РЕШЕНИЕ
№ 261 19.06.2019г. град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският районен съд
на двадесет и осми май две хиляди и деветнадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КОСЕВ
Секретар: Даринка Димитрова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията нахд №78 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е жалба от И.Ц.М. *** срещу Наказателно
постановление №18-1075-002229 от 08.01.2019г.
на Началник Сектор към ОДМВР Разград, с-р Пътна полиция –Разград, с което на
жалбоподателя на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 20 лв и на основание чл.175, ал.1, т.5 от от ЗДвП за нарушение на чл.123, ал.1 т.3, б.
„в“ от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лв и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец.
В съдебното заседание на РРС жалбоподателят лично и чрез
повереника си поддържа жалбата си.
Ответната страна Областна Дирекция на МВР – Разград не
изпраща представител.
За Разградска районна прокуратура не се явява
представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното
наказателно постановление, констатира следното:
Като подадена в срок от надлежна страна и срещу
акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата се явява основателна.
С обжалваното Наказателно постановление №18-1075-002229 от
08.01.2019г. на Началник Сектор към ОДМВР Разград, с-р Пътна полиция –Разград на
жалбоподателя И.Ц.М. на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 20 лв и на основание чл.175, ал.1, т.5 от от ЗДвП за нарушение на чл.123, ал.1 т.3, б.
„в“ от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лв и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение №Г711108/12.07.2018г. съставен от мл.
автоконтрольор при ОДМВР гр. Разград на жалбоподателя за това, че
последният на 08.07.2018г. около 16,00 часа в гр. Р., на паркинг в ж.к. «**»,
управлявайки лек автомобил Пежо 306 с рег. №**, собственост на Д. И.М., при
движение на заден ход не се убедил, че пътя зад МПС е свободен и блъска със
задната си част движещата се зад МПС и бутаща пътна количка пешеходка С. С. И.,
при което И. пада на земята и получава натъртвания по тялото. След ПТП М. не уведомява контролните органи и напуска
местопроизшествието. Прието е, че жалбоподателят
нарушил чл.40, ал.1 от ЗДвП – движи се на заден ход без да се е убедил, че няма
да създаде опасност за движението- ПТП. Прието е, на следващо място, че
жалбоподателят нарушил чл.123, ал.1,
т.3, б „в“ от ЗДвП – при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП
го напуска и не уведомява службата за контрол, както и не изпълнявал указанията
й.
Пред РРС е
разпитан като свидетел актосъставителят Т. Х., който в показанията си сочи, че контролните
органи отишли на мястото по сигнал на пострадалата. Тя обяснила, че автомобила
на жалбоподателя я блъснал и тя паднала на земята. Жалбоподателят не бил там и
бил разпитан по-късно. Разпитан е и
свидетеля по акта С. Ю., но същият не помни случая. Разпитани са като
свидетели и Л. А. и В . Д., които сочат, че са видели случая и твърдят, че
жалбоподателят не блъснал пострадалата, а само колата докоснала тиканата от нея
количка, при което жената паднала на земята без да е бутната. Приложено е копие
от съдебномедицинска консултация /л.35/, от което е видно, че на пострадалата действително са причинени редица
контузии.
С оглед изложените обстоятелства съдът намира, че жалбата
се явява основателна. На първо място съдът намира, че не се доказва
категорично, че жалбоподателят действително е бутнал пострадалата с автомобила
си. Показанията на свидетелите Л. А. и В. Д., които следва да се считат за
незаинтересовани, сочат на различна обстановка. Действително пострадалата е паднала на земята,
но според показанията на тези свидетели причина за това не било, че била
бутната от колата – всъщност изобщо не била докосната, но паднала. В този
смисъл съдът намира, че констатираните контузии на пострадалата са причинени от
падането й, но няма категорични доказателства, че това падане е причинено от
маневрата на жалбоподателя. Самото падане може да се дължи и на уплаха от
блъскането на количката, но доказателствата по делото не дават възможност за
категоричен отговор. В крайна сметка показанията на двамата свидетели очевидци
не могат да се пренебрегнат и съдът намира, че жалбоподателят не е блъснал пострадалата с
автомобила си – такава ситуация не се доказва. Затова и съдът намира, че жалбоподателят
не следва да носи отговорност по чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, тъй като всъщност не се доказва
реално да е причинил ПТП – блъскането на количката само по себе си не може да
се определи като такова. Също така не следва
да бъде ангажирана и отговорността на водача по чл.175, ал.1, т.5
от от ЗДвП. В случая е неуместно да се
говори за ПТП при което е било наличие на разногласие относно обстоятелствата
по произшествието. Всъщност няма данни за такова разногласие, а и както се каза
съдът не приема наличие на реално ПТП. Затова и жалбоподателят не следва да
носи административнонаказателна отговорност и в този случай. Всичко изложено налага отмяна на
НП като незаконосъобразно.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Наказателно
постановление №18-1075-002229 от
08.01.2019г. на Началник Сектор към ОДМВР Разград, с-р Пътна полиция –Разград,
с което на жалбоподателя И.Ц.М. *** на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП
му е наложена глоба в размер на 20 лв и на основание чл.175, ал.1, т.5 от от ЗДвП за нарушение на чл.123, ал.1 т.3, б.
„в“ от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лв и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: