№ 987
гр. Варна, 16.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ , в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Иваничка Д. Славкова
Членове:Даниела Михайлова
мл.с. Гинка Т. Иванова
при участието на секретаря Нели Ат. Ковачева
и прокурора И. П. С.
Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Гинка Т. Иванова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20243100600962 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподател-подсъдим У. Н. Д.–редовно призован, води се от
Затвора-Варна. За него се явява адв. Н. Б. – редовно упълномощен от преди.
Частен обвинител Й. С. К. – редовно уведомена, не се явява.
Адв. К. – редовно уведомен, не се явява.
В залата се явява преводачът И. Н. Б. – назначен за преводач на
подсъдимия У. Н. Д. от и на английски език в предходно заседание.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ.Б.: Да се даде ход на делото.
ЖАЛБ. ПОДСЪДИМ: Да се гледа делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на
делото, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Съдът, след като извърши проверка, констатира, че на подсъдимия,
1
съобразно неговото изявление от предишното съдебно заседание са връчени
изготвените преводи на поисканите от него документи - присъда на Районен
съд Варна от 06.02.2024 г. и протоколи от съдебно заседание от 09.01.2024 г. и
06.02.2024 г.
Прокурорът: Нямам искания по доказателствата.
Адв.Б.: Нямаме други искания.
Жалб.подсъдим: Нямам искания.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и даде
ход
П О С Ъ Щ Е С Т В О:
Прокурорът: Уважаеми окръжни съдии, считам, че въззивната жалба е
неоснователна. Присъдата е правилна и законосъобразна, като считам, че
съдът правилно е определил наказанието по четирите обвинения. Изтъкнатите
подробни мотиви на първоинстанционния съд споделям изцяло. Наказанията
следва да бъдат определени при превес на отегчаващите отговорността
обстоятелствата над смекчаващите обстоятелства.
Наказанията са редуцирани с 1/3, предвид процедурата, по която е
протекло делото. Намирам, че правилно е приложен и чл. 24 от НК, като
мотивите на съда в тази насока също считам за правилни и законосъобразни.
Касае се за 4 отделни престъпления, повечето са с квалифициращи признаци в
условията на продължавано престъпление и системност.
Не намирам за основателен доводът, че имало изявление за сключване на
споразумение с прокуратурата за налагане на значително по-ниски наказания,
тъй като не става ясно дали такова споразумение би било одобрено от съда.
В този смисъл моля да потвърдите първоинстанционната присъда.
Адв. Б.: Уважаеми окръжни съдии, аз поддържам изцяло депозираната
жалба. Ще моля да имате предвид следното:
Ще се концентрирам по обвинението из извършено престъпление по чл.
131 ал. 1 т.5а и т.9 вр. чл.128 ал. 2 от НК, в което се твърди, че е извършено на
29.03.2022 г., а именно причиняване на тежка телесна повреда в условията на
домашно насилие и с особена жестокост.
По отношение на това дали се касае за тежка телесна повреда по делото
2
в рамките на ДП са били изготвени СМЕ, повторна СМЕ и тройна СМЕ.
Налично е медицинско удостоверение №251/22 г. за преглед, проведен на
пострадалата на 30.03.22 г., като самото удостоверение е издадено на 07.04.22
г., което описа какви травматични увреждания същата е получила и да в
заключение, че се касае за временно разстройство на здравето неопасно за
живота, което по своята същност покрива чл. 130 от НК, а именно лека
телесна повреда.
Първата изготвена по делото СМЕ №561/22 г. също дава заключение, че
в резултат на получените наранявания на 29.03.22 г. пострадалата е получила
временно разстройство на здравето неопасно за живота, което е лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130 от НК.
Впоследствие в изготвена и повторна СМЕ, в която ясно е посочено, че
липсва причинно-следствена връзка между травматичните увреждания, които
сами по себе си отговарят на критерия за лека телесна повреда и твърдяната
посттравматична епилепсия.
След заключението на повторната СМЕ е направена тройна СМЕ
вероятно с надеждата, че някой доктор ще каже, че има наличие на причинно-
следствена връзка между травматичните увреждания и твърдяната
посттравматична епилепсия. Само, че тройната СМЕ също не казва, че е
налице причинно-следствена връзка между получените травматични
увреждания, описани в медицинското удостоверение, които са лека телесна
повреда, като се сочи, че за да се докаже причинно-следствена връзка между
травматичните увреждания и епилепсията е необходимо да бъде установена
конкретна морфологична повреда, като в конкретния случай не локализиран
част от мозъка, който да причинява припадъци,
По делото е приложена и една епикриза от 21.06.2022 г., която дава
заключение за наличието на такова заболяване посттравматична епилепсия,
като в нея правят впечатление две неща:
Анемнезата е снета по данни на лицето, заявен е един припадък, без
гърчове или някое от другите характерни за епилептичните припадъици -
внезапно припадане, загуба на съзнание, пяна на устатата, спиране на
дишането. Няма пристъпи по време на болничния престой, както и липсват
находки, които да сочат, че се касае за епилепсия, а не за някаква друга
причина, която да е довела до припадък, ако въобще е имало такъв.
3
Предписани са два контролни прегледа, като и преди двата прегледа,
пациентката съобщава за 2 пристъпа, но липсват каквито и да е медицински
данни, че е търсила помощ и че се обърнала към медицинско заведение, все
пак се касае за живото застрашаващо заболяване. Тя е изчакала да дойде
съответния контролен преглед, където просто е съобщила, че преди 4, 7 или 10
дни е получила припадък без обаче да съобщава за който и да е от
характерните симптоми на епилептичния припадък.
В този смисъл аз считам, че не може да бъде направен безспорен и
категоричен извод за наличието на причинно-следствена връзка между
деянието от 29.03.22 г. и посттравматичната епилепсия, което да обосновава,
че на тази дата моят подзащитен е причинил тежка телесна повреда.
Както обвинителния акт, така и първоинстанционният съд в своите
мотиви е боравил по-скоро с предположиения, отколкото с медицински данни,
които да доказват причинно-следствена връзка между получените
травматичните увреждания и епилепсията.
По отношение на квалифициращия признак - в условията на домашно
насилие. Дефиницията на този квалифициращ признак е дадена в чл. 93 т. 31
от НК, като тази разпоредба е сравнително нова и тя е приета с допълнение
към НК, обнародвана с ДВ бр.16 от 22.02.2019 г. Законовият текст е претърпял
една редакция със закон за изменение и допълнение брой 67 на ДВ от
04.08.23г. Първоначалната редакция на квалифициращия признак в условията
на домашно насилие и която е действала и към датата на процесното деяние
29.03.2022 г. гласи, че престъплението е извършено в условията на домашно
насилие, ако е предшествано от системно упражняване на физическо,
сексуално или психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост,
принудително ограничаване на личния живот, личната свобода, личните права
и е осъществено спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, с
което има дете или лице, с което се намира във фактическо съжителство или
лице, с което живее. Тоест към датата на деянието квалифициращият признак
в условията на домашно насилие, така както е разписано в разпоредбата на
чл.93 т. 31 е изисквало, за да бъде осъществен такъв състав деянието да е
предшествано от системно упражняване на такова насилие. Съобразно
задължителната практика на ВКС това системно означава 3 или повече пъти, а
такива данни няма по делото. Липсват каквито и да е данни, че преди този
4
инцидент е имало системно упражняване на психическо, сексуално,
физическо насилие от страна на моя подзащитен. Едва с редакцията от 23
година е премахнато това изискване деянието да е предшествано от системно
насилие и е придобила настоящата си редакция.
Дотолкова доколкото в редакцията, действаща към датата на деянието
законодателят не е предвиждал всеки един акт на домашно насилие дори дори
и първия спрямо лице от кръга на т. 31, то аз считам, че безспорно тази
редакция се явява по-благоприятна за него на основание чл.2 ал.2 от НК.
Съгласно ТР от 71 г., за да е системно извършването се изискват не по-малко
от 3 деяния и между тях да има устойчивост и трайност, което в настоящия
случай категорично не е налице. Същите доводи се отнасят и по отношение на
деянието, за което на същия му е повдигнато обвинение по чл.144а от НК.
Също считам, че липсват данни за системност, която да може да бъде
приложена разпоредбата на ал. 3.
