№ 13 / 06.01.2023г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО, в открито съдебно заседание на седми декември две хиляди и
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар:
Ивелина Въжарска
Прокурор:
Цвета Пазаитова
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №928 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63в от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от С.Д.С.
*** против Решение №181/28.07.2022г. по анд №557/2022г. на РС Кърджали. Твърди
се, че решението на районния съд било неправилно и необосновано, тъй като при
постановяването му районният съд приел, че административнонаказващият орган
правилно приложил материалния закон и нямало допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила. Съдът неправилно приложил материалния закон, тъй като не анализирал в съвкупност събраните по делото
доказателства. Не било доказано по безспорен и категоричен начин С. да е
осъществил от обективна и субективна страна вмененото му административно
нарушение. Безспорно било установено, че С. ***, е възложител на обществени
поръчки по смисъла на ЗОП. Съгласно чл.116, ал.2 от ЗОП било допустимо, ако се
налага изменение на цената, то да не надхвърля с повече от 50 на сто стойността
на основния договор или рамковото споразумение, което в конкретния случай не
било налице, тъй като увеличението било значително под 50 % от стойността на
договора. Разпоредбата на пар.2, т.27 от ДР на ЗОП давала определение на
понятието „непредвидени обстоятелства“, а цената на активната електрическа
енергия - като стока, подлежала на промяна и регулиране от КЕВР, поради което
била динамична, а величината ѝ не можело да бъде предвидена или
прогнозирана. С оглед на тези обстоятелства и на всички факти и обстоятелства,
установени по делото, безспорно било установено, че по отношение на договора за
обществена поръчка били налице нови обстоятелства, които касаторът като
управител на ООД ВиК не е могъл да предвиди, въпреки че бил положил дължимата
грижа. При преценка на действията на С.
следвало да се има предвид съображение
109 на Директива №2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26.04.2014г.
за обществените поръчки и за отмяна на Директива №2004/18/ЕО, за дължимата грижа при
обществените поръчки, според което било възможно възлагащите органи да бъдат
изправени пред външни обстоятелства, които не са могли да предвидят, когато са
възлагали поръчката, по-специално, когато изпълнението ѝ обхващало дълъг
период от време и в тези случаи била необходима определена гъвкавост за
адаптиране на поръчката към тези обстоятелства без провеждане на нова процедура
за възлагане на обществена поръчка. Освен това в жалбата се твърди, че дори и
да се приеме, че е налице извършено административно нарушение от страна на С.,
то конкретният случай представлявал маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В случая налагането на глоба в размер на 9600,00 лева се явявало
несъразмерно тежко наказание спрямо степента на обществената опасност на деянието и пряко противоречало на основния за
административния процес принцип на съразмерност. Иска се да бъде отменено
изцяло като постановено при неправилно
приложение на материалния закон и необосновано атакуваното решение на Районен
съд Кърджали, вместо което да се постанови друго решение по същество, с което
да се отмени изцяло наказателното
постановление, както и да се присъдят направените пред двете съдебни инстанции
разноски.
Ответникът
- чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и иска да бъде
оставено в сила решението на районния съд. Прави искане за присъждане на юрк.възнаграждение,
както и възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адв.възнаграждение.
Окръжна
прокуратура Хасково счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно
и предлага да бъде оставено в сила.
Хасковски административен
съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1
от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество
касационната жалба е основателна.
С обжалваното
решение Районен съд Кърджали е изменил Наказателно постановление №11-01-187 от
23.08.2021г. на Директор Агенция за държавна финансова инспекция - София, с
което на С.Д.С. на основание чл.255, ал.3 от Закона за обществените поръчки е
наложено административно наказание глоба в размер на 9 600 лева за
административно нарушение на чл.116, ал.1 от ЗОП, като съдът е преквалифицирал
административното нарушение по чл.116, ал.1, т.1 от ЗОП и потвърдил
наказателното постановление в останалата му част. За да постанови
обжалваното решение, съдът е посочил, че отговорността на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на чл.116, ал.1
от ЗОП, който в относимата към процесната дата редакция предвиждал, че
договорите за обществени поръчки и рамковите споразумения могат да бъдат изменяни при изрично посочени условия в седем
различни точки. Конкретно в чл.116, ал.1,
т.1 от ЗОП било регламентирано, че договорите за обществени поръчки и рамковите
споразумения могат да бъдат изменяни, когато промените са предвидени в
документацията за обществената поръчка и в договора чрез ясни, точни и
недвусмислени клаузи, включително клаузи
за изменение на цената или опции: обхватът и естеството на възможните изменения
или опции, както и условията, при които те могат да се използват, не трябва да
води до промяна в предмета на поръчката или на рамковото споразумение. Съдът е
посочил, че от събраните по делото доказателства се установявало, че
жалбоподателят действително е извършил административно нарушение по ЗОП, тъй
като в качеството му на управител на ООД ВиК - Кърджали и секторен възложител
по чл.5, ал.4, т.1 от ЗОП на 29.08.2019г. е разпоредил, като подписал платежно
нареждане от същата дата, плащане на сумата от 3 673,66 лева с ДДС по
фактури №89585/31.07.2019г. и №88744/31.07.2019г. по Договор №ОП-034 от
05.02.2019г. за обществена поръчка, сключен с изпълнителя ЕАД ЧЕЗ Трейд
България, с което е изменил чл.13, ал.1 от раздел Х „Цени, плащане и
фактуриране“ на договора, без да е налице основание за неговото изменение въз
основа на промени, предвидени в документацията за обществената поръчка и в
договора чрез ясни, точни и недвусмислени клаузи, включително клаузи за
изменение на цената или опции. В III.1.7 „Основни
финансови условия и начини на плащане и/или позоваване на разпоредбите, които
ги уреждат“ от обявлението за обществената поръчка било посочено, че
възложителят заплаща веднъж месечно
действителното количество изразходвана активна електрическа енергия, отчетена
от измервателните точки по цена, предложена от участника, избран за изпълнител,
която остава постоянна за целия срок на
изпълнение на договора. В чл.13, ал.6 от договора било посочено, че
договорената цена от 91,23 лв./МWh е фиксирана за
срока на действие на договора и може да бъде коригирана при постигане на
споразумение между страните при условията на чл.19, ал.1 от договора във вр. с
чл.116 от ЗОП. Промяната на цената на доставената активна електрическа енергия
от 91,23 лв. на 108,41 лв./МWh, считано от
01.07.2019г. представлявала съществено изменение на договора за обществена поръчка, без да са изпълнени
условията на чл.116, ал.1, т.1 от ЗОП. Затова и след като жалбоподателят не
спазил чл.116, ал.1, т.1 от ЗОП правилно било прието, че следва да носи
административно наказателна отговорност на основание чл.255, ал.3 от ЗОП. Въззивната
инстанция счела, размерът на наложената глоба бил законосъобразно определен. От
друга страна, установеното безспорно било нарушение и осъществявало състава на
чл.116, ал.1, т.1 от ЗОП, но в съставения АУАН и наказателното постановление
като нарушен бил посочен текстът на чл.116, ал.1 от ЗОП. Съдът приел, че
съобразно разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН следвало да преквалифицира
деянието от такова по чл.116, ал.1 от ЗОП в нарушение по чл.116, ал.1, т.1 от ЗОП,
като посочил, че това няма да доведе дори до промяна на санкцията. Извън
посоченото относно наложилата се преквалификация на нарушението, РС Кърджали не
е констатирал да са допуснати нарушения на процесуалните правила или
материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на атакувания акт. Административното
нарушение се явявало безспорно установено, поради което и наказателното
постановление – след като е изменено от съда относно правната квалификация на
нарушението, е потвърдено.
Делото е разгледано от РС Кърджали след
като с предходно решение на касационната инстанция – АС Кърджали, с Решение
№82/14.06.2022г. по канд №9/2022г., е било отменено Решение №152/24.11.2021г.
по анд №976/2021г. на РС Кърджали и делото е било върнато за ново разглеждане
от друг състав на съда – при съобразяване на задължителните указания по
тълкуване и прилагане на закона, дадени от касационната инстанция – за
преквалификация на описаното в наказателното постановление изпълнително деяние,
подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга
нарушена законова разпоредба.
Така постановеното решение, предмет на
настоящото разглеждане - Решение №181/28.07.2022г. по
анд №557/2022г. на РС Кърджали, е неправилно.
При извършената служебна проверка, в
съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията
на касационната инстанция настоящият състав намира, че оспореният съдебен акт е
валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната
власт на този съд. Решението на Районен съд Кърджали, също така, е допустимо,
като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в
законоустановения срок жалба, срещу наказателно постановление за налагане на
глоба, което подлежи на съдебен контрол, т. е. не са налице процесуални пречки,
изключващи допустимостта на проведеното пред съда производство и не са налице
основания за неговата ревизия в този смисъл.
Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на решението по отношение
изводите на
въззивната инстанция за приложение на материалния закон от
административнонаказващия орган и наличие на съществено процесуално нарушение,
като счита, че С. не е осъществил вмененото му нарушение. Наведените в жалбата конкретни доводи относно
наличие на непредвидени обстоятелства и сочената възможност за изменение на
цената на договора по реда на чл.116, ал.2 от ЗОП, водят към извод, че
жалбоподателят счита за неправилна извършената преквалификация по чл.116, ал.1,
т.1 от ЗОП /вместо по т.2 или 3/, като същевременно се твърди и че не е
осъществен състав на административно нарушение или ако се приеме за осъществен,
то следвало да се приеме за маловажен случай по чл.28 от ЗАНН.
За да потвърди наказателното
постановление, РС Кърджали е приел за безспорно установени фактите от състава
на чл.255, ал.3 във вр. с чл.116, ал.1, т.1 от ЗОП, тъй като не са въведени
оспорвания от страна на наказаното лице и всички факти са доказани със
събраните по делото доказателства. Установени са обстоятелства по делото относно
качеството на ООД ВиК Кърджали като публично предприятие по смисъла на пар.2,
т.42 от ЗОП, както и по отношение на управителя на дружеството – секторен
възложител по смисъла на чл.5, ал.4, т.1 от ЗОП, който на основание чл.18,
ал.1, т.12 от ЗОП с Решение №929/04.12.2018г. открива процедура за възлагане на
обществена поръчка – публично състезание с предмет доставка на активна
електрическа енергия и координатор на балансираща група за средно и ниско
напрежение за обекти, собственост на дружеството. Обектът на поръчката е
доставка по смисъла на чл.3, ал.1, т.2 от ЗОП с обявена прогнозна стойност на
поръчката в размер на 800 000,00 лева, без ДДС, като са постъпили 6
оферти. В резултат на процедурата е сключен Договор №ОП-034 от 05.02.2019г. с
ЕАД ЧЕЗ Трейд България за доставка на нетно количество електрическа енергия със
срок на изпълнение 12 месеца, като в
чл.13, ал.1 от договора е предвидено ООД ВиК да заплаща реално употребеното
количество енергия по цена 91,23 лв./МWh, но съгласно
ал.6, чл.16 от договора цената може да бъде коригирана при постигане на
споразумение между страните при условията на чл.19, ал.1 от договора във вр. с
чл.116 от ЗОП. Съгласно чл.19, ал.1 от договора страните се съгласяват, че при
промяна средноаритметичната стойност на среднодневната цена на БНЕБ с повече от
5% увеличение, в рамките на два последователни месеца от изпълнението на
договора, изпълнителят може да поиска увеличение на цената на ел.енергия по
договора с по 1% за всеки 2% на средната борсова цена, но не повече от 10%, а
при последващо намаляване на борсовата цена възложителят може да поиска
намаляване на цената, при същите условия и със същата стъпка, но не повече от
10% от първоначалната цена, при която е сключен договора, като съобразно
разпоредбата на ал.2, чл.19 от договора същият следва да се изменя и/или
допълва само в писмена форма по взаимно съгласие на страните по реда на чл.116
от ЗОП. Между страните няма спор също и че е извършено изменение на така
определената цена, като е подписано от С.С. на 29.08.2019г. платежно нареждане
с плащане за сумата от 3 673,66 лева с ДДС по фактури №89585/31.07.2019г.
и №88744/31.07.2019г. по договора за обществена поръчка от 05.02.2019г., като
така е бил изменен чл.13, ал.1 от Раздел Х Цени, плащане и фактуриране на
договора без да са налице основанията по чл.116, ал.1, които позволяват
изменение на сключения договор. В случая следва да бъде отбелязан и другият
безспорен факт – плащането, респ. изменението на договора, е извършено след
постъпило Уведомително писмо от 17.07.2019г. от изпълнителя относно изменения в
Закона за енергетиката, които са счетени за база - заедно и с Решение на КЕВР
№Ц-19/01.07.2019г., като основание за промени във фактурата, която се издава по
процесния договор, считано от 07.2019г. Изрично е посочено, че промените касаят
цената за енергия – от 91,23 лв./МWh, същата след
01.07.2019г. следвало да бъде увеличена на 108,41 лв./МWh,
а цена Задължение към обществото – от 36,75 лв./МWh
следвало да бъде намалена на 19,57 лв./МWh,
като така въпреки промяната в компонентите нямало промяна в общата цена за
енергия и Задължение, а именно – оставала в размер на общо 127,98 лв./МWh. Независимо
от последното и като има предвид, че се променя нетната стойност, договорирана
от страните, административнонаказващият орган прави извод, че има нарушение на
чл.116, ал.1, т.1 от ЗОП, както и изричен извод, че не са налице основания
нарушението да бъде квалифицирано по чл.116, ал.1, т.2 – 7 от ЗОП, като счита,
че не е възникнало основание за изменение на договора въз основа на промени,
предвидени в документацията и в договора за обществена поръчка. Цената по
сключения договор можела да бъде коригирана само при постигане на споразумение
при условията на чл.19, ал.1 от договора, каквото не било налице, като се сочи,
че в случая страните не са поискали изменение на цената на ел.енергия на
основание промяна на средноаритметичната стойност на среднодневната цена на
същата на БНЕБ и съответно не са сключили допълнително споразумение за изменение
на договора на това основание.При
липсата на сключено споразумение между страните за промяна на цената, но
предвид обстоятелството, че ВиК заплащало възникналите задължения към Чез Трейд
България, изчислени въз основа на цена от 108,41 лв./МWh,
то административнонаказващият орган приема, че между двете дружества имало
наличие на съгласие с изменението на чл.13, ал.1 от договора и прави извод за
осъществен състав на нарушението по чл.255, ал.3 във вр. с чл.116, ал.1 от ЗОП,
преквалифицирано от РС Кърджали като нарушение по чл.255, ал.3 във вр. с
чл.116, ал.1, т.1 от ЗОП.
Настоящият касационен състав не споделя
извода на въззивния съд, че в хода на административното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, като счита, че има допуснато
съществено процесуално нарушение по чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В
обстоятелствената част на наказателното постановление се твърди нарушение на
чл.116, ал.1, т.1 от ЗОП, изразяващо се в липса на сключено допълнително
споразумение между страните, като същевременно се твърди и че има постигнато
съгласие за изменението на чл.13, ал.1 от договора, но няма формиран извод за
нарушена форма на споразумението, т.е. че не е сключено споразумение за
изменение в писмена форма, доколкото е установено предложение за изменение на
цената /Уведомителното писмо от 17.07.2019г./ и последващо плащане съгласно
приемането на това предложение/едностранно определяне на цената. Наред с това
са изложени съображения относно липсата на основание за изменението, тъй като
изменената цена не била съгласно предвидените в чл.19 от договора условия,
касаещи промяна на цената на Българската независима енергийна борса. В случая
доколкото липсват и каквито и да било констатации в АУАН и в НП относно това дали
предвидените в договора клаузи за изменение са неясни, неточни и двусмислени, а
също и дали така предвидените в чл.13 и чл.19 от договора условия водят до
промяна в предмета на договора, то обстоятелстваната част на АУАН и НП е неясна
и води до невъзможност да се определи предмета на доказване. От така
направеното описание може да бъде направен извод, че в
административнонаказателното производство е прието, че нарушението се изразява в неспазване на
условията за изменение, договорени от страните, а именно: споразумението не е в
изискуемата писмена форма и не отчита уговорената между страните промяна в
цената на ел.енергия на Българската независима енергийна борса, но не може да
бъде направен извод относно това дали промяната на цената е предвидена в
документацията за обществена поръчка и в договора чрез ясни, точни и
недвусмислени клаузи, включително клаузи за изменението на цената или опции и
дали обхватът и естеството на възможните изменения или опции, както и
условията, при които те могат да се използват, не води до промяна в предмета на
поръчката. Последното не може да бъде установено, а само допълнително се внася
неяснота и невъзможност да се определи предмета на доказване, чрез изричното
посочване на текста от обявлението за обществената поръчка - III.1.7 „Основни
финансови условия и начини на плащане и/или позоваване на разпоредбите, които
ги уреждат“, в който пък няма предвидена възможност за изменение, както това е
предвидено в договора. Не са без значение в случая са и събраните свидетелски
показания – св.К.и св.Д., които сочат, че актът е съставен са липсата на
„подписан договор между С. и ЧЕЗ за изменение на договора за обществена
поръчка“ и че „… установихме нарушение на самия договор, в който има клауза за
точно фиксирана цена – 91,23 лв./МWh…Предметът на
договора е цената на нетното количество електроенергия, а тя е точно фиксирана.
В договора има клаузи, с които се дава
възможност за промяна на тази цена, но те са точно определени. Това е при промяна
на цените в определени размери на БНЕБ и това става с анекс, а в случая такъв нямаше изготвен. Не
беше заявено от страните по договорите, че следва да се променя цената на това
основание“. Въпреки множеството изложени факти и въпреки изричното посочване и
в АУАН, и в НП, че не са спазени изискванията на чл.116, ал.1, т.1 от ЗОП, и не
са налице основания за изменение на договора, регламентирани с чл.116, ал.1,
т.2-7 от ЗОП, в тях не се съдържа точно описание на основанието по чл.116, ал.1
от ЗОП, което не е налице при изменението на процесния договор обществена
поръчка.
В ЗОП се съдържа регламентация на реда и
условията, при които се възлагат обществени поръчки, както и конкретно в
чл.116, ал.1 от ЗОП се предвиждат хипотези, при които изменението на договорите
е възможно. Общо е правилото, че страните по договор за обществена поръчка не
могат да го изменят, но съгласно чл.116 изменението е допустимо и възможно при
определени хипотези, когато е изрично определено в клаузите на договора или се
касае за непредвидени обстоятелства. В случая от изложението в
обстоятелствената част на АУАН и НП не може да се приеме, че се разглежда
хипотеза с непредвидени обстоятелства, доколкото такива въобще не са обсъждани
и не може да се направи извод за нарушение по чл.116, ал.1, т. 2 и 3 от ЗОП.
Обсъждат се условията за изменение в договора по отношение на цената – не е
сключено допълнително писмено споразумение и не е съобразено изменението с
цената при БНЕБ, но относно самите условия за изменение, регламентирани в чл.13
и чл.19 от договора, няма изявление дали са ясни, точни и недвусмислени, за да
бъде квалифицирано нарушението по чл.116, ал.1, т.1. Единствено в показанията
си пред съда св.Д. приема, че били „точно определени“. За да бъде наложено наказание по чл.255, ал.3
във вр. с чл.116, ал.1, т.1 от ЗОП, то следва да бъде установено нарушение,
изразяващо се чрез извършено изменение на договор при неясни, неточни и
двусмислени условия, а в настоящия случай от обстоятелствената част се
установява, че наказанието е наложено за изменение на договора не при
предвидените в чл.13 и чл.19 условия и ред /изменението на договора не е
извършено в предвидената писмена форма и не е съобразено с стойността на
среднодневната цена на БНЕБ/, т.е. не е в съответствие с клаузи, за които няма
констатации да са неясни, неточни и недвусмислени. Доколкото изменението не
касае замяна на изпълнителя, то не е налице и нарушение на изискванията по
чл.116, ал.1, т.4, 5 и 6 от ЗОП. Не може да бъде разглеждано деянието и като
допуснато нарушение по чл.116, ал.1, т.7 от ЗОП, не само поради това, че няма
изрично посочване дали се приема за съществено, но и поради липсата на
обсъждане на условията, при които се смята, че изменението е съществено, и
относно които е изричното им определяне в чл.116, ал.5 от ЗОП.
При тези факти договорът действително е
изменен по отношение на неговата цена, но без да са налице обстоятелства, които
да сочат, че промените не са предвидени в документацията за обществената
поръчка и в договора чрез ясни, точни и недвусмислени клаузи, включително
клаузи за изменение на цената или опции; обхватът и естеството на възможните
изменения или опции, както и условията, при които те могат да се използват, не
трябва да води до промяна в предмета на поръчката или на рамковото
споразумение. За да е допуснато нарушение на чл.116, ал.1, т.1 от ЗОП следва да
има изменение на договора за обществена поръчка, но то следва да бъде в
изпълнение и при предвидени в
документацията за обществената поръчка и в договора чрез неясни, неточни и
двусмислени клаузи, за което именно да се ангажира отговорността, а не както е
в настоящия случай, когато не са спазени условията, предвидени в договора. Поради
изложеното не може да се приеме, че жалбоподателят е осъществил от обективна
страна състава на нарушението по чл.255, ал.3 от ЗОП и решението на РС Кърджали
като постановено при неправилно приложение на материалния закон следва да бъде
отменено, а наказателното постановление, което е потвърдено с него, то следва
да бъде отменено поради установеното допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила.
При този извод за основателност на
касационната жалба на жалбоподателя ще са дължими направените по делото
разноски за адв.възнаграждение – 960,00 лева пред КРС по анд №976/2021г., като
следва да се има предвид, че пред касационната инстанция няма доказателство за
направени разноски, а възражението за несъразмерност на адв.възнаграждение е
неоснователно.
Мотивиран така и на основание чл.221,
ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ
ОТМЕНЯ Решение №181/28.07.2022г. по анд №557/2022г. на РС Кърджали,
с което е изменено Наказателно
постановление №11-01-187 от 23.08.2021г. на Директор Агенция за държавна
финансова инспекция - София, с което на С.Д.С. на основание чл.255, ал.3 от
Закона за обществените поръчки е наложено административно наказание глоба в
размер на 9 600 лева за административно нарушение на чл.116, ал.1 от ЗОП, като съдът
е преквалифицирал административното нарушение по чл.116, ал.1, т.1 от ЗОП и
потвърдил наказателното постановление в останалата му част, и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление №11-01-187 от 23.08.2021г. на
Директор Агенция за държавна финансова инспекция - София, с което на С.Д.С. на
основание чл.255, ал.3 от Закона за обществените поръчки е наложено
административно наказание глоба в размер на 9 600 лева за административно
нарушение на чл.116, ал.1 от ЗОП.
ОСЪЖДА Агенция за
държавна финансова инспекция да заплати на
С.Д.С., ЕГН **********, направените по делото разноски от 960,00 лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател:
Членове:
1.
2.