№ 1167
гр. Плевен, 05.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря Станислава Т. Станева
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20244430103974 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344
ал.1, т.1, т.2 от КТ.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от И.
П. П. против ***, в която се твърди, че от 29.01.2016г. работи при ответника
на длъжност “Уредник, музей“.Твърди се, че при предходно прекратяване на
трудовото правоотношение на същото основание, с решение *** на ПлРС е
признато уволнението за незаконно и е възстановен на заеманата
длъжност.Твърди се, че има ново решение на ТЕЛК, съгласно което няма
изрично предписание на здравните органи за условията на труд.Твърди се, че
отново е му е предложена друга работа, като по този начин се прикрива от
една страна съкращение в щата, а от друга да се избегне закрилата по
КТ.Твърди се, че е отказал, а отново не му предоставено време и възможност,
да се запознае с дл. характеристика на новата длъжност и от друга страна няма
основание да му се предлага нова работа.Посочва се, че се е обръщал към КЗД
за защита.
Моли съда да постанови решение, с което на осн.чл. 344, ал.1, т.1 от КТ
да признае за незаконно и отмени уволнението на ищеца, извършено със
Заповед *** и на осн.чл. 344,ал.1, т.2 от КТ да възстанови ищеца на заеманата
преди уволнението длъжност.Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по
делото, в който взема становище, че предявените искови претенции са
1
неоснователни, като са развити подробни съображения. Претендира
направените деловодни разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното :
Безспорно по делото е, а и видно от представените доказателства, че
със Заповед №***г. че считано от 09.07.2024г. е прекратено трудовото
правоотношение на И. П. с ответния музей на основание чл.330, ал.2, т.5 КТ
поради „Отказ на работника да заеме предложената му длъжност
„Екскурзовод“ в отдел Природа на ***“. Видно от положения в заповедта
подпис, заповедта е връчена на И. П. на посочената дата 08.07.2024г., който е
отразил, че не отказва да заема предложената длъжност, но не му се е
предоставило време да се запознае и вземе решение.
По делото са безспорни фактите: на предходно прекратяване на ТПО
на същото основание със заповед на Директора и отмяна на уволнението и
възстановяване на длъжността, с решение на съда по гр.д.№678/2023г. на
ПлРС.
Не е спорно и че при предходното уволнение и към настоящето
уволнение, лицето и имало действащо Решение на ТЕЛК-л.39, 40.Не е спорно,
че му е предложена нова длъжност, като е посочено, че е в съответствие с
преписанията на здравните органи.
Спорен по делото е въпросът налице ли е законосъобразно
прекратяване на ТПО на посоченото основание.
При преценката си за законосъобразност на извършеното уволнение,
съдът изследва наличието на предпоставките, изискуеми за конкретно
посоченото от работодателя основание за прекратяване на трудовото
правоотношение. За основанието по чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ, те са две:
-невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената
му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност
/инвалидност/, или поради здравни противопоказания, въз основа на
заключение на ТЕЛК;
-необоснован отказ на работника или служителя да заеме предложената
му от работодателя друга работа, която се явява подходяща за здравословното
му състояние. В тежест на работодателя е да установи наличието на двете
кумулативни предпоставки, като недоказването на която и да е от тях обуславя
извод за незаконосъобразност на прекратяването от страна на ответника на
трудовото правоотношение между страните. Невъзможността на работника
или служителя да изпълнява възложената му работа представлява обективна
невъзможност той да изпълнява трудовите задължения по трудовото
правоотношение - обективно да не е в състояние да осъществява трудовите си
функции на длъжността, заемана от него към момента на уволнението му. Тази
обективна невъзможност за изпълнение на възложената работа следва да е
настъпила вследствие на някоя от следните причини: 1./болест, довела до
трайно намалена неработоспособност или 2./ здравни противопоказания
2
поради заболяване на работника или служителя, свързани с и произтичащи от
условията на труд, при които той осъществява възложената му работа.
Наличието на невъзможността за изпълнение на възложената работа, в двете й
проявни форми - инвалидност или здравни противопоказания, следва да бъде
установена със заключение - експертно решение на ТЕЛК или НЕЛК, с което
да са установени не само болестта и произтичащата от нея инвалидност на
работника или служителя, респективно съответните здравни
противопоказания на условията на труд, но и произтичащата от тях обективна
невъзможност за работника или служителя да изпълнява точно определена
работа и по-конкретно - работата на длъжността, която заема към момента на
уволнението. Само в компетентността на ТЕЛК или НЕЛК е със заключение
по експертно решение да посочи дали заеманата от работника длъжност е
противопоказна за здравето му, като посочи дали болестта, довела до
инвалидност или наличието на съответни здравни противопоказания на
заболяването, са във връзка с условията на труд, характерни за заеманата от
работника или служителя длъжност.
Съдът намира, че в настоящия случай няма такова предписание на
ТЕЛК или НЕЛК, което да е издадено към датата на издаване на оспорената
заповед за уволнение. В случая към датата на издаване на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца - 08.07.2024г. е
постановено Експертно решение № 93985 от 216/09.11.2023г. от Териториална
експертна лекарска комисия, по силата на което И. П. П. е с 50% трайно
намалена работоспособност, пожизнено, в което ТЕЛК е отразила, че „МОЖЕ
ДА РАБОТИ ПО ПР. ХАРАКТЕРИСТИКА”, в противопоказани условия на
труд не са посочени такива и не са дадени задължителни указания в тази
насока. Видно е, че в експертното решение изрично е посочено, че лицето
може да работи по производствената характеристика. Не е посочено, че
заболяването на ищеца и причинената от него трайно намалена
работоспособност или с оглед наличието на съответни здравни
противопоказания на заболяването, които са във връзка с условията на труд,
характерни за заеманата от него длъжност, са довели до невъзможността на
ищеца да изпълнява възложената му конкретна трудова функция, определена
чрез длъжностната характеристика, а обратно изрично е посочено от
компетентния здравен орган, че ищеца може да работи заеманата от него
работа, а именно “Уредник, музей”, Направление “Природа”.
В тази връзка следва да се посочи, че при съпоставка на двете решения
на ТЕЛК за предходен период и към датата на настоящето уволнение, е че в
последното валидно действащо не е посочено изрично предписание на
здравните органи за специфични условия на труд.Неоснователно е
становището, че в тази част действа старото решение на ТЕЛК, тъй като се
обезсмисля самата процедура на преосвидетелсване на определен период от
време от ТЕЛК- дали лицето подлежи на инвалидизиране, с какъв процент и
за какъв период, даване на изрични предписания за условията на труд.С
изтичане на срока на предходното решение на ТЕЛК, отпадат и всички
3
указания на здравните органи, ако е имало такива и се прилага новото
решение.
Независимо от това и за предходното уволнение в решението на съда
изрично е изследван този въпрос дали лицето може да работи по
специалността и налага ли се преназначаване на нова длъжност на
посоченото основание и е достигнат до същия извод, че лицето може да
работи на досегашната си длъжност.
Поради недоказаност на предпоставката за уволнение за работодателя не
е възникнало потестативното право за едностранно прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца по делото с оспорената заповед, поради което
уволнение е незаконосъбразно и като такова следва да бъде отменено.
Предвид гореизложеното искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ се
явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Искът е акцесорен спрямо иска по чл.344, ал.1 от КТ и уважаването му е
възможно, само ако бъде уважен главния - признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна. Тъй като тази предпоставка е налице, съдът
счита, че ищеца следва да бъде възстановен на заеманата длъжност “Уредник,
музей”, код по ***, Направление “Природа“ в ***.
Останалите възражения, съдът не счита да ги изследва, като
неоснователни към настоящия спор.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 60
лева за двата неоценяеми иска по чл.344 ал.1, т.1 и т.2 КТ.
По отношение на сторените разноски, съдът намира, че направеното
възражение за редукция е неоснователно.Съдът прецени, че са предявени два
отделни иска, като следва да се приложи разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 от
Наредба/1/2004г. или възнаграждението се явява 1560лв. Съобразно изхода на
делото, следва да се осъди ответника да заплати на ищеца направени разноски
в размер на 1500лв., претендирани по представения , с приложения към него,
списък за разноските по чл.80 от ГПК.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на И. П. П.,
ЕГН**********, **** по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ,
предявен против Регионален исторически музей ****, представляван от В. П.-
Директор, извършено със Заповед № РД - 09 - 422/08.07.2024г.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ, И. П. П.,
ЕГН**********, **** на заеманата преди уволнението длъжност “Уредник,
музей”, код по ***, Направление “Природа“ в Регионален исторически музей
****, представляван от В. П.-Директор.
4
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Регионален исторически
музей ****, представляван от В. П.-Директор, ДА ЗАПЛАТИ на И. П. П.,
ЕГН**********, **** направените деловодни разноски в размер на 1500 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал. 6 от ГПК, Регионален исторически
музей ****, представляван от В. П.-Директор, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Плевенския районен съд държавна такса върху уважените искове- в размер на
60лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от днес- 05.09.2024г.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5