Р Е Ш Е Н И
Е № 315
гр. Видин 19.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският
районен съд, гражданска колегия в публичното заседание на седемнадесети юни
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:НИНА НИКОЛОВА
при секретаря М. Петкова като разгледа докладваното от
съдията Николова гр. дело № 2327 по
описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.2в, ал.1,т.2 ЗОДОВ.
Подадена е
искова молба от Г.Б.Г. с ЕГН: ********** и адрес *** против П. на Р.Б.за
присъждане на обезщетение в размер 20 000 лева за причинени неимуществени вреди, вследствие на наложена мярка за
процесуална принуда – забрана за напускане пределите на страната“ по образувано
срещу ищеца ДП №1786 ЗМ-528/2019г. по описа на РУ Видин, пр.пр.№ 1402/2019г. на
ОП Видин .
Твърди се, че след привличането на
ищеца като обвиняем по посоченото дело с Постановление от 08.07.2019г. му била
наложена мярка за неотклонение „подписка“, която ищецът не е нарушавал. Към
момента на предявяване на иска делото – НОХД № 258/2020г. е висящо пред ВРС и
мярката не е изменяна. Твърди се още, че съпругата на ищеца е вписана в
националната листа на чакащите бъбречна трансплантация, през 2018 година подали
заявление за лечение в чужбина, като било установено , че ищецът е подходящ
донор на бъбрек, в началото на 2019г. получили одобрение от Министерство на
здравеопазването и през август 2019г. получили разрешение за трансплантация в
Университетската клиника в Г., Ф.. Твърди, че коректно запознал разследващите
органи по досъдебното производство с необходимостта да пътува до С., и с
предстоящата трансплантация. С постановление от 31.10.2019г. на ищеца била
наложена мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на
страната“, за която същият разбрал на 05.11.2019г., когато постановлението му
било връчено. Новината притеснила ищеца изключително силно, предизвикала остро
чувство на безпомощност, същият бил разгневен, че не може да помогне на
съпругата си, преживял стрес, гняв, обида, огорчение, накърнено достойнство и
чест, емоционален срив, бил с високо кръвно налягане. С постановление от 05.11.2019г., връчено на
ищеца на 06.11.2019г. постановлението от 31.10.2019г. било отменено.
Исковата молба, заедно с
приложенията на основание чл.131, ал.1 ГПК е изпратена на ответника, който в
срока по същия текст е подал отговор, със съдържанието по чл.131, ал.2 от ГПК,
в който излага, че мярката е била взета с цел приключване на досъдебното
производство, тъй като ищецът заявил, че желае предявяване на разследването,
поради което наблюдаващият прокурор дал указания за 12.08.2019г. предявяване.
Ищецът и защитникът му след призоваване не се явявали, за да им бъде предявено
досъдебното производство и да бъде приключено същото. Ищецът отказал и
назначаване на служебен защитник за предявяването Излага се ,че на 31.10.2019г.
в ОП Видин постъпила докладна от РУ Видин, че ищецът се готви да напусне
пределите на страната, с оглед което е била взета МПП. На 04.11.2019г.
постъпила информация за целта на пътуването, поради което и мярката била
отменена. Излага се, че мярката не е обжалвана пред съд, не е искано и
разрешение за напускане на пределите на Република България. Сочи се, още, че
наказателното производство по НОХД № 258/2020г. РС Видин не е приключило и няма
влязъл в сила съдебен акт , с който наложеното ограничение да е признато за
незаконно, поради което считат иска за недопустим.
По отношение основателността на иска за
неимуществени вреди оспорва иска и в основанието и в размера му, счита, че не
са налице предпоставките на ЗОДОВ, че разпоредбата на чл.21 от ДФЕС е
неотносима в случая, сочи се, че липсва
нарушение, а ако има, то не е съществено, тъй като не е ограничено правото на
ищеца да напуска страната, и че ако са търпени вреди, те са в продължение на
един ден, възразява се и относно размера на иска. Моли иска да бъде отхвърлен . Иска се прилагането на материалите по ДП 528/2019г по
описа на РУ Видин,пр.пр. № 1402/2019г.
на РП Видин, НОХД 258/2020г. на ВРС. Възразява се да бъдат допуснати свидетели,
поради липса на посочени обстоятелства, за установяването на които се сочат и
липса на имена на същите.
В производството са събрани писмени и
гласни доказателства. Приложени са и ДП №1786 ЗМ-528/2019 на РУ Видин с №
1537/19 на РП Видин, впоследствие преписка вх.№ 1402/2019г. по описа на ОП
Видин, писмените доказателства, съдържащи се в които са приети по делото.
От събраните по делото доказателства,
преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност, съдът прие за
установено следното от фактическа страна: С Постановление за образуване на
досъдебно производство от 13.06.2019г. на Районен прокурор при РП Видин е
постановено образуване на досъдебно производство за извършени престъпления от общ характер по чл.325, ал.1 НК и 131, ал.1, т.12, предложение последно , вр. с чл.130, ал.2 НК. С Постановление
от 08.07.2019г. за привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение,
ищецът е привлечен като обвиняем по досъдебното производство, за извършени
престъпления от общ характер за извършени
престъпления от общ характер по чл.325, ал.1 НК и 131, ал.1, т.12, вр. с
чл.130, ал.2 НК и спрямо същият е взета мярка за неотклонение „Подписка”.
С обвинителен акт от 04.03.2020г. на Окръжен прокурор - ОП Видин
обвинението срещу ищеца е внесено за разглеждане от ВРС , за което е образувано
НОХД № 258/2020 г по описа на ВРС, което е висящо към датата на последното по
делото заседание в настоящото производство.Видно от справка за съдимост на
ищеца, същият не е осъждан.
С Постановление
от 31.10.2019г.на Окръжен прокурор при ОП Видин, поради постъпила от РУ Видин
докладна, в която се съдържат данни, че обвиняемият възнамерява да напусне
пределите на страната, на ищеца е наложена мярка за процесуална принуда
„Забрана за напускане пределите на страната“, за която същият е бил уведомен на
05.11.2019г., когато постановлението му е връчено, видно от Докладна
записка рег.№ 178600-19394/07.11.2019г.
по описа на РУ Видин. С Постановление от
05.11.2019г. на Окръжен прокурор при ОП Видин, поради това , че същият не
възнамерява да напусне страната с цел да се укрие, а с оглед предстояща
планувана операция във Ф., постановлението от 31.10.2019г. било отменено.
Постановлението от 05.11.2019г. е връчено на ищеца на 06.11.2019г., видно от
разписка от същата дата.
Видно от
показанията на разпитания в производството свидетел Г.- съпруга на ищеца,
същата е с диагноза хронична бъбречна недостатъчност. Била одобрена за трансплантация на бъбрек във
Ф.. На 11.11.2019г. трябвало тя и ищеца да заминат за Ф. за изследвания за
съвместимост на донора, който бил ищеца. На 05.11.2019г. на същия било връчено
постановлението от 31.10.2019г., който ден бил от най-кошмарните и трудни дни от
живота му. Той бил съкрушен, притеснен, безсилен. Не знаел какво да прави, бил
нервен, консултирал се с адвокат, който му казал, че няма правно основание.
Опитал да се свърже с прокурор Н., не успял, обявил публично случая в
социалните мрежи, и на следващия ден поради обществения отзвук постановлението
било отменено.Съпругът и не е имал намерение да се укрива, разследващия т
полицай бил уведомен за случая, знаел за предстоящата трансплантаци в
чужбина..Пред свидетелката ищецът провел телефонен разговор,в който уведомил Т.Т.,
че следва да пътуват за трансплантация. Ищецът бил притеснен, тъй като
изтеглили банков заем, продали имоти, за да могат да осигурят пътуването до Ф..
Имало опасност за живота на свидетелката при забавяне на трансплантацията. Една
–две седмици преди заминаването били закупени и билетите. От тогава до сега
ищецът изпитва гняв от издевателствата и репресията на П.. Изпитвал срам, вина пред
децата, че заради забраната лишавал свидетелката от лечение.
Свидетелят И.
сочи, че ищецът му се обадил на 05.11.2019г. и му съобщил за забраната.
Свидетелят отишъл в дома му, видял го почервенял като рак.Ищецът чувствал
безсилие, гняв, думите са безсилни да се опише. Имали тригодишна борба с
институциите, отказ за трансплантация в България. Свидетелят написал за случая
в социалните мрежи, хората били гневни, имало голям отзвук в пресата. На
06.11.2019г. отишъл с ищеца пред П. , за да се срещнат с Прокурор Н.. Чакали
около час в приемната, никой не дошъл и си тръгнали. След отмяната на мярката
ищецът продължил да се опасява, че може отново да не заминат. На 05.11.2019г.
вече имали купени билети за 11.11.2019г.
При така установената
фактическа обстановка и с оглед
събраните в производството доказателства, Съдът намира иска за доказан в
основанието си, поради следното: Спорът по делото касае незаконосъобразността
на взета мярка за процесуална принуда в наказателно производство от общ
характер, което е висящо, с което действие е нарушено правото на ищеца на
свободно придвижване и пребиваване в рамките на територията на държавите-членки при спазване на ограниченията
и условията, предвидени в Договорите, и на мерките, приети за тяхното осъществяване.
Съдът приема, че
възражението на процесуалния представител на ответника, че искът е недопустим,
поради това, че по НОХД № 258/2020г. по описа на ВРС липсва влязъл в сила
съдебен акт, е неоснователно. Съгласно т.13 от ТР №3от 22.04.2005г. по т.д.№ 3/2004 г. на ОСГК НА ВКС, незаконна
е мярката за неотклонение "задържане под стража", когато не отговаря
на изискванията по чл. 152а, ал. 7 НПК във вр. с чл. 152 НПК. Държавата отговаря за вреди по чл. 2, т. 1 ЗОДВПГ,
когато задържането под стража е отменено като незаконно, независимо от
развитието на досъдебното и съдебно производство. В тези случаи обезщетението
се определя самостоятелно. В т.10 на същото
тълкувателно решение е прието, че органите на П. и следствието не носят самостоятелна отговорност за
вредите, настъпили в резултат на незаконно действие или акт, които са
осъществени по тяхно нареждане, защото хипотезите на тяхната отговорност са
изчерпателно изброени с чл. 2, т. 1 и т. 2 ЗОДВПГ, а наличието на вреди от
такива актове и действия се преценява при определяне глобалния размер на
обезщетението, което се присъжда на основание чл. 2 ЗОДВПГ. Излага се като
аргумент в подкрепа на това разбиране е, че при
отмяната на принудителни административни мерки, наложени от П., не е предвидена
самостоятелна отговорност, каквато е предвидена по чл. 2, т. 5 от закона, когато административната мярка е наложена от съда.
Разпоредбата на чл.2, т.1 от ЗОДОВ
/преди заглавие ЗОДВПГ/ не е изменена,
и тълкувателното решение не е отменено, поради което следва да се приеме, че и
за мярката за процесуална принуда забрана за напускане пределите на страната,
която също подлежи на самостоятелно обжалване от обвиняемия, както мярката
„Задържане под стража“, П. отговаря самостоятелно за причинени вреди, в
резултат на незаконосъобразно взета такава. Изходът на настоящия спор не зависи
от изхода по НОХД 258/2020г., тъй като в случай, че обвиняемият бъде осъден за
престъпленията от общ характер, в които е обвинен, не би означавало безспорно,
че мярката е взета законосъобразно. Предметът на двете дела е различен, с
различни факти и обстоятелства, подлежащи на доказване. Оправдателна присъда също не означава
безспорно, че мярката е взета незаконосъобразно.
По основателността на иска: Разпоредбата на
чл.2в , ал.1,т.2 ЗОДОВ, урежда реда за разглеждане на искове срещу държавата за
вреди от съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Ищецът в случая
се позовава на такова нарушение на Член 21 от Договорът за функциониране на ЕС
(предишен член 18 от ДЕО) Всеки гражданин на Съюза има право свободно да се движи и да пребивава в
рамките на територията на държавите-членки при спазване на ограниченията и
условията, предвидени в Договорите, и на мерките, приети за тяхното
осъществяване.
От събраните доказателства в
производството Съдът намира, че се установи наличие на посочените елементи,
респективно наличие на фактическия състав на чл.2в , ал.1,т.2 ЗОДОВ. Безспорно
е по делото, че е взета посочената мярка за престъпленията, в които е обвинен
ищеца – обвиняем в наказателното производство от общ характер. Безспорно е , че
обвиненията са две - по чл.325, ал.1 НК и по чл. 131, ал.1, т.12, предложение последно , вр. с
чл.130, ал.2 НК. За първото е предвидено наказание с лишаване от свобода до две години или с пробация,
както и с обществено порицание.За второто е предвидено
наказание до една година лишаване от свобода или пробация.
Съгласно чл.68,
ал.1 НПК, в досъдебното производство,
когато обвиняемият е привлечен за тежко умишлено престъпление или за друго
престъпление, с което е причинена смърт, прокурорът може да забрани на
обвиняемия да напуска пределите на Република България, освен с негово
разрешение. Тежко умишлено престъпление, съгласно чл. 93, т.7 НК „Тежко престъпление" е това, за което по
закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години,
доживотен затвор или доживотен затвор без замяна;
Видно е, че
ищецът е обвинен в престъпления, които не са тежки по смисъла на чл.93, т.7 НК
и мярката за процесуална принуда, взета по отношение на същия е незаконосъобразна, тъй като текстът на
чл.68, ал.1 НПК сочи хипотезите, в които прокурорът може да вземе такава, и те
са само две - когато обвиняемият е привлечен
за тежко умишлено престъпление или за друго престъпление, с което е причинена
смърт.
Видно от
Уведомление до РУ МВР Видин с вх.№ 178600-12128 от 10.10.2019г. от ищеца с
оглед призоваването на същия за 11.10.2019г.по образуваното ДП, същият е
посочил, че на същата дата следва да се яви в НОЗК С. за получаване на документи
за заплащането на трансплантация на съпругата му в чужбина – клиниката в Г.Ф.,
както и че е неин донор. Предстоящите си
ангажименти в Г.,Ф. ищецът е посочил и в
Уведомление вх.№ 178600-13278 от 04.11.2019г. до РУ на МВР Видин по същото ДП. Поради
това съдът приема и че нарушението е съществено поради нарушение на чл.68, ал.1 НПК. Безспорно е и, че постановлението с което е наложена мярката за
процесуална принуда е отменено от органа, който го е издал. С оглед краткия
срок, в който ищецът е уведомен за взетата мярка и отмяната на постановлението,
съдът намира, че е било невъзможно обжалването на същото като незаконосъобразно,
респективно отмяната му по реда на обжалване, съгласно чл.68, ал.5, вр. с ал.6
от НПК. Това, че е отменено от органа, който го е издал, не го прави
законосъобразно , с оглед посоченото
по-горе. Съдът приема, с оглед събраните доказателства, че е налице вреда,
изразяваща се в накърнена лична сфера на ищеца, претърпени от същия силни негативни преживявания и емоции
– гняв, обида, огорчение, безсилие, безпомощност, срам от семейството си, че е
причина за невъзможността да замине на 11.11.2019г. за изследванията на
съпругата си, с което е било застрашено здравето и живота на същата, накърнено
достойнство и чест. Приема също, че настъпването на вредата е в
причинно-следствена връзка с акта на ответника. Неоснователни са възраженията
на процесуалния представител на ответника, че мярката е взета след постъпила
докладна за намерението на ищеца да напусне пределите на страната, тъй като
знанието за намерението на ищеца да напусне страната, както и за целта, с която
напуска страната, е ирелевантно в случая, тъй като незаконосъобразността
произтича от факта, че за посочените обвинения не би могла да се вземе
процесната мярка за процесуална принуда, както и с оглед обстоятелството, че
отговорността на държавата по ЗОДОВ е безвиновна и обективна. Държавата
отговаря за вредите , нанесени от нейните органи и в случаите, в които те не са
били наясно с фактическата обстановка или са изпълнявали служебните си
задължения на база неправомерна заповед- чл.4 от ЗОДОВ. Затова не е необходимо
да се установи поименно кое конкретно длъжностно лице е допуснало съответното
действие или бездействие, причинило увреждането, се излага в определение
№639/14.11.2014г. по ч.гр.д. №6003/2014 г., I г.о. ВКС.
По размера на
иска: При определяне на размера на обезщетението с оглед разпоредбата на чл.52 ЗЗД и визираното в Постановление
№ 4 от 23.12.1968 г., Пленум на ВС, съдът се съобрази с силните
негативни емоции, които е претърпял ищеца, характера и интензитета на същите с
оглед целта на пътуването, което е следвало да осъществи извън страната,
сериозността на последиците, които биха настъпили при осуетяването му, както за
здравето и живота на съпругата му, така и за семейството му, и обстоятелството, че същият е неосъждан. От друга страна следва да се има предвид, че
мярката е била отменена в същия ден, в който ищецът е узнал за налагането и
/05.11./, и е бил уведомен, че е отменена на следващия ден /06.11./ Правото на
ищеца да напусне страната и да замине за Ф. е упражнено така, както е било
организирано и не взетата мярка не е попречила за реализацията на пътуването.
С оглед горното,
Съдът приема на основание чл.52 ЗЗД, че размер на обезщетението от 3000.00 лева
би репарирал претърпените неимуществени вреди от ищеца. В останалия размер до
20 000.00 лева съдът намира иска за недоказан в размера си, поради което
следва да бъде отхвърлен.
Разноски на
ищеца следва да се присъдят в размер на 10.00 лева за ДТ, за адвокатско
възнаграждение не следва да бъдат присъждани, тъй като видно от представен ДПЗС
от 22.04.21г. между страните е уговорено безплатно оказване на правна защита и
съдействие в хипотезата на чл.38,ал.1, т.3, предложение 2 от ЗА. Възнаграждението,
в размер от 440.00 лева, съгласно чл.38, ал.2 ЗА и чл.7, ал.2,т.2 от Наредба
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да
бъде заплатено на адвокат-пълномощника на ищеца.
Воден от горното
, Съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА П. на Р.Б., със седалище гр.С., бул.В. №2 да заплати на Г.Б.Г. с адрес *** с ЕГН ********** сумата от 3000.00 /три хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода
05.11.2019г. - 06.11.2019г., вследствие незаконосъобразно взета с Постановление от 31.10.2019г. на Окръжен прокурор при ОП
Видин мярка за
процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на страната“, ведно със законната лихва, считано
от 12.11.2019г. до окончателното издължаване, както и разноски по делото в
размер 10.00 лева.
В останалата част до пълния претендиран размер на иска
за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди ОТХВЪРЛЯ същия.
ОСЪЖДА П. на Р.Б., със седалище гр.С., бул.В. №2 да заплати на адвокат К.Д. от АК С. сумата от
440.00 лева адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Видински
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: П
Вярно с оригинала
Секретар: