Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 2606
11.08.2023 г., гр.Хасково
Административен съд –
Хасково, в закрито заседание на единадесети август две хиляди и двадесет и
трета година, в състав:
СЪДИЯ:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
като разгледа докладваното
от съдия А.Митрушева
частно адм.дело № 894 по
описа на съда за 2023 година
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).
Образувано е
по искане на М.З., гражданин на Афганистан, роден на *** г., принудително
настанен в СДВНЧ – Любимец, за прекратяване на незаконосъобразните действия на
административен орган, изразяващи се във фактическото му задържане в Специален
дом за временно настаняване на чужденци при Дирекция "Миграция"
(СДВНЧ).
В искането
се твърди, че М.З. бил чужденец, влязъл в Република България,
за да упражни правото си на убежище и международна закрила съгласно Женевската
конвенция за статута на бежанците на ООН от 1951 г. и по реда на Закона за
убежището и бежанците. За същото подал молба вх.№ 105450-4681/04.07.2023 г. по
реда на чл. 58, ал. 4 от ЗУБ чрез администрацията на СДВНЧ - Любимец към
Дирекция "Миграция" при МВР до Държавна агенция за бежанците при МС. Въпреки
това чужденецът продължавал да е принудително настанен в СДВНЧ - Любимец. В
тази връзка същият твърди, че е налице незаконосъобразно бездействие на
Директора на Дирекция „Миграция“ на МВР и неизпълнение на задължение,
произтичащо от нормативен акт. Изтъква, че с подаването на молба за
предоставяне на международна закрила правното положение на чужденеца от
незаконно пребиваващ на територията на страната чужденец се променяло на лице,
търсещо международна закрила. С оглед на това приложими по отношение на чужденеца
от датата на подаване на молбата били други правни норми, а не разпоредбите на
чл. 44, ал. 6 и 8 от ЗЧРБ, съответно Директива 2008/115. Правото на оставане в
страната на лицето, подало молба за предоставяне на статут на бежанец, и
правото на движение на същото лице в рамките на определена зона на територията
на Република България било изрично регламентирано в чл. 29, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
ЗУБ. Следователно, с промяната на правния му статут отпаднало правното
основание за задържането му в специалния дом и органът следвало да преразгледа
акта, като прекрати задържането на основание чл. 44, ал. 6 и 8 от ЗЧРБ поради
отпадане на материалните предпоставки.
По
силата на чл. 20, т. 2 от Наредба № 1з-1201 от 01.06.2010 г. за реда за
временно настаняване на чужденци в специалните домове за временно настаняване
на чужденци и в техните звена и за организацията и дейността им, чужденецът се
освобождавал от СДВНЧ, когато била подадена молба за закрила по ЗУБ и не били
налице основанията на чл. 44, ал. 12 от ЗЧРБ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 44, ал. 12 от ЗЧРБ, настаняването в специалните домове за
временно настаняване на чужденци не се прекратявало, когато имало сериозни
основания да се предполага, че чужденецът е подал последваща молба за
международна закрила единствено с цел да забави или да затрудни изпълнението на
наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 или 3. В
случая тези предпоставки не били налице, тъй като подадената молба за
международна закрила не била последваща, а първоначална.
С
оглед на така изложеното, моли съдът да постанови съдебен акт, по силата на
който да разпореди на Директора на Дирекция „Миграция“ при МВР незабавно да
прекрати фактическото си действие - задържането на чужденеца в СДВНЧ - Любимец
при Дирекция „Миграция“ на МВР.
В
изпълнение на дадени от съда указания от 09.08.2023 г., по реда на чл. 252, ал.
2 от АПК, по делото е постъпила писмена молба от Н. Д. Н. - Директор на
Дирекция “Миграция” – МВР, чрез процесуален представител гл. юрк. В. Ч., ведно
с приложени към същата писмени доказателства. В молбата се сочи, че на
основание Заповед за настаняване № УРИ 5382з-838/24.06.2023 г. на началника на
сектор „Миграция“ при ОДМВР - Бургас, във връзка с обезпечаването на негова Заповед
№ УРИ 5382з-837/24.06.2023 г., относно „Връщане на чужденеца до Република
Сирия“ на основание чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ, чужденецът М.З., роден на *** г.,
гражданин на А., бил настанен в отдел СДВНЧ - Любимец към дирекция „Миграция“ -
МВР на 25.06.2023 г.
На
04.07.2023 г. чужденецът подал молба за международна закрила до председателя на
ДАБ - МС с вх. № 105450-4681/04.07.2023 г. С приемно-предавателен протокол peг.
№ 105450-5075/11.07.2023 г. копие на молбата било пратено до председателя на
ДАБ - МС. Към момента не бил получен отговор от ДАБ - МС къде и как да бъде
предадено лицето.
Съдът,
след преценка на приложените доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Със Заповед № 5382з-837/24.06.2023 г. на Началника на Сектор «Миграция» при
Областна дирекция на МВР – Бургас спрямо М.З., гражданин на А., роден на *** г.
в гр.Н., е наложена принудителна административна мярка „връщане до страна на
произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“ на основание чл. 39а,
ал. 1, т. 2, във връзка чл. 41, т. 1 от Закона за чужденците в Република
България. В заповедта е посочено, че лицето е установено на 24.06.2023 г. около
00:15 часа в спрян за проверка в района на бензиностанция Лукойл на входа на
гр.Бургас, на пътя Созопол - Бургас товарен автомобил от служители на Четвърто
РУ - Бургас, заедно с още 71 лица, без документи за самоличност, представящи се
за граждани на А.. Изтъкнато е обстоятелството, че чужденецът не може да
удостовери влизането си в страната по законоустановения ред, както и факта, че
предвид фактическата обстановка около задържането му е налице опасност да се
укрие. На
основание чл. 60, ал. 1 от АПК е допуснато предварителното изпълнение на
заповедта.
На 24.06.2023 г., със Заповед № 5382з-838/24.06.2023 г., началникът на Сектор
«Миграция» при Областна дирекция на МВР – Бургас, на основание чл. 44, ал. 6, 8
и 9 от ЗЧРБ приложил по отношение на М.З. принудителна административна мярка
„принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци до отпадане на обстоятелствата по чл. 44, ал. 6 от
ЗЧРБ. На основание чл. 60, ал. 1 от АПК е допуснато
предварителното изпълнение на заповедта.
На 04.07.2023 г. М.З. подал молба за закрила до Държавна агенция за
бежанците при Министерски съвет.
С оглед становищата на страните и приложените по делото писмени доказателства,
установяващи гореописаната фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
обосновава следните правни изводи:
Така отправеното искане е процесуално допустимо и разгледано по същество е
основателно. За да е налице хипотезата на чл. 250, ал. 1 от АПК и
жалбоподателят да има правен интерес от търсената защита, е необходимо
кумулативно да са налице следните юридически факти: да е налице фактическо
действие, което се извършва от името на административен орган или от длъжностно
лице в администрацията; това действие да не се основава на административен акт
или на закона; към момента на търсената защита действието да не е прекратено. В
задължението на съда е да провери предприетите от административния орган
действия базират ли се на административен или нормативен акт.
В случая действително принудителното настаняване на чужденеца в СДВНЧ е
извършено въз основа на административен акт - заповед по чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ.
Касае се за мярка с акцесорен характер, имаща за цел да обезпечи изпълнението
на наложената спрямо чужденеца принудителна административна мярка по чл. 39а от
ЗЧРБ.
Доказателствата
по делото обаче установяват, че на 04.07.2023 г. чужденецът е подал молба за
международна закрила. В чл. 20, т. 2 от Наредба № Із-1201 от 01.06.2010 г. за
реда за временно настаняване на чужденци в специалните домове за временно
настаняване на чужденци и в техните звена и за организацията и дейността им е
предвидено, че чужденецът се освобождава от СДВНЧ, когато е подадена молба за
закрила по ЗУБ и не са налице основанията на чл. 44, ал. 12 от ЗЧРБ.
Тълкуването на цитираната норма води до извода, че подадената молба за закрила
обосновава прекратяване на настаняването. То може да бъде продължено само в
случай, че има сериозни основания да се предполага, че чужденецът е подал
последваща молба за международна закрила единствено с цел да забави или да
затрудни изпълнението на наложена принудителна административна мярка по чл.
39а, ал. 1, т. 2 или 3. По аргумент от чл. 44, ал. 12 от ЗЧРБ обаче следва да
се приеме, че продължаването следва да се извърши с отделен акт, който подлежи
на обжалване по реда на чл. 46а от ЗЧРБ (в този смисъл Определение № 3313 от
7.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2925/2022 г.). В случая такъв акт, мотивиран с
обстоятелствата по чл. 44, ал. 12 от ЗЧРБ, не е представен, още повече, че в случая
се касае за първоначална молба за международна закрила, а не за последваща
такава.
В тази връзка следва да се приеме, че продължаващото след подаване на
молбата за международна закрила задържане на М.З. в СДВНЧ представлява именно
фактическо действие, което не се основава на административен акт. В Решение на
СЕС от 30.05.2013 г., по дело С-534/11 (т. 1) се посочва, че "Член 2,
параграф 1 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета,
относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане
на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, във връзка със съображение 9
от нея трябва да бъде тълкуван в смисъл, че "тази директива не се прилага
за гражданин на трета страна, който е подал молба за международна закрила, по
смисъла на Директива 2005/85/ЕО, относно минимални норми относно процедурата за
предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите членки, за периода
от подаването на посочената молба до приемането на решение на първа инстанция
по тази молба или, евентуално, до произнасянето по жалбата, подадена срещу това
решение".
Член 7, пар. 2 и пар. 3 от Директива 2013/ЗЗ, дават право на държавите -
членки да определят мястото на пребиваване на лицето, търсещо закрила. Член 8,
параграфи 2 и 3 от същата директива изрично оправомощават държавите - членки да
задържат лице, търсещо международна закрила, когато това е необходимо и не
могат да се приложат ефективно по- леки принудителни административни мерки, включително
когато това се налага, с цел защита на националната сигурност или на
обществения ред. На това основание и предвид настоящия статус на М.З.,
компетентен да определи място на пребиваване на лицето, търсещо закрила, респективно
да реши дали да задържи лицето, е Председателят на ДАБ при МС, на основание чл.
45в и чл. 45 г от ЗУБ.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав следва да разпореди на
директора на Дирекция "Миграция" при МВР да бъдат прекратени действията, свързани с фактическото задържане
в СДВНЧ – Любимец на М.З., гражданин на А., роден на *** г.
Мотивиран от горното и на основание чл. 253, ал. 2 от АПК, Административен
съд – Хасково
Р А З П О Р Е Д И :
РАЗПОРЕЖДА на Директора
на Дирекция "Миграция" при Министерство на вътрешните работи да бъдат
прекратени безусловно действията, свързани с фактическото задържане в СДВНЧ – Любимец
на М.З., гражданин на Афганистан, роден на *** г.
Разпореждането
може да бъде обжалвано чрез Административен съд – Хасково пред Върховния
административен съд в тридневен срок от издаването му от административния орган
на основание чл. 254, ал. 1 от АПК.
СЪДИЯ: