№ 903
гр. Бургас, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20212120203654 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Д. К., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 21-0769-001415/10.06.2021 г., издадено от началник на група, сектор ПП,
ОД МВР - Бургас, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1,
т. 6 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 700 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. Ж от БАК,
която поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.
Административнонаказващият орган - ОД на МВР Бургас, сектор "Пътна полиция",
редовно уведомен, не изпраща представител. По делото е изразено писмено становище за
потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 23.02.2021 г., в 13:59:12 часа, в гр. Бургас, на ул. Крайезерна до № 79, в посока от
бензиностанция Ромпетрол към ПВ Запад, автоматизирано техническо средство - мобилна
система за контрол над скоростта - ARH CAM S1, с фабричен № 11743D1, засякла и заснела
движещ се със скорост от 106 км/ч лек автомобил „Шкода Румстър“ с рег. № Е 7066 МP.
Мястото на контролирания пътен участък попадало в границите на населеното място и
ограничението на скоростта е 50 км/ч. Въпросното нарушение било записано на файл с
наименование „Снимка № 11743D1/0102695“. Установено е, че заснетият автомобил е
собственост на „БГ Нова“ АД /л. 10/, както и че скоростта следва да се счита на 103 км/час
(след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).
Техническото средство – мобилна система за контрол на скоростта – ARH CAM S1, с
фаб. № 11743D1, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно
1
от приложените по делото писмени доказателства – удостоверение за одобрен тип средство
за измерване /л. 18/ и протокол от проверка от Българския институт по метрология /л. 19/.
За използване на мобилното техническо средство бил изготвен и надлежен протокол
по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. (л. 17), съдържащ всички
законоустановени реквизити, заедно със снимка на разположението на уреда.
За констатираното нарушение се пристъпило към съставяне на АУАН, като била
изпратена покана по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН до собственика на автомобила –„Б“ АД,
чрез представляващия В Г /л. 11 - 13/. На 22.03.2021 г. В С в качеството си на пълномощник
на В Г /л. 14-15/, попълнил декларация по реда на чл. 188 от ЗДвП, в която декларирал, че на
процесната датата и час автомобилът е бил управляван от жалбоподателя В. Д. К.. На
23.03.2021 г. жалбоподателят също подписал декларация, че той лично е управлявал
въпросния автомобил /л. 16/.
След получаване на информацията за водача, на 23.03.2021 г. св. Н.А. съставил срещу
него АУАН, като квалифицирал нарушението като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. АУАН
бил съставен в присъствието на нарушителя, който той подписал и получил копие от него /л.
7/. В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения не били депозирани.
Въз основа на АУАН, на 10.06.2021 г. АНО издал и процесното НП, като възприел
фактическата обстановка, описана в акта, поради което и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от
ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание „глоба” в размер на 700 лева и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
АНП материали /л. 6-19, 22-25/, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на
акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно
доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се
установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на
актосъставителя /л. 35 - гръб/, които са еднопосочни и безпротиворечиви, които съда
кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП - изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложените
по делото снимки /л. 9, л. 17- гръб, запис на л. 41/.
Представените от жалбоподателя документи на л. 32-34 от делото не могат да
променят извода, че въпросният автомобил се е движел със скорост от 103 км/час (след
приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача), доколкото скоростта е измерена, на първо
място, от годно и калибрирано техническо средство, а от друга страна, това е станало
съгласно предвидения ред по Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. Доколкото данните, съдържащи се в тези частни документи, не са
събрани по реда на Наредбата, включително и относно съхранението и отчета им, то
представената информация не може да се приеме за достоверна, респ. сама по себе си не
може да се ползва в процеса за опровергаване на данните от мобилната система за контрол
над скоростта. Нещо повече, видно от представеното уведомително писмо на GPS България
АД /л. 34/ скоростта от рапорта на МПС е 97 км/ч, но тя е отчетена в 13:59:01, т.е. преди
мобилната система за контрол над скоростта да е засякла и заснела автомобила в 13:59: 12
часа. А следващият рапорт, отразен в частния документ, е в 13:59:47 със скорост от 56 км/ч,
но това вече е станало след момента на нарушението.
От показанията на св. М също се установи по безспорен начин, че на въпросната дата
и част автомобилът е бил управляван от жалбоподателя.
2
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че на снимките има заснет и друг
автомобил, чиято скорост да е била отчетена от техническото средство. Приложената по
делото снимка /л. 9/ е ясна, с посочена дата и час - 23.02.2021 г., в 13:59:12 часа, с точно
разстояние на МПС, с координатна точка, скорост, както и с четлив регистрационен номер
на автомобила. Действително на снимки с № 102691 и с № 102692 /от диска на л. 41/ има
заснет частично и друг автомобил, движещ се пред този на жалбоподателя, в другата лента.
На съда е служебно известно обаче Ръководството на потребителя относно работата с тази
мобилна система, като изрично в него е уточнено, че само снимката, направена по време на
самото измерване на скорост има данни за измерената скорост и дистанция до измереното
МПС и тази снимка може да бъде използвана за еднозначно определяне на нарушителя в
случай, че в снимката е заснето повече от едно МПС. Посочено е също така, че на всяка
снимка има маркери, които указват положението на лазерния лъч върху полето на
наблюдение на камерата. Съединяването на линиите на маркерите указват с точност
местоположението на лазерния лъч върху МПС. В конкретния случай, на първо място, на
снимките където частично е заснет и друг автомобил няма измерено разстояние и скорост, а
единствено на снимката приложена към делото /на л. 9/, на която не се вижда друг
автомобил, има посочено разстояние и скорост. От друга страна, съединяването на
маркерите на процесната снимка (л. 9) недвусмислено посочва, че по време на измерването
лазерният лъч е бил позициониран именно върху автомобила на жалбоподателя и именно
неговата скорост и разстояние са били отчетени от техническото средство. В тази връзка е
ирелевантно, че на посочените по-горе снимки /№ 102691 и № 102692 от диска на л. 41/ има
заснето и друго МПС. В случая е използвано техническо устройство, което позволява
безпротиворечиво да се индивидуализира точно автомобила, чиято скорост е измерена, респ.
и точно да покаже разстоянието на автомобила, без значение, че в обхвата на камерата
попадат и други МПС, поради което и доводите на жалбоподателя в противната насока не се
споделят от настоящия състав.
От правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния седемдневен срок по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния
съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна по следните съображения:
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – Росица Паязова – началник Група към Сектор „Пътна Полиция” към
ОД на МВР - Бургас, която към дата 10.06.2021 г. е била оправомощена да издава НП, видно
от приложената Заповед с рег. № 8121з-515/14.05.2018 г., издадена от министъра на
вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице –
младши автоконтрольор към Сектор „ПП” – ОД на МВР - Бургас, който безспорно е
длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189,
ал. 1 от ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение
е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво
да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки
за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
Съгласно разпоредбата на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, автоматизирани технически
3
средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;
мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и
край на работния процес. В конкретния случай, видно от протокола за проверка, мобилната
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е автоматизирано
техническо средство по смисъла на закона, като цялостната обработка и формиране на
доказателствения видеоматериал се извършва от специализирана програма, а операторът в
патрулния автомобил има възможност единствено за визуален преглед на качеството на
заснетия видеоматериал. В конкретния случай измерването, регистрирането и записът на
нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на
оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към
определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този
участък, т.е. цялото установяване и заснемане на нарушението се извършва автономно от
техническото средство, което дори може автоматично да разчете и номера на заснетото
МПС. В тази връзка присъствието на оператора няма никакво отношение към нейното
функциониране и установяване на нарушението, с оглед на което съдът счита, че са
изпълнени всички изисквания на закона и използването на системата е законосъобразно.
На следващо място, съдът счита, че както в АУАН, така и в НП са посочени всички
необходими, законови реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до отмяна на НП на това основание. Точно е посочено мястото
на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че в този участък имало общо
ограничение на скоростта за населено място до 50 км/ч, както и наказуемата скорост, като
коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява
допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.
Относно въведеното ограничение на скоростта по делото е приложен протокол по чл.
10 Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. (л. 17) и писмо на община Бургас (л. 42), доказващи,
че се касае за пътен участък в рамките на населеното място /урбанизирана територия/, като
максимално допустимата скорост за движение е била именно 50 км/ч. От представения
протокол се установява и мястото на извършване на контрола, посоката на движение на
контролираните МПС, ограничението на скоростта и др.
По делото като писмено доказателство е представено ксерокопие на снимка,
изготвена чрез системата за видеоконтрол, от която става ясно, че посочената скорост е била
засечена на въпросната дата и час. Доколкото представената снимка е изготвена със система,
заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, то същата се явява веществено доказателство по смисъла на
чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. Видно от представения като писмено доказателство по делото
протокол от проверка /л. 19/, преносимата система за контрол на скоростта на МПС е с
вградено разпознаване на номера и комуникациите, като е одобрена и проверена на
11.05.2020 г. и същата е регистрирала грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч в
рамките на 3 км/ч. и 3% над 100 км./ч.
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение,
тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателя е правоспособен водач на МПС /л. 22-23/
и като такъв е бил запознат към датата на деянието със своите задължения при управление
на МПС, в това число и задълженията му по чл. 21 от ЗДвП, да избира определена скорост и
да спазва ограниченията за скорост при управление на ППС в населено място, които
задължения обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил.
Правилно е определен и субектът на административнонаказателната отговорност в
4
лицето на жалбоподателя. Видно от материалите по делото същият е посочен от собственика
на МПС, като водач на същото към датата на деянието, а съгласно разпоредбата на чл. 188,
ал. 1 от ЗДвП - собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение. Жалбоподателят на свой ред не е декларирал, че
друг е управлявал процесния автомобил и правилно именно на него е съставен АУАН и
издадено НП. В хода на съдебното следствие защитата не ангажира надлежни доказателства,
които да изключват административнонаказателната му отговорност, поради което съдът
приема, че за извършеното с автомобила нарушение правилно е бил санкциониран
жалбоподателя.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на
чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП – "Глоба" в размер на 700 лева и три месеца лишаване от право
да се управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч. превишаване над
50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лв. В конкретния случай превишението е с 53 км/ч.,
поради което и правилно размерът на глобата е определен на 700 лева и лишаване от
правоуправление за три месеца, който размер е точно определен в закона и не може да се
обсъжда въпроса за намаляването му.
Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-
честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или
превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена
опасност, поради което и приложението на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай би било
незаконосъобразно.
Предвид изложеното, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното
НП следва да се потвърди изцяло.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0769-001415/10.06.2021 г.,
издадено от началник на група, сектор ПП, ОД МВР - Бургас, с което за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, на жалбоподателя В. Д. К., ЕГН
**********, е наложено наказание „глоба“ в размер на 700 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен
съд - Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5