В самите мотиви съдът се е позовал в голямата си степен на показанията
на пострадалата, като се сочи, че нейните показания били последователни и
отговаряли на останалите материали по делото. Като се зачетем в
обвинителния акт и мотивите и в показанията на пострадалата установяваме,
че по време на инцидента на 29.03.22 г. подзащитният ми е нанесъл 8 отделни
групи удари, всички които са описани като нанесени множество удари.
Същевременно, ако това беше така, ако на 8 отделни случая беше нанесъл на
пострадалата удари аз считам, че данните, които щяха да бъдат в
медицинското удостоверение, щяха да бъдат доста по-различни. В тях се касае
за одрасквания, тя реално няма нито едно разкъсно контузно рана, която би се
получила ако нанесеш на някого множество удари в областта на главата.
Имахте възможност да видите пострадалата в предходно заседание, това е
едно слабичко момиче, което да може да понесе 8 отделни групи удари и да
не получи нито едно разкъсно-контузна нараняване на лицето, такива данни
няма и от свидетелите. Нейните показанията в тази част следва да бъдат
ценени във връзка с всички останали обективни данни по делото – заключения
на медицински експертизи, медицинско удостоверение, документи от
прегледи в болницата.
Смятам, че не трябва така безкритично да бъде приемано всичко, което
пострадалата казва. Не могат да бъдат споделени изводите на съда, че от
5
събраните по делото доказателства може да се направи извод за
осъществяване на деянието с особена жестокост. Както казах медицинските
данни, просто не покриват тази действително апокалиптична картина.
Аз не съм сигурен дали бих успял да понеса 8 удара по лицето и да имам
леко отточен клепач на дясно око. Особената жестокост е характерстика на
самия деец. Аз не считам, че с изключение на това описание на деянието, по
делото са налични някакви други доказателства, които да сочат, че моят
подзащитен е особено жесток човек или деянието да е извършено с особена
жестокост. Безспорно е, че наложеното наказание е изключително високо.
Ние сме представлявали подсъдими, които в рамките на пълноценно
развило се производство по дело за опит за убийство получават по-малко.
Разбирам, че престъпленията при условията на домашно насилие не са нещо,
което трябва да бъде толерирано, но все пак целта на едно наказание е да се
даде възможност на дееца да се поправи. Прекалено жестокото наказание би
имало по-скоро обратен ефект, не може за опит за убийство деецът да получи
от 7 до 10 години, а за телесна повреда да получи също толкова. Не считам, че
са налице доказателства, че се касае за тежка телесна повреда.
Ще помоля да уважите жалбата, като съобразите изложените от мен
днес съображения.
Жалб.подсъдим Д./лична защита/: Нямам какво да добавя в лична
защита, освен казаното от моя адвокат.
Съдът разяснява на подсъдимия възможността да се изказва
последен и съдържанието на последната дума, според българския НПК,
като дава на подсъдимия
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДСЪДИМИЯТ: Първо искам да Ви благодаря. Искам да се извиня за
моя външен вид, никога не бих проявил неуважение към съдебната зала.
Адвокатът се опита да ми донесе моя костюм, но не му разрешиха. Искам да
се извиня, ако моето изявление изглежда по-дълго, но това е информация,
която съм длъжен да споделя.
Миналата година 5 месеца и 6 дни беше най-трудният за мен през целия
ми живот период. Нещо, което никога не си бях представял дори в най-лошите
ми кошмари, че ще трябва да премина през нещо подобно с толкова болка и
6
нещастие. Бях подложен на дискриминация, отказано ми беше медициснко
лечение за достатъчно сериозно и продължително медицинско състояние, не
ми бяха предоставени базови, необходими неща. Бях подложен на
манипулация и на психическа принуда. През първите 6 месеца от моето
задържане бях в ареста във Варна, там бях принуден да пребивавам в условия
лоши за животни, какво да кажем за човешко същество. Бях принуден да
живея в стая пълна с неприятни насекоми и хлебарки. Бях принуден да спя и
лежа върху чаршафи и дюшек.
По време на престоя в ареста в гр. Варна до месец февруари 2024 г.
опитвах многократно да комуникирам със служебния ми защитник да разбера
дали може да дойде да ме види и не разбирах в пълнота в правния характер на
нещата. За съжаление не говореше английски, така че трябваше да се обадя на
мой приятел, който общуваше с мен чрез вайбър, за да предаде тази
информация и чакахме нейния отговор, на адвоката. При всеки наш контакт
служебният защитник повтаряше, че е подготвил споразумение с
прокуратурата. Първо беше за 18 месеца и условна присъда. След това
станаха 16 месеца и 15 месеца и накрая вече на 06.02.24 г. ми каза, че
споразумението ще бъде за 2 години, ако се призная за виновен.
През октомври 2023 г. ме докараха в Първо РУ, където се срещнах със
служебния защитник и той беше там, за да се разгледат събраните
доказателства. Тя много набързо прегледа наличната информация, а аз се
почувствах, че съм под натиск всичко да става бързо и нямах възможност да
прегледам всички неща. Все пак накрая ми беше дадена възможност да
направя изявление, единственото което съм правил, но то не е включено в
съдебното производство и в обвинителния акт.
Не искам да злоупотребявам с факта, че не съм бил надлежно
представляван.
Аз съм виновен, но не съм виновен в тази степен, както е описано това.
Заради това искрено съжалявам. Описах отрицателните страни на затвора, но
може би ако трябва да взема нещо положително за времето на моето
задържане, това е, че ми се даде възможност да разсъждавам върху събитията
на 29.03.22 г.
Много дълго и задълбочено разсъждавах върху тях за нещата, които
трябваше да кажа и направя по различен начин и най-вече за нещата, които не
7
трябваше да казвам и да правя. Съжалявам за това и изпитвам срам. Имах
време за автовизитация, за да мога да преоткрия нещата, които ми бяха
познати преди, но бях пренебрегнал. Допълнително се образовах и осъзнах, че
гневът е недостойно чувство и че омразата наранява повече този, който мрази,
отколкото обекта.
Живял съм през целия си живот като добър човек, идвам от едно добро
любящо семейство, имам успешна кариера, получавал съм много поощрения и
награди. Имам лични препоръки от 2 големи международни организации,
които показват моя истински характер. Моята трудова етика и ангажираност
във Варна е такава и аз отговарях за създаването на над 200 нови работни
места. Наставлявах и работих по развитието и бях ментор на колеги, които
сега с гордост мога да кажа, че са нови лидери в тяхната област.
Моля за опрощение от Ваша страна и бих искал да се върна отново към
този живот. Бих искал да се върна при моите две прекрасни момчета, които
обичам много с цялото си сърце. M. и Г. са моите момчета близнаци, те са на 8
години сега. Те ме обичат много и им липсвам, както и техният баща ги обича
много и ми липсват много.
Г. има аутизъм. Когато бях на свобода имах възможност да му помагам,
да се владее и да се изразява до такава степен, че учителите му препоръчаха,
че може заедно с брат си да посещава масово училище в един обикновен клас.
Откакто съм задържан, състоянието му се е влошило и задълбочило и вече е
бил два пъти хоспитализиран,. Затворил се е и няма никакво желание да пуска
никого в своя социален кръг, като често си ляга да спи и плачейки, че иска
баща си. Искам да се върна при моите две прекрасни момчета и да бъда
добрият баща, койот съм бил за тях, да им осигурявам добро образование и да
им помагам.
Знам, че ще е трудно да събера парчетата на моя живот, но това помогна
да преодолея своето негативно отношение и своята упоритост и знам, че пак
мога да успея и знам, че ще бъде много трудно да обясня това на M. и Г. и
трябва да намеря начин така, че да могат те да се поучат от грешките на баща
си и да не ги повтарят никога. Искам и трябва да живея всеки ден като най-
добрата версия на себе си.
За това искам да Ви помоля за опрощение и за благосклонност, за да ми
дадете възможност да се върна към моя живот и да ми дадете възможност да
8
постигна успехите, които бях имал преди, да ми позволите да продължа да
подкрепям моите деца и да съдействам за тяхното образование и най-вече
затова да обичат и уважават майка си и всички жени.
Още веднъж благодаря, че ми давате това време и да кажа това, което
искам да кажа.
СЪДЪТ, след провеждане на тайно съвещание, счете делото за изяснено,
като обяви на страните, че ще се произнесе с решение в законоустановения
срок.
Подсъдимият: Желая да получа въззивното решение преведено на
английски език.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:00
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9