Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  133                                         15.12.2009 год.                                       Град  Царево

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Царевският районен съд                                                    наказателен състав

на четиринадесети декември                                       две хиляди и девета година

в публично заседание, в следния състав:                     Председател: Минчо Танев

Секретар: П.Б.

 

като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев

НАХД номер 431 по описа на съда за 2009 год. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е от административно наказателен характер, по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. 

Образувано е по повод постъпила жалба от Д.И.Г., ЕГН **********, в качеството му на управител на „ДСГ - Д.Г." ЕТ, Булстат **, със седалище и адрес на управление ***, против Наказателно постановление № 21576-О-0008611/ 08. 10. 2003 год. на Директор на Дирекция "Обслужване" при Териториална дирекция на НАП- гр. Бургас, упълномощена със Заповед № ЗЦУ-152/ 06.03.2007 год. на Изпълнителния директор на НАП, с което на основание чл. 179 от Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС) му е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС.

В жалбата се навеждат доводи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради което жалбоподателя иска от съда то да бъде отменено.

В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и пледира за отмяна на наказателното постановление. Ответникът по жалбата ТД на НАП се представляват от юрисконсулт. Представителя на наказващия орган оспорва жалбата, иска от съда наказателното постановление да бъде потвърдено. Явяват се актосъставителя и свидетеля. По делото се събраха множество писмени доказателства, разпитаха се актосъставителя и свидетеля по установяване на нарушението.

 

Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

През м август 2009 год. актосъставителя и свидетеля при извършена проверка установили, че жалбоподателя не е изпълнил в срок задълженията си по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС. Констатираното нарушение мотивирало актосъставителя да съставили акт за установяване на административно нарушение № 0008611/ 21.08.2009 год. в който нарушението било описано както следва: „…задълженото лице не е подало в законоустановения срок, посочен в чл. 125, ал. 5 от ЗДДС- справка-декларация по ЗДДС и информацията от отчетните регистри вкл. и на магнитен носител за данъчен период м. юли 2009 год.”. Съставения АУАН бил връчен лично на жалбоподателя. Наказващият орган- Директор на Дирекция "Обслужване" при Териториална дирекция на НАП- гр. Бургас, въз основа на съставения АУАН издал обжалваното наказателно постановление, в което административното нарушение е описано по следния начин: „задълженото лице не е подало в законоустановения срок, посочен в чл. 125, ал. 5 от ЗДДС  справка- декларация по ЗДДС и информацията от отчетните регистри вкл. и на магнитен носител за данъчен период м. юли 2009 год. Справката- декларация по ЗДДС и информацията от отчетните регистри вкл. и на магнитен носител следва да се подаде до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася- до 14.08.2009 год. Задълженото лице е регистрирано по ЗДДС на 23.12.1998 год. и има задължение за подаване на справки-декларации по ЗДДС. На 21.08.2009 год. лицето се явява и подава справка-декларация по ЗДДС за период м. юли 2009 год. същата е приета и входирана в ТД на НАП- гр. Бургас, с вх. № **********/ 21.08.2009 год. с резултат ДДС- нула лева”. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, поради което и на основание чл. 179 от Закон за данък върху добавената стойност, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на свидетелите, които кредитира изцяло. Същите са обективни, безпротиворечиви вътрешно и помежду си и кореспондират изцяло със събраните по делото писмени доказателства.  

 

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество обаче, същата е неоснователна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител, както и дали деянието е извършено от това лице виновно. Следва и да се отбележи, че актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от своя страна означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда съобрази следното:   

В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служители на ТД на НП, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Директор на ТД на НАП, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.

Жалбоподателя в жалбата си и пред съда не оспорва фактическите констатации по акта, но твърди, че е подал необходимата информация по пощата и със закъснение, тъй като имал семейни и здравословни причини. Изтъква довод, че до момента не е нарушавал разпоредбите на закона и не е бил никога санкциониран. Съдът намира възраженията на жалбоподателя за неоснователни, поради следното: Видно от приложения по делото доказателства, безспорно се установява извършеното от жалбоподателя нарушение. В разпоредбите на чл. 125 от ЗДДС, не е предвидена възможност да се представя Справката- декларация по ЗДДС и информацията от отчетните регистри вкл. и на магнитен носител по пощата. Възможностите са лично подаване и изпращане по електронен път. В тази връзка, подаването им по пощата не е изпълнение на законовото изискване. Досежно наведеното, че жалбоподателя е подал нулева декларация и че досега не е извършвал нарушения- според съда, тези обстоятелства могат да касаят единствено размера на санкцията, но не и факта на извършване на нарушението.

В тази връзка, съдът намира че описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение, което нарушението е извършено от жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана административно- наказателна отговорност спрямо него.

Вида и размера на административните наказания, които могат да бъдат наложени за констатираното нарушение, са определени в чл. 179 от Закон за данък върху добавената стойност, където е отбелязано, че регистрирано лице, което като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124, декларацията по чл. 157, ал. 2 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с имуществена санкция за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв. Това налага извода, че в конкретния случай, размера на наказанието е определен в границите на нормативно- определения размер, като според съда при индивидуализирането му, административно- наказващият орган не го е съобразил с разпоредбите на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Съдът счита, че административно- наказващия орган правилно е отчел факторите определящи тежестта на наказанието, така както повелява чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, поради което и е наложил санкцията в минималния законоустановен размер.

По тези съображения, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д.И.Г., ЕГН **********, в качеството му на „ДСГ - Д.Г." ЕТ, Булстат ***, със седалище и адрес на управление ***, против Наказателно постановление № 21576-О-0008611/ 08. 10. 2003 год. на Директор на Дирекция "Обслужване" при Териториална дирекция на НАП- гр. Бургас, упълномощена със Заповед № ЗЦУ-152/ 06.03.2007 год. на Изпълнителния директор на НАП, с което на основание чл. 179 от Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС) му е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС и ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаски административен съд, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

СЪДИЯ :