Решение по дело №35/2024 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на глава ХІІ от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, срещу Решение № 208 от 21.12.2023 год. по АНД № 497/ 2023 г. по описа на Районен съд – Разград. С него е отменено НП № В-003902 от 04.08.2023 год. на директора на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра на КЗП, с което на „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ” ЕООД с [ЕИК] е наложена имуществена санкция от 25 000 лв. на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите за нарушение на чл. 68в във вр. с чл. 68д, ал. 1 във вр. с чл. 68г, ал. 4 от същия закон.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно като постановено при нарушение на материалния закон. Според касационния жалбоподател районният съд неправилно е приел, че дейността на наказаното дружество не може да се квалифицира като нелоялна търговска практика изразяваща се в заблуждаваща търговска практика. Излага доводи за съставомерност на констатираното деяние и правомерно ангажиране отговорността на търговеца. Посочва, че с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 1 вр. с ал. 3 от ЗЗП търговецът е длъжен да предлага стоки етикирани на български език, като информацията на етикета следва да е вярна, а в случая била налице невярна информация по отношение съдържанието на посочената в НП стока. От съда се иска да отмени обжалваното решение и потвърди издаденото НП. Претендира се присъждане на разноските по делото, а в условията на алтернативност – при отхвърляне на касационната жалба, прави възражение за прекомерност на предявения размер на адвокатско възнаграждение на ответника по касационната жалба.

Ответникът – „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ” ЕООД с [ЕИК], чрез процесуалния си представител –адв. Р. И. от САК, оспорва касационната жалбата като неоснователна и иска съдът да я остави без уважение. Претендира присъждане на направените в хода на производството разноски.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Разград дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а въззивното решение като валидно и правилно следва да бъде потвърдено.

Административен съд – Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.

За да постанови решението си районният съд e приел от фактическа страна, че НП е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 003902 от 20.07.2023г., съставен на „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ” ЕООД с [ЕИК] от старши инспектор при КЗП – РД – Варна в резултат на извършена проверка. В акта и НП се сочи, че във връзка с постъпила жалба от потребител, в която са изложени твърдения, че след консумация на протеинови блокчета с търговска марка Born Winner изпитва голям чревен дискомфорт и стомашно неразположение, вследствие на което потребителят настоява за извършване на проверка с цел установяване състава на протеиновите блокчета и верността на съдържащата се върху опаковката им информация относно съдържанието на захар и протеини, на територията на РД Варна са извършени проверки, в хода на които е установено предлагане за продажба на същите протеинови блокчета. При проверка с КП № К 2693712/18.04.2023г. в магазин „Билла № 604”, находящ се в гр. Разград, ул. „Дунав" № 40, стопанисван от „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, е установено предлагане за продажба на протеинови барчета с търговска марка Born Winner както следва: - Born Winner протеинов бар Double Chocolate, 60 гр. с обявена цена 3,59 лв. - 27 бр. В хода на проверката са направени изследвания в независима и акредитирана лаборатория за изпитване „Алименти-Омнилаб" при „Ди Енд Ви Консулт" ООД относно информацията за количественото съдържание на белтък в протеинов бар „Double Chocolate". В получените резултати след направеното изследване с протокол № 22231/28.04.2023г. е установено, че реалната стойност на съдържащия се белтък в продукта е в размер на 25,79 гр. на 100 гр., а съдържанието на белтък посочен на етикета е 33 гр. на 100 гр. Въз основа на тези факти е прието, че е налице заблуждаваща нелоялна търговска практика, по смисъла на чл. 68д, ал, 1 предложение 1 /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ във връзка с 68г, ал. 4 във връзка с чл. 68в от Закона за защита на потребителите. Като краен извод се сочи, че търговецът „Билла България” ЕООД предоставя невярна и подвеждаща информация за съдържанието на белтък в протеинов бар „Double Chocolate", предлаган за продажба в магазин „Билла № 604”, находящ се в гр. Разград, ул. „Дунав" № 40. Пред РРС като свидетел е разпитана актосъставителката Ташева, която потвърдила отразените в акта и в НП обстоятелства. Свидетелката посочила, че при проверката констатирали наличие на конкретния продукт в магазина на Билла в гр. Разград и на база резултатите от изследване на иззет идентичен продукт в гр. Варна съставила акт на търговеца. Районният съд приел, че обстоятелствата по акта и НП всъщност не се оспорват и ги счел за доказани.

При така установените факти районният съд приел от правна страна, че в случая отговорността на „Билла България” ЕООД е неправилно ангажирана. Събраните по делото доказателства не обосновавали извода, че разглежданата дейност на ответника по касацията осъществява състав на нелоялна заблуждаваща търговска практика. Според районния съд е безспорно, че друг субект, а не санкционираният търговец, е производител на процесните протеинови блокчета. В търговския обект те са били изложени предварително опаковани от производителя. Информацията за съдържанието на протеиновия бар изхожда от неговия производител, а не от санкционираното дружество, което само предлага за продажба този продукт. Предлагането му в търговския обект се осъществявало във вида, в който е бил доставен от производителя - в опаковката и с информацията, която същата съдържа, а търговецът не може да променя тази информация /чл.9, ал.4 ЗЗП/. Районният съд приел също, че липсват констатации търговецът да е включил някаква информация, различна от посочената от производителя. Не е констатирана дейност на санкционираното лице, която да е довела до предоставяне на невярна информация на потребителите. Позовавайки се на чл.8 от Регламент /ЕС/ №1169/2011г. районният съд е приел, че при консатирани несоътветствия в информацията за храните в процесния случай не може да се търси административно наказателна отговорност от търговеца, стопанисващ търговския обект, в който съответният продукт е изложен за продажба. При тези правни изводи съдът е отменил обжалваното НП като незаконосъобразно.

Разградският административен съд намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно.

Решаващият съд е изяснил в пълнота фактическата обстановка, след като е събрал многобройни гласни и писмени доказателства и е обсъдил същите поотделно и в тяхната съвкупност. Взел е решението си въз основа на вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и въз основа на закона. Съдът е изложил непротиворечиви и ясни мотиви, като при формирането на изводите си не е нарушил правилата на формалната логика, опитните правила и научното знание.

Настоящият тричленен състав възприема изцяло констатациите на предходната инстанция от фактическа страна и правните му изводи, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2 изр. второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.

В настоящия случай е приложена санкционната норма на чл. 210а, от ЗЗП за нарушение на чл. 68в във вр. с чл. 68д, ал. 1 във вр. с чл. 68г ал. 4 от същия закон. От фактическа страна е посочено, че наказаното дружество осъществява нелоялна търговска практика под формата на заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, тъй като предлагало за продажба протеинови барчета с търговска марка Born Winner - Double Chocolate, 60 гр. с посочено на етикета съдържанието на белтък 33 гр. на 100 гр. , а реалната стойност на съдържащия се белтък в продукта е в размер на 25,79 гр. на 100 гр. Административният орган е приел, че е налице една от хипотезите по чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, включваща кумулативно следните предпоставки: 1) търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2) съдържаща се в тази практика невярна и подвеждаща информация, и 3) вземане на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика.

Съгласно определението, дадено в § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП, "Търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите.

За да се определи кой носи отговорност за разминаване на показателя за белтък посочен в етикета на процесната стока и реалното му съдържание в настоящия казус, следва да се определи кой е субектът, който носи отговорност за етикетиране на тази стока. Безспорно в случая процесните протеинови барчета са храна по смисъла на чл. 2 от Регламент /ЕО/ № 178/2002 год. на Европейския парламент и на Съвета.

Основната регламентация касаеща предоставянето на информация на потребителите относно храните, се съдържа в Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета. Съгласно разпоредбата на чл. 1, § 2 в него са регламентирани общите принципи, изисквания и отговорности, уреждащи информацията за храните, и по-специално етикетирането на храните.

Легалното определение на "информация за храните" е дефинирано в чл. 2, § 2, б. "а" от Регламента, и означава информация относно храна, предоставена на крайния потребител посредством етикет, друг съпровождащ материал или каквито и да било средства, включително модерни технологични средства или съобщение в устна форма. Съгласно б. „и” от същата разпоредба понятието "етикет" означава всяка маркировка, производствена марка, търговска марка, изображение или друго описание, което е изписано, отпечатано, маркирано, щамповано, изобразено или гравирано върху или закрепено към опаковката или контейнера с храна.

Съгласно чл. 6 от цитирания по-горе общностен акт всяка храна, предназначена за доставяне на крайния потребител или на заведения за обществено хранене, се съпровожда от информация за храните в съответствие с настоящия регламент и не трябва да бъде заблуждаваща, особено по отношение на характеристиките на храната, и по-специално по отношение на нейното естество, същност, свойства, състав, количество, трайност, страна на произход или място на произход, метод на изработка или производство.

В разпоредбата на чл. 8, § 1 от Регламента ясно е посочен стопанският субект в хранителната промишленост, който отговаря за информацията за храните – това е стопанският субект, под чието име или търговско наименование храната се предлага на пазара, или ако този стопански субект не е установен в Съюза — вносителят на пазара на Съюза. Именно това лице, съгласно чл. 8, § 2 , осигурява наличието и точността на информацията за храните в съответствие с приложимото законодателство в областта на информацията за храните и с изискванията на съответните национални разпоредби.

Регламентът прави категорична разлика между субекта под чието име или търговско наименование храната се предлага на пазара и лицето, което предлага съответната стока на пазара, когато те са различни. Видно от разпоредбата на чл. 8, § 3 от Регламента стопанските субекти в хранителната промишленост, чиито дейности не засягат информацията за храните, не доставят храни, за които знаят или предполагат, въз основа на информацията, с която разполагат в качеството си на търговци, че не отговарят на изискванията на приложимото законодателство в областта на информацията за храните и на изискванията на съответните национални разпоредби.

Действително правилата на регламента се прилагат спрямо всички стопански субекти в хранителната промишленост на всички етапи от хранителната верига, когато техните дейности се отнасят до предоставянето на потребителите на информация за храните. Те обаче имат различни задължения. Производителят осигурява точността на посочената на етикета на стоката информация, докато търговецът, който предлага закупения от производителя продукт на крайния потребител, е задължен да не я доставя само ако знае или предполага, че стоката не съответства на изискванията на приложимите норми в областта на информацията за храните или на изискванията на съответните национални разпоредби.

В контекста на изложеното е и разпоредбата на чл. 9, ал. 4 от ЗЗП, която не дава право на търговеца да отстранява или да променя етикета, маркировката или друга информация, дадена от производителя или вносителя, ако с това свое действие ще подведе потребителите.

Ето защо "Билла България" ЕООД не би могла да извърши твърдяната в НП заблуждаваща търговска практика. Това дружество не предоставя информация във връзка със съставките на протеинови барчета с търговска марка Born Winner - Double Chocolate. Тези данни са изложени предварително от производителя и именно той отговаря за тяхната достоверност.

По делото не се твърди, че ответникът по касация е стопанският субект, под чието име или търговско наименование храната се предлага на пазара. Производител е "Борн Уинър Глобал" ЕООД. Отговорността на "Билла България" ЕООД е ангажирана в качеството на търговец, за който е установено, че единствено предлага на крайния потребител за продажба процесните стоки, които съдържат етикет на български език, отпечатан от производителя, но посоченото в него хранително съдържание не съответства на установеното от административно-наказващия орган. В този смисъл ответникът по касацията не е осъществил състава на нарушението , за което е наказан и издаденото срещу него НП е незаконосъобразно.

Отделен е въпросът, че АНО не е доказал по несъмнен и безспорен начин, че посоченото на етикета съдържание на белтък 33 гр. на 100 гр. в описаните в НП 27 бр. протеинови барчета с търговска марка Born Winner - Double Chocolate 60 гр. не съответства на действителното съдържание. Посоченият в НП протокол за изпитване № 22231 от 28.04.2023 год. по никакъв начин не установява действителното съдържание на белтък в установените при проверката на 18.04.2023 год. протеинови барчета в магазин „Билла № 604”, находящ се в гр. Разград, ул. „Дунав" № 40. В протокола изрично е отбелязано, че изследването е по заявка на КЗП от 12.04.2023 год. Разпитаната по делото като свидетел актосъставителка сочи, че не е изземвала проби от процесните барчета, че цитирания протокол за изпитване е за изследване на подобни продукти, иззети при други проверки в други населени места.

По изложените съображения съдът намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания, поради което въззивното решение като валидно и правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция. Искането е своевременно направено и доказано в размера на 3300 лв. Но жалбоподателят прави възражение за прекомерност, което е основателно. Съдът съобразява задължителното тълкуване, дадено с решението на СЕС по дело С-438/22, съгласно което националният съд е длъжен да откаже да приложи Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения като противоречаща на член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС. Делото не представлява фактическа и правна сложност. В касационното производство е проведено едно открито съдебно заседание. Оказаната на ответника правна помощ се изразява в изготвяне на отговор на касационната жалба и допълнително писмено становище, без да са ангажирани писмени доказателства. При това уговореният и заплатен размер на адвокатското възнаграждение от 3300 лв. е прекомерен и непропорционален, поради което следва да бъде намален на 2000 лв.

Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. посл. от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 208 от 21.12.2023 год., постановено по АНД № 497/ 2023 г. по описа на Районен съд – Разград.

ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите да заплати на „Билла България“ ЕООД с [ЕИК] разноски в касационното производство в размер на 2000 лв.