Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 20.10.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесети
септември през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря *** като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело
№ 2790 по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл.127А СК, във вр. с чл.76, т.9 ЗБЛД
Производството е
образувано по искова молба, подадена от А.Д.П., ЕГН**********,*** против В.С.Й.,
ЕГН**********,***, в която се твърди, че страните по делото са родители на
децата *** Й., ЕГН********** и *** Й., ЕГН**********. Твърди, че в изпълнение
на родителските си задължения за осигуряване на финансова издръжка и по-добро
материално състояние на децата ищцата работела във фирмата на баща си в ***, а
от 15.04.2016г има регистрирана фирма на нейно име и ще работи самостоятелно,
доколкото позволява грижата за децата. Твърди, че и двете посещават детска
градина в гр.Плевен. Твърди, че от м. 11.2015г. ищцата живее с децата на
квартира в ***, срещу месечен наем от 230 лева. Твърди, че от момента на
раздялата с ответника през той не е
давал никаква финансова издръжка на децата и не полага никакви грижи за тях.
Твърди, че доходите на ищцата са от работата при баща й и парите които изпраща
сестра й - между двеста и триста евро месечно. Твърди, че децата поддържат
близка връзка с тяхната леля – ***- сестра на ищцата, която живее в ***.
Твърди, че многократно ги канела да отидат при нея на гости, включително и през
лятото на 2015г. Твърди, че почивката ще окаже изключително благоприятно,
позитивно и разтоварващо въздействие върху психиката на децата, които осъзнават
влошените отношения между родителите им. Твърди, че *** е записан вече в първи
клас в Начално ***" в гр.Плевен и след края на подготвителната група през
лятото на тази година има желание да посети сестрата на ищцата за кратко.
Твърди, че независимо от мотивите й, ответника по делото като родител на
децата, препятства възможностите й да изпълнява в пълен обем родителските си
права и задължения. Твърди, че бащата категорично не дава съгласието си те да
бъде извеждани от майката извън границите на страната с каквато и да е цел
независимо, че пътуването е свързано само с кратко гостуване при леля им.
Твърди, че децата са много разочаровани, че баща им В.Й. отказва да даде
съгласие за издаване на задгранични паспорти и да напуснат страната за такова
гостуване. Твърди,че това негово поведение се отразява изключително негативно
на психическото състояние на децата, които всеки път се травмират от
безпричинния отказ на баща им. Моли, бъде да постановено решение, с което да
бъде заместена волята на бащата В.С.Й., ЕГН **********,***, и бъде разрешено:1.
ИЗДАВАНЕТО НА ЗАДГРАНИЧЕН ПАПОРТ на малолетните *** Й. - роден на ***г. и *** Й.
- роден на ***г. чрез тяхната майка и законен представител А.Д.П. - ЕГН **********,
която да представлява сама децата пред органите на Полицията или Посолството на
Р. България.2 Малолетните *** Й. - роден на ***г. и *** Й. - роден на ***г. да
бъдат извеждани извън пределите на Република България от майката в ***, с цел
гостуване през неучебно време при тяхната леля *** Д.П., без съгласието на
бащата за срок от 3 години, считано от датата на влизане на решението в сила.
В срокът по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, в който оспорва като неоснователни предявените искове, тъй като те
не почиват на фактите и обстоятелствата, които са в действителност. От исковата
молба счита за безспорно следното: Действително страните по делото са
съжителствали без брак на съпружески начала за времето от2005г. до м.юли
2015г., Действително през съвместното им съжителство са родени децата *** Й. и ***
Й. - малолетни, Действително поради
неразбирателство между страните
от м.юли 2015г.те живеят
разделени. Твърди, че ищцата не е работила почти през цялото време, докато
страните са били в съвместно съжителство: като издръжката изцяло се е поемала
от ответника и може би частично от бащата на ищцата, както и от
средства,осигурявани от майката на ответника И. *** И.. Твърди, че с цел
задоволяване нуждите на страните по делото и децата, ответникът е сключил
няколко заема на свое име, които изплаща и е момента. Твърди, че не е вярно, че
ищцата е работила във фирмата на баща си, защото през цялото време тя е
следвала в *** и ответникът и майка му са осигурявали необходимите средства за
следването, за квартира, за консумативи /ток.отопление. вода и др./, като дори
за периода 2008/2009г страните са живели в *** и в ***. Твърди, че не е вярно,
че ищцата е получавала получавала средства от сестра си, която живее в *** и
докато са живели съвместно, такива средства не са превеждани. Твърди, че не е
вярно, че след раздялата на страните ответникът не е осигурявал средства за
издръжка на децата, за което ще бъдат представени доказателства. Твърди, е не е вярно,че ответникът не търси
контакти с децата, но тези контакти умишлено се препятстват от ищцата и
поредния й приятел. Оспорва обстоятелството, че децата на страните имат много
близки връзки със сестрата на ищцата - това не е така, защото сестрата на
ищцата има свои деца, за които се грижи, живее извън територията на страната, и
срещите й с племенниците й /деца на страните по делото/, не са толкова чести и
задушевни. Вярно е, че за известен период децата на сестрата *** са
съжителствали заедно с децата на страните в ***, но това съвсем не доказва за
близост между племенниците и лелята ***. Твърди, че не му е известно дали и в
момента децата на г-жа *** П. ***. Счита за неоснователно искането, тъй като
ищцата, за да поиска извеждане на децата зад граница, би следвало да има
доходи, които да позволяват не само извеждането, а и пребиваването на децата в
чужбина. Твърди, че ищцата не доказва никакви доходи, които да позволяват един
нормален живот на малолетните деца извън РБългария.За да се иска пребиваване в
чужбина, е наложително за децата да има осигурено жилище от ищцата - такива
доказателства не са представени и явно не съществуват. От представеното
удостоверение от Търговския регистър се установява , че тепърва ищцата стартира
бизнес и не е известно какъв ще бъде резултата от този старт. Счита, че
обективно е невъзможно едновременно да движиш новостартирал бизнес и да
разхождаш децата си в чужбина. Самата ищца твърди,че ще се старае да осигурява
средства за себе си и децата дотолкова, доколкото й позволява времето, което
трябва да отделя за грижи за децата си - при две малки деца за всекиго е
ясно.Противопоставя се да бъде дадена възможност децата да се извеждат от трето
лице по няколко причини: Децата са все още малолетни и ще бъдат зависими изцяло
от придружителя си. В исковата молба не е установено кой ще бъде евентуален
придружител, защото има достатъчно недобросъвестни хора, които могат да ползват
децата и с търговски цели, а и с други нерегламентирани дейности. Твърди, че
практиката и на съдилищата в РБългария е изпълнена със случаи на търговия с
деца, правене на порно продукции с деца, предлагане на деца на педофили и пр..
и пр. - нещо, което съдът не би следвало да позволи.Дори децата да са
придружавани от г-жа *** П., то за да се иска това, трябва последната да
докаже, че работи трайно в чужбина, че има постоянни и стабилни доходи, че има
жилище, което е толкова голямо, че може в него да се приюти и семейството на В.П.
с 2 деца, и малолетните деца на страните по делото - такива доказателства нито
са ангажирани, нито са представени. Имайки предвид подмяната на приятели и
партньори на ищцата нерядко, това също не дава сигурност и стабилност за
правилното отглеждане на децата. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира
направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно между
страните, и се установява от Удостоверение за раждане по акт № 0302/22.02.2012г.
и № 1151/23.06.2009г. че родители на децата
*** Й., ЕГН********** и *** Й., ЕГН********** са А.Д.П. и В.С.Й..
Установява се от
Удостоверение изх.№ 20160418120219/18.04.2016г., че А.Д.П. е регистрирана като
едноличен търговец с фирма ЕТ А.П..
Видно от Удостоверение №
248-4-36/04.04.2016г., *** Й. и *** Й. посещават ***.
Видно от Договор за
наем, А.П. е наела под наем апартамент № 2, находящ се в ***.
Установява се от
операционни бележки и извлечение от банкова сметка/***.29 до 41 от делото/, че
от сметката на И. *** И./майка на ответника/ периодично и редовно са превеждани
посочените в операционните бележки суми по сметка на А.П..
Видно от бележки за
получени преводи чрез Westwrn Union/л.56 до л.62 от делото/, на А.П. редовно са
превеждани посочените в документите суми от *** П. и ***.
Установява се от извадка
от договор за наем на френски език, придружен с превод на български език, че
същия е сключен от *** П., в качеството й на наемател, като е наела за срок от 9 години, считано от сключването на договора
24.06.2016г. къща с площ от 90 кв.м., състояща се от хол, кухня и две спални.
От социален доклад,
изготвен от ДСП-Плевен по делото се установява, че е ив нетерес на децата да
осъществяват контакти с роднинския си кръг по майчина линия и в частност на
лелята, както и да пътуват в чужбина придружени от тяхната майка, на гости на
лелята в ***.
От социален доклад,
изготвен от *** се установяват изложените в отговора на исковата молба факти,
че ответника отказва на децата да бъдат издадени задгранични паспорти, както и
да бъдат извеждани извън пределите на страната, тъй като има опасения, че
майката иска да се установи даживее в чежбина при сестра си, което ще
препятства осъществяването на лични контакти с децата.
Съдът кредитира
показанията на св. ***, въпреки, че е заинтересован от изхода на делото като баща
на ищцата. Показанията му са логични, преки и в съответствие с останалите доказателства
по делото. от тях се установява, че сестрата на ищцата *** П. от 8 години живее
и работи в *** като сътрудник в адвокатска кантора. Там е с двете си деца,
които са на 13 и 10 години. Ежемесечно
изпраща пари на сестра си А.П., с която поддържат много чести контакти. Майката
на децата иска да ги води на гости на леля им в ***. *** П. е наела къща, в
която живее с децата си.
Съдът кредитира
показанията на св.*** П., въпреки че е заинтересована от изхода на делото като
сестра на ищцата. Показанията й са преки, логични и в съответствие с останалите
доказателства по делото. От тях се установява, че свидетелката живее от 8 години в ***, като първоначално е живяла в ***
в апартамент с една стая, но от юни месец 2016г. е наела къша на два етажа с
голям хол в град на около 40 километра от ***, която има и двор. Св.П. работи в
адвокатска кантора като помощник секретар. Тя получава около 2500 евро месечно заедно с детските. Отделно
получава по 850 евро за почивка. ***, който също е изпращал пари на А.П. е
близък приятел на св.*** П.. Той има строителна фирма и получава по-добри
доходи от *** П..
Съдът дава вяра на
показанията на св.И. *** И. въпреки че е заинтересована от изхода на делото
като майка на ответника. Показанията й са преки и логични. От тях се
установява, че ответника отказва да даде разрешение за пътуване на децата в
чужбина и за снабдяването им със задгранични паспорти, тъй като майката на
децата от 5-6 месеца не дава възможност на децата да осъществяват лични
контакти с бащата. Децата на *** П. използват нецензурни думи и жестове, от
които децата на страните по делото се учат на лоши обноски.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Предявеният иск като такъв с
правно основание чл.127а ал.3 във връзка с ал.2 от Семейния кодекс е допустим - производството по
делото е образувано по молба на активно легитимира страна в процеса, пред
надлежния съд - по настоящ адрес на детето.
Съгласно разпоредбата на чл. 127а, ал. 1 СК, въпросите, свързани с пътуване
на детето в чужбина и издаване необходимите документи за това, се решават по
съгласие на родителите, като при невъзможност да бъде постигнато такова в ал. 2
от същата разпоредба е предвидено, че спорът между тях се разрешава от районния
съд по настоящия адрес на детето. Допустимостта на молбата е обвързана с
липсата на съгласие, постигнато между родителите за пътуване на детето в
чужбина и издаване на необходимите документи за това. В настоящия случай несъмнено
се установи липсата на съгласие. Установи се, че майката на децата иска да
извежда децата зад граница- в ***, в неучебно време, на гости на тяхната леля ***
П.. Пътуването на децата в чужбина съдът намира, че не би накърнило правото на
бащата да се вижда с тях, доколкото евентуално постановения режим на лични
контакти с децата подлежи на принудително изпълнение чрез предвидения за това
процесуален способ. На съдът е служебно известно, че е образувано производство
за предоставяне на родителските права по отношение на децата, по което все още
няма постановено съдебно решение. Въпреки, че се твърди, не се установява от
доказателствата по делото намерението на ищцата за трайното извеждане на децата
извън граница и възпрепятстване възможността на другия родител да упражнява
родителски права. Искането е за временно пътуване в чужбина – на гости при лелята в ***, през неучебно време, за срок от
3 години. Освен това, в случай, че майката задържи децата в чужбина извън
разрешения период на пътуване, същото действие би съставлявало международно
отвличане на дете по смисъла на ХАГСКА КОНВЕНЦИЯ за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца, поради което бащата може да се ползва от защитата
по конвенцията. С оглед на това, съдът намира, че изцяло в интерес на децата е
да им бъде дадена възможност за напускане пределите на страната, с оглед
разширяване на мирогледа им и обогатяването му още от ранна детска възраст и
осигуряването на по-пълно развитие и израстване като личност. В интерес на децата
е да бъде поддържана връзката им с близки и роднини от страна и на двамата
родители. Основателността на молбата за заместване съгласието на ответника, се
обуславя и от прогласеното в чл. 35, ал. 1, изр. първо от Конституцията на
Република България основно право на всяко физическо лице свободно да избира
своето местожителство, да се придвижва в рамките на територията на страната и
да напуска нейните предели. Липсващото съгласие на бащата ограничава
упражняването на това конституционно закрепено право, което противоречи на
интересите на детето. По тези съображения съдът намира молбата за основателна,
поради което следва да бъде уважена, като бъде постановен акт на спорна съдебна
администрация, който да замести липсващото съгласие на бащата за пътуване на децата
*** Й. и *** Й. до *** при леля си *** Д.П., през неучебно време, съгласно
обявените от Министерство на образованието и науката неучебни дни и ваканции за
съответната година, придружавани от тяхната майка А.Д.П. за период от 3 години,
считано от влизане на решението в сила.
Несъмнено се установи, че е
възникнала нужда от издаването на документ за задгранично пътуване на децата в
чужбина, поради което и съгласно разпоредбата на чл.76 т.9 от Закона за българските лични документи, чл.45 от същия закон и чл. 23 от Правилника за българските лични
документи на същото по реда на чл.127а от Семейния кодекс, съдът следва да даде разрешение,
замествайки съгласието на бащата на децата да бъде издаден документ за
самоличност.И от фактическа и от правна страна настоящия съдебен състав приема,
че е в интерес на децата същите да получат разрешение да бъде издаден
задграничен паспорт. Именно в този дух е и волята на законодателя възприета в
разпоредбите на Семейния кодекс, съгласно
който основополагаща роля при формирането на вътрешното убеждение на съда са
интересите на детето и съответно тяхната закрила. Мотивиран от горното съдът
приема, че предявения иск с правно основание чл.127а ал.3 във връзка с ал.2 от Семейния кодекс е изцяло основателен и като такъв
следва да бъде уважен, като се разреши на децата *** Й. и *** Й. да получат
задграничен паспорт, като съответното ОД на МВР издаде задграничен паспорт на
децата при подадено заявление само от тяхната майка без съгласието на бащата.Въз основа на
така представените и обсъдени по делото писмени и гласни доказателства,които не
са оспорени от страните,съдът счита,че молбата е основателна и следва да се
уважи още и по следните съображения: Водещ критерий са интересите на детето.В
негов интерес е да не бъде ограничавано правото му на свободно напускане и
връщане в страната, като му
бъде издаден и международен паспорт.Детето не може да бъде ограничавано да
напуска страната без да има основателни причини и да е налице опасност за
неговото физическо или психическо развитие,каквито докзателства в случая не са
налице, а само са ангажирани твърдения от ответника в този смисъл.Детето има
право на паспорт, необходим за преминаване на държавната граница и пребиваване
в чужбина. Издаването на тези дукемнти предполага съгласие на двамата
родители,като липсата на съгласие от страна на бащата следва да бъде заместено от решението
на съда.
С оглед
изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответника следва да бъде осъден
да заплати на ищцата направените по делото разноски за ДТ и адвокатско
възнаграждение в размер на 330 лв./30лв.+300 лв./
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ЗАМЕСТВА
СЪГЛАСИЕТО на В.С.Й., ЕГН**********, за пътуване на детето му *** Й., ЕГН**********
до *** при леля си *** Д.П., през неучебно време, съгласно обявените от
Министерство на образованието и науката неучебни дни и ваканции за съответната
година, придружавани от тяхната майка А.Д.П., ЕГН********** за период от 3 години, считано от влизане на
решението в сила.
ЗАМЕСТВА
СЪГЛАСИЕТО на В.С.Й., ЕГН**********, за пътуване на детето му *** Й., ЕГН**********,
до *** при леля си *** Д.П., през неучебно време, съгласно обявените от
Министерство на образованието и науката неучебни дни и ваканции за съответната
година, придружавани от тяхната майка А.Д.П., ЕГН********** за период от 3 години, считано от влизане на
решението в сила.
РАЗРЕШАВА
на детето *** Й., ЕГН********** да се издаде задграничен
паспорт, без съгласието на неговия баща В.С.Й., ЕГН**********, по подадено
заявление от неговата майка – А.Д.П., ЕГН**********.
РАЗРЕШАВА на детето *** Й., ЕГН********** да се издаде задграничен
паспорт, без съгласието на неговия баща В.С.Й., ЕГН**********, по подадено
заявление от неговата майка – А.Д.П., ЕГН**********.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, В.С.Й., ЕГН********** да плати на А.Д.П., ЕГН********** сумата от 330 лв.
направени по делото деловодни разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение.
След влизане в сила на решението препис от същото да се изпрати на ОД на
МВР гр. Плевен за сведение.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: