П Р О Т О К О Л № 33
гр. Пловдив, 23.01.2020
г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, в публично съдебно заседание
на двадесет и трети януари две
хиляди и двадесета
година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДКА
ЧОЛАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА СТОЙНОВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
при участието на съдебния секретар Мариана Апостолова и
на прокурор Андрея Атанасов, сложи за разглеждане докладваното от съдия
Стойнова ВЧНД № 21 по описа за 2020
година.
На именното повикване в
10.00 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – обвиняем Н.Ж.К.
се явява лично и с адв.Г. З., който е бил служебен защитник на този обвиняем в
ОС, а сега по силата на представящото се пълномощно, подписано от обв.К., се
явява в качеството на договорен такъв. В залата присъства и адв.М. П., която
също представя пълномощно от името на обв. К..
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – обвиняем А.Г.А., не се явява, като е заявил, че не
желае да участва в производството пред апелативния съд. Не се явява и адв.И. П.,
негов служебен защитник.
При осъществен по телефона
контакт с адв.П., същият отправи молба
да бъде изчакан 15 минути.
С цел осигуряване явяването на
адв. П. делото се отсрочва за 10.20 часа.
Съдебното заседание започва в
10.20 часа при участието на същия съдебен състав, прокурор и секретар.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – обвиняем А.Г.А., не се явява. За него в залата се явява
служебният му защитник адв.П..
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – обвиняем Н.Ж.К.,
се явява лично и със упълномощените защитници адв.З. и адв П..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на
делото.
Адв.П.: Да се даде ход.
Адв.З.: Да се даде ход.
Адв.П.: Да се даде ход.
ОБВИНЯЕМИЯТ К.: Да се даде ход.
СЪДЪТ, след съвещание, счита, че няма процесуални пречки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото от
съдията-докладчик.
РАЗЯСНИХА се правата по чл.
274 и чл.275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за
отводи и доказателства.
Адв.П.: Поддържам жалбата. Нямам
искания за отводи и доказателства.
Адв.З.: Поддържам жалбата. Нямам искания за
отводи и доказателства.
Адв.П.: Поддържам жалбата. Нямам
искания за отводи и доказателства.
ОБВИНЯЕМИЯТ К.: Поддържам жалбата. Нямам искания за отводи и доказателства.
С оглед становищата на страните, че нямат искания за събиране на други
доказателства, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Адв.П.: Уважаеми апелативни
съдии, поддържам изцяло подадената жалба с наведените аргументи за
незаконосъобразност на атакуваното определение. Независимо от ранния стадий на
събиране на доказателства, считам, че окръжният съд надцени наличието на
доказателствата за определени обстоятелства, обосноваващи взетото решение за най-тежката
мярка, най-вече по отношение на личността на моя подзащитен. Продължавам да
твърдя, че дори да приемем, че първата
предпоставка за наличието на обосновано предположение за извършено
престъпление, макар доста относително, на база събраните доказателства, е налице, то нито една от двете останали
алтернативни - да се укрие или извърши
престъпление, категорично не е налице, но в тази насока това ми дава основание
да твърдя, че подзащитният ми А.А. не се налага по отношение на него да бъде взета
най-тежката мярка за неотклонение. Краткия контакт, който имах, с оглед взетата
от него позиция, максимално да съдейства на досъдебното производство и
изчерпателно да обяснява обстоятелствата, които са необходими за изясняване на
обективната истина, както и данните за личността му, които на този етап има по
делото, имам предвид семейство, постоянния адрес, липсата на осъждане, липсата на криминални
регистрации, самото отношение, структурата на личността му, неговата
чувствителност. Едва ли е интересно на настоящия състав, но той дори до там е
съпричастен, че плачеше, като даваше обяснения. Разбира се не е пред вас и
трудно това би могло да бъде като доказателство, но създава една убеденост, че
неговата обществена опасност, като личност, беше надценена от
първоинстанционния съд. Категорично липсват доказателства и предпоставки, за да
се приеме правния извод, че би могъл да се укрие или да извърши престъпление,
поради което считам, че фактическият състав на нормата на чл. 63 ал. 1 не е
налице и би могло по отношение на него да бъде наложена по-лека мярка, а да не
се спазва тази традиция - че след като обвинението е по текста на чл.242, той
непременно трябва да мине през задържане. Семейството му, малката ми дъщеря, ми
дават основание, ако той се намира в семейни условия, не би възпрепятствал,
отново с оглед взетата позиция - той всичко признава, дал е обяснения. От
субективна страна, като че ли трудно ще бъде доказано, с оглед становището му,
че е знаел за прекарването на стоката, но в никакъв случай това не го свързва с
наркотични вещества, особено съгласието му това да стане само срещу 200 лв.
Това е било уговореното възнаграждение за него, което е силен аргумент, че той
не би дал съгласие, ако знаеше, че в акумулатора се намира марихуана стръкове.
Ето в тази насока съм убеден, че по-леката мярка „домашен арест“ на този етап
категорично би изпълнила законовите изисквания и е напълно достатъчна и няма да
противодейства на разследването.
В този смисъл ви моля да се
произнесете.
Адв.З.: Уважаеми апелативни
съдии, според мен големият проблем при един диференциран подход към двамата
обвиняеми по това дело по отношение на Н. е още първата предпоставка, а именно
налице ли е в случая обосновано предположение, че обвиняемият е извършил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Какви доказателства има по
делото, в които такова едно предположение би могло да намери опора?
Първо, имаме обясненията на
другия обвиняем. Няма второ мнение, че тези обяснения, съгласно НПК, са
доказателствено средство. Има обаче един основен проблем. Когато обясненията на
един от обвиняемите уличава другия обвиняем в престъпление, те не могат да
бъдат взети безрезервно като доказателство. Такава е и постоянната практика на
ВКС относно съдебния оговор. Дотолкова, доколкото обясненията на един обвиняем
са защитно средство, той има право да измисля всякакви защитни версии, за да
може да избегне или облекчи наказателната отговорност спрямо себе си.
Следователно, обясненията на другия обвиняем по делото могат да бъдат насочващи
за съда, само ако те намират опора и в другите доказателства. Смея да твърдя,
че такива доказателства по делото няма. Слушах внимателно мотивите на решаващия
състав относно мярката за неотклонение в окръжния съд и това, което беше
казано, беше следното: показанията на другия обвиняем се подкрепят и от другите
доказателства по делото - без конкретно да се казва кои. Единствено разпитаният
служител от БОП С. Н. Й. Д. разказва една, не знам какво точно разказва. В
наказателния процес има два вида свидетели: едните, които са очевидци и
свидетелстват за неща, които са възприели лично по един или друг начин, а
другите - които препредават нещо, което са научили от друг. Но в случая
въпросният свидетел Н. Д. не прави нито едното, нито другото. Той нито е
свидетел на нещо, свързано с Н., нито разказва нещо, което друг свидетел или по
друг начин е научил. Той разказва една своя версия. Това, което би могло да
влезе като някаква докладна преди досъдебното производство, тук е вкарано като
доказателствен материал. Знам, че това е практика, но това е една порочна
практика. И всъщност какво ни разказва свид. Д. по отношение на Н. – нищо, само
накрая казва „предполагам, предполагам“. Предположенията обаче на служителя от
БОП не могат да се обосновано предположение по смисъла на НПК. Всъщност, той
разказва нещо, което би могло да стане основа дори и за криминален роман, но не
и да се възприеме като доказателство по делото. В този смисъл по отношение на Н.
няма никакви доказателства, които могат да формират едно обосновано
предположение, че той е участвал във всичко това. Знаете как става с другия
обвиняем, с тоягата и моркова, с обещанията, със заплахите - всичко това може
да доведе до неговите показания, които е дал.
От там нататък, липсват и останалите предпоставки, а именно опасност да
се укрие и да извърши друго престъпление. Виждате, приложили сме по
първоинстанционното производство, по мярката актове за раждане. Н. има две
малки деца, момиченцето е на година и половина. На практика, това му е мярката
за неотклонение - неговите отговорности към семейството, към децата. Той няма
как да избяга от тях. Напротив, ако не бъде в ареста, той би могъл да помогне
на това семейство, да се справя и финансово, и битово, и психологически с
трудностите, които са пред него. Няма опасност, според мен, да извърши друго
престъпление, дотолкова, доколкото и за това няма никакви доказателства, че е
извършено от него или че е участвал като подбудител, като помагач, както се
твърди в обвинението.
В този смисъл моля да ревизирате
изцяло определението на Окръжен съд - Хасково и, ако сме наистина
последователни в мисленето, би следвало дори да не се налага никаква мярка за
неотклонение. Но ако решите, че е необходима такава, по ваш избор бихте могли
да наложите някоя от по-леките, а не задържане под стража.
Адв.П.: Уважаеми апелативни
съдии, от името на доверителя ми, моля да отмените определението, взето по ЧНД
№ 25/2020 г. на ОС – Хасково, с което по отношение на него е взета най-тежката
мярка за неотклонение „задържане под стража“ и да постановите друго такова, с
което да наложите на подзащитния ми по-лека мярка за неотклонение по ваша
преценка, като съображенията ми за това са следните.
На първо място считам, че от събраните до
момента по досъдебното производство доказателства не се установя наличието на
обосновано предположение, че моят подзащитен е участвал в престъплението, за
което е обвинен. В този смисъл напълно съм съгласна с изложеното
от колегата З., че към настоящия момент са събрани следните гласни доказателства
– обяснения на другия обвиняем и свидетелските показания. Предполагам, че съдът
е запознат със съдебната практика, съгласно която съдебният акт не може да
почива само на оговор. В конкретния случай считам, че единственото
доказателство, което е събрано, това е обясненията на другия обвиняем, което,
както посочи колегата, е пряк израз на неговата правна защита, тоест, той не
носи наказателна отговорност за това, което казва пред разследващите органи, и
може сам да реши по какъв начин да упражни правото си на защита, включително като прехвърли вината на другия обвиняем.
Моля, съдът да се запознае със
събраните по досъдебното производство гласни доказателства, а това са показания
на митнически служители, на поемни лица, в които обаче няма никакви факти,
които да уличават К. в извършване на престъпление.
Направен е опит да се съберат гласни
доказателства за неговата съпричастност към деянието, за което е обвинен чрез
свидетелските показания на свид.Д.. Моля да положите на внимателен анализ тези
показания, тъй като в основната си част те почиват на предположения. Така
например, свид.Д. заявява, че предполага, че обв. А. е бил изпратен от подзащитния
ми К. в С. до магазин „***“, предполага, че на следващия ден двамата обвиняеми
са извършили преместване на акумулатора, в които е имало марихуана от лекия
автомобил в камиона и т.н. Считам, че обвинението принципно не може да почива
на предположения, но свидетелят е длъжен да дава показания по факти, които знае
или са му известни пряко или от трети лица, но не може да посочва като
показания факти, за които предполага. Разпитани са и други свидетели, които
също считам, че дават някакви косвени данни за обвинението, както е повдигнато
от прокуратурата, но няма връзка с главния факт за доказване и по-конкретно с
участието на подзащитния ми в престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Ето защо считам, че събраните на този етап от производството данни
не са достатъчни да обосноват наличието на обосновано предположение, че подзащитният
ми е участвал в престъплението, в което е обвинен и то под формата на съучастие
с другия обвиняем.
Също така считам, че по делото са
събрани достатъчно доказателства, от които може да се направи извод, че не е налице
опасност подзащитният ми да се укрие или да извърши престъпление. Представени
са в предходната съдебна инстанция писмени доказателства за неговото семейно положение,
за неговата трудова ангажираност, за обстоятелството, че той се грижи за две
малолетни лица. От десет години живее във фактическо съжителство със съпругата
си. Не е осъждан до момента, не представлява оперативен интерес за криминалните
органи. Единственото обстоятелство, което евентуално би подтикнало съда да приеме, че е налице опасност да се укрие, това
е тежестта на наказанието за извършеното престъпление, за което е обвинен, но
считам, че това обстоятелство - тежестта
на санкцията, посочена в правната норма, за която е обвинен, не следва да се
взима предвид като такова обстоятелство, което налага задължително вземане на мярка
за неотклонение „задържане под стража“, а съдът следва да съобрази всички обстоятелства
по НПК, които са достатъчни в случая, за да се постигне целта на мярката за
неотклонение, посочена в чл.57 от НПК и с оглед данните на личността на моя
подзащитен да приеме, че е налице възможност да бъде взета по-лека мярка за
неотклонение по преценка на съда. В този смисъл, моля за вашия съдебен акт.
ОБВИНЯЕМИЯТ К. за лична защита:
Моля съда, ако може да отмени мярката за
неотклонение „задържане под стража“, за да може да съм при семейството ми.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни
съдии, пред Вас се атакува акт, с който е постановена мярка за неотклонение
„задържане под стража“ от обвиняемия, за квалифицирано престъпление контрабанда
на наркотични вещества. За същото се предвижда наказание от 10 до 15 години
„лишаване от свобода“, т.е. извършеното престъпление е тежко по смисъла на
закона.
Първоинстанционният съд е обсъдил
това, както и всички други обстоятелства, които налагат вземане на мярката
„задържане под стража“ в случая. За мен е налице и съдът е подчертал и обсъдил
от всички страни обоснованото предположение за извършеното деяние, което в
настоящото разследване, макар и в начална фаза се изгражда от всички събрани
доказателства взети в съвкупност, а именно – протоколите за претърсване и
изземване и иззетите веществени доказателства, разпитите на свидетелите И. и Д.
– полицейски служители, свидетели от фирмата на А.. Съдът се е позовал на
разпореждането на чл. 63 ал. 2 т. 3 НПК, именно, че наказанието над 10 години
„лишаване от свобода“ развива опасността жалбоподателите да се укрият и
извършат друго престъпление. Обсъдил е семейното положение, което в случая не е
такова, което да е основание за надделяване личните интереси над тези на
правозащитната система. Говори се за загрижеността на обвиняемия К. за
семейството. Ние виждаме по какъв начин той е тръгнал да осигурява финансово
това семейство. От друга страна той е наказван по административния закон, което
го характеризира като лице, което се поддава на противозаконни действия. Това
не е за първи път, макар и да не е наказван по смисъла на НК.
Обстоятелствата, които съдът е
обсъдил са също в насока, че в случая е налице една организация, комуникация,
противозаконна, насочване на обв. А. как да извърши деянието, дамата са
преминавали границата на страната, което също обосновава опасност от укриване.
Предвид изложеното, моля да
потвърдите първоинстанционното определение.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА
ОБВИНЯЕМИЯ К.: Моля да ми се сме измени мярката в по-лека.
Съдът се оттегли на тайно
съвещание.
Съдът, след тайно съвещание,
обяви на страните съдебния си акт.
Производството е по реда на чл.
64 ал.8 от НПК
Депозираните жалби, като подадени в срок, от
процесуално легитимирани страни – защитници на обвиняемите, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, се явяват процесуално ДОПУСТИМИ, а по същество -
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Този съдебен състав споделя извода
на окръжния съд, че са налице всички,
кумулативно предвидени в чл.63 от НПК, предпоставки за вземане спрямо обвиняемите
К. и А. на най – тежката мярката за неотклонение „ Задържане под стража“.
По наличието на първата
предвидена в закона предпоставка - обвинение за извършване на тежко умишлено
престъпление по смисъла на чл. 93 т. 7 от НК, за което се предвижда значително
по размер наказание лишаване от свобода, между страните не съществува спор.
Известно е, че в производство по
чл.64 от НПК изводът за съпричастност на обвиняемия към инкриминираното деяние
следва да постигне стандарта на обосновано подозрение, а не да бъде несъмнен и
категоричен, както изисква чл.303 ал.2 от НПК. В подкрепа на това подозрение,
на този ранен етап от наказателното производство, са обясненията на обв. А., които не са
класически „оговор“ спрямо К., тъй като съдържат и частично самопризнание. Тези
обяснения не са изолирани, в тяхна косвена подкрепа са показанията на
свидетелите : Л. – установяваща, че товарният автомобил, в който забранените
вещества са намерени, и осъществявания с него превоз, са изцяло под разпореждането
на обв. К., който е определял кога, какво и къде ще се транспортира и който е
наел обв.А. за шофьор, св. В. – установяващ засиления интерес, който обв. К. е
имал към безпроблемното преминаване на държавната граница на товарния
автомобил, управляван от обв. А., който интерес към празния товарен автомобил е
несъмнено подозрителен, протоколите за претърсване и изземване и документите от
извършената митническа проверка, и показанията на служебните лица, извършили
тази проверка – установяващи механизма, използван за укриване на забраненото за
придобиване и държане, както и за пренасяне пред държавната граница наркотично
вещество. Полицейските служители, разпитани по делото, от своя страна
възпроизвеждат оперативната информация за престъплението, станала им известна
във връзка със служебното им качество, а процесуална пречка за разпита и
използване на показанията на тези свидетели
липсва.
Стандартите, залегнали в
практиката на съда в гр. Страсбург по приложение на ЕКЗПОЧС, допускат при
първоначално задържане на лицата, опасностите от извършване на престъпление и
укриване, да се мотивират и с високата степен на обществена опасност на
престъплението, механизма и начина на извършването му, сериозната наказателна
санкция, предвидена в закона за това престъпление. Тези стандарти са пренесени
в НПК, отразени в законовата презумпция по чл.63 ал.2 т.3 от НПК, на която
окръжният съд се е позовал. В нейна подкрепа са данните за липсата на трайна
уседналост на обвиняемите на територията на РБългария, предвид характера на
трудовата им заетост - извършване на
международни транспортни превози, за което говорят и справките за извършените
такива в много кратък период от време, както и данните за осъществена в
предходен период от обв. К. друга контрабанда, за която е наказван по
административен ред. Семейните дадености в битието на двамата обвиняеми, не
могат да надделеят над обществения интерес в настоящия казус, като не се
доказва да са налице хуманни съображения, съобразени с които да се наложи мярка
за неотклонение „Домашен арест“, и тази, както и всяка друга по-лека мярка от
„Задържане под стража“ се явява несъобразена с деянието и дейците.
Като е стигнал до същите правни
изводи, ОС - гр. Хасково е постановил
правилен, законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди, поради
което ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД :
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение
от 18.01.2020 г., постановено по ЧНД № 25/2020 г. по описа на Хасковски окръжен съд.
Определението е окончателно.
Протоколът
се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10.55 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
СЕКРЕТАР: