№ 3490
гр. София, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110125117 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Г. Х. Х. против
ТП на НОИ- София-град, с която са предявени искове по чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК вр. с чл.1,
ал.1, 3 ЗУТОССР за признаване на установено, че ищцата има трудов стаж за положен труд
за периода от 01.09.1982 г. до 01.06.1990 г. при пълен работен ден в Окръжен Комитет на
Димитровски комунистически младежки съюз (ДКМС)-София.
Ищцата основава претенцията си на твърдения, че се е намирала в трудово
правоотношение с Окръжен Комитет на ДКМС-София, Районен пионерски дом „Благой
Бонков“ гр. Елин Пелин, считано от 01.09.1982 г. до 01.06.1990 г. Поддържа, че в периода от
01.09.1982 г. до 06.09.1983 г. е заемала длъжността „дружинен ръководител“ с основно
месечно възнаграждение в размер на 145 лв.; в периода от 07.09.1983 г. до 01.09.1984 г. е
изпълнявала длъжността „завеждащ отдел РПД гр. Елин Пелин“ с основно месечно
възнаграждение в размер на 170 лв.; в периода от 01.09.1984 г. до 01.07.1988 г. изпълнявала
длъжността „дружинен ръководител гр. Елин Пелин“ с основно месечно възнаграждение в
размер на 170 лв.; в периода от 01.07.1988 г. до 01.06.1990 г. е изпълнявала длъжността
„директор ОбПД“ с основно месечно възнаграждение в размер на 210 лв. Твърди, че по
време на процесния период е полагала труд при пълен работен ден - 8 часа, с работно време
от 08:00 ч. до 17:00 ч., с един час обедна почивка от 12:00 до 13:00 ч. Посочва, че трудовият
договор е прекратен на 01.06.1990 г. поради прекратяване дейността на предприятието.
Заявява, че трудовата й книжка е надлежно заверена от работодателя, поради което същата
представлявала официален удостоверителен документ. Посочва, че по същото време и на
същото работно място полагали труд лицата С.С.Е., изпълнявала длъжността „дружинен
ръководител“ в Основното училище в с. Доганово, община Елин Пелин, и З.К.Г. като
„дружинен ръководител“ в Основното училище в Горна Малина. Поддържа, че
работодателят е прекратил дейността си на 01.06.1990 г., като същият не е имал
правоприемник. Заявява, че при подаване на заявление за Удостоверение образец УП-13
ответникът й е отказал да издаде същото за периода 01.09.1982 г. до 01.06.1990 г., тъй като в
осигурителния архив не са предавани съгласно чл. 5, ал. 10 от КСО и не се съхранявали
ведомости за заплати и трудовоправни документи, въз основа на които може да се установи
осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд, водени от Окръжния
1
комитет на ДКМС-София. Моли за уважаване на предявения иск.
Ответникът ТП на НОИ- София-град подава отговор на исковата молба в срока по чл.
131 ГПК, с който оспорва предявения иск като недопустим поради липса на приложено
удостоверение по чл. 5 ЗУТОССР и поради липсата на правен интерес, тъй като ищцата
притежава надлежно заверена трудова книжка, която има силата на официален
удостоверителен документ. Оспорва иска като неоснователен и недоказан. Посочва, че в
трудовата й книжка бил посочен осигурител ОК на ДКМС- Горна Малина, считано от
01.12.1988 г., който е различен от вписания преди това осигурител- ОК на ДКМС-София.
Посочва, че в исковата молба има противоречие относно основанието за прекратяване на
ТПО. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск по чл. 1, ал. 1,
т. 3 ЗУТОССР съгласно чл. 5 ЗУТОССР е представянето на удостоверение, издадено от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от
друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и
други, че документите са загубени или унищожени (чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР), а в случаите,
когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е
прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на
управителя на Националния осигурителен институт, издадена на основание чл. 5, ал. 13 от
КСО, представяне на удостоверение от съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за
претендирания стаж (чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР).
В настоящия случай съдът намира, че работодателят, при който ищцата претендира да
е придобила стаж за исковия период - Окръжен Комитет на ДКМС-София след 1990 г. е
продължил дейността си на основание чл. 123 КТ чрез своя правоприемник Българска
демократична младеж, чиито архивни документи след прилагането през 1992 г. на Закона за
конфискацията на имущество на БКП, ДКМС, БПС, ОФ и др. са изнесени от помещенията
на ДКМС и впоследствие загубени, което се установява от приобщеното по делото
удостоверение №5510-21-1/15.02.2023 г. на ТД на Н-С – град. Съгласно същото
удостоверение в осигурителния архив на НОИ не са предавани за съхранение ведомости за
заплати и трудовоправни документи на ОК на ДКМС ОбК на ДКМС – Горна Малина. С
оглед изложеното съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР, при която
за допустимостта на иска е необходимо представяне на удостоверение от съответното
териториално поделение на НОИ, че в архивното стопанство липсват писмени данни за
претендирания стаж, поради което следва да се приеме, че не са налични писмени данни за
претендирания трудов стаж на ищцата за периода 01.09.1982 г. до 01.06.1990 г.
За основателността на иска ищцата следва да установи, че в периода от 01.09.1982 г. до
01.06.1990 г. е работила в Окръжен Комитет на ДКМС-София по трудово правоотношение
на длъжностите „дружинен ръководител“, „завеждащ отдел РПД гр. Елин Пелин“ и
„директор ОбПД“.
Под „установяване на трудов стаж" се разбира определяне на неговото наличие и
продължителност в правната действителност, по правилата за неговото изчисляване и
удостоверяването на това обстоятелство по надлежен ред. Когато определен правен субект
не иска да зачете конкретен времеви период като трудов и да удостовери по съответния ред
този период като такъв, какъвто е настоящият случай, възниква правен спор (така ТР
№2/2015г. на ВКС по тълк. дело № 2/2015г. на ОСГК).
По делото е представен заверен препис на трудовата книжка на ищцата, неоспорен от
ответника и съответстващ на представения за констатация в съдебно заседание оригинал на
трудовата книжка на Г. Х. Х.. Видно от страници 6,7,8 и 9 на трудовата книжка в периода
01.09.1982 г. – 06.09.1983 г. ищцата е заемала длъжността „дружинен ръководител“ с
2
основно месечно възнаграждение в размер на 145 лв.; в периода от 07.09.1983 г. до
01.09.1984 г. е изпълнявала длъжността „завеждащ отдел РПД гр. Елин Пелин“ с основно
месечно възнаграждение в размер на 170 лв.; в периода от 01.09.1984 г. до 01.12.1988 г.
изпълнявала длъжността „дружинен ръководител гр. Елин Пелин“ с основно месечно
възнаграждение в размер на 170 лв.; в периода от 01.12.1988 г. до 01.06.1990 г. е
изпълнявала длъжността „директор ОбПД“ с основно месечно възнаграждение в размер на
210 лв. Видно е, че има подпис и печат на работодателя във всяка графа, както и положен
правоъгълен печат с вписано прослужено време от 01.09.1982 г. до 01.06.1990 г. (седем
години и девет месеца). На основание чл.179, aл.1 ГПК, отразеното в трудовата книжка има
материална доказателствена сила, която не е опровергана в настоящия процес, като в този
смисъл съдът приема за доказан удостоверения в рамките на работодателската
правоспособност на Окръжен Комитет на ДКМС-София период от време на съществуване
на трудовото правоотношение, съответно и за установен трудовия стаж, вписан в трудовата
книжка.
По делото са разпитани и свидетелите З.К.Г. и С.С.Е., след като са представени
доказателства съгласно специфичните изисквания за тяхната допустимост в чл. 6, ал. 1
ЗУТОССР, чиито показания кореспондират с вписванията в трудовата книжка на ищцата и
еднозначно установяват, че Г. Х. Х. е работила без прекъсване при 8-часов работен ден в
Окръжен Комитет на ДКМС-София – гр. Елин Пелин на длъжността "дружинен
ръководител" за претендирания период. Съдът кредитира показанията на свидетелите, които
имат непосредствени впечатления за подлежащите на установяване факти, тъй като и двете
посочват, че са работили през периода в Пионерския дом, който е бил в структурата на
Окръжен Комитет на ДКМС-София от 1982 г. до месец юни 1990 г., когато са преназначени
на длъжността „възпитател“ към общината. Доказателствената стойност на показанията на
свидетелите следва да се цени заедно с надлежно удостоверения им в представените по
делото копие на трудовите им книжки трудов стаж при същия работодател.
С оглед изложеното съдът приема въз основа на събраните по делото кореспондиращи
си писмени и гласни доказателства, че претендираният от ищцата трудов стаж е доказан по
реда на специалния закон, следователно предявеният иск е основателен и следва да се уважи
изцяло.
При този изход на спора разноски се следват само на ищцата на основание чл.78, ал.1
ГПК, вр. чл.10 ЗУТОССР (в този смисъл е и Тълкувателно решение №2/2015г. по тълк.д. №
2/2015г. на ОС на ГК на ВКС). Същата е направила искане в този смисъл, поради което
следва да се присъдят разноски в размер на 300,00 лева за платено адвокатско
възнаграждение, които следва да се възложат в тежест на ответника.
Ответникът е освободен от заплащане на държавна такса на осн. чл.9, ал.1 ЗУТОССР.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание 124, ал. 4, изр. 2 ГПК вр. с чл.1, ал.1, 3
ЗУТОССР по съдебен ред спрямо ТП на Н-С – град с АДРЕС, че Г. Х. Х. ЕГН ********** с
адрес: АДРЕС има трудов стаж за работа по трудово правоотношение при пълно работно
време в Окръжен Комитет на Димитровски комунистически младежки съюз (ДКМС) -
София през периода 01.09.1982 г. – 06.09.1983 г. на длъжността „дружинен ръководител“,
през периода от 07.09.1983 г. до 01.09.1984 г. на длъжността „завеждащ отдел РПД гр. Елин
Пелин“, през периода от 01.09.1984 г. до 01.12.1988 г. на длъжността „дружинен
ръководител гр. Елин Пелин“ през периода от 01.12.1988 г. до 01.06.1990 г. на длъжността
„директор ОбПД“ (общо седем години и девет месеца).
ОСЪЖДА ТП на Н-С – град с АДРЕС да заплати на Г. Х. Х. ЕГН ********** с адрес:
АДРЕС на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 300,00 лева – разноски по делото.
3
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4