РЕШЕНИЕ
№ 8238
гр. София, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П. ИВ. М.
при участието на секретаря Р. ИВ. Г.
като разгледа докладваното от П. ИВ. М. Гражданско дело №
20211110131197 по описа за 2021 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от „Т.С.” ЕАД срещу „(фирма)“
АД, с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на следните вземания: 127,88
лева, представляваща стойност на потребена без правно основание топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. за имот, нахоящ се в гр. С., ул. Б. №, вх. , гараж , аб.
№ , с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от
24.08.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 14,91 лева за периода
от 01.07.2018 г. до 15.07.2020 г., сумата от 17,11 лева, представляваща стойност на
потребена без правно основание услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г., с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната
лихва от 24.08.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение в размер на 2,59 лева за периода от 01.07.2018 г. до 15.07.2020 г., за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
39248/2020 г. на СРС, 175 състав.
Ищецът твърди, че между страните не е налице облигационно отношение (договор),
поради което претендира посочените суми при твърдения за неоснователно обогатяване.
Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Ответникът оспорва исковата
претенция по основание и размер, счита, че същата е недоказана. Признава, че между
страните не е сключен договор за продажба на ТЕ, но счита, че не е приложим институтът
1
на неоснователното обогатяване. Оспорва твърдението, че процесният имот е топлоснабден,
както и, че е сключен договор между ищеца и фирма за дялово разпределение. Твърди, че не
са издавани фактури от ищеца, поради което счита, че не е налице забава за плащане на
услугата. Оспорва твърдението да е получавал писма от ищцовото дружество. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност, като счита, че приложимата такава е
тригодишната. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
С молба от 15.02.2022г. третото лице-помагач „(фирма)“ ЕООД на страната на ищеца
„Т. С.“ ЕАД заявява, че счита иска за основателен и доказан, както и че дяловото
разпределение за процесния имот е извършвано в съответствие с нормативните актове.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже кумулативното
наличие на следните материалноправни предпоставки: по иска за главница: доставянето на
ответника на топлинна енергия, както и предоставянето на услугата дялово разпределение
от третото лице-помагач; обогатяването на ответника с доставеното количество топлинна
енергия и със стойността на услугата за дялово разпределение; обедняването на ищеца с
претендираните суми, наличието на връзка между обогатяването и обедняването, както и
размера на сумите; по акцесорния иск за мораторна лихва: съществуването и размера на
главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава. С
оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да
докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността. В доказателствена тежест на ответника е да докаже плащане на процесните
задължения.
Между страните няма спор, че за процесния имот и период не е налице писмен договор
за доставка на топлинна енергия за небитови /стопански/ нужди, какъвто е предвиден в чл.
149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, поради което не е налице пречката за уважаване на претенцията,
установена в чл. 59, ал. 2 ЗЗД. Основателността предявената претенция на кондикционно
основание не се базира на наличието на такъв договор, а на извъндоговорното отношение,
възникващо от обогатяването на определено лице със стойността на спестените разходи за
заплащане на доставената топлинна енергия.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от
представените с исковата молба протокол от ОС на етажната собственост във входа за избор
на изпълнител на услугата дялово разпределение, от представените от третото лице –
помагач индивидуална справка за дялово разпределение и документ за главен отчет, както и
от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза. От експертното
заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и
компетентно изготвено, се установява, че през процесния период в имота не е имало
отоплителни тела, а единствено един брой топломер за топла вода. Процесното вземане е
формирано от цена на доставена топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване /БГВ/ и
2
за сградна инсталация. Топлинната енергия за БГВ е начислена по реален отчет, като вещото
лице сочи, че показанията от протокола за главен отчет са нанесени правилно в подробните
изравнителни сметки. Отдадената от сградната инсталация топлинна енергия е била
изчислена по формула съгласно т. 6.1.1. от приложението към НТ /отм./ на база инсталирана
отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за периода. Вещото лице е установил,
че са приспаднати технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция за
сметка на ищцовото дружество, а разпределението на топлинната енергия през процесния
период е извършвано в съответствие с действащата правна уредба на ЗЕ, НТ /отм./ и Общите
условия на ищцовото дружество. Експертът е установил, че през процесния период общият
топломер в абонатната станция е преминавал периодични технически проверки на всеки две
години и съответства на одобрения тип.
Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло експертното
заключение по СТЕ, доколкото същото се основава на съставените отчетни документи,
както и на извършените от вещото лице изчисления на денградусите през процесния имот, а
не единствено на счетоводните записи на ищцовото дружество. Освен това същото
съответства изцяло и с осчетоводената стойност на топлинната енергия, установена от
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, поради което възражението за
нередовност и недостоверност на счетоводните записи е изцяло неоснователно. Съгласно
експертното заключение по СТЕ стойността на реално доставената топлинна енергия за
периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. след отчитане на резултата от изравнителните
сметки /сума за възстановяване в размер на 51,19 лева/ се равнява на 127,91 лева, което
надхвърля размера на исковата претенция от 127,88 лева.
Също така от приетото и неоспорено експертно заключение по съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че сумите по изравнителните сметки не са отнасяни към вземания
за предходни периоди, както и че в счетоводството на ищеца липсват данни за извършени
плащания на процесната сума /такива не се и твърдят от ответника/.
Предвид гореизложеното съдът намира за доказано по делото обстоятелството, че
ищцовото дружество е доставило за процесния период и имот топлинна енергия на стойност
от 127,88 лева, с която стойност дружеството-доставчик е обедняло поради липса на
сключен договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди за имота.
Относно наличието на обогатяване на ответника с посочената сума чрез спестяване на
разходи, настоящият състав намира следното.
Според цитираната по-горе разпоредба на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, страни по формалния
писмен договор за доставка на топлинна енергия са топлопреносното предприятие /ищецът/
от една страна и небитовият клиент от друга страна. Легалната дефиниция, дадена в пар. 33а
от ДР на ЗЕ определя понятието "небитов клиент" като клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Съгласно чл. 136, ал. 1 от ЗЕ, при присъединяване на клиент на топлинна енергия за
небитови нужди, присъединителните топлопроводи и съоръженията към тях и абонатната
3
станция се изграждат от и за сметка на клиента и са негова собственост. Според чл. 22, т. 3
от Наредбата за топлоснабдяването, топлопреносното предприятие включва в редовна
експлоатация присъединителните топлопроводи и съоръженията към тях след изпълнение на
техническите условия за присъединяване и при наличие на договор по чл. 149 и 150 от ЗЕ.
От така изложената правна уредба следва изводът, че небитовият клиент, който следва
да бъде страна по формалния договор за продажба на топлинна енергия, е лицето, което
ползва енергията за технологични нужди за присъединения към присъединителния
топлопровод негов стопански обект. Сключването на формален договор за продажба на
топлинна енергия представлява необходимо условие за започване на доставките на топлинна
енергия към присъединения обект /чл. 22, т. 3 от НТ/. Този договор е срочен, тъй като
съгласно чл. 6, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца, договорите за доставка на
топлинна енергия за стопански нужди се сключват за срок от пет години.
Следователно лицата, които се обогатяват неоснователно за сметка на топлопреносното
предприятие със стойността на доставената топлинна енергия, са следните: на първо място
това е лицето, което е присъединило обекта си към топлопреносната мрежа, без да сключи
договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди, на второ място – лицето което
не е подновило договора си след изтичане на неговия срок, като е продължило да ползва
доставяната енергия, и на трето място – лицето, което е придобило вещни права и е влязло
във владение на присъединения обект, без да сключи договор с топлопреносното
предприятие от свое име. Когато упражняват фактическата власт върху имота лично или
чрез трети лица, този кръг от субекти ползват топлинната енергия за присъединения обект,
без същевременно за тях да съществува договорно задължение за заплащане на нейната
цена, поради което се обогатяват със стойността на доставката като спестяват разходите за
заплащането й.
В конкретния случай от приетия Договор за учредяване право на строеж върху
общинска земя от 25.09.2003г. се установява, че Столична община е учредила в полза на
ответника „Гео Пет – М“ АД правото на строеж върху парцел I-388, кв. 164, м. „Подуяне-
център“, с административен адрес: ул. „Буная“ № 8 за изграждане на жилищна града
състояща се от седем етажа, магазини в партера, ателиета в подпокривното пространство и
гаражи в сутерена. От приетото Разрешение за ползване от 14.12.2006г. се установява, че
така предвидената сграда е построена и въведена в експлоатация, а от разрешението за
ползване от 08.09.2008г. се установява, че е въведена в експлоатация и абонатната станция
на сградата. От приетия Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 18.01.2016г.
се установява, че към посочената дата процесният имот – гараж № 7 – е съществувал като
самостоятелен обект и е бил собственост на ответното дружество. Имотът не е и сред тези,
запазени за Столична община по силата на договора за учредяване право на строеж.
Ответникът не твърди и не доказва процесният топлоснабден имот да е бил отчужден по
време на процесния период или да е установено владение върху него от страна на трето
лице, поради което съдът намира за доказано по делото, че ответното дружество е било
собственик и е владяло процесния топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. Буная
4
№8, вх. А, гараж 7, и поради тази причина се е обогатило за сметка на ищцовото дружество
със стойността на доставената топлинна енергия, чието плащане е спестило.
Ето защо, при наличие на всички кумулативни предпоставки за уважаване на
предявения иск за главница за стойност на потребена без основание топлинна енергия,
същият е основателен и следва да бъде уважен изцяло. Релевираното от ответника
възражение за изтекла погасителна давност е неоснователно, тъй като считано от датата на
възникване на най-старото процесно вземане /01.06.2018г/ до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /24.08.2020г./ не е изтекла погасителната
давност за вземането, която е петгодишна съгласно т. 7 от ППВС № 1/1979г.
Неоснователен, обаче, е искът за неоснователно обогатяване със стойността на услугата
дялово разпределение. От представените от третото лице-помагач документи и от
експертното заключение по СТЕ се установява по безспорен начин, че услугата дялово
разпределение е била предоставена на ответника за процесния период от третото лице
„Техем Сървисис“ ЕООД. Не се установява, обаче, обедняването на ищцовото дружество
„Топлофикация София“ ЕАД със стойността на така предоставената услуга. При
облигационни вземания с извъндоговорен източник, какъвто е неоснователното обогатяване,
общите условия на ищеца по договори за доставка на топлинна енергия за стопански или
битови нужди не намират приложение. Обедняването на ищеца със стойността на услугата
би могло да се дължи на правоотношение между него и фирмата за дялово разпределение по
чл. 139, ал. 2 ЗЕ и заплащане от ищеца на цената на извършената в полза на ответника
услуга, но не би могло да възникне по силата на клауза от общи условия, задължаваща
потребителя да заплаща цената на тази услуга на ищеца, при липса на договорно
правоотношение, към което да бъдат приложени тези общи условия. В конкретната
хипотеза, въпреки представения по делото договор по чл. 139, ал. 2 ЗЕ между ищеца и
третото лице-помагач, ищецът не е представил доказателства да е платил на третото лице –
помагач претендираната стойност на услугата, или неговото имущество да е намаляло с тази
стойност по какъвто и да било друг начин. Ето защо съдът намира, че предявеният иск за
сумата от 17,11 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за
периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. следва да бъде отхвърлен изцяло.
Неоснователни са и исковете за заплащане на мораторни лихви върху главниците за
цена на топлинна енергия и за дялово разпределение. Това е така, защото ищецът не е
представил доказателство за отправена до ответника покана за плащане на процесната сума
съобразно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Представената с исковата молба покана касае задължения за
предходен период и липсват доказателства същата да е била връчена на ответника, а при
извъндоговорните задължения установеният в общите условия на ищеца срок за плащане не
намира приложение. Ето защо предявените искове за сумата от 14,91 лева, представляваша
мораторна лихва за периода от 01.07.2018 г. до 15.07.2020 г. върху главницата за топлинна
енергия и за сумата от 2,59 лева, представлявща мораторна лихва за периода от 01.07.2018 г.
до 15.07.2020 г. върху главницата за дялово разпределение, са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени изцяло.
5
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. В заповедното
производство ищецът е сторил разноски в размер на общо 75 лева, като с оглед уважената
част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 59,02 лева. В исковото производство
ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 75 лева, за депозити за
възнаграждения на вещи лица в размер на общо 500 лева, претендира и юрисконсултско
възнаграждение, чийто размер съдът определи по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1
НЗПП на 100 лева предвид вида и броя на предприетите от юрисконсулта процесуални
действия или общо 675 лева. С оглед уважената част от исковете следва да му бъдат
присъдени разноски в исковото производство в размер на 531,23 лева. Ответникът не е
сторил разноски, но е претендирал юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство, чийто размер съдът определи по гореизложения и съображения ред на 100
лева. С оглед отхвърлената част от исковете, на ответника следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в размер на 21,30 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че „Гео Пет-М“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Буная“ № 8, ет. 4, ап. 11, дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец“ № 23Б,
сумата от 127,88 лева, представляваща стойност на потребена без правно основание
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. за имот, нахоящ се в гр. София,
ул. „Буная“ № 8, вх. А, гараж 7, аб. № 404536, с която ответникът се е обогатил за сметка на
ищеца, ведно със законната лихва от 24.08.2020 г. до изплащане на вземането, за което
вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 39248/2020 г. на СРС, 175 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу „Гео Пет-М“ АД
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 14,91
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2018 г. до 15.07.2020 г. върху
главницата за цена на топлинна енергия; сумата от 17,11 лева, представляваща стойност на
потребена без правно основание услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 24.08.2020 г. до изплащане на вземането и сумата
от 2,59 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2018 г. до 15.07.2020 г.
върху главницата за дялово разпределение, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 39248/2020 г. на СРС, 175 състав.
ОСЪЖДА „Гео Пет-М“ АД да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 59,02 лева, представляваща разноски в заповедното
6
производство и сумата от 531,23 лева, представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на „Гео Пет-М“ АД на основание
чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК сумата от 21,30 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач „Техем Сървисис“
ЕООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7