№………………2022 г. гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд,
двадесет
и четвърти състав
в открито заседание, проведено на пети декември 2022 г.,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
при участието на секретаря Нина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия Милачков
административно дело № 2226 по описа за
2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от АПК, вр.чл. 22 § 7 и чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент
и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза
/МК/.
Предмет на делото е жалбата, подадена
от „Ей Ди Логистик България“ ООД /правоприемник на „Ад Лоджистик България“
ООД/, ЕИК ********, седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. “Девня“ №8,
представлявано от управителя Д Г А , подадена чрез адв. Ж., против Решение рег.
№ 32-294006/01.09.2022г. към MRN 22BG002002064855R0/19.01.2022г. на Директора на
Териториална дирекция Митница Варна /ТД Митница Варна/, с което на основание чл.
84, ал. 1, т. 1 от Закон за митниците /ЗМ/, чл. 66в от ЗМ вр. чл.15, ал.2, т.8
от ЗМ и чл.19, ал. 1 и ал. 7 от ЗМ вр. чл.74, § 2, буква б/ от Регламент /ЕС/ №
952/2013, вр. чл.141 от Регламента за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447 вр. чл. 5, т.
39, вр. чл.77, § 1, буква а/ вр. чл.85, § 1, вр. чл. 101, § 1, вр. чл. 102 от
МК, чл.54, ал.1 и чл. 56 от ЗДДС вр. чл.59 АПК е отказано приемането на
митническата стойност на декларираната стока №13 „трикотажни обагрени платове
от памук – 7712 кг.“ по митническа декларация
с MRN 22BG002002064855R0/19.01.2022г.; определена е нова митническа стойност на
декларираната в митническата декларация стока №13, описана като „трикотажни
обагрени платове от памук“, бруто тегло 8114 кг., нето тегло 7712 кг. в размер на 51901.76 лв. – база за
формиране на митническата стойност МД с MRN 21BG005803033097R8/28.12.2021г.;
разпоредено е да се коригира митническа декларация с MRN 22BG002002064855R0/19.01.2022г.,
както следва – стока 13 Е.Д.8/6 Статистическа стойност да се чете 51901.76 лв.,
митническа стойност да се чете 51901.76 лв., поради което се променя и цената
на стоката при курс 1.95583 лв. за 1 евро и следва да се чете 26536.95, метод на
определяне на стойността да се чете 3, променени са и данните в поле задължения
за стока №13, като е постановено да се вземе под отчет начисленият с решението
размер на държавните вземания, като са установени за досъбиране суми за
ДДС/В00/ в размер на 7062.01 лв., ведно с лихва за забава върху размера на
държавните вземания и на основание чл.83 ал.1 ЗДДС и чл. 77, § 3 от Регламент
(ЕС) № 952/2013г. за длъжник е определено „Ей Ди Логистик България“ООД.
Жалбоподателят твърди, че
обжалваното решение е незаконосъобразно. Сочи, че административният орган
неправилно е пристъпил към определяне на митническата стойност по чл.74, §2,
буква „б“ от МК, тъй като изложените средни статистически стойности, извлечени
от базата данни на ЕС за период от 4 години не могат да бъдат вменени на
отделния вносител, тъй като не попадат в дефиницията на „митническа стойност“, дадена
в чл. 70 и 74 от МК. Излагат се доводи, че митническите органи са се позовали
на Решение на СЕС по дело № С-291/2015 г., но същото не може да служи като
аргумент за мотивиране на съмненията относно верността на декларираната
стойност, тъй като в административния акт няма данни за изчислени
средностатистически покупни цени на сходни стоки. Сочи се, че покупната цена на
стоките е тяхната договорна стойност, докато митническата стойност включва
договорната стойност и добавените разходи /транспорт, застраховка и др./ към
нея. Твърди, че дружеството е представило допълнителни документи, доказващи декларираната
митническа стойност, поради което остава неясно защо административният орган е
преминал към определяне на нова митническа стойност по чл.74, §2, буква „б“ от
МК. Излагат се доводи, че митническите органи не са извършили проверка в
счетоводството на дружеството относно платената и подлежаща на плащане цена, а
само са изложили твърдение, че тя не е доказана. Счита, че са допуснати нарушения
на процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане на МК. Сочи, че не
може да се установи дали стоките по цитираната в решението митническа
декларация са в действителност сходни, тъй като в изпратеното до дружеството
уведомление са били посочени само стойности, но не и номера на митнически
декларации. Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалваното
решение. Претендира присъждане на
разноски за всички инстанции, съобразно представения списък.
Ответната страна, чрез процесуалния
си представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Счита,
че при проверката в административното производство са събрани и обсъдени всички
относими доказателства. Твърди, че не са представени доказателства за това, че
декларираната стойност на стока №13 от процесната декларация е тази, която е
била договорена и платена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 19.01.2022 г. в МП „Пристанище
Варна Запад“ при ТД Митница Варна са представени документи за поставяне под
режим „допускане за свободно обращение“ на 37 стоки, 983 колета, 21132 кг. – бруто
тегло, държава на износ Турция, деклариран произход Турция, условие на доставка
CРТ Варна, обща фактурна стойност 79 119.68 EUR, при курс за митнически цели 1.95583
лева, като стока №13 е описана като: „трикотажни обагрени платове от памук – 7712
кг.“, бруто тегло – 8114 кг., код по ТАРИК 60052200, като към декларацията били
приложени фактура, CMR, A.TR, сертификат за непреференциален произход, износна
декларация, платежно нареждане към бюджета за весен ДДС, Т1.
С писмо рег. № 32-20673/20.01.2022г.
дружеството е уведомено, че за целите на даване на разрешение за вдигане на
стоките по смисъла на чл. 195 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 и на основание чл.
148 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията в определен срок
трябва да се учреди обезпечение в размер на 6630.14 лева. С GRN 22BG002000X192730
е предоставено обезпечение и е извършена митническа проверка на стоките, за
което е съставен Протокол №22BG2002М002476/19.01.2022 г. /л. 115 от преписката/,
като е взета мостра от процесната стока за определяне на тарифно класиране и
митническа стойност.
С писмо рег. № 32-20681/20.01.2022 г.
/л. 35 от преписката/ са изискани от дружеството за нуждите на допълнителната
проверка на митническата декларация, и на основание чл.140 от Регламент за
изпълнение /ЕС/2015/2447 допълнителни документи в подкрепа на декларираната
митническа стойност на стоките.
В определения срок с писмо вх.№
32-23933/24.01.2022 г. /л. 32 от преписката/ от дружеството са представени
документ, удостоверяващ плащане към доставчика, износна декларация, CMR,
транзитна декларация, A.TR, сертификат за произход, търговска фактура, фактури
за продажба от жалбоподателя към клиенти №№6572/20.01.2022г., 6581, 6582, 6588,
6590/20.01.2022г. и №6598/21.01.2022 г., международен договор за продажба от
01.06.2021 година и извлечение от банкова сметка ***.
Извършена е проверка относно
достоверността на представените документи по линия на международното
сътрудничество, обективирана в писмо рег. № 32-139414/29.04.2022 г. от
митническата администрация на Р. Турция /л. 78 от преписката/.
Със съобщение рег. № 32-185078/07.06.2022
г. /л. 12 от преписката/ по реда на чл. 22, § 6 от Регламент /ЕС/ №952/2013
дружеството е уведомено за мотивите, на които ще се основава решение на
митническия орган относно стока № 13 по митническа декларация № 22BG002002064855R0/19.01.2022
година. На основание чл. 26, ал. 1 от АПК дружеството е уведомено за започване
на административното производство, а на основание чл. 22, §6 от МК му е дадена
възможност да изрази становище по посочените мотиви в срок от 30 дни от
получаване на съобщението.
В предоставеният от митническите
органи срок дружеството не е депозирало становище.
С решение рег. № 32-294006/01.09.2022г.
към MRN 22BG0020020648550R0/19.01.2022 г. Директорът на ТД Митница Варна като е
взел предвид събраните доказателства и установеното от митническите органи при
извършената проверка, и като е извършил анализ на представените от дружеството
доказателства е приел, представеното платежно за
валутен превод е на 24.01.2022 г., като същото е заявено след започване на
административната процедура по оспорване на митническата облагаема стойност.
Констатирано е, че начинът на плащане, записан в представената фактура № EGK
2022000000018/18.01.2022г. – „срещу стоки“ не кореспондира с обясненията и
представените документи от дружеството, където се твърди, че е извършено
банково разплащане към продавача. Посочено е, че макар в договора да съществува
клауза № 9, че плащането може да се извърши в брой или по банков път, а в
клауза № 10 да е допълнено, че могат да се договорят и други начини на плащане
за всяка отделна доставка, това предполага между страните да е разменена
кореспонденция, а такава по преписката няма представена. По отношение на
представеният международен договор административният орган е приел, че от него
не става ясно какви са договорените стоки, какви са ценовите граници и какво е
договореното количество. Посочено е също, че договорът буди съмнение, тъй като
е сключен само на български език, а едната страна по него е турско дружество. Приема,
че посоченото в чл. 9 от договора, че плащането може да се извърши в срок от 10
месеца от датата на доставка, не се вписва в нормалната търговска практика при
външнотърговски отношения, освен ако лицата не са свързани помежду си. Посочено
е, че от представените писма и отговорът на вносителя, както и от представеното
тристранно споразумение от 28.03.2022г. между „Ей Ди Логистик България“ ООД,
„Арка“ ООД и EMRE GRUP KUMASCILIK PAZAELAMA VE DIS TICARET Ltd – Турция са
установени надплатени суми към EMRE GRUP KUMASCILIK PAZAELAMA VE DIS TICARET
Ltd – Турция, над стойността на издадените от тях фактури за този период в общ
размер на 28 826,45 EUR. Установени са три случая на дублиране на паричен
превод към EMRE GRUP KUMASCILIK PAZAELAMA VE DIS TICARET Ltd – Турция по вече
платени фактури, които впоследствие „Ей Ди Логистик България“ ООД разпределя по
други неплатени фактури. За това пред митническите органи са представени
декларации – протоколи за прихващания, които не са подписани от жалбоподателя и
не са представени доказателства, че турското дружество е запознато. Прието е,
че проверката и постъпилия отговор от турската митническа администрация, към
който е приложено заверено копие на износната митническа декларация, без
идентификационен баркод, не води до извода, че декларираната митническа
стойност е действително платената. След извършен анализ на митническата
стойност на стоки с кодове по КН 60052200 с произход Турция към всички държави
членки за 2019 г., 2020 г. и 2021 година, на данни от сайта на Европейската
комисия, административният орган е приел, че митническата стойност на стока № 13
е чувствително под средните стойности за Европейския съюз, в резултат на което
всички посочени обстоятелства са приети за предпоставка за основателно съмнение
относно реалността на декларираната митническа стойност по конкретната
митническа декларация, поради което не следва да бъдат приложени разпоредбите
на чл.70 от Регламент /ЕС/ №952/2013. За приблизително същия период не са
установени декларирани митнически стойности по реда на чл.70 от МК за идентични
стоки. Установена е сходна стока, чиято митническа стойност е послужила като
база за определяне на митническата стойност на процесната стока, която също е
натоварена в Турция и в приблизително същия момент. След направен анализ на
националната база данни за оформени митнически декларации е установена МД с MRN
№ 21BG005803033097R8/28.12.2021г. – трикотажни платове от памук – 6138 кг. – 6,73
лв./килограм. С оглед приетото, и като се е позовал на Решение на СЕС от 16 юни
2016г. по дело С-291/15, Директорът на ТД Митница Варна е издал обжалваното
решение, с което определена митническа стойност в размер 6,73 лв. за кг. и
ДДС/В00/ - 38010,94 лева, като са установени суми за досъбиране в размер на ДДС
/В00/ - 7062,01 лева.
По делото са представени митническа
декларация MRN 21BG005803033097R8/28.12.2021 г. на третото лице „Гранд Набел“
ЕООД, ведно с документите, придружаващи митническата декларация. От
представените документи се установяват
данните за доставката по подадената декларация от това дружество.
При така установеното от фактическа
страна съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна,
в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
Спорът между страните е относно това
дали митническите органи са обосновали „основателни съмнения“ по смисъла на
чл.140, пар.2 от Регламент (ЕС) №
2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл.141 от същия регламент, вр.чл.74,
пар.2, буква б) от МК за определяне на митническата стойност по процесния внос
съобразно договорната стойност на сходни стоки.
Правната уредба на Съюза относно
митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и
неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни
митнически стойности – Решение от 19 март 2009г., Mitsui & Co. Deutschland,
C-256/07, EU:C:2008:580, т.20; Решение от 15 юли 2010г., Gaston Schul,
С-354/09, EU:C:2010:439. По правило и съгласно чл.70, пар.1 и 2 от МК,
митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е.
действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата
им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се
засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в
съответствие с чл.71 и чл.72 от МК. Освен това митническата стойност трябва да
отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи
на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006г.,
Compaq Computer International Corporation, С-306/04, EU:C:2006:716, т. 20.
Когато митническата стойност не може
да бъде определена по правилата на чл.70 от МК, остойностяването на внасяните
стоки се извършва по реда на чл.74 от МК при последователно прилагане на
методите в чл.74, пар.2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези
букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.
Когато митническата стойност не може
да се определи по реда на чл.74, пар.1, митническото остойностяване се извършва
по реда на чл.74, пар.3 от МК - въз основа на наличните данни на митническата територия
на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите
разпоредби на: Споразумението за прилагане на член VІІ от Общото споразумение
за митата и търговията; член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията и
Глава 3 от Дял ІІ на МК.
Така предвидените критерии за
определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само
когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на
дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.
Макар при митническото
остойностяване на стоките приоритет да има договорната стойност по чл.70 от МК,
разпоредбата на чл.140, пар.1 от Регламента за прилагане дава възможност на
митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната
договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по
чл.70, пар.1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна
информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията
на митническите органи не отпаднат, съгласно чл.140, пар.2 от Регламента за
прилагане те могат да отхвърлят декларираната цена.
При липсата на уточнение с коя друга
стойност трябва да се замени договорната стойност в тези случаи, следва да се
приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от
МК, като в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото
общностно право, да докажат основателността на съмненията и разликите в
стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на
процесните стоки. /Решение на ВАС № 14635/21.11.2012г. по адм.д. № 4902/2012г./
Съгласно чл. 141, пар. 1 от
Регламента за прилагане, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки
по реда на чл. 74, пар. 2, буква а) или б) от МК се използва договорната
стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско
равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се
определя.
Когато не може да се установи такава
продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност
на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни
количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат
предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата.
Съгласно чл.141, пар.3 от Регламента за прилагане, когато се установи повече от
една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата
стойност на внасяните стоки се използва най – ниската от тези стойности.
Понятията „идентични стоки“ и
„сходни стоки“ са дефинирани съответно в чл.1, пар.2, т.4) и т.14) и според тях
в рамките на определянето на митническата стойност се разбира следното:
„идентични стоки“ са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви
във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и
репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които
в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични;
„сходни стоки“ са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са
еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни
материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат
взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали
стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на
търговската марка.
Във всички случаи при прилагането на
методите за определяне на митническа стойност, в т.ч. и в хипотезата на чл.140,
вр. с чл.141 от Регламента за прилагане, митническите органи имат задължение да
положат необходимата грижа за да установят справедливата стойност на внасяните стоки,
а не произволно определена или фиктивна такава. Това задължение на митническите
органи без съмнение е в отношение на корелация с общото задължение за
сътрудничество на участниците в търговията със стоки, като в тази връзка чл.15,
пар.1 от МК предвижда, че лицето, което участва пряко или косвено в
извършването на митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на
митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната
изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото
необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол.
На това принципно положение е
основана и процедурата по чл.140, пар.1 от Регламента за прилагане с
уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална,
съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са
надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е
пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му – арг. от Решение
от 28 февруари 2008г., Carboni, С-263/06, EU:C:2008:128, т.52. Задължението за мотивиране на решението за
стартиране на процедурата по чл.140 от Регламент за прилагане, и впоследствие
на решението за корекция, произтича от общото правило на чл.22, пар.7 от МК,
изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя
решение. Освен това зачитането на правото на защита представлява основен
принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай,
когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към
което е насочен – Решение от 18 декември 20018г., Sopropé, C-349/07,
EU:C:2008:746, т.36.
По силата на този принцип и в
контекста на процедурата по чл.140, вр.чл.141 от Регламента за прилагане, лицата,
адресати на решения за неприемане на декларираната договорна стойност, следва
да имат възможност да представят по надлежен и подходящ начин своето становище
относно елементите, на които административният орган възнамерява да основе
своето решение. Доколкото производството по чл.140 от Регламента за прилагане е
специфично и цели преодоляване на съмненията относно стойността на стоката, за
да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на лицето, то следва да е
надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно
в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Нарушаването на
правото на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност
на постановеното решение – Решение от 13 март 2014г., Глобъл Транс Лоджистик,
по обединени дела C-29/13 и C-30/13, EU:C:2014:140, т.49.
Това императивно изискване в случая
формално е спазено, тъй като в писмо изх.№ 32-185078/07.06.2022 г. Директорът
на ТД Митница Варна е изложил подробно обстоятелствата, с които обосновава
съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност. От друга
страна, дружеството е представило всички изискани документи, обосноваващи
декларираната митническа стойност – международен договор за продажба, фактура,
документи за извършени разплащания, като интерпретацията на същите от страна на
митническите органи е неправилна, което сочи на извод за необоснованост на
посочените в решението за корекция съмнения.
Видно от представеният договор за
покупко-продажба на стоки плащането може да се извършва в брой или по банков
път, а съгласно клауза № 10 плащането може да се договаря за всяка една отделна
доставка. Неоснователни са изводите на митническия орган, че след като във
фактурата е записано „плащане срещу стоки“, това означава плащане в брой, а не
по банков път. Представената фактура е издадена на 18.01.2022г., т.е. в деня на
натоварване на стоките и изпращането им към получателя. В същата е посочено, че
плащането ще се извърши чрез наложен платеж. Наложен платеж може да бъде
изплатен и по банков път, а и в самата фактура е посочена банковата сметка на
изпращача на стоката, което обосновава извод, че по тази фактура плащането е
уговорено по банков път. Още повече, че видно от изявлението на процесуалния
представител на ответника не се оспорва отразяването на процесната фактура в
счетоводството на жалбоподателя. В изявлението си процесуалния представител на
директора на ТД Митница Варна сочи, че методът на определянето на новата митническа
стойност не се влияе от счетоводното отчитане на сумата, заплатена от
дружеството за конкретния внос.
Обстоятелството, че договорът за
покупко-продажба е сключен на български език е ирелевантно към определянето на
митническата стойност и проверката за нейната достоверност. Представеният
договор е подписан от представител на турското дружество, като на същия е
поставен и печат. Същият не е оспорен от ответната страна и следва да бъде
кредитиран в съвкупност с останалите събрани доказателства.
По отношение на посоченото в
обжалваното решение, че са установени надплатени суми към EMRE GRUP KUMASCILIK
PAZARLAMA VE SID TICARET Ltd. – Турция
над издадените от тях фактури за периода 01.06.2021 – 04.03.2022 г., в размер
на 28 826.45 EUR, съдът намира, че нито в хода на административното, нито
в хода на съдебното производство са представени доказателства, които да
обосновават този извод на митническите органи. В тежест на административният
орган е да докаже, че в действителност е налице превеждане на суми, несъответстващи
на стойностите, отразени в представените пред митническите органи фактури,
което в настоящия случай не е сторено.
Основателно е оплакването в жалбата и за това,
че митническите органи не са извършили изискуемия от чл. 141 от Регламента за прилагане
анализ и съответно не са обосновали приложената от тях договорна стойност по
внос от трето лице. Не е представен по преписката договорът на третото лице,
сключен с продавача на стоката по митническата декларация, използвана при
промяната на митническата стойност, за да може да се извърши анализ на
договорените от двете дружества срокове и начин на плащане, количества,
търговската марка и качеството на стоките, съгласно изискването на чл.1, пар.2,
т.14 от Регламента за изпълнение. Не е извършен анализ и относно различния
производител на стоките по двата вноса, което обстоятелство е релевантно по
арг. от чл. 141, §5 от Регламента за изпълнение. Не е ясно как митническите
органи са стигнали до извода, че е налице сходство в показателите на стоките по
процесния внос и по декларирания от „Гранд Набел“ ЕООД. Действително стоките са
декларирани в един и същи код по ТАРИК, но това не обосновава сходство на
стоките. Описанието на процесните стоки е дадено като трикотажни обагрени
платове от памук, докато стоката по декларацията от третото лице е описана като
трикотажни платове от памук, освен това няма сходство и във внесеното количество
стока. Макар и в двата случая да се касае за продажби на едро, това не е
достатъчно за да се обоснове сходство, предвид наличието на съществена разлика
между договорените количества: 7712 кг. от
жалбоподателя и 6138 кг. от третото лице. Освен това административният
орган е следвало да анализира представения международен договор за покупко-продажба,
същият е сключен 01.06.2021 г. и е подписан за срок от три години /чл. 5, ал.
1/, т.е. следва да се направи обоснован извод, че между страните има регулярни
търговски отношения, при които е нормално да бъдат договорени индивидуални
отстъпки /чл. 8 от договора/.
Предвид гореизложеното митническата
стойност на процесните стоки не е определена съобразно изискванията на чл.141
вр. чл.1, §2 т.14 от Регламента за прилагане вр.чл.74, §2, буква б/ от МК. Следва да бъде установено и че стоките се
търгуват на същото търговско равнище и по същество в същите количества.
Последното в случая не е доказано. Не е извършен анализ изобщо, че продажбите
са на същото търговско равнище.
По отношение на представените от
жалбоподателя, в хода на административното производство, фактури за последваща
реализация на стоките, съдът намира, че от значение за определяне на
митническата стойност е не цената по последващите продажби – след реализацията
на вноса, а продажната цена на стоките при продажбата им за износ с
местоназначение митническата територия на Съюза, поради което ирелевантна за
определяне на митническата стойност на стоките е информацията за цената, на
която стоката се реализира на вътрешния пазар.
Неправилно при издаване на оспорения
административен акт административният орган не е взел предвид и постъпилия
отговор на митническата администрация на Р. Турция, от който се установява, че
стойността на стоките, декларирани за износ, е тази, декларирана и при вноса им
в България.
Неправилно в подкрепа на съмненията
за действителността на декларираната митническа стойност са съобразявани и
статистическите данни за митническата стойност на стоки по код КН 60052200 с
произход Турция от сайта на Европейската комисия за 2019 г., 2020 г. и 2021
година.
В тази връзка настоящият съдебен
състав намира, че ответната страна неправилно интерпретира тълкуването дадено
от СЕС с Решение 16 юни 2016г., ЕURO 2004, С-291/15. С това решение Съдът на ЕС
е приел, че член 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 трябва да се тълкува в
смисъл, че допуска практика на митническите органи, съгласно която митническата
стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорна стойност на
сходни стоки, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е
необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени
при вноса на сходни стоки.
Информацията съобразявана в случая
не отговаря на това условие, тъй както няма как от посочените статистически
данни за количества и цени, да се извърши преценка дали се касае за
средностатистическите цени именно за сходни стоки – липсват данни за
търговската марка/производителя, качеството на стоките и търговското равнище.
От тълкуването на дефиницията по
чл.1, пар.2, т.14) от Регламента за прилагане следва, че тарифното класиране на
стоката и условията на доставка не са сред критериите, по които може да се
установи сходство на стоките. Данните за предходните периоди са неотносими,
т.к. не отговарят на изискването на чл.74, пар.2, буква б/ от МК сходните стоки
да са изнесени в същия или в приблизително същия момент, като стоките,
подлежащи на остойностяване. Данните за стойността на внесените количества в
други държави членки, без извършен анализ на потреблението в съответната
държава и търговското равнище, на което се търгуват стоките, също не отговарят
на изискването по чл.141, пар.1 от Регламента за прилагане.
Допълнителен аргумент в подкрепа на
гореизложеното е и посоченото в обжалваното решение, че митническата стойност
на процесните стоки в Република България запазва тенденцията да е по – ниска от
тази на сходни стоки останалите държави членки. След като сам директорът на ТД
Митница Варна е посочил, че за 2019 г. цената е била 5,02 EUR/kg,
за 2020 г. – 4,66 EUR/kg,
а за 2021 г. – 2,88 EUR/kg
с тенденция към значителен спад за последната година, настоящата съдебна
инстанция счита, че гореизложеното сочи на необоснованост на съмненията в
достоверността на декларираната митническа стойност, в нарушение на чл. 140 от
Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447.
Правната уредба на Съюза относно
митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална
система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни
митнически стойности - Решение от 19 март 2009г., Mitsui & Co. Deutschland,
C-256/07, т.20; Решение от 15 юли 2010г., Gaston Schul, С-354/09.
По така изложените съображения съдът
приема, че от страна на митническите органи не е обосновано приложението на
чл.140, вр.чл.141 от Регламента за прилагане, вр.чл.74, пар.2, буква б) от МК,
поради което като не е приел декларираната договорна стойност на процесните
стоки и е определил нова такава, по декларация на трето лице, директорът на ТД Митница
Варна е постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да се
отмени.
При този изход на спора и предвид
направеното искане, съдът намира, че на основание чл.143 АПК на жалбоподателя
следва да се присъдят направените по делото разноски за всички инстанции,
съобразно представената фактура в размер на общо 960,00 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение рег. № 32-294006/01.09.2022г. към MRN 22BG002002064855R0/19.01.2022г.
на Директора на Териториална дирекция Митница Варна.
ОСЪЖДА
Агенция Митници да заплати на „Ей Ди Логистик България“ ООД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. “Девня“ №8, представлявано от
управителя Д Г А направените по делото
разноски в размер на 960,00 /деветстотин и шестдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд, в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
Административен съдия: