Р Е Ш Е Н И Е
№ 21 декември
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Старозагорският районен съд, гражданско отделение, VІІ състав, в
публичното заседание на …5 декември 2016 …… година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА
ЧЛЕНОВЕ:
при участието на секретаря….. Н. Ковачева …………………… и
в присъствието на прокурора……………………………………. разгледа докладвано от…………
съдията МИШОВА…………………..гр. дело № 5423
по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е за делба на недвижим имот и е в своята втора фаза.
С решение № 827 от 14.09.2016 г. Старозагорският
районен съд е допуснал да бъде извършена съдебна делба на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 68850.506.1511.3.5 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед РД-18-1/07.01.2008 г. на изпълнителния директор
на АГКК, който имот се намира в гр. Стара Загора, кв. Три чучура, бл.21, вх.0,
ет.2, ап.5 и представлява жилище - апартамент с едно ниво и се намира в сграда
№ 3, разположена в поземлен имот с идентификатор № 68850.506.1511, с площ от
По
делото е назначена и изслушана съдебно техническа експертиза за поделяемостта
на имота и неговата пазарна оценка. Вещото лице дава заключение, че имотът,
предмет на делбата, е неподеяем. Съдът възприема напълно заключението на вещото
лице. Имотът представлява апартамент със застроена площ от 56,22 кв.м и според
техническите правила и норми от него не мога да бъдат образувани два или повече
имота. Пазарната му оценка е в размер
на 44 000 лв.
Имайки предвид изложените
обстоятелства, съдът намира, че е невъзможно всеки от съделителите да получи
дял в натура, съобразно правата си в съсобствеността. Затова жребият и
разпределението по реда на чл.353 ГПК не
следва да бъдат обсъждани като начини на извършване на делбата. Налице е
хипотезата на чл.348 ГПК, тъй като допуснатият до делба имот е неподеляем
и не може да бъде поставен в един от
дяловете.
Ответникът С.Б.П. чрез особения си
представител адв. П. претендира възлагане на основание чл.349, ал.1 ГПК, тъй
като бил преживял съпруг; имотът бил придобит по време на брака му и нямал
друго жилище. Претендира възлагане и на основание чл.349, ал.2 ГПК, тъй като
бил наследник и е живял в жилището към момента на откриване на наследството.
Претенцията за възлагане е неоснователна.
Вярно е, че имотът е бил съпружеска имуществена общност между ответника С.Б.П.
и съпругата му и че след нейната смърт е станал съсобствен по силата на
прекратената съпружеска имуществена общност и настъпилото наследствено
правоприемство. По делото обаче не е спорно и това, че 1/6 ид.ч. от този имот е
била продадена на публична продан и с постановление за възлагане от 18.09.2015
г. на ЧСИ Гергана Илчева е възложена на ищеца. Налице е т. нар. смесена
съсобственост, поради което приложението на чл.349 ал.1 и 2 ГПК е немислимо. Съгласно чл.349, ал.1 ГПК, ако
неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност,
прекратена със смъртта на единия съпруг, и преживелият съпруг няма собствено
жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравни дяловете
на останалите съделители с други имоти или с пари. Видно е, че фактическият
състав на тази правна норма предвижда целият имот да бъде съпружеска
имуществена общност, тъй като правата на преживелия съпруг са противопоставими
само на наследниците по закон на другия съпруг, но не и на трети лица. В
случая, имотът е бил съпружеска имуществена общност и след това сънаследствен,
но с извършването на публичната продан на идеална част от него губи това
качество, тъй като придобива трето лице. Правилото на чл.349, ал.1 ГПК би било
приложимо само, ако делбата се извършваше между наследниците на починалия
съпруг.
Не
е приложима и разпоредбата на чл.349, ал.2 ГПК. Правото на възлагане по този
текст има само наследник, който е придобил идеална част от имота по наследство
и то в хипотезата, при която самата съсобственост е възникнала от наследяване.
При наличие на т. нар. смесена съсобственост извършването на делбата по реда на
чл.349, ал.2 ГПК е недопустимо – ТР № 1/2004 г., т.8, ОСГК, т.е. при
съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, както е
в случая, възлагането е недопустимо и делбата следва да бъде извършена чрез
изнасяне на имота на публична продан.
Всеки
от съделителите следва да заплати държавна такса, според стойността на дела си,
съобразно пазарната оценка на имота. Разноски не се дължат.
Воден
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ИЗНАСЯ на основание чл.348 ГПК на публична продан самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 68850.506.1511.3.5 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
РД-18-1/07.01.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, който имот се намира в
гр. Стара Загора, кв. Три чучура, бл.21, вх.0, ет.2, ап.5 и представлява жилище
- апартамент с едно ниво и се намира в сграда № 3, разположена в поземлен имот
с идентификатор № 68850.506.1511, с площ от
ОСЪЖДА „Финанс груп
ОСЪЖДА Г.С.Б. с ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд Стара Загора в размер на 293,33 лв.
ОСЪЖДА С.Б.П. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Стара Загора в размер на 1 173,33 лв.
Решението
може да бъде обжалвано пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от
съобщението, с което е връчено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: