагане на схеми и мерки
за подпомагане-РА“, която е заемал жалбоподателят до 07.08.2020 г. по смисъла
на чл.106 ал.1 т.2 от ЗДСл и е основание за прекратяване на служебно
правоотношение. Преценка на органа по назначаването е дали да се намали обемът
на дейността, изразяващо се в премахване на предвидените в длъжностното
разписание щатни бройки. Изцяло в кръга на притежаваната компетентност на
административния орган е правото му да извършва промени и реорганизации в
управляваната от него администрация с оглед оптимизиране на дейността ѝ,
при съобразяване с приетата структура и нормативно определената численост на
служителите.
Въз основа на предоставените му правомощия с разпоредбата на чл.2 ал.3
от ЗДСл, органът по назначаването разполага с възможността да внесе промяна в
структурата на отделните звена и съответно във вида и броя на длъжностите,
заемани от държавни служители, при която да бъдат съкратени едни и открити
други длъжности. При осъществяване на промени в структурата и в организацията
на работа в администрацията, административният орган действа в условията на
оперативна самостоятелност, която не подлежи на съдебен контрол. Обективирането на това волеизявление в случая е изразено в
утвърденото длъжностно разписание, в сила от 07.08.2020 г., въз основа на което
е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя Е.М.. Длъжността на
жалбоподателя е закрита като функция и като нормативна позиция в длъжностното
разписание на съответната структура – отдел, поради което реално е налице съкращаване
на длъжността.
Действително в ЗДСл не съществува норма, разпореждаща извършването на
подбор от органа по назначаване. Преценката кой държавен служител да остане на
работа се взема по целесъобразност, но при наличието на утвърдена от самия
орган процедура, която изрично да предвижда извършването на подбор, такъв би
следвало да бъде извършен и неизвършването му би било основание за отмяна на
оспорваната заповед.
Липсата на законова регламентация и задължение за извършване на подбор
измежду държавните служители, не означава обаче, че решението на органа не
подлежи на контрол и не е подчинено на никакви правила. В тежест на органа по
назначаване, в случаите, когато съкращава определен държавен служител, е да
обезпечи решението си за съкращаване, така, че да е ясно защо е съкратил именно
този служител и този му избор да може да бъде проверен при евентуално съдебно
оспорване, с оглед преценка дали органът, извършил съкращаването, е упражнил
правата си добросъвестно - в този смисъл Решение №1360 от 01.02.2019 г. по адм. д. №3249/2018 г. на ВАС.
В случая не се представиха доказателства и не се установи по категоричен
начин какво е наложило съкращаването на щатната бройка на длъжността “главен експерт“
в Отдел “Прилагане на схеми и мерки за подпомагане-РА“. По делото не са
ангажирани доказателства, въз основа на които да се приеме за установено, че е
намалял обемът на работа в Отдел “Прилагане на схеми и мерки за подпомагане-РА“
на Областна дирекция – Шумен на ДФ “Земеделие“. Напротив, от показанията на
свидетелката К.Г. се установи, че работата е увеличена както по схемите и
мерките за подпомагане, така и по мерките за подпомагане, свързани с пандемичната обстановка в настоящия момент.
Според практиката на ВАС на Р България - Решение №2016 от 09.02.2012 г.
по адм. д. №12281/2010 г., Пето отделение, след като
органът по назначаването е приел свои правила, при които да упражни преценката
си кой служител да остави на работа и с кой да прекрати служебното правоотношение
и е оповестил тези правила публично, то същите стават част от нормативно
установените граници на оперативната му самостоятелност, докато са действащи.
Или, ако органът по назначаване е предвидил процедурни правила за подбор на
персонала при съкращаване на длъжности в съответната администрация, то органът
по назначаване е длъжен да се съобрази с установените от него правила, ако тези
правила са действащи.
В настоящия случай са налице такива правила, а именно “Процедура за
назначаване, преназначаване и освобождаване на служителите в ДФ “Земеделие““,
утвърдена на 24.04.2020 г. от изп. Директор на ДФ
„Земеделие“, приложени като доказателство по настоящото дело. В Глава 3, Раздел
1 „Прекратяване на служебно правоотношение със служители в ДФ „Земеделие“, точка
XV „По инициатива на органа по назначаване“, е разписана подробна процедура,
която е приложима в настоящия случай. Съгласно същата: 1.Прекратяване на
служебното правоотношение по инициатива на органа по назначаване се извършва
въз основа на докладна записка от директора/ръководителя на съответната
дирекция/структурно звено, адресирана до изпълнителния директор. 2.Докладната
записка трябва да съдържа мотивирано предложение за прекратяване на служебното
правоотношение със служителя, както и датата, от която това да стане. Когато
прекратяването се извършва с предизвестие от органа по назначаването, е
необходимо датата да бъде съобразена със срока на предизвестието. В противен
случай в предложението трябва изрично да се посочи, че срокът на предизвестие няма
да бъде спазен. 3.Докладната записка се внася за одобрение от изпълнителния
директор. 4.След одобрението докладната записка се предава на ДЧР (Дирекция
“Човешки ресурси“) за изготвяне на проект на заповед. Предаването следва да се
извърши най-късно в деня преди датата на прекратяването или връчването на
предизвестието.
Според съда, посочените правила от “Процедура за назначаване,
преназначаване и освобождаване на служителите в Държавен фонд “Земеделие““,
утвърдена на 24.04.2020 г., представляват правила за подбор (избор, селекция)
на служители, чиито правоотношения да бъдат прекратени при съкращаване на щата,
като преценката за целта следва да бъде извършена от Директора на Областна
дирекция - Шумен на ДФ “Земеделие“, тъй като в Отдел “Прилагане на схеми и
мерки за подпомагане-РА“, съгласно утвърденото длъжностно разписание, считано
от 07.08.2020 г., се съкращава длъжността „главен експерт“. В случая обаче, по
делото не са ангажирани доказателства за наличието на докладна записка от
Директора на Областна дирекция – Шумен по смисъла на посочените норми от
“процедурата“, в която докладна записка да се съдържа мотивирано предложение за
прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя, както и датата, от
която това да стане.
В тази връзка по делото е приложен Доклад от заместник изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ до изп. Директор на ДФ
„Земеделие“, с който е предложено една щатна бройка за длъжност „главен
експерт“ от отдел “Прилагане на схеми и мерки за подпомагане“ в Областна
дирекция - Шумен да бъде прехвърлена в Областен отдел – Кюстендил, Отдел “Прилагане
на схеми и мерки за подпомагане“ и да бъде трансформирана в длъжност „старши
експерт“. Като основание за това предложение е посочено „необходимост от
обезпечаване на работа и за по-добра функционалност при организацията и
изпълнението на заложените дейности“. Тази докладна обаче е без дата на
изготвяне и не е посочена като основание или препращане към нея в Заповедта на изп. Директор на ДФ „Земеделие“ №03-РД/2387 от 06.08.2020
г. за утвърждаване на длъжностното разписание в Областна дирекция – Шумен на ДФ
„Земеделие“. Независимо от това, същата не е издадена от органа, посочен в “Процедура за назначаване, преназначаване и
освобождаване на служителите в Държавен фонд “Земеделие““, а именно Директорът
на Областната дирекция.
Предвид обстоятелството, че органът не е спазил собствената си
“Процедура за назначаване, преназначаване и освобождаване на служителите в
Държавен фонд “Земеделие““, респективно собствените си правила за прекратяване
на служебното правоотношение със служител по инициатива на органа, съдът намира,
че оспорената по делото заповед е постановена при допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила и в противоречие с относимите
материалноправни норми. Няма съмнение, че след като
ответникът се обвързва да изпълнява конкретната процедура при всяко
прекратяване на служебно правоотношение със служители на фонда, то неспазването
на тази процедура води и до нарушаване на принципа за последователност и предвидимост, който изисква административните органи да
спазват вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята
оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му. В
този смисъл е и Решение №11184/20.08.2020 г. по адм.
дело №2112/2020 г. по описа на ВАС на Р България.
Установеното съществено нарушение на процесуалните правила и
противоречие с материалния закон и целта на закона обуславят
незаконосъобразността на оспорената по делото заповед, поради е налице
основание за отмяна на същата.
В настоящото производство
жалбоподателят се позовава на Решение от 9 март 2017 г. по дело С-406/15, М.,
ECLI:EU:C:2017:198, постановено по преюдициално
запитване, отправено по адм. дело №12369/2014 г. по
описа на ВАС, пето отделение. Съдът на Европейския съюз (СЕС) приема, че
"член 7, параграф 2 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000
година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта
и професиите, в светлината на Конвенцията на Организацията на обединените нации
за правата на хората с увреждания, която е одобрена от името на Европейската
общност с Решение 2010/48/ЕО на Съвета от 26 ноември 2009 година, и във връзка
с основния принцип на равно третиране, закрепен в членове 20 и 21 от Хартата на
основните права на Европейския съюз, трябва да се
тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка като разглежданата
по главното производство, която предоставя специфична предварителна закрила при
уволнение на лица с определени увреждания, работещи по трудово правоотношение,
но не предоставя такава закрила на държавни служители със същите увреждания,
освен ако се установи нарушение на принципа на равно третиране, което
запитващата юрисдикция трябва да провери. При тази проверка съпоставянето на
положенията трябва да се основава на анализ, съсредоточен върху съвкупността от
релевантни правила на националното право, което регламентира, от една страна,
положението на лицата с определено увреждане, работещи по трудово
правоотношение, и от друга страна, положението на държавните служители,
засегнати от същото увреждане, като се вземе предвид по-конкретно предметът на
закрилата срещу уволнението, разглеждано по главното производство. В хипотезата, при която член 7, параграф 2 от Директива 2000/78, в
светлината на Конвенцията на ООН и във връзка с основния принцип на равно
третиране, не допуска правна уредба на държава членка като разглежданата по
главното производство, задължението да се спази правото на Съюза изисква
приложното поле на националните правила за закрила на лица с определено
увреждане, работещи по трудово правоотношение, да се разшири, за да се ползват
от тези правила за закрила и държавните служители със същото увреждане."
В изпълнение на посоченото в решението на Съда на Европейския съюз право
и задължение на националната юрисдикция да извърши проверка за съответствие с
принципа за равно третиране, съдът установи следното по настоящото дело:
Жалбоподателят Е.Ф.М. е физическо лице с увреждане, установено по
съответния нормативно предвиден ред – Експертно решение №2833/11.12.2017 г. на
ТЕЛК при „МБАЛ Шумен“ АД град Шумен. Съгласно това решение жалбоподателят е с
60% трайно намалена работоспособност поради общо заболяване „Анкилозиращ спондилит HLA-В27/+/, Множествено стягане на гръбначен стълб, Висока степен на
активност, III РьО стадий“. Това заболяване обаче не е
предвидено в чл.1 ал.1 от Наредба №5/1987 г. за болестите, при които работниците,
боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333 ал.1 от Кодекса на
труда, издадена от министъра на народното здраве. Следва да се посочи, че в ЕР
на ТЕЛК изрично е посочено, че заболяването не е и професионално.
Жалбоподателят е заемала длъжност в администрация по служебно
правоотношение и е държавен служител по смисъла на ЗДСл. Заболяването на
жалбоподателя не е измежду изброените в чл.1 ал.1 от Наредба №5/1987 г. и той не
би ползвал особената закрила на чл.333 ал.1 т.3 от Кодекса на труда, ако
работеше по трудово правоотношение.
Статутът на държавните служители, в
това число назначаването и прекратяването на служебните ми правоотношения са
уредени в ЗДСл, а спрямо лицата, работещи по трудов договор в администрацията,
се прилагат разпоредбите на КТ. Специалната закрила при прекратяване на
трудовото правоотношение, и в частност тази по чл.333 ал.1 т.3 от КТ, е
предвидена с оглед на уязвимото положение или състояние на лицето в съответния
момент, поради което и предмет на закрилата е не негово право или привилегия,
предоставени с оглед характера и спецификите на правоотношението, а
здравословното му състояние.
Националната правна система предвижда предварителна закрила от уволнение
на определени лица с конкретен вид увреждания, изразяваща се в изискването
работодателят им, преди да прекрати трудовото правоотношение поради съкращаване
на щата, да поиска предварително разрешение от компетентния публичен орган, а
именно инспекцията по труда, при спазване на процедурата, уредена в цитираната
Наредба №5/1987 г. Подобна предварителна закрила при прекратяване на служебно
правоотношение поради съкращение в щата на държавен служител безспорно не е
предвидена изрично в закон. Или безспорно се установява, че съвкупността от
приложимите правила на националното право не гарантира на държавните служители
с увреждания равностойно ниво на закрила при уволнение като това, предвидено от
механизма на предварителното разрешение на инспекцията по труда, що се отнася
до лицата с увреждания, работещи по трудово правоотношение в сектора на
публичната администрация. Следователно закрилата по чл.333 ал.1 т.3 КТ следва
да бъде разглеждана като приета от държавата допустима позитивна мярка спрямо
конкретна уязвима група (полагащите труд лица, засегнати от определени болести)
и следва да е приложима спрямо цялата група лица, носещи този защитим признак,
а не само спрямо една част от нея, определена в зависимост от спецификите и
правната регламентация на правоотношението, по което полага труд. Не е налице
обективна и основателна причина, която да оправдава прилагане на закрилата по
чл.333 ал.1 т.3 КТ спрямо лицата с увреждане, които полагат труд по трудово
правоотношение в съответната администрация, а същевременно да не допуска
прилагането ѝ спрямо лицата, засегнати от същото увреждане, но които
изпълняват своите трудови функции по служебно правоотношение.
В настоящата хипотеза обаче, доколкото заболяването на жалбоподателя не
е измежду изброените в чл.1 ал.1 от Наредба №5/1987 г. и той не би ползвал
особената закрила на чл.333 ал.1 т.3 от Кодекса на труда, ако работеше по
трудово правоотношение, съдът намира, че не е налице нарушение на принципа за
равно третиране, закрепен в членове 20 и 21 от Хартата за основните права на
Европейския съюз. С оглед на това, както дадените от СЕС насоки в негово
решение от 9 март 2017 г. по дело С-406/15, М., ECLI:EU:C:2017:198, спазването
на правото на Европейския съюз, задължително както за административните, така и
за правораздавателните органи на държавите членки, в настоящия случай закрилата
по чл.333 ал.1 т.3 КТ, от която се ползват лицата с увреждания, работещи по
трудово правоотношение, не може да се приложи спрямо жалбоподателя, в
качеството му на лице, заемащо длъжност в държавната администрация по реда на
ЗДСл, тъй като няма това увреждане, от което се ползват лицата, работещи по
трудово правоотношение по чл.1 ал.1 от Наредба №5/1987 г. С оглед на това съдът
намира, че направеното възражение от жалбоподателя относно приложението на
особената закрила по чл.333 ал.1 т.3 КТ е неоснователно. В този смисъл е
Решение №151/30.03.2018 г. по адм.д.№494/2015 г. на
ВАС на Р България, Пето отделение.
Независимо от това обаче, с оглед констатираната по-горе незаконосъобразност
на оспорената заповед, жалбата се явява основателна и процесната
заповед следва да бъде отменена. В тази връзка направеното искане за присъждане
на разноски в полза на жалбоподателя е се явява основателно и такива следва да
му бъдат присъдени, съгласно приетия по делото списък на разноските в общ
размер на 710.00 лева, от които 700.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение
и 10.00 лв. внесен депозит за призоваване на свидетел. За разноските следва да
бъде осъдено юридическото лице на бюджетна издръжка, към което организационно и
функционално принадлежи органът, издал оспорената заповед, каквото в случая се
явява ДФ “Земеделие“ град София.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №1665 от 06.08.2020
г. на изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие“, с която е прекратено
служебното правоотношение на Е.Ф.М. на длъжността “главен експерт“ в Отдел “Прилагане
на схеми и мерки за подпомагане“, Областна дирекция на Държавен фонд
“Земеделие“ град Шумен, с ранг I младши, считано от 07.08.2020 г.
ОСЪЖДА Държавен фонд
“Земеделие“ град София да заплати на Е.Ф.М. ***, с ЕГН ********** направените
по делото разноски общо в размер на 710.00 /седемстотин и десет лева/ лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд на Р България град София в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137
във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: