Определение по дело №666/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260726
Дата: 22 февруари 2021 г. (в сила от 22 февруари 2021 г.)
Съдия: Андрей Ангелов Ангелов
Дело: 20211100600666
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 17 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр.София,  22.02.2021г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ХІV въззивен състав в закрито заседание на двадесет и втори февруари през  две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНДРЕЙ АНГЕЛОВ                                                                   ЧЛЕНОВЕ:            1. ЕМИЛ ДЕЧЕВ

                                        2. РОСИ МИХАЙЛОВА  

 

като разгледа докладваното от съдия Ангелов в.н.ч.дело № 666 по описа за 2021 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.243,ал.7 от НПК.

Образувано е по частен протест от прокурор при СРП срещу определение на СРС от 30.12.2020г., постановено по  НЧД № 6 141/2020г. по описа на СРС, НО, 115 състав, с което е  отменено постановление на Софийска районна прокуратура (СРП) от 28.04.2020г.  за прекратяване на  наказателното производство по досъдебно производство с № 1479/2019 г. по описа на  СДВР, пр.пр. № 6744/2019 г. по описа на СРП , водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“б“, пр.2, вр. чл. 342, ал.1 от НК.

В протеста  се излагат съображения за неправилност на определението на СРС и в частност на дадените указания за извършване на действия по разследването, като се твърди, че същите не са необходими и не биха запълнили доказателствения дефицит, дал основание на прокурора да прекрати наказателното производство. От въззивния съд се иска да отмени определението на СРС и потвърди постановлението на СРП.

Настоящият съдебен състав, като съобрази изложеното в частния протест, материалите по делото, както и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Протестът е неоснователен и атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден.

Решаващият довод за прекратяване на наказателното производство от прокурора е липсата на престъпление от общ характер, изводим от липсата на връзка между полученото от пострадалата К. телесно увреждане на 05.02.2019г. и възникналото на 31.01.2019г. пътно – транспортно произшествие.

За да отмени постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство, съставът на СРС е счел, че актът на прокурора е мемотивиран, необоснован и проведеното разследване по делото е непълно, като изводите на прокурора не са подкрепени от възможната доказателствена съвкупност, необходима при едно всестранно и пълно разследване – в частност следва да се проверят по експертен път ( чрез назначаване на допълнителна СМЕ) възможната давност на травмата от 31.01.2019г.

Въззивният съдебен състав също намери, че постановлението на СРП от 28.04.2020г. подлежи на отмяна при конкуренция на основания – като немотивирано, необосновано и поради обстоятелството, че проведеното до настоящия момент разследване не се отличава с пълнота и обективност. За разлика от представителя на държавното обвинение, съставът на СРС изключително подробно е посочил информационната насоченост и е анализирал събраната до момента доказателствена съвкупност, като законосъобразно е приел, че фактическия извод на прокурора за получаване на травмата от пострадала на 05.02.2019г. е в разрез с данните в свидетелстването на самата К., изследваният видеозапис  и данните в допълнителната СМЕ относно характера на нараняването. Именно и затова е дал напълно относимо към предмета на доказване указание за попълване на делото с експертни изводи за твърдяната от пострадалата давност на травмата от 6 дни преди хоспитализирането й.

Отделно от изложеното самото постановление за прекратяване е напълно немотивирано. В този си вид постановлението на СРП от 28.04.2020г.  за прекратяване на наказателното производство не дава възможност на съда да прецени как е формирано вътрешното убеждение на прокурора за релевантните за правилния изход на делото факти и следващите от тях правни изводи. Правото на прокурора да взема решението си по вътрешно убеждение е суверенно, но не и безконтролно. Като резултат от логическа дейност, която следва да се основава на обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, то подлежи на контрол. Именно необходимостта от осигуряване на ефективна възможност да бъде извършена проверка за наличието или липсата на логически грешки при осъществяването на дейността по съществото ( прекратяването)  на наказателното производство налага да бъдат излагани изрични съображения по фактите, доказателствата и правото. Това в случая не е сторено от конкретния представител на държавното обвинение.

Фактическите изводи на прокурора за наличието на увреждане, причинено на 05.02.2020г. и пътно - транспортно произшествие от 31.01.2000г. са и необосновани, тъй като анализът на събраната по делото доказателствена маса не подкрепя датата на получаване на увреждането, а оттам и извода за липса на причинно – следствена връзка между произшествието и увреждането.

Високата качествена характеристика на проверявания съдебен акт, в който са  посочени релевантните доказателствени средства, прецизният им анализ и ясните и относими указания към разследването, правят преповтарянето им безпредметно  от въззвиния съдебен състав, който изцяло ги възприема.

В този смисъл и атакуваният акт на СРС, НО, 115с-в следва да бъде потвърден изцяло, като дадените от него указания по разследването се споделят от настоящия съдебен състав.

По изложените съображения и на основание чл. 243,ал.7 от НПК , Софийски градски съд, НО, ХІV в. с-в

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 115 състав от 30.12.2020г., постановено по  НЧД № 6 141/2020г. по описа на СРС, с което е  отменено постановление на Софийска районна прокуратура  от 28.04.2020г.  за прекратяване на  наказателното производство по досъдебно производство с № 1479/2019 г. по описа на  СДВР, пр.пр. № 6744/2019 г. по описа на СРП , водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“б“, пр.2, вр. чл. 342, ал.1 от НК.

 

       ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

 

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.                            2.