Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 03.05.2022 година град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско
отделение
На 04.04.
2022 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР: СТОЙКА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдията КАРАДЖОВА
т.дело № 1338 по описа за 2020
година,
за да се произнесе, съобрази:
Производството е
образувано по искова молба ,предявена от „Л.“
АД, с предходни наименования „Л.“ АД и „Т.К.М.“ АД, с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. ***, представлявано и управлявано от Изпълнителния
директор ***, чрез адв. Н.П., против:
ЕТ „Н.-Н.Н.“, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление обл. С.З., общ. С.З., гр. С.З., ***, чрез Н.К.Н.,
с обща цена на исковете: EUR 31 342,36 (тридесет и една хиляди триста
четиридесет и две евро и тридесет и шест евроцента), равняващи се на BGN
61 300,31 лв. (шестдесет и една хиляди и триста лева и тридесет и една
стотинки).
Ищецът твърди, че на 17.01.2020г. Между „Л.“ АД като „Заемодател“ от една страна и ЕТ „Н.-Н.Н.“,
с ЕИК *** като „Заемополучател” и Н.К.Н., с ЕГН **********, като „Солидарен
длъжник“ и „Ипотекарен длъжник“, от друга страна, е сключен Договор за Заем
Бизнес кредит - Клиентски №6616 с нотариална заверка на подписите (наричан
по-долу „Договор за заем“ и „Договор“) и с главница на заема в размер EUR
19,000.00 (деветнадесет хиляди евро) и срок - 180 (сто и осемдесет) месеца.
Договорът е обективиран в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот №54, том 1, per. №1091, дело №35 от 2020 г. при Нотариус Д.З.Н.,
с per. № 181 на НК, с район на действие Районен съд - С.З., вписан в Имотния
регистър към Агенцията по вписванията с вх. per. №270, акт №25, том1, дело
№131/17.01.2020 г„ като ипотекираният имот е предоставен като обезпечение на
заемната сума.
Сочи се, че съгласно чл. 2.1, б. (б) от
Договор за Заем Бизнес кредит - Клиентски №6616 от 17.01.2020 г. главницата на
Заема, в размер на EUR 19 000 (деветнадесет хиляди евро) се отпуска
поетапно.
Сочи се, че съгласно чл. 2.1, б. (б), т.
(i), обозначен като първи етап от Договора за Заем при подписване на Договора и
с цел финансово подпомагане на Заемополучателя, преди учредяване на
необходимите обезпечения се отпуска част от целия заем в размер на EUR
1 113,85 (хиляда сто и тринадесет евро и осемдесет и пет евро цента),
представляващи BGN 2 178,50 (две хиляди сто седемдесет и осем лева и
петдесет стотинки), която се отпуска поетапно, както следва: BGN 2 028,51
(две хиляди двадесет и осем лева и петдесет и една стотинки), представляващи
EUR 1 037,16 (хиляда тридесет и седем евро и шестнадесет евро цента) се
удържа при подписване на Договора за заем, като страните се съгласяват, че е за
сметка на заемополучателя и същата представлява сбор за погасяване на дължимите
такси за юридическо и административно обслужване, както и нотариални такси,
държавни такси и разноски, които са за сметка на Заемополучателя; BGN 150 (сто
и петдесет лева), представляващи EUR 76.69 (седемдесет и шест евро и шестдесет
и девет евро цента) се приспадат и се превеждат директно по сметка на „А.Е.О.“
ООД за извършване на експертна оценка на недвижимото имущество, представляващо
обезпечение на заемната сума.
Сочи, че съгласно чл.2.1.6. (б), т. (ii)
като втори етап от усвояване на Договора за заем се отпуска сумата в размер на
BGN 27 915.99 лв. (двадесет и седем хиляди деветстотин и петнадесет лева и
деветдесет и девет стотинки), представляващи EUR 14 273.22 евро (четиринадесет
хиляди двеста седемдесет и три евро и двадесет и два евро цента), като по
съгласие на страните същата се превежда директно на „С.К.К.Г.“ АД за погасяване на задълженията
на солидарния и ипотекарния длъжник.
Сочи, че съгласно чл.2.1.6. (б), т. (iii) и чл. 2.2. б.
(б) и (с) от Договора след погасяване на задълженията по описаните по-горе
етапи и учредяване на първа по ред договорна ипотека Заемодателят отпуска
останалата сума от заема в размер на EUR 3 606.79 (три хиляди шестстотин и шест
евро и седемдесет и девет евроцента), представляващи BGN 7 054.27лв. (седем
хиляди и петдесет и четири лева и двадесет и седем стотинки) по посочена в
Договора сметка на Заемополучателя за оборотни средства. Съгласно чл. 2.2. б.
(d) от Договора за заем за целите на Договора е достатъчно в срока по
чл.2.2.(а) сумата от Заема да е наредена от Заемодателя, дори и сметката по
чл.2.2 (с) да не е заверена.
Посочва се, че както е описано в
Приложение № 1 към Договора за заем, Заемополучателят дължи вноски в размер на
EUR 391.07 евро (триста деветдесет и едно евро и седем евро цента) от датата на
подписване на Договора, като по посочената сметка на Заемодателя не са
постъпили плащания по падежиралите вноски. Поради настъпилата забава за
изпълнение на задълженията по Договора за заем продължаваща 234 дни към
08.10.2020г. Заемодателят използва правото си да обяви Заема за предсрочно и
незабавно изискуем, като е уведомил Заемополучателя с Покана, връчена на
22.10.2020г. от ЧСИ Р.М., с peг. №868 от РКЧСИ, с район на действие Окръжен съд
- С.З., Солидарния и Ипотекарния длъжник с Покана, връчена на 22.10.2020г. от
ЧСИ Р.М., с per. №868 от РКЧСИ, с район на действие Окръжен съд - С.З.. Твърди,че
към всяка от поканите има разписка, удостоверяваща получаването на съответния
документ. Предсрочната изискуемост съгласно т.18 от ТР №4/18.06.2014 г. по ТД
№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е настъпила с достигане на волеизявлението на
кредитора до длъжника, а именно на 22.10.2020г. Като последица от обявяването
на предсрочната изискуемост цялата платена главница става изискуема и дължима.
Посочва се, че поради липсата на
изпълнение на задълженията по сключения между страните Договор за Заем Бизнес
кредит - Клиентски №6616, „Л.“ АД пристъпва към принудително изпълнение на
задълженията по договора.
В исковата молба се посочва, че на
02.11.2020г. е подадено от „Л.“ АД Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, с което се иска присъждане на сумата от EUR
19,000.00 евро (деветнадесет хиляди евро) - падежирала главница по Договор за
Заем Бизнес кредит - Клиентски №6616 от 17.01.2020 г., EUR 3,484.78 евро (три
хиляди четиристотин осемдесет и четири евро и седемдесет и осем евро цента
,представляваща падежирала възнаградителна лихва по смисъла на Приложение
№1-Погасителен план, EUR 6,822.90 евро (шест хиляди осемстотин двадесет и две
евро и деветдесет евроцента) по чл. 2.3, (с) и (d) от договора - неустойка за
забава, EUR 2,000.00 евро(две хиляди евро) - Обезщетение за предизвикан риск,
дължим на основание чл. 4.1., б. (к) от Договор за Заем Бизнес кредит -
Клиентски №6616 от 17.01.2020 г. Въз основа на така подаденото Заявление е
образувано ЧГД №4430/2020г. по описа на PC - гр. С.З., 13-ти състав, по което е
постановено Разпореждане №262162/03.11.2020г., с което се отхвърля изцяло
подаденото Заявление. С Разпореждане №262162/03.11.2020г., съдът указва на
настоящият ищец възможността да предяви осъдителен иск на основание чл. 415
ал.3 вр. с чл.415, ал. 1, т.З от ГПК.
Посочва, че предвид обстоятелството, че с
Разпореждане №262162/03.11.2020г., постановено в производството по ч.гр.д.
4430/2020г. PC-гр. С.З., 13-ти състав, е отхвърлил заявлението за издаване на
заповед за изпълнение срещу ЕТ „Н.-Н.Н.“, с ЕИК ***, в качеството си на
заемополучател, то същото е обжалвано от „Л.“ АД пред Окръжен съд - С.З.. С
Определение №260345/11.12.2020 г. по ч. гр. д. №3368/2020 г. по описа на ОС - С.З.,
съдът е потвърдил Определение №262162/03.11.2020г. по ЧГД №4430/2020 г. на PC -
С.З., като постановеното определение е окончателно и влиза в сила от
постановяването му - 11.12.2020 г.
В
исковата молба се посочва, че предмет на настоящия осъдителен иск са вземанията
на „Л.“ АД, дължими съгласно сключения Договор за Заем Бизнес кредит -
Клиентски №6616, представляващи:
- 19 000,00 евро
(деветнадесет хиляди евро) - падежирала главница по Договор за Заем Бизнес
кредит - Клиентски №6616 от 17.01.2020 г. Посочената сума е изискуема и
непогасена. Към момента на подаване на заявлението, главницата е изискуема и
дължима в пълен размер.
- 3 484.78 евро (три
хиляди четиристотин осемдесет и четири евро и седемдесет и осем евро цента),
представляващи падежирала възнаградителна лихва за периода от 17.01.2020г. до
22.10.2020г., съгласно Погасителен план, неразделна част от Договора за заем,
до обявяване на заема за предсрочно изискуем, след който момент договорна лихва
не се начислява. Към момента на подаване, лихвата е изискуема и дължима в пълен
размер. Същата е начислена съгласно постигнатите договорки между търговците,
инкорпорирани в чл. 2.3, (а) и (б) от Договора за бизнес заем.
- 6 822,90 евро (шест
хиляди осемстотин двадесет н две евро и деветдесет евроценга) по чл. 2.3, (с) и
(d) от договора - неустойка за забава. Неустойката за забава е определена по
общо съгласие между страните съгласно разпоредбата на чл. 2.3., б. (с) и б. (d)
в Договора, и се претендира за периода от 18.02.2020г. до 26.10.2020г. Същата
се начислява върху, дължимата и непогасена главница по Договора за заем.
Неустойката е определена в Договора като пропорционален размер от непогасената
част от Заема, като се начислява на дневна база. Вземането е определяемо по
размер, като черпи основанието си от договора. Уточнява се начинът на изчисление на посочената
неустойка, а именно: неустойката е изчислена върху непогасената главница.
Ставката, която се прилага и е изрично уговорена по общо съгласие между
страните е в размер на 0,27% (нула цяло двадесет и седем на сто), като се
изчислява на дневна база. Сборът от изминали дни, за които се претендира
неустойка за забава и ,за които не са постъпили плащания от страна на
Заемополучателя е 133 дни. Сумата на непогасената главница умножена по 0.27%
(нула цяло двадесет и седем на сто) представлява неустойката на дневна база,
която се умножава по броя на дните, за които се претендира неустойка за забава
- 133 дни. Към настоящия момент вземането за неустойка не било погасено. В
унисон с разпоредбата на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г. и забраната за
начисляване на мораторно обезщетение за забава по време на извънредното
положение, неустойка за забава съгл. чл. 2.3., (с) и (d) от Договора за заем за
периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г. не е начислявана и не се претендира.
Неустойката е изчислена само и единствено върху претендираната главница.
- 2 000.00 евро
(две хиляди евро) - Обезщетение за предизвикан риск, дължим на основание чл.
4.1б. (к). Съгласно чл. 4.1, б. (h) от Договора за заем Заемополучателят се
задължава в срок до 90 (деветдесет дни) от подписване на Договора за заем да
сключи за своя сметка в полза на Заемодателя имуществена застраховка за
имуществото, предоставено като обезпечение, съгласно чл.4.1, б. (а), т. (i) и
да я поддържа за цялата продължителност на договора, като в случай, че не
сключи такава застраховка Заемополучателят дължи 2000 евро (две хиляди евро) -
еднократно обезщетение съгласно чл. 4.1, б. (к). Към заявлението е приложено
Уведомление, с изх. №824 от 15.07.2020г. с което длъжниците са известени за
настъпилото обстоятелство и съответно за начисЛ.то обезщетение за предизвикан
риск.
- 33.68 евро (тридесет
и три евро и шестдесет и осем евроцента) - С настоящото заявление се
претендират и направените разходи по сключване и поддържане на застрахователно
покритие на основание чл. 4.1., б. (к) от Договор за Заем Бизнес кредит -
Клиентски №6616 от 17.01.2020 г., като застраховката от сключване на договора
до настоящия момент се сключва и поддържа от„Л.“ АД в полза и за сметка на
Заемополучателя, като съответните разноски се дължат от Заемополучателя. В
настоящия случай се претендира заплатената застрахователна премия в размер на
33.68 евро (тридесет и три евро и шестдесет и осем евроцента) по
застрахователна полица №200546Q0529 от 14.07.2020 г.
Моли съдът да приеме, че така
претендираните суми по основание и размер са действително, валидно и
добросъвестно уговорени. Същите са дължими от страна на заемополучателя с оглед
неговото недобросъвестно поведение, изразяващо се в забава на плащанията и
представляващо неизпълнение по смисъла на неизпълнение по смисъла на чл. 5.1.,
(i) от сключения Договор за заем. Претендираният размер на неустойката е
обусловен от продължаващото неправомерно бездействие от страна на
Заемополучателя и Солидарния и ипотекарен длъжник по изпълнение на задълженията
си по Договора, като същият зависи само и единствено от тяхната
добросъвестност. Всички вземания са уговорени по общо съгласие между страните,
като същите са обективирани по основание и по размер в сключения Договор за
Заем Бизнес кредит - Клиентски №6616 от 17.01.2020г. и в Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №54, том 1, per. №1091,
дело №35 от 2020 г. при Нотариус Д.З.Н., с per. № 181 на НК, с район на
действие Районен съд - С.З., вписан в Имотния регистър към Агенцията по
вписванията с вх. per. №270, акт №25, том1, дело №131/17.01.2020 г.
Във връзка с гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да
осъди ЕТ „Н.-Н.Н.“, с ЕИК *** като „Заемополучател”, да заплати на „Л.“ АД, с
ЕИК ***, сумите, предмет на настоящата искова молба, както следва: EUR 19 000.00 (деветнадесет хиляди
евро) - падежирала главница по Договор за Заем Бизнес кредит - Клиентски №6616
от 17.01.2020г., EUR 3 484.78 (три
хиляди четиристотин осемдесет и четири евро и седемдесет н осем евро
цента),падежирала възнаградителна лихва по смисъла на Приложение №1-Погасителен
план, неразделна част от Договор за Заем Бизнес кредит - Клиентски №6616 от
17.01.2020 г., дължима на основание чл. 2.3, (а) и (b);. „Л.“ АД от дата
17.01.2020г„ това е денят следващ датата на получаване на заемната сума,
съгласно разпоредбата на чл. 23 (а). подт. (i) от Договора за заем до дата 22.10.2020г., тъй като на тази дата
Заемът надлежно е обявен за предсрочно изискуем с покани за предсрочна
изискуемост, връчени на 22.10.2020г. от ЧСИ Р.М., с per. №868 от РКЧСИ, с район
на действие Окръжен съд - С.З., Солидарния и Ипотекарния длъжник с Покана,
връчена на 22.10.2020 г. от ЧСИ Р.М., с per. №868 от РКЧСИ, с район на действие
Окръжен съд - С.З., EUR 6 822.90 (шест
хиляди осемстотин двадесет н две евро и деветдесет евроцента) по чл. 2.3, (с) и
(d) от договора - неустойка за забава, EUR
2 000.00 (две хиляди евро) - Обезщетение за предизвикан риск, дължим на
основание чл. 4.1., б. (к), EUR 33.68
(тридесет и три евро и шестдесет и осем евроцента) - разходи по сключване на
имуществена застраховка.
Моли съда, след като постанови осъдително
решение за горепосочената сума, да осъди ЕТ „Н.-Н.Н.“, с ЕИК *** да заплати в
полза на „Л.“ АД с ЕИК *** извършените съдебни и деловодни разноски по ч.гр.д.
4430/2020г. PC-гр. С.З., 13-ти състав.Претендира всички сторени съдебни и
деловодни разноски в настоящото производство.
Ответникът ЕТ „Н.-Н.Н.“, с ЕИК *** счита иска за допустим,
но неоснователен и недоказан. Твърди, че видно от договора за кредит и от
останалите, представени от ищеца документи основното и главно предназначение на
процесния заем е било да погаси предишно задължение на физическото лице Н.
Никлев по предходен заем, предоставен му от „С.К.К.Г.“ АД, като за целта от
отпуснатия от ищцовото дружество заем е отделена сумата от BGN 27 915 99
(двадесет и седем хиляди деветстотин и петнадесет лева и деветдесет и девет
стотинки), представляващи EUR 14 273 22 (четиринадесет хиляди двеста
седемдесет и три евро и двадесет и два евро цента) и е преведена по сметка на
предишния кредитор „С.К.К.Г.“ АД.
Сочи, че следователно в процесния случай
се касае за заем по смисъла на Закона за кредитите на недвижими имоти на
потребители, но за да бъде лишен Н.К.Н. от защитата, осигурявана от този закон,
той е бил убеден да си регистрира ЕТ (едноличен търговец) и процесният заем е
бил отпуснат именно на него, така придавайки на отпуснатия заем вид на
двустранна търговска сделка. Пряко доказателство за това е не само
горепосоченото обстоятелство (със заема са погасени задължения на физическо
лице, нямащи нищо общо с никаква търговска дейност), но и фактът, че ЕТ „Н.-Н.Н.
е възникнал (видно от вписването му в Търговския регистър, за което прилага извадка)
на 02.01.2020г, само 15дни преди сключването на процесния договор за заем. В
този смисъл счита, че процесният договор за заем е нищожен, като сключен при
заобикаляне на закона и съответно моли съда да прогласи тази нищожност с всички
произтичащи от това законни последици.
Посочва,
че клаузата за плащането в размер на EUR
3 484.78 (три хиляди четиристотин осемдесет и четири евро и седемдесет и осем
евро цента), представляващи падежирала възнаградителна лихва за периода от
17.01.2020г. до 22.10.2020г., съгласно Погасителен план, неразделна част от
Договора за заем, до обявяване на заема за предсрочно изискуем е нищожна. Тази
лихва се дължи на основание чл.2.3. (а) от процесния договор за заем, където е
уговорено, че заемополучателят дължи фиксирана лихва в размер на 24% на година
върху усвоената и непогасена част от главницата. Цитираният текст от договора
за заем е нищожен поради противоречие с добрите нрави. В процесния случай
предоставеният на ответника заем е обезпечен с ипотека, а размерът на
уговорената за ползването му възнаградителна лихва от 24 % годишно, надхвърля
двукратния размер на законната лихва по просрочени задължения, която към датата
на сключване на този заем на 17.01.2020г. (към която следва да се преценява
валидността му според т.3 от ТР 1-2010-ОСГТК), е била в размер на 10.00 %
годишно, а двукратният й размер е бил 20 % годишно (ПМС № 426/18.12.2014г, Обн.
ДВ, бр. 106/2014г.). Поради това счита, че уговорената в процесния договор за
заем клауза за възнаградителна лихва е нищожна, като накърняваща добрите нрави
(чл. 26, ал. 4 ЗЗД). За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с
които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота (какъвто
според представените от самия ищец доказателства се явява ответникът), използва
се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг
и пр. В трайната практика на ВКС е прието, че е противно на добрите нрави да се
уговаря лихва за забава, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а
когато възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем,
както е в процесния случай, противно на добрите нрави е да се уговаря лихва за
забава, надвишаваща двукратния размер на законната лихва.
Добавя, че според посочената практика на
ВКС основен правен принцип е и добросъвестността в гражданските и търговски
взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на
справедливостта, е да се предотврати несправедливо облагодетелстване на едната
страна за сметка на другата. В случая се касае за търговска сделка (поради
качеството търговец на ищеца, за когото сделката е свързана с упражняваната от
него дейност) и съответно този принцип е намерил нормативен израз в текста на
чл.289 ТЗ, но би следвало да намерят приложение и общите правила на ЗЗД, а
именно чл.8, ал.2 и чл.9 ЗЗД.
Счита, че в процесния случай има основания
за съда да приеме, че са налице няколко фрапиращи нарушения на посочените
правни принципи, водещи до противоречие на клаузите от процесния договор, от
които ищецът претендира права, с добрите нрави и обосноваващи нищожност на
същите договорни клаузи.
Сочи, че гореизложеното се отнася и до
следващото, претендирано от ищцовото дружество вземане, а именно за сумата от
EUR 6 822. 90 (шест хиляди осемстотин двадесет и две евро и деветдесет
евроцента) по чл. 2.3, (с) и (б) от договора - неустойка за забава. Ставката,
която се прилага съгласно договора е в размер на 0,27% (нула цяло двадесет и
седем на сто), като се изчислява на дневна база. От една страна, претендираната
сума като абсолютен размер представлява над 36% от стойността на целия кредит,
отпуснат по силата на процесния договор, което, при наличието на договорната
лихва, посочена по-горе, се явява прекомерно и излизащо извън приложното поле
на неустойката вземане. От друга страна посоченият процент (0,27% на дневна
база) представлява приблизително 100% на годишна база, което потвърждава извода
за прекомерност на неустойката и за злоупотреба с права от страна на ищеца, а
от там и за нищожност на клаузата в договора, уреждаща неустойката, като
противоречаща на добрите нрави, а освен това и в противоречие с изричната
разпоредба на чл.37, ал.2 от Закона за кредитите на недвижими имоти на
потребители, което я прави нищожна и на това отделно основание.
Счита, че е нищожна и клаузата в процесния
договор, уреждаща следващото претендирано от ищцовото дружество вземане, а
именно сумата от EUR 2 000 (две хиляди) евро - Обезщетение за предизвикан риск,
дължим на основание чл. 4.1., б. (к). Съгласно чл. 4.1, б. (к) от Договора за
заем Заемополучателят се задължава в срок до 90 (деветдесет дни) от подписване
на Договора за заем да сключи за своя сметка в полза на Заемодателя имуществена
застраховка за имуществото, предоставено като обезпечение, съгласно чл.4.1, б.
(а), т. (i) и да я поддържа за цялата продължителност на договора, като в
случай, че не сключи такава застраховка. Заемополучателят дължи EUR 2000 (две
хиляди евро) - еднократно обезщетение съгласно чл.4.1,6. (к). Посочва, че тази
клауза (чл. 4.1., б. (к) от процесния договор за заем е нищожна на няколко
отделни основания. От една страна, самата идея за „обезщетение за предизвикан
риск“ противоречи както на добрите нрави, тъй като представлява пример за това,
как един икономически силен участник в оборота се възползва от положението на
слаб такъв, за да се облагодетелства, а от друга страна, не е ясно за какво
точно бива обезщетен ищецът с тези 2 000 евро, каква вреда е претърпял от
„предизвикания риск“, която да се нуждае от обезщетяване и не на последно място
тази клауза била пример за злоупотреба с право.Счита за видно също така от
изявленията на самия ищец в исковата молба, че е сключил и поддържал такава
имуществена застраховка за целия период на договора за заем, поради което
претендира и сумата от EUR 33.68 (тридесет и три евро и шестдесет и осем
евроцента) по застрахователна полица №200546Q0529 от 14.07.2020г т.е. от
изявленията на ищеца е видно, че не е претърпял абсолютно никаква вреда от
несключването на застраховка от ответника, но въпреки това претендира
„обезщетение“ в размер 2 000 евро за „предизвикания риск“. Единственото явно
предназначение на тази договорна клауза (чл. 4.1., б. (к) от процесния договор
за заем) е да доведе до неоснователно обогатяване на ищцовото дружество, което
е допълнителен довод в полза на изразеното становище за нейното противоречие с
добрите нрави.
Имайки предвид гореизложените
обстоятелства, моли съда да приеме процесния договор за нищожен поради
заобикаляне на закона и съответно да отхвърли имуществените претенции,
обективирани в исковата молба.
Ако съдът счете, че договорът като цяло е
действителен, моли да приеме, че претендирани от ищцовото дружество вземания
произтичат от клаузи на процесния договор за заем, които са нищожни поради
противоречие със закона, заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави и
злоупотреба с право и съответно да отхвърли изцяло тези искания на ищцовото
дружество.Претендира сторените в настоящото производство разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Предявени са обективно съединени искове с
правно основание чл.240 и сл ЗЗД във вр. с чл.86 ЗЗД във вр. с чл.92 ЗЗД като производството
по делото относно иска за неустойка в размер на 6822,90 евро е прекратено с
влязло в сила определение.
В хода на производството се установява
следното:Видно от представения като писмено доказателство по делото договор от 17.01.2020г. между „Л.“ АД като „Заемодател“
от една страна и ЕТ „Н.-Н.Н.“, с ЕИК *** като „Заемополучател” и Н.К.Н., с ЕГН **********,
като „Солидарен длъжник“ и „Ипотекарен длъжник“, от друга страна, е сключен
Договор за Заем Бизнес кредит - Клиентски №6616 с нотариална заверка на
подписите (наричан по-долу „Договор за заем“ и „Договор“) и с главница на заема
в размер EUR 19,000.00 (деветнадесет хиляди евро) и срок - 180 (сто и
осемдесет) месеца. Договорът е обективиран в Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот №54, том 1, per. №1091, дело №35 от 2020
г. при Нотариус Д.З.Н., с per. № 181 на НК, с район на действие Районен съд - С.З.,
вписан в Имотния регистър към Агенцията по вписванията с вх. per. №270, акт
№25, том1, дело №131/17.01.2020 г„ като ипотекираният имот е предоставен като
обезпечение на заемната сума.
Съгласно чл. 2.1, б. (б) от Договор за
Заем Бизнес кредит - Клиентски №6616 от 17.01.2020 г. главницата на Заема, в
размер на EUR 19 000 (деветнадесет хиляди евро) се отпуска поетапно.
Видно от клаузата на чл. 2.1, б. (б), т. (i), от договора за заем
при подписване на договора, преди учредяване на необходимите обезпечения се
отпуска част от целия заем в размер на EUR 1 113,85 (хиляда сто и
тринадесет евро и осемдесет и пет евро цента), представляващи BGN 2 178,50
(две хиляди сто седемдесет и осем лева и петдесет стотинки), която се отпуска
поетапно, както следва: BGN 2 028,51 лв. представляващи EUR 1 037,16
се удържа при подписване на Договора за заем, като страните се съгласяват, че е
за сметка на заемополучателя и същата представлява сбор за погасяване на
дължимите такси за юридическо и административно обслужване, както и нотариални
такси, държавни такси и разноски, които са за сметка на Заемополучателя; BGN
150 лв., представляващи EUR 76.69 се приспадат и се превеждат директно по
сметка на „А.Е.О.“ ООД за извършване на експертна оценка на недвижимото
имущество, представляващо обезпечение на заемната сума;
Като втори етап от усвояване на Договора
за заем /чл.2.1.6. (б), т. (ii) /се отпуска сумата в размер на BGN 27 915.99
лв. , представляващи EUR 14 273.22 евро, като по съгласие на страните същата се
превежда директно на „С.К.К.Г.“ АД за
погасяване на задълженията на солидарния и ипотекарния длъжник.
Предвид чл.2.1.б. (б), т. (iii) и чл. 2.2. б.
(б) и (с) от Договора след погасяване на задълженията по описаните по-горе
етапи и учредяване на първа по ред договорна ипотека Заемодателят отпуска
останалата сума от заема в размер на EUR 3 606.79, представляващи BGN 7
054.27лв. по посочена в Договора сметка на Заемополучателя за оборотни
средства.
Заемополучателят дължи вноски в размер
на EUR 391.07 евро /Приложение № 1 към Договора за заем/ от датата на
подписване на Договора.
В хода на производството е назначена
съдебно-икономическа експертиза,от чието заключение се установява ,че Договор
за заем Бизнес кредит - клиентски №6616/17.01.2020г. за 19 000евро - главница,
обективизиран в НА за учредяване на договорна ипотека на недвижим имот, се усвоява
поетапно, като:
- при първия
етап е отпусната част в размер на 1113,85евро /2178,50лв./ - при подписването
на заема за юридическо и адм. обслужване.
- при втория
етап е отпусната сумата в размер на 27915,99лв., представляващи 14273,22евро,
преведени директно на „С.К.К.Г.“Ад за погасяване на задължения на солидарния
длъжник,както и сумата
7054,27лв. /3606,79евро/ по посочено в договора сметка на заемополучателя за
оборотни средства, с погасителен план:
за срок 180 месеца, на равни месечни вноски от 391,07евро, при фиксирана
годишна лихва: 24%, начислена ежемесечно върху неизплатената главница за
периода от деня, следващ датата на получаване на заема до датата на пълно
изплащане на главницата.
Вещото лице
установява,че усвоената главница по Договор за заем Бизнес кредит - клиентски
№6616/17.01.2020г. е общо 19000,00евро.
Ищецът
не представя документи за извършени плащания/направени погасителни вноски по
процесния кредит от ответника или от други лица в полза на ответната страна.
Видно от т.2.3 от процесния договор за кредит,
заемополучателят дължи фиксирана годишна лихва - 24%, начислена ежемесечно върху усвоената и непогасена част от
главницата за периода от деня, следващ датата на получаване на заема до датата
на пълно изплащане на главницата.
По счетоводни
данни при ищеца и съгласно погасителния план, договорената лихва, по Договор за
заем Бизнес кредит - клиентски №6616/17.01.2020г., за периода от 17.01.2020г.
до 22.10.2020г. е в размер на общо 3484,78евро.
Не е
спорно обстоятелството,че поради настъпилата забава за изпълнение на
задълженията по Договора за заем продължаваща 234 дни към 08.10.2020г. заемодателят
се е възползвал от правото си да обяви заема
за предсрочно и незабавно изискуем, като е уведомил заемополучателя с покана,
връчена на 22.10.2020г. от ЧСИ Р.М., с per. №868 от РКЧСИ, с район на действие
Окръжен съд - С.З., солидарния и ипотекарния длъжник с Покана, връчена на
22.10.2020г. от ЧСИ Р.М., с per. №868 от РКЧСИ, с район на действие Окръжен съд
- С.З..
Следва да се приеме,че предсрочната
изискуемост съгласно т.18 от ТР №4/18.06.2014 г. по ТД №4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС е настъпила с достигане на волеизявлението на кредитора до длъжника, а
именно на 22.10.2020г. Като последица от обявяването на предсрочната
изискуемост цялата платена главница става изискуема и дължима.
На 02.11.2020г. е подадено от „Л.“ АД
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, с което се иска
присъждане на сумата от EUR 19,000.00 евро (деветнадесет хиляди евро) -
падежирала главница по Договор за Заем Бизнес кредит - Клиентски №6616 от 17.01.2020
г., EUR 3,484.78 евро (три хиляди четиристотин осемдесет и четири евро и
седемдесет и осем евро цента ,представляваща падежирала възнаградителна лихва
по смисъла на Приложение №1-Погасителен план, EUR 6,822.90 евро (шест хиляди
осемстотин двадесет и две евро и деветдесет евроцента) по чл. 2.3, (с) и (d) от
договора - неустойка за забава, EUR 2,000.00 евро(две хиляди евро) -
Обезщетение за предизвикан риск, дължим на основание чл. 4.1., б. (к) от
Договор за Заем Бизнес кредит - Клиентски №6616 от 17.01.2020 г. Въз основа на
така подаденото Заявление е образувано ЧГД №4430/2020г. по описа на PC - гр. С.З.,
13-ти състав, по което е постановено Разпореждане №262162/03.11.2020г., с което
се отхвърля изцяло подаденото заявление-влязло в законна сила.
Основният спорен въпрос по делото е дали
процесният договор е нищожен и в условията на евентуалност дали клаузите ,чийто
фактически състав ,поражда основателност на исковите претенции са нищожни.
Съдът намира,че сключеният Договор за
Заем Бизнес кредит - Клиентски №6616 с нотариална заверка на подписите е
действителен, като целта, която преследва не противоречи на императивни правила
на закона. Страните по договора за заем са търговци ,а целта на отпуснатите
средства е да послужи за оборотни средства.
Не са налице елементите на фактическия
състав на чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, тъй като има сключена сделка и
страните по нея нямат обща воля да заобиколят закона, а целят последиците
именно на търговската сделка, която са сключили, и не е налице забранен от
закона резултат, тъй като сключването на бизнес заем между двама търговци не
представлява забранен от закона резултат.
В Договора за заем в чл. 2.3., б. (а)
търговците са постигнали съгласие по отношение на фиксираната възнаградителна
лихва, която се дължи от заемополучателя. Страните биха могли да уговорят
възнаградителна лихва над размера на законната лихва, защото имат свобода на
договаряне. Единственото предвидено законово ограничение по отношение на
възнаградителната лихва е това в разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, която
касае потребители, а не търговци, съгласно която годишния процент на разходите
не може да бъде по- висок от пет пъти от размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС, е приета след
датата на сключване на договора със ЗИД на ЗПК и е в сила от 23.07.2014г. В
настоящия случай, страните са търговци, сделката е търговска, и размерът на
възнаградителната лихва е 24% .
Настоящата инстанция намира,че не са налице
условията,за да се приеме,че е нищожна като противоречаща със закона и добрите
нрави договорената между страните клауза за лихва.
Съгласно
чл. 4.1., б. (h) от Договор за Заем Бизнес кредит - Клиентски №5985 от
18.05.2018 г. заемополучателят има задължение в срок от 90 дни от сключване на
договора да сключи за собствена сметка имуществена застраховка с обект -
имуществото, предмет на обезпечението с минимално застрахователно покритие -
заемната сума. Така уговорената застраховка представлява обезпечение на предоставения
заем и е условие за отпускането му. В случай, че заемополучателят не изпълни
задължението си за сключване на имуществена застраховка, то съгласно чл. 4.1.,
б. (к) от договора, същият дължи заплащане на обезщетение за предизвикан риск в
размер на EUR 2 000 (две хиляди евро).
Съдът
счита, че уговорката между страните за заплащане на обезщетение за предизвикан
риск не противоречи на закона и добрите нрави. Съгласно чл. 20а от ЗЗД
договорът има силата на закон за страните, които са го сключили.
Тази клауза в
договора е уговорена добросъвестно и не противоречи на добрите нрави.Същите
доводи се отнасят и за претенцията в размер на EUR 33.68 (тридесет и три евро и
шестдесет и осем евроцента) - разходи по сключване на имуществена застраховка.
Предвид
гореизложеното настоящата инстанция намира,че предявените искове следва да се
уважат в пълен размер.Разноските по делото следва да се разпределят между
страните съобразно уважената и отхвърлената част на исковата претенция като се
вземе предвид и направеното оттегляне на иска за неустойка в хода на
производството.От ответника е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца,но съдът намира ,че не
следва да го обсъжда,тъй като не са налице доказателства за заплащането му. На
юрк. Щ. следва да се присъди юристконсултско възнаграждение.Не е основателно
възражението на ищцовото дружество за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ответника,тъй като същото е съобразено с
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Настоящата инстанция намира,че следва
да се произнесе и по искането на ищеца за присъждане на разноски в заповедното
производство.Съдът в исковото производство разпределя разноските,направени в заповедното
производство съобразно уважената и отхвърлената част на заявлението.В
конкретният случай претенциите-предмет на заповедното производство са
отхвърлени ,поради което не следва да се присъждат в полза на ищеца разноски в
заповедното производство.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЕТ
„Н.-Н.Н.“, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление обл. С.З., общ. С.З., гр. С.З., *** да
заплати на „Л.“ АД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано и управлявано от
Изпълнителния директор *** следните суми: EUR 19 000.00 (деветнадесет хиляди евро) -
падежирала главница по Договор за Заем Бизнес кредит - Клиентски №6616 от
17.01.2020г., EUR 3 484.78 (три хиляди четиристотин осемдесет и четири евро и
седемдесет н осем евро цента),падежирала възнаградителна лихва по смисъла на
Приложение №1-Погасителен план, неразделна част от Договор за Заем Бизнес
кредит - Клиентски №6616 от 17.01.2020 г., за периода 17.01.2020г. -
22.10.2020г., EUR 2 000.00 (две хиляди
евро) - Обезщетение за предизвикан риск, дължим на основание чл. 4.1., б. (к),
EUR 33.68 (тридесет и три евро и шестдесет и осем евроцента) - разходи по
сключване на имуществена застраховка,както и направените по делото разноски в
исковото производство в размер на 1389 лв./хиляда триста осемдесет и девет
лева/ съобразно уважената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА
„ Л.“ АД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, представлявано и управлявано от Изпълнителния
директор *** да заплати на ЕТ „Н.-Н.Н.“,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление обл. С.З., общ. С.З., гр. С.З.,
*** сумата 500,60 лв./петстотин лева и шестдесет стотинки/- разноски по делото
относно оттегляния в настоящото производство иск за неустойка.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: