Р Е Ш Е Н И Е
№ 261249 29.12.2021 година град Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският районен съд пети граждански състав
На двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
Като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 2 672 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от „Индустриална“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Индустриална“ №1, представлявано от Илия К. Янков, срещу „Бургасбус“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Индустриална“ № 1, представлявано от Петко Димитров Драгнев, за приемане за установено по отношение на ответника, че ищеца е собственик на ПИ с идентификатор № 07079.659.549 с площ от 1 261 кв.м., със съседи – имоти с идентификатор 07079.659.550, 07079.659.9 и 07079.659.558, както и за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението на този имот.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
Ищецът
твърди, че представляваното от него дружество и „Струга 1“ ЕООД са съсобственици на описания недвижим имота,
на основание преобразуване чрез разделяне на основание чл. 262б от ТЗ с план за преобразуване от 20.12.2013
година на „Бургас такси“ ЕООД.
Посоченото дружество е прекратено без
ликвидация. Изложено е в исковата молба,
че имота не е описан в плана за преобразуване поради техническа грешка. Поради
това и счита, че двете дружества са съсобственици в съотношение, съгласно
разделянето на посоченото дружество. В исковата молба е посочено основанието на
което от
„Бургас такси “ ЕООД е придобил
имота: Акт за частна държавна собственост №11921/10.10.1995 г. на Община
Бургас, с който в активите на „Бургас
такси” ЕООД е включен терен и прилежащите му сгради, с площ от 18 000 кв.м.,
представляващ имоти с планоснимачни номера 267 и 268 по плана на гр.Бургас към
1995 г., находящ се в гр.Бургас, Северна промишлена зона, при съседи: от изток
— обслужващ път и петролна база, от запад и север — „Бургасбус” ЕООД, от юг -
обслужващ път. В исковата молба е посочено още, че теренът първоначално е бил
собственост на Бургаски Градски Народен Съвет, което счита, че е видно от Акт
за завземане на недвижим имот №3287/20.12.1967 г. Изложено е още, че със
заповед №6915/22.12.1967 г. на Председателя на ГНС - Бургас, теренът е бил
предаден безвъзмездно на ДАП Пътнически
превози - Бургас, чиито правоприемник се явява „Бургас такси” ЕООД.
Впоследствие, със Заповед №Пр-5/04.02.1997 г. на Министъра на транспорта е
открита процедура по приватизация на „Бургас такси” ЕООД, ЕИК *********, което
дружество е с еднолична държавна собственост, рег. с решение от 11.12.1991 година по фирмено дело № 7969/1991
година по описа на БОС. Впоследствие
със Заповед №РД-11-93/15.04.1999 г. на Областен управител на област с
административен център гр.Бургас (поправена със заповед №РД-11-330/03.06.1999
г.), горепосоченият терен с площ от 18 000 кв.м. е отписан от актовите книги за
недвижими имоти, които са държавна собственост, респективно имотът е предаден
на „Бургас такси” ЕООД. Ищецът излага
още, че с констативен нотариален акт №20, том Iа, рег.№768, дело №103/22.06.1999 г.
по описа на нотариус Любка Костадинова, „Бургас такси” ЕООД е признат за
собственик на терен с площ от 18 000 кв.м., представляващ имоти с планоснимачни
номера 267 и 268 по плана на Промишлена зона - Север на гр.Бургас, при граници
на имот с пл.№268: изток - имот с пл.№267 и обслужващ път, запад и север — имот с
пл.№269 на „Бургасбус” ЕООД, юг - обслужващ път; и при граници на имот с пл.№267: изток - обслужващ път и имот с пл.№271 - Петролна база,
запад - имот с пл.№268, север - имот с пл.№269 на „Бургасбус” ЕООД, ведно с индивидуализирани
сгради, построени върху терена.
В
исковата молба е посочено още, че терена с площ
от 18 000 кв.м. междувременно е урегулиран в два поземлени имота - ПИ с
идентификатор № 07079.659.11 с площ от 14 968 кв.м. и ПИ с идентификатор №
07079.659.13 с площ от 4252 кв.м. по КККР на гр.Бургас, одобрена със заповед
№РД-18-9/30.01.2009 г. на Изп.директор на АГКК. Впоследствие КККР на гр.Бургас
е била изменена с със заповед №КД-14-02-234/11.02.2010 г. на Началника на СГКК
- Бургас и със заповед №КД-14-02-251/17.02.2012 г. на Началника на СГКК -
Бургас. С последната заповед от ПИ с
идентификатор №
07079.659.13 са образувани два нови имота - ПИ с
идентификатор № 07079.659.550 с площ от 2917 кв.м. и ПИ с идентификатор № 07079.659.549
с площ от 1261 кв.м., а ПИ с
идентификатор № 07079.659.11 е с променени граници, в резултат на
което площта е изменена на 15 081 кв.м. Ищецът излага още, че с нотариален акт №144, том IV, peг. №4833, дело №693/19.09.2013 г. по
описа на нотариус А.Д, „Бургас такси” ЕООД, като продавач, се е разпоредил с
правото на собственост с ПИ с идентификатор № 07079.659.550 с площ от 2917
кв.м. Със заповед №3501/14.12.2013 г. на
Зам.кмета на гр.Бургас е одобрен ПУП-ПРЗ, с който се отреждат урегулирани
поземлени имоти, находящи се в гр.Бургас, Промишлена зона „Север”. Сред
изброените имоти е и ПИ с идентификатор № 07079.659.549, въпреки изричното
посочване, че в обхвата на заповедта попадат имоти на „Бургасбус” ЕООД,
образувани от бивш имот пл.№266
с площ от 93 550 кв.м., съгласно констативен нотариален акт за
собственост №32, том VII, peг. №7767,
дело №1098/29.12.2001 г. по описа на нотариус А.Д, съгласно твърденията
изложени в исковата молба.
Със заповед №917/07.04.2014 г. на Зам.кмета на гр.Бургас
за процесния ПИ с идентификатор № 07079.659.549 е отреден УПИ VIII-549 с площ от 1256.05
кв.м. в кв. 33 по плана на Промишлена зона „Север”, гр. Бургас, респективно
„Бургасбус” ЕООД е определен като собственик на този имот. Въз основа на тази
заповед ответното дружество се е снабдило с констативен нотариален акт за
собственост №42, том I, peг. №588, дело №38/12.02.2016 г. по описа на нотариус Николай Ников по
отношение на процесния имот - ПИ с идентификатор № 07079.659.549 с площ от 1261
кв.м. В исковата молба е посочено от името на „Индустриална“ ООД е отправено искане с вх.
№70-00-5736/18.08.2016 г. по описа на Община Бургас да се уточни дали в
заповеди №№3501/14.12.2013 г. и №917/07.04.2014 г. на Зам.кмета на гр.Бургас
погрешно е посочен ПИ с идентификатор № 07079.659.549, респективно дали този
имот попада в обхвата на бивш имот пл.№266 с площ 93 550 кв.м., съгласно
констативен нотариален акт за собственост №32, том VII, peг. №7767, дело
№1098/29.12.2001 г. по описа на нотариус А.Д, а ако не попада - да се посочи в
обхвата на кой имот попада, съгласно предходен план. В отговор с писмо изх.
№70-00- 5736(1)/20.12.2016 г. по описа на Община Бургас, Главният архитект е дал отговор.
Ищецът излага, че въпреки, че от отговора на Община Бургас не
става ясно къде точно е попадал ПИ с идентификатор № 07079.659.549, посочен в
заповеди №3501/14.12.2013 г. и № 917/07.04.2014 г. на Зам.кмета на гр.Бургас,
съгласно предходния план, ответното дружество, счита себе си за собственик на
процесния имот, за което и ищецът предявява иск като съсобственик. На следващо място от името на ищеца е
посочено, че ответникът владее имота и препятства упражняване на право на
собственост от ищеца.
Поради
изложеното ищецът предявява иска си. В
исковата молба са посочени писмени доказателства.
В
преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба
ответникът, чрез процесуалния си представител – адвокат К., дава писмен отговор
на предявения иск. На първо място в писмения отговор е посочено, че към датата
на извършване на разделянето на дружеството - праводател „Бургас такси“ ЕООД
недвижимите имоти са се индивидуализирали, съобразно изменението на КККР със
Заповед № КД – 14-02-251/17.02.2012 година на Началника на СГКК – Бургас, а в
плана за преобразуване, който е с рег. № 9402/20.12.2013 година на Нотариус Ст.
Стайкова с рег. № 245 на НК, тези имоти
не са описани. Посочено е, че спорът се
дължи и на различната индивидуализация на имотите в различните периоди от време
по действащите планове и кадастрална карта. Уточнено е, че имота, който е с пл.
№ 267 кадастрален номер 07079.659.13 /преди поправка на грешка в кадастралната
карта/ е бил представен включващ в себе си спорния имот и с площ от 4 252
кв.м.. След извършване на изменението на КККР със Заповед № КД –
14-02-251/17.02.2012 година на Началника на СГКК – Бургас площта и границите на
имот с пл. № 267 и кадастрален номер № 07079.659.550 са били коригирани и
площта му става 2 917 кв.м.
Процесуалният представител на ответника излага още, че с тази площ
имотът е бил продаден на „Недистарс“ ЕООД преди преобразуването на
„Бургастакси“ ЕООД на 19.09.2013 година с нотариален акт № 144, том V, рег. № 4833, дело № 693 на нотариус А.Д, рег. № 284 на НК, с район на
действие района на Бургаски районен съд, поради което нормите на ТЗ,
уреждащи правоприемство в тази хипотеза
не намират приложение. В тази насока в писмения отговор са изложени подробни
фактически и правни доводи, като е уточнено, че грешката в кадастралната карта
се дължи на грешка, съществувала в
предходни планове и засягала от една
страна имот с пл. № 267 и спорния имот, изразяваща се в неясно и неточно посочване на границата между тези имоти. Изложено е, че тази фактическа грешка е била
възпроизведена и при изготвяне на ПУП – ПУР
за територията на промишлена зона „Север“, одобрен с Решение № 8 от 15.12.2006
година и съответно възпроизведена и в първоначалния вариант на кадастралната
карта за ЕКАТТЕА 07079, одобрена със Заповед
№ РД – 18-9/30.01.2009 година на Изпълнителния директор на АГКК, в
резултата на която грешка се е стигнало до включване на спорния имот към имот със стар идентификатор № 267,
представен в първоначалния вариант на кадастралната карта като имот с
идентификатор 07079.659.13, но не с
действителната му площ и действителните му граници, а с площ от 4 252 кв.м.. По тези подробно
обосновани правни доводи ищецът е отправил искане за отхвърляне на предявения
иск.
С
определение от 02.03.2021 година като
трето лице – помагач на страната на ищеца е конституирано дружеството „Струга
1“ ООД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Бургас, ул.
„Пробуда“ № 79-81, представлявано от управителя, предвид фактическите твърдения, че това дружество и ищеца са съсобственици на
имота.
Предвид
твърденията, изложени в писмения отговор относно това, че ответното дружество
се легитимира като законен собственик на имота и открито и необезпокоявано
манифестира правата си по отношение на имота откакто дружеството „Бургасбус“
ЕООД съществува, както и в имота е изградена нова вътрешна ограда, която отделя
спорния имот от останалата част на имота, че имота е поддържан и почистван,
ползва се като паркинг, както и довода от съдебно заседание за това, че при
тези факти ответникът се позовава на придобивна давност, с доклада по делото като правоизключващо възражение е включено и
възражението за изтекла в полза на
ответника придобивна давност, което следва да бъде разгледано при условията на
евентуалност – в случай на основателност
и доказаност на основанието на иска.
В
допълнителна молба, постъпила от ищеца, процесуалният му представител оспорва
твърдението на ответника за това, че непрекъснато, несмущавано и
необезпокоявано, считано от 1995 година до датата на съдебно заседание,
владението се осъществява от името на ответното дружество. Твърди, че имота е владян от името на
дружеството – ищец, считано от 1995 година до 2015 година, когато ответникът е
установил фактическа власт върху имота по
силата на оспорените властнически актове и издадена в негова полза констативен
нотариален акт за собственост. Поради това към момента на предявяване на иска в
полза на ответника не е изтекла полезна петгодишна придобивна давност, а до
решаване на спора давност не тече.
Конкретизира, че оградата не е нова, а е поставена там преди двадесет и
пет години.
В
съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат А.,
поддържа предявения иск и становището по
дадения писмен отговор относно оспорване на придобиването на имота по давност.
Отправя искане да бъде извършен
инцидентен контрол за законосъобразност на актове, постановени в хода на
административна процедура по чл.16 от ЗУТ. Сочи доказателства. В заседание по същество на спора и в писмени
бележки излага подробни фактически и правни доводи за основателност на
предявения иск.
В
съдебно заседание третото лице – помагач
на ищеца, чрез процесуалния си представител – адвокат К., поддържа предявения
иск и сочи доказателства. В заседание по същество на спора
процесуалният му представител счита, че
предявеният иск е основателен и доказан.
В
съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител – адвокат К.,
поддържа становището по иска, дадено в писмения
отговор и сочи доказателства. В
заседание по същество на спора и в писмени бележки излага подробни доводи за
неоснователност на предявения иск.
По материално правната квалификация на
предявения иск настоящият състав приема следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл.108 от ЗС.
В конкретния случай ищецът следва да установи
фактическия състав, описан в исковата молба и възпроизведен по – горе при
условията на пълно и главно доказване.
Ответникът следва да установи, при условията на пълно и главно
доказване, че праводателя „Бургас такси “ ЕООД е извършено разпореждане с
имота, предмет на спора, преди да бъде съставен плана за преобразуване на това
дружество и вливане на имуществото в новоучредените две дружества, които са
правоприемници и сред които е и ищеца. Спорът между страните е относно
индивидуализацията на имота по действалите назад във времето регулационни планове, кадастрална карта
и промяната на картата със заповед за
отстраняване на грешка. Следва да бъде
установено и твърдението, че ответникът владее имота.
От
събраните по делото доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа
страна:
Относно
установяване на правото на собственост в
идеални части на дружеството - ищец
са представени писмени доказателства, от които хронологически се
установява следното:
В
приетия като писмено доказателство Акт за държавна
собственост №11921/10.10.1995 г. на Община Бургас, е посочено, че имот с площ
18 000 кв.м., находящ се в Северна промишлена зона, е станал държавна
собственост на основание чл.77, ал.1 от НДИ
и разделителен протокол от 25.04.1991
година. Уточнено е , че имота е включен в баланса на „Бургас Такси“
ЕООД. Като граници на имота са посочени изток - обслужващ път и петролна база,
от запад и север — „Бургасбус” ЕООД, от юг - обслужващ път. Уточнено е в този
акт за държавна собственост, че имота е предоставен за оперативно управление на
дружеството.
От
представения като писмено доказателство Акт за завземане на недвижим имот за
държавен на Бургаски Градски Народен Съвет от 20.12. 1967 година, се установява, че е одържавен имот,
представляващ паркинг на кв. „Акация - Бургас“, зад „Петрол“ от 18 000
кв.м., при граници: ДП „Петрол“, езеро „Вая“ и терен на „Транспред“ паркинг.
Със заповед №6915/22.12.1967 година на Председателя на ГНС - Бургас, теренът е
бил предаден безвъзмездно на ДАП Пътнически превози – град Бургас, като предаването е извършено с
протокол – опис 06.01.1966 година, с
основание посочената заповед и чл.20 от Правилника за държавните имоти, които
документи също са приети като писмени
доказателства по делото.
Като
писмени доказателства се приети и Договор за покупко – продажба на дружествени
дялове на „БУРГАС ТАКСИ“ ЕООД от
20.11.1997 година, сключен между
Министерство на транспорта, представлявано от министъра, като продавач и
„Бургас такси инвест“ АД, рег. по ф. дело № 2022 по описа за 1997 година на
Бургаски окръжен съд, представлявано от изпълнителния директор, с предмет:
продавачът продава и прехвърля на
купувача 80 % от капитала на
дружеството, наричан съгласно договора дял 1, както и договор за покупко –
продажба на дружествени дялове от „БУРГАС ТАКСИ“ ЕООД от 28.05.1998 година,
сключен между същите страни, подписали и договора от 20.11.1997 година, с
предмет: продавачът продава и прехвърля на купувача 4 065 дяла от капитала на
дружеството, съставляващи 20 % от капитала и представляващи неизкупения общ дял
при облекчени условия от лицата по чл.5, ал.2 от ЗППДОбП.
На
основание тези договори за продажба на дружествени дялове и предвид цитирания
по - горе Акт за държавна собственост
№11921/10.10.1995 г. на Община Бургас и на основание чл.78 от ЗДС, със Заповед
от 15.04.1999 година на Областен управител на Област Бургас, е заповядано да се
отпише от актовите книги за недвижим имоти, държавна собственост, и да се предаде на „Бургас такси инвест“ АД –
град Бургас, следния недвижим имот: терен от 18 000 кв.м. с описани
изградени сгради. Със заповед от 03.06.1999 година на Областен управител на
Област Бургас е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в заповедта от
15.04.1999 година, като е посочено, че в мотивите и диспозитива на заповедта
следва вместо „Бургас такси инвест“ АД да се чете „Бургас такси“ ЕООД – Бургас.
На
основание тези договори, акта за държавна собственост от 10.10.1995 година,
заповедите съответно за деактуване на имота и допускане на поправка на очевидна
фактическа грешка, скица, както и предвид Разпечатка от сметка активи –
Промишлена зона – Север, издадена
от „Бургас такси“ ЕООД и декларации за границите на имотите, нотариално
заверени /описани в нотариалния акт и някои от които приети като доказателства
по делото/ е съставен констативен
нотариален акт №20, том 1а, рег.№768, дело №103/22.06.1999 г. по описа на
нотариус Любка Костадинова, рег. № 247 на НК, с район на действие района на
Бургаски районен съд „Бургас такси” ЕООД
е признат за собственик на терен с площ от 18 000 кв.м., представляващ имоти с
планоснимачни номера 267 и 268 по плана на Промишлена зона - Север на гр.Бургас,
при граници на имот с
пл.№268: изток - имот с пл.№267 и обслужващ път, запад и север — имот с
пл.№269 на „Бургасбус” ЕООД, юг - обслужващ път; и при граници на имот с пл.№267: изток - обслужващ път и имот с пл.№271 - Петролна база,
запад - имот с пл.№268, север - имот с пл.№269 на „Бургасбус” ЕООД, ведно с индивидуализирани
сгради, построени върху терена.
Към
изисканата административна преписка е приложен Нотариален акт за установяване
на право на собственост на недвижим имот собственост №32, том VII, peг. №7767, дело №1098/29.12.2001 г. по описа на
нотариус А.Д, рег. № 285 на НК, с район на действие района на Бургаски районен съд
ответното дружество „Бругасбус“ ЕООД, вписано по ф. дело № 7384/1991
година по описа на Бургаски окръжен съд
е признато за собственик на имот № 266 по плана на град Бургас, ПЗ Победа, ул.
„Индустриална “ № 1, с площ 93, 55 дка., при граници на имота:
изток – обслужващ път и „Петрол“, северозапад – път Е -95, ведно с построените
в имота сгради. Като писмено доказателство е приет и Акт за частна общинска
собственост № 2470 от 11.04.2000 година, в която е посочено, че имота е включен
в капитала на дружеството и този акт е посочен като приложение в констативния
нотариален акт на ответното дружество.
Релевантно
за изясняване на спора от фактическа страна е в кой от тези два имота, за които
всяка от страните е призната за собственик с констативен нотариален акт, попада
имот с идентификатор 07079.659.549 по КККР, който е предмет на спора.
От
заключението на вещото лице, изготвила допуснатата по делото съдебно - техническа експертиза, комбинирана скица, се
установява, че имот 07079.659.549 по
КККР е част от бивш имот 267 по кадастралния план от 1992 година, действаш и
към 1995 година. Видно от датите на
съставяне на цитираните по – горе констативни нотариални актове имотите са
индивидуализирани по този план.
Видно
от приетата като писмено доказателство скица на поземления имот, издадена на
18.11.2011 година на СГКК – Бургас, съгласно кадастрална карта, одобрена на
30.01.2009 година, за имот с идентификатор 07079.659.13 КККР, този имот е с
индивидуализация по предходен план с №
267 и площ от 4 252 кв.м.
В
заключението на вещото лице, констативно – съобразителна част, е посочено още, че по заявление на ищеца
„Бургас такси“ ЕООД и със Заповед № КД –
14-02-251 от 17.02.2012 година на Началника на СГКК – Бургас, е проведена
процедура по промяна на кадастралната карта и поземлен имот с идентификатор
07079.659.13 с площ от 4 252 кв.м. е разделен на два имота с
идентификатори 07079.659.549 и 07079.659.550 с площи съответно 1261 кв.м.,
който е процесния имот, и 2 917 кв.м.
Като
писмено доказателство по делото е приет нотариален акт за покупко – продажба на
недвижим имот № 144, том IV,
рег. № 4833, дело № 693 от 19.09.2013 година на нотариус А.Д, рег. № 285
на НК, с район на действие района на
Бургаски районен съд, с който договор
„Бургас такси“ ЕООД ЕИК *********, представлявано от управителя, продава
на „НЕДИСТАРС“ ЕООД ЕИК *********, представлявано
от управителя недвижим имот с
идентификатор 07079.659.550 по КККР и с площ от 2 917 кв.м., който
е един от посочените по - горе имоти.
Предвид изложеното не се установява твърдението на ответника, че дружеството се
е разпоредило с имота предмет на спора преди правоприемството, по силата на
което ищецът е един от правоприемниците, обосновано с довода, че квадратурата
на имота е била грешно посочена в този
нотариален акт и е продаден имот
с площ от 4 252 кв.м. /площта на
имота, преди обособяването му в други два имота/. Видно и от приетата заповед № КД –
14-02-251/17.02.2012 година на Началника на СГКК – Бургас за изменение на
кадастралната карта с нанасяне на нови обекти, цитираната и в посочената част
на заключението на вещото лице, като в заповедта са посочени документите,
установяващи правото на собственост на „Бургас
такси“ ЕООД и за цитираните два имота с идентификатори 07079.659.549 и
07079.659.550 с площи съответно 1261 кв.м., който е процесния имот, и
2 917 кв.м. Документа за
собственост е индивидуализирания по – горе констативен нотариален акт, установяващ право на собственост по отношение
но общо 18 000 кв.м.
Настоящият
състав приема, че заключението на вещото лице е обосновано и компетентно
дадено, изводите кореспондират с представените документи, издадени от АГКК,
скици и нотариални актове за собственост. Поради изложеното и по повод
направеното оспорване на заключението от страна на процесуалния представител на
ответника, следва да бъде посочено, че от заключението могат да бъдат направени
изводи за фактическата страна на спора.
От
служебно изготвена справка от Търговския регистър се установява, че дружеството
„Бургас такси“ ЕООД ЕИК ********* към датата на справката е заличен търговец.
Преобразуването е чрез разделяне и прекратяване без ликвидация и правоприемници
са ищецът „Индустриална“ ЕООД ЕИК ********* и третото лице – помагач на ищеца в
настоящия процес - „Струга 1“ ООД ЕИК *********.
При регистрацията си през 1991 година дружеството „Бургас такси“ ЕООД е рег. по ф. дело № 7969 по описа на Бургаски окръжен съд за
1991 година. Предвид изложеното се установяват фактическите твърдения за
правоприемство между ищеца и подпомагащата страна и дружеството, чиито капитал
е продаден с цитираните по – горе договори за покупко –продажба на дружествени
дялове, което е било и собственик на имота. Следва да бъде посочено, че
в конкретния случай имота е съсобствен
между правоприемниците /ищеца и третото лице – помагач на ищеца/ в съотношение,
съгласно разделянето чрез учредяване на двете дружества, но не е записан в плана
за преобразуване на дружеството. В
чл. 263и, ал. 3 ТЗ се съдържа регламентация за действието на преобразуването
при разделяне, като е посочено, че ако едно право не е било разпределено, то
преминава върху всички правоприемници пропорционално на припадащата им се,
според договора или плана за преобразуване, чиста стойност на
имуществото. При това положение и въпреки че имота не е
описан в плана за преобразуване /както е посочено в уточнението на исковата
молба/, предвид вида на преобразуването
– чрез разделяне, настоящият състав приема, че ищецът е материално правно
легитимиран да предяви иска си.
От
изисканата административна преписка се установява, че в Заповед № 917 от 07.04.2014 година, на Заместник - кмета
на Община Бургас, постановена на основание чл.16, ал.5 от ЗУТ и постановена по
повод влязъл в сила ПУП – ПРЗ, одобрен със Заповед № 3501 от 14.12.2013 година
на Кмета на Община Бургас, е посочено, че
в обхвата на одобрения ПУП – ПРЗ попадат имоти, собственост на ответното дружество „Бургасбус“ ЕООД,
съгласно нотариален акт, цитиран по – горе и установяващ правото на това
дружество по отношение на имот с № 266 по кадастралния план от 1995 година, от
който процесният имот не е част по посочените по – горе съображения относно
приложената към експертизата комбинирана скица.
Сред имотите, описани в
мотивите на заповедта, попада
имот с идентификатор 07079.659.549 по КККР, който е процесния имот. Посочено е
в тази заповед, че с тази заповед за посочените в нея имоти се отреждат УПИ,
като за ПИ с идентификатор 07079.659.549
по КККР се отрежда УПИ VIII –
549 с площ от 1 256, 05 кв.м., а с диспозитива на заповедта „БУРГАСБУС“ ЕООД ЕИК *********,
е определен за собственик на този имот, освен другите разпореждания, извършени
с този административен акт.
Ищецът
е отправил в първото по делото съдебно
заседание искане съдът да извърши косвена преценка за законосъобразност на
основание чл.17 от ГПК на Решение №
06-0044 ат 28.02.2014 година на Комисията по чл. 210 от ЗУТ и на Заповед № 917
от 07.04.2014 година на Заместник - кмета на Община Бургас в частите на тези
административни актове, които са свързани с отреждания за спорния недвижим
имот, разглеждайки имота като собственост на ответното дружество. Процесуалният
представител на ответника се противопоставя като счита, че не са налице обективните
предпоставки, посочени в правилото на чл.17 от ГПК, за извършване на контрол за
законосъобразност на тези актове.
Съгласно
чл.17, ал.1 от ГПК съдът взема становище
по всички въпроси, които имат значение за решаването на делото, освен по
въпроса дали е извършено престъпление. В чл.17, ал.2 е посочено, че съдът
се произнася инцидентно по валидността на административните актове независимо
от това, дали те подлежат на съдебен контрол. Съдът не може да се произнася
инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато
такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в
административното производство по издаването и обжалването му.
В случая цитираните административни актове са постановени в производство, в което дружеството ищец не е участвало, видно от данните по административната преписка по повод постановяване на заповедта, поради което настоящият състав приема, че е налице хипотезата на чл.17, ал.2, изречение второ от ГПК. По тези съображения са налице основания за провеждане на инцидентен контрол за законосъобразност на оспорените административни актове. С оглед установената по делото фактическа обстановка за това, че ответното дружество не е собственик на процесния имот, тъй като той не е част от описания в констативния нотариален акт за собственост имот с № 266 по кадастралния план от 1992 година, а е собственост в идеални части на основание провоприемство от дружеството „Бургас такси“ ЕООД , като един от правоприемниците е ищеца, настоящият състав приема, че тези актове са постановени при неправилно установена фактическа обстановка. Поради това административните актове са незаконосъобразни в частта, в която се отнасят до процесния недвижим имот. Предвид установеното право на собственост на дружеството – ищец за него е налице правен интерес от установяване на тази незаконосъобразност на административните актове, тъй като със Заповед № 917 от 07.04.2014 година на Кмета на Община Бургас на основание чл.16, ал.5 от ЗУТ за собственик на имота е определено дружеството „Бургасбус“ ЕООД.
Предвид
установеното от фактическа страна за това, че дружеството ищец е съсобственик
по отношение на посочения имот на основание правоприемство чрез разделяне на
дружеството „Бургас такси“ ЕООД и
прекратяване на това дружество без ликвидация, следва да бъде преценена
основателността на възражението, направено от ответната страна за придобиване
на имота на основание давностно владение. За установяване на твърденията в тази
насока и съответно за провеждане на насрещно доказване по делото са разпитани
свидетели. От показанията на свидетелите, разпитани по доказателствено искане на ответника, които
са М.А.К., която работи от 1987 година при ответното дружество като
технически сътрудник, Д.П.П., който
работи при ответното дружество от 1988 година
и Д.К. Г., който е работил в ответното дружество от 1978 година до
пенсия, се установява непротиворечиво,
че от 5 – 6 години спорния имот се
ползва от ответното дружество. Изградена е нова ограда и имота се ползва като
паркинг от ответното дружество / показанията на свидетеля П. и свидетелката К./. Установените
факти не са в противоречие и с показанията, дадени от свидетелите
допуснати до разпит по искане на ищеца и третото лице - помагач на негова
страна, тъй като те установяват обстоятелства относно период, който е предходен.
Показанията на свидетеля Г.И. Г., работил при ищеца за периода от 2000 година
до 2002 година, К., работил при ищеца в
периода от 1995 година до 1996 година и
свидетелят С.К.К., който е бил наемател на имота в периода от 2 000 година
до 2006 година, са за това, че имота се е ползвал в тези периоди от дружеството
– ищец. Конкретизират, че са правени отводнявания на имота, тъй като се наводнявал. Показанията на
свидетелите, чиито разпит е допуснат по доказателствено искане на третото лице
– помагач и които са С.Р.Д., работила като
при ищцовото дружество в периода от 1978 година до 2011 година, И.Д.С, който ползва постройка, която е на
границата с имота под наем, считано от 1995 година до момента, и Я.М.М.,
работил във фирма, ползвала под наем обекти, също за това, че имота е ползван от дружеството ищеца. Показанията на свидетеля С. са за това, че
към момента имота е засипан,
представлява паркинг, който се ползва от „Бургасбус“ ЕООД. Настоящият състав
приема, че показанията на свидетелите не са противоречиви помежду си, подробни
са и се допълват поради което въз основа на тях могат да бъдат изградени
изводите от фактическа страна. По
отношение на фактите, установени от свидетели на ответника, че преди
установяване на фактическа власт от него имота не е бил ползван, а бил празен и
непочистен от бурени, настоящият състав приема, че предвид вида на имота
/незастроен парцел/ ползването му от праводателя на ищеца, е установено от
показанията на допуснатите до разпит свидетелите за това, че е бил отводняван
от него и ограден.
Поради
изложеното настоящият състав приема, че от 5- 6 години имота се ползва от
ответното дружество, а преди това е ползват от дружеството, което е праводател
на ищеца.
В случая заповедта на заместник – кмета е постановена на основание чл.16, ал.5 от ЗУТ. Планът по чл.16 от ЗУТ има непосредствен вещноправен ефект, но доколкото собственикът на поземлен имот придобива собственост върху имота, индивидуализиран като урегулиран поземлен имот с плана, а общината придобива собственост върху отстъпените й части от датата на влизане в сила на плана. В случая ответното дружество не е установило собственост по отношение на имота, част от предмет на одобрения план и предмет на настоящото производство, и предвид посоченото действие на плана по отношение на него, не може да се приеме, че заповедта с правно основание чл.16, ал.5 от ЗУТ, постановена през 2014 година, е правно основание, годно да го направи собственик по смисъла на чл. 70 от ЗС. Поради това не може да се приеме, че владението е добросъвестно и имота може да бъде придобит с изтичане на петгодишен придобивен давностен срок. Поради изложеното настоящият състав приема, че възражението е неоснователно.
По изложените съображения настоящият състав приема, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено, че ищецът е съсобственик по отношение на имота, предмет на спора, както и ответникът да бъде осъден да му предаде владението. Ответникът не установи и придобиване на имота на основание изтекъл давностен срок. В тази насока следва да бъде посочено, че предявяването на ревандикационен иск е действие на обикновено управление с имота /Тълкувателно решение № 91 от 01.10.1974 г. по гр.д. № 63/1974 г. на ОСГК на ВС/, поради което и няма пречка един от съсобствениците да поиска владението да му бъде предадено от трето лице, което владее имота без правно основание. В този смисъл е Решение №774/10.02.11г. по гражданско дело №643/09година на ВКС ІVг.о., Решение № 378/28.07.10г. по гражданско дело №148/09г., ІVг. о., на ВКС/. Следва да бъде посочено, че в конкретния случай имота е съсобствен между правоприемниците /ищеца и третото лице – помагач на ищеца/ в съотношение, съгласно разделянето чрез учредяване на двете дружества, но не е записан в плана за преобразуване на дружеството. В този смисъл са твърденията, изложени в исковата молба, поради което настоящият състав приема, че в случая не следва да бъде посочван конкретен обем на правото на собственост по отношение на имота, които ищецът притежава с посочване на конкретни идеални части. В решението следва да бъде посочено, че е постановено при участие на третото лице – помагач на страната на ищеца, което е другият съсобственик в имота.
По изложените съображения и на основание чл. 78 от ГПК в тежест на оттветника следва да бъдат възложените разноските, направени от ищеца по водене на делото. Общият размер на разноските, направени по водене на делото, е 3 804, 53 лева, от които: сумата 354, 53 лева, представляваща внесена по сметка на Бургаски районен съд държавна такса, сумата 2900 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение, включително доплащане за процесуално представителство във второ съдебно заседание и сумата 550 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице. Не са представени доказателства за реално направени разноски за вписване на исковата молба в Агенция по вписванията, което е необходимо съгласно Тълкувателно решение № 6/2012 година по тълкувателно дело № 6/2012 година, ОСГТК, ВКС, за присъждането им, поради което такива не следва да бъдат присъждани. По делото е представено доказателство за внесена по сметка на Бургаски районен съд държавна такса в размер от 50 лева на 03.06.2020 година, която е недължимо платена и в случай, че сумата е постъпила по сметка на съда може да бъде възстановена при поискване от страната.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „Бургасбус“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Индустриална“ № 1, представлявано от Петко Димитров Драгнев, че ищецът „Индустриална“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Индустриална“ №1, представлявано от Илия К. Янков, е съсобственик на ПИ с идентификатор № 07079.659.549 по КККР на град Бургас, с площ от 1 261 кв.м., със съседи – имоти с идентификатор 07079.659.550, 07079.659.9 и 07079.659.558.
ОСЪЖДА „Бургасбус“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Индустриална“ № 1, представлявано от Петко Димитров Драгнев, да предаде на „Индустриална“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Индустриална“ №1, представлявано от Илия К. Янков, владението на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор № 07079.659.549 по КККР на град Бургас, с площ от 1 261 кв.м., със съседи – имоти с идентификатор 07079.659.550, 07079.659.9 и 07079.659.558.
ОСЪЖДА „Бургасбус“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Индустриална“ № 1, представлявано от Петко Димитров Драгнев, да плати на „Индустриална“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Индустриална“ №1, представлявано от Илия К. Янков, сумата от 3 804, 53 лева /три хиляди осемстотин и четири лева, петдесет и три стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото.
Решението е постановено при участие
на „Струга
1“ ООД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Бургас, ул.
„Пробуда“ № 79-81, представлявано от управителя, като трето лице – помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ /п/
Вярно с оригинала – А.Т.