№ 29
гр. Габрово, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тридесет и първи
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Симона Миланези
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Симона Миланези Гражданско дело №
20224200100302 по описа за 2022 година
Производството по гр. д. № 302/22 г. по описа на ГбОС е образувано въз
основа на искова молба от В. С. И., с адрес на с. П., ул. „В.“ ***, чрез адв. С.
Н. против ЗК „Лев Инс“ АД, гр. С..
Ищцата твърди, че на 14.03.2022 г., около 16:55 ч. пострадала тежко в
резултат на ПТП. Била пътник в лек автомобил „К.“, с рег. № ***, управляван
от И. А. И., който се движел по път ІІ-44 в посока от С. към Габрово, когато
на км. 20+400 на разклона на с. Г. движещият се в насрещната лента за
движение лек автомобил „Л.“, с рег. № ***, управляван от К. П. В., предприел
маневра завой на ляво към с. Г., навлязъл в лентата за движение на лек
автомобил „К.“, в който пътувала и се стигнало до удар между двете МПС-та.
Собственикът на лек автомобил „Л.“ е застрахован при ответното дружество
по ГО с по полица № BG/22/121003488859, валидна до 16.12.2022 г.
В резултат на ПТП-то получила тежки травматични увреждания,
изразяващи се в счупване на ацетабулума с фрактурни линии проектиращи се
в долния и горен полюс вляво; суспектни данни за фрактури по предна
аксиларна линия на 7ма и 8-ма ребрени дъги вляво. Била приета по спешност
в болница, в тежко състояние с болки и невъзможни движения в областта на
лявата тазобедрена става. Била напълно обездвижен, като все още
състоянието й не се е подобрило. Продължава да е на строг постелен режим с
непрекъсната нужда от чужда помощ в ежедневието. Болките са силни и се
налага да приема обезболяващи медикаменти. Търпи неимуществени вреди в
резултата на ПТП-то, чиято обезвреда намира, че е в размер на 40 000 лв.
Предявила претенция си към застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ, но
получила отказ от дружеството да й бъде заплатено обезщетение.
1
Моли, да се осъди ответното дружество да й заплати сумата от 40 000
лв. застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди в резултат на ПТП-то, заедно със законната лихва върху сумата от
13.04.2022 г. до окончателното й изплащане. Претендират се разноските по
делото.
В постъпилия отговор ЗК "Лев Инс" АД, чрез юр. К. И., оспорва
предявения иск за неимуществени вреди по основание и размер. Оспорват се
всички твърдения на ищца. Оспорва се механизмът на ПТП-то и причинната
връзка между ПТП-то и телесните увреждания на ищцата, като се прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради непоставен
предпазен колан от пострадалата. Оспорва се размерът на исковите
претенции, както и претенцията за присъждане на законна лихва. Моли, да се
отхвърли изцяло исковата претенция. Претендират се разноските по делото.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа
исковата молба, като оспорва възраженията наведени в подадения отговори,
претендира разноските по делото за адв. възнаграждение, което да бъде
определено по реда н чл. 38 от ЗАдв. Ответната страна оспорва исковата
молба, поддържа отговора и претендира разноските по делото. И двете страни
представят писмени бележки.
Габровският окръжен съд като изслуша твърденията на страните и като
прецени събраните по делото доказателства, а именно: констативен протокол
за ПТП с пострадали лица № 2022-1034-96/14.03.2021г.; епикриза №
2543/2022 от УМБАЛ "Д-р Тота Венкова" АД град Габрово, отделение по
Ортопедия и травматология; претенция вх. № 3572/04.04.2022 г. и писмо изх.
№ 2720/13.04.2022 г. от ответното дружество до ищцата; епикриза №
13690/2022 година от УМБАЛ "Царица Йоанна-Исул" ЕАД, клиника по
Ортопедия и травматология; Експертно решение №0319 от зас. № 061 на
13.10.2022 г.; 10 броя болнични листи издадени в периода от 24.01.2022 г. до
10.10.2022 година; амбулаторен лист №000585/19.05.2022 г.; амбулаторен
лист № 000534/11.05.2022 г.; рецепта; болничен лист № Е20223610010
издаден на 09.12.2022 г.; Експертно решение № 0399 от зас. №069 на
29.11.2022 г., заверен препис от ДП № 264 ЗМ 37/2022 по описа на ОД-МВР
гр. Габрово, пр. №683/2022 на РП гр. Габрово образувано на 17.03.2022 г.,
приетите съдебно - медицинска експертиза и съдебно - автотехническа
експертиза, изслушаните свидетелски показания, по отделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното по делото ДП № 264 ЗМ 37/2022 по описа на ОД-МВР
гр. Габрово, пр. №683/2022 на РП гр. Габрово и приетата авто - техническа
експертиза се установява, че на 14.03.2022 г., около 16:55 ч., по път ІІ-44 в
пътното платно в посока от С. към Габрово, на км. 20+400, настъпва ПТП
между лек автомобил „Л.“, с рег. № *** управляван от К. П. В. и „К.“, с рег.
№ ***, управляван от И. А. И., в който пътувала ищцата.
ПТП-то протича на хоризонтален пътен участък в зоната на
кръстовището за с. В. и с. Г., общ. Габрово, след наклон при спускане за
движещия се в посока гр. Севлиево л.а. „Л.“. Пътната настилка е нов
2
ситнозърнест асфалт без неравности и разрушения. Ширината на платното за
движение в района на ПТП-то е 7,60 м. като лентата за движение в посока гр.
Габрово е 3,60 м., а лентата за движение в посока гр. Севлиево е 4 м.,
разделени с непрекъсната осева линия „М1" и прекъсната „МЗ" в района на
кръстовището, ограничението на скоростта въведено с пътни знаци е 60 км/ч.
за двата автомобила, и в двете ленти, при приближаване към мястото на
удара, има положена напречна маркировка „М20" шумяща. ПТП-то настъпва
в светлата част на денонощието. Лекият автомобил „К." с рег.№ *** се
движил в посока от гр. Севлиево към гр. Габрово със скорост около 70км/ч.
Лекият автомобил „Л." с peг. № *** се движил в посока от гр. Габрово към гр.
Севлиево със скорост около 70км/ч. В района на кръстовището за с. В. и с. Г.,
общ. Габрово, когато двата автомобила са на разстояние от около 91,9 метра
един спрямо друг, л.а. „Л." започва отклонение на ляво, при което започва
навлизане в лентата за насрещно движение (лентата за движение на л.а. „К."),
като разстоянието между автомобилите е около 67,6 м. един от друг. При
отклонението си на ляво л.а. „Л." навлиза изцяло в лентата за движение на л.а.
„К.", при което следва челен удар между двата автомобила, като скоростта им
в момента на удара е около 70км/ч. В следствие на удара - л. а. „К." се завърта
по посока на часовниковата стрелка, отлагайки следи, а л.а. „Л." се обръща на
дясната си страна.
В приетата експертиза е прието от вещото лице, че опасната зона при
скоростта на движение на двата автомобила е 51,3 м. за всеки от водачите,
при насрещно движение е - 102,6 м. След навлизане в насрещната лента от
водача на л.а. „Л." двата автомобила са се намирали на разстояние 67,6 м.
един от друг - 102,6 > 67,6, т.е. ПТП-то не е било предотвратимо чрез
спиране. Определената опасна зона в експертизата при движение със
разрешената скорост 60 км/ч = 16,67м/с. е 41 м. за всеки от водачите, при
насрещно движение е – 82 м., след навлизане в насрещната лента от водача на
л.а. „Л." двата автомобила са се намирали на разстояние 67,6м. един от друг -
82,0 > 67,6, т.е. ПТП -то не е било предотвратимо чрез спиране. Oт
техническа гледна точка, вещото лице приема, че причина за възникване на
процесното ПТП е навлизането на л.а. „Л." в лентата за насрещно движение,
като същото е могло да бъде избегнато, ако л.а. „Л." не беше навлязло в
насрещното платно.
От заключението на вещото лице се установява, че л.а. „К." е оборудван
фабрично за предните седалки с триточкови обезопасителни колани, с
пиропатрон за донатягане на колана при удар, отзад е оборудван за пътниците
от ляво и от дясно с триточкови колани а за средния с двуточков. Същото
приема, че при челен удар тялото на ищцата под въздействието на
инерционната сила продължава движението си напред в посоката на
движение на автомобила, като в процесното ПТП тялото остава плътно до
седалката на автомобила, като движението напред е ограничено от
предпазния колан и същият е предпазил ищцата от удар в таблото, волана или
въздушната възглавница. В съдебно заседание вещото лице разяснява, че от
вътрешната страна на купето няма деформации от страната на ищцата и
същата със сигурност е била с поставен колан, освен това коланът на
3
пострадалата е описан като „блокиран в отворено положение“.
От приетата по делото съдебно - медицинска експертиза се установява,
че при процесното ПТП станало на 14.02.2022 г. В. С. И. е получила счупване
на ставната ямка на лявата бедрена кост (ацетабулум) и е получила травма на
лявата гръдна половина със съмнение (суспектни рентгенови данни) за
счупване на седмо и осмо ляво ребро по предната мишечна линия.
Счупването на ставната ямка на лявата бедрена кост е описано в
документацията с фрактурни линии, проектиращи се в долния и горния
полюс на ставната ямка, без разместване на фрагментите, което говори за
страничен натиск и удар в областта на трохантерния масив - костен масив
разположен в горната част на бедрената кост. Според вещото лице такъв удар
може да се причини при съприкосновение с намиращата се вляво от
пострадалата издадена част (ръкохватка) между двете предни седалки на
автомобила, както и от пътничката намирала се на задната седалка на
автомобила, която е излетяла и попаднала отпред в дясно, върху краката на
пострадалата, така че съприкосновението с нейното тяло също може да има
отношение към счупването на ставната ямка на лявата бедрена кост (външна
или вътрешна ротация на лявото бедро от съприкосновение с тялото на
пътничката, съпроводено с удар в областта на лявата тазобедрена става).
Травмата в лявата гръдна половина като разположение (средна предно-
странична лява гръдна половина) съответства да е причинена от поставен
предпазен колан.
Вещото лице в експертизата, на базата приетите медицински докемнти
по делото, установява, че ищцата е приета за болнично лечение
непосредствено след инцидента в ортопедично отделение на МБАЛ- гр.
Габрово, където е лекувана от 14.03.2022 г. до 17.03.2022 г. След това е
изписана за домашно амбулаторно лечение. Приложеното лечение е
консервативно - покой на легло, обезболяващи и антикоагулантна
профилактика. В продължение на 1 месец била на легло без да става. След
първия месец започнала да става от леглото с помощта на две патерици, които
носила също 1 месец. След това започнала да се придвижва с 1 патерица. На
13.08.2022 г. поради продължаващия болков синдром в лявата тазобедрена
става и затрудненото придвижване провела консултация в гр. В. Търново и е
предложено оперативно лечение. На 20.09.2022 г. постъпила в Ортопедична
клиника в УМБАЛ "Царица Йоана" в гр. С., където е оперирана на 21.09.2022
г. и е поставена изкуствена тазобедрена става.
Възстановяването на счупената ставна ямка на бедрената кост е
продължило около месеца. През месец май 2022 г. ищцата е провела два курса
физиотерапия; без подобрение на състоянието на лявата тазобедрена става-
продължавал силния болков синдром и ограничените движения в ставата
свързани с него. В следствие на травмата пострадалата е получила
усложнение, при което е настъпила т.н. асептична некроза на главата на
бедрената кост и посттравматични коксартрозни промени, което е довело до
оперативното й лечение и поставяне на изкуствената тазобедрена става. След
операцията е изписана от лечебното заведение на 26.09.2022 г., като още в
болницата е започната ранна рехабилитация от кинезитерапевт. Била с две
4
патерици 1 месец, а от 1 седмица е с една патерица. Дадени са й указания да
не сгъва левия долен крайник в тазобедрената става над 90 градуса. Към
момента се придвижва самостоятелно, но с помощно средства- една патерица.
При слизане и изкачване по стъпала среща затруднение. Не може да седне,
тъй като изпитва трудности при сядане и предпочита да стои права. От
представените болнични листи се установява, че и към настоящия момент
ищцата е в отпуск по болест.
По отношение на ребрата не е прилагано специално лечение от общото
предписано – покой и ограничаване на двигателната активност. Последиците
от гръдната травма са отшумели в рамките на около 1 месец.
Към момента на прегледа извършен на 28.10.2022 г., ищцата
продължава да се възстановява от проведената оперативна интервенция на
лявата тазобедрена става. Възстановяване би следвало да се очаква поне след
около 6 месеца от операцията. Към момента на извършения личен преглед
възстановителният процес протича гладко и без усложнения. Ищцата е имала
силни болки и не е можела да се придвижва самостоятелно, без помощни
средства в продължение на около 7 месеца. Особено силни са били болките
след настъпилата некроза на главата на бедрената кост и артрозните промени
в ставата. Към настоящият момент ищцата няма болки в лявата тазобедрена
става, но има ограничения на движенията в същата поради медицинските
показания налагани от продължаващото лечение.
Относно въпроса за установени травми от обезопасителен колан,
вещото лице медик в съдебно заседание уточнява, че не може да твърди със
сигурност, че пострадалата е имала счупени ребра, но заявява, че същата е
била с обезопасителен колан, доколкото гръдни травми са установени. За
пътничката, която се е намирала на задната седалка и е излетяла напред от
удара, вещото лице изказва предположения, че и тя може да е причина за по –
тежкото нараняване на ищцата в областта на тазобедрената става.
От свидетелските показания на св. С. И. Х. се установява, че след
катастрофата ищцата три дни била в болницата в Габрово. Като се прибрала
била на легло. Тя и сестра й я посрещнали, не можела да се къпи, ходила по
нужда на подлога. Не можела да спи, като един месец не мигвала и трябвало
да приема лекарства. Тя не живее с нея, но е наблизо до тях, като и баща й
бил пострадал. Месец след ПТП-то била на преглед и й казали, че може да
става до тоалетна. След това 10 дни ходили на физиотерапия. За да може да
се обслужва й трябвало месец. Много болки имала, постоянно плачела,
психиката й била срината, куцала, измъчила се. За това отишли при друг
доктор проф. К., който й казал, че случаят е тежък и трябва да смени става.
Отишли в Исул, където я оперирали и след изписването не й давали да се
навежда. Тя й помагала, къпела я. Сутрин баща й я обличал. След работа
готвила, помагала. След операцията изпитвала болки и още ги изпитва. Сега
се движи с патерици, но стълби не може да качва. Много се разстройва, като
се сети за случая и не може да го преживее, защото за един миг животът им
се обърнал.
Не е спорно по делото, че за процесното ППС, към датата на
5
произшествието 16.05.2019 г., е действала застраховка гражданска
отговорност с по полица № BG/22/121003488859, валидна до 16.12.2022 г,
издадена от ответното дружество ЗК „Лев Инс“ АД.
Не е спорно, че ищцата, по реда на чл. 380 от КЗ, е уведомил
застрахователя за настъпилите вреди, с молба с вх. № 3572/04.04.2022 г., като
същият е завел щета № 0000-1000-03-22-7213, видно от писмо с изх. №
2720/13.04.2022 от застрахователя до процесуалния представител на ищцата,
но до момента плащане не е извършвано и не е правено предложение за
споразумение.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съд
приема следното от правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 432 във вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, а именно пряк
иск на увреденото лице срещу застрахователя на гражданската отговорност на
застрахования водач, причинил процесното ПТП. С разпоредбата на чл. 432
КЗ законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на прекия
причинител, като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432 КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди, а именно настъпило увреждане,
причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования,
причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и
размера на претърпените вреди.
Така предявения иск с правно основание чл. 432 от КЗ е допустим, на
основание чл. 380 от КЗ във вр. с чл. 498, ал. 3 от КЗ. От приложените към
исковата молба доказателства се установява, че преди да бъде сезиран съда,
ищцата е отправила застрахователна претенция до застрахователя, като в
срока по чл. 380 от КЗ е налице отказ от страна на ответното дружество да
изплати застрахователно обезщетение.
Застрахователят не оспорва наличието на покритие по
застрахователната полица ГО, но оспорва механизма на ПТП-то и релевира
възражение за съпричиняване от страна на пътничката, оспорва причинно -
следствената връзка между травматичните увреждания и ПТП-то, оспорва
вида на получените травми и твърдения период на възстановяване, и не на
последно място оспорва размера на неимуществените вреди, като прекомерен,
оспорва исковете за лихви.
Съдът намира, че се доказа по делото настъпването на застрахователно
събитие, от което са настъпили неимуществени вреди за ищцата, причинно-
6
следствената връзка между вредите и процесното ПТП, както и наличието на
валиден застрахователен договор.
Безспорно от приетата авто- техническа експертиза се установи, че на
14.03.2022 г., около 16:55 ч., по път ІІ-44 в платното по посока от С. към
Габрово, на км. 20+400, настъпва ПТП между лек автомобил „Л.“, с рег. №
*** управляван от К. П. В. и „К.“, с рег. № ***, управляван от И. А. И., в
който е пътувала ищцата, като пътник на предната дясна седалка. Установи
се, че в района на кръстовището за с. В., общ. Габрово, когато двата
автомобила са на разстояние от около 91,9 метра един спрямо друг, л.а. „Л." –
автомобилът на застрахования при ответника водач, започва отклонение на
ляво, при което навлизане в лентата за насрещно движение (лентата за
движение на л.а. „К."), като разстоянието между автомобилите е около 67,6 м.
един от друг. При отклонението си на ляво л.а. „Л." навлиза изцяло в лентата
за движение на л. а. „К.", при което следва челен удар между двата
автомобила, като скоростта им в момента на удара е около 70км/ч.
Установено е от приетата по делото съдебно авто - техническа експертиза, че
от техническа гледна точка, причина за възникване на процесното ПТП е
навлизането на л.а. „Л." в лентата за насрещно движение, като същото е могло
да бъде избегнато, ако л.а. „Л." не беше навлязло в насрещното платно.
Същият е навлязъл в опасната зона за движещия се по платното си лек
автомобил „К.“ и ПТП-то не е могло да бъде предотвратено чрез спиране.
ПТП-то е настъпило на прав, хоризонтален пътен участък, на кръстовище
извън населено място, като пътя е бил без неравности с нова асфалтова
настилка, като от приетия механизъм в авто- техническата експертиза може
да се направи извод, че с действията си водачът на застрахования автомобил
при ответното дружество е нарушил правилата на чл. 5, ал. 1, т. 4, чл. 20, ал. 1
и чл. 25, ал. 2 от ЗДвП и в следствие на ПТП-то, което е причинил навлизайки
в насрещното платно, е причинил на ищцата средна телесна повреда -
счупване на ставната ямка на лявата бедрена кост (ацетабулум), което в
последствие е довело до смяна на тазобедрена става и травма на лявата
гръдна половина със съмнение (суспектни рентгенови данни) за счупване на
седмо и осмо ляво ребро по предната мишечна линия.
Причинната връзка между ПТП-то и настъпилите увреждания при
ищцата безспорно се установяват по делото, както от представената
медицинска документация и свидетелски показания, така и от приетата
съдебно - медицинската експертиза. Настоящият състав на съда намира, че
ако водачът на л.а. „Л." не беше навлязъл в насрещното платно, ищцата
нямаше да получи установените със съдебно медицинската – експертиза
травми. Ударът между МПС-тата, който е причинен от навлизането на
застрахования при ответника автомобил в пътното платно на автомобила, в
който е била пътничка В. И., е причина ищцата да пострада, тъй като именно
той е предизвикал действащите инерционни сили в автомобила и намиращите
се в него пътници, като дали травмата на лявата бедрена кост е причинена от
съприкосновение на пострадалата с издадена част (ръхокватката) между двете
предни седалки на автомобила или от пътничката излетяла от задната седалка
на автомобила, е ирелевантно за причинно следствената връзка между ПТП-
7
то и настъпилото увреждане, тъй като именно сблъсъка между автомобилите
е причината ищцата да получи установените от вещото лице телесни
увреждания. Предвид изложеното неоснователни са неведите доводи в
писмените бележки от ответното дружество, че същото не носи отговорност
за причинените вреди, тъй като процесното ПТП-то не е причина за
настъпването на неимуществените вреди, а причина за същите е ударът, който
е получил пострадалата от пътничката, която се е намирала на задната
седалка.
В резултат на процесното ПТП ищцата и получила гореописаните
увреждания – счупване на ставната ямка на лявата бедрена кост (ацетабулум),
което в последствие е довело до смяна на тазобедрена става и травма на
лявата гръдна половина със съмнение (суспектни рентгенови данни) за
счупване на седмо и осмо ляво ребро по предната мишечна линия. Доколкото
понесените травматични увреждания и психични изживявания вследствие на
ПТП-то, са довели до болки и страдания при ищцата, и същите се явяват
пряка и непосредствена последица от процесното ПТП, причинено от
застрахования водач на л.а. „Л.", то те подлежат на обезвреда, като
обезщетението следва да се определи по справедливост съгласно чл. 52 от
ЗЗД.
Съдът, при определяне на размера на неимуществените вреди, съобрази
указанията дадени с Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и с
Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС, както и съдебната практика по
сходни случаи. Отчете вида и характера на уврежданията– счупване на
ставната ямка на лявата бедрена кост (ацетабулум), което в последствие е
довело до смяна на тазобедрена става и травма на лявата гръдна половина със
съмнение (суспектни рентгенови данни) за счупване на седмо и осмо ляво
ребро по предната мишечна линия. Отчете претърпените болки и страдания -
ищцата е била с обездвижен на легло един месец след инцидента , като след
това е започнала да става с помощта на две патерици около един месец, след
което започнала предвиждане с 1 патерица, като възстановяването на
счупената ямка на бедрената кост е продължило около 3 месеца и за
възстановяването си пострадалата е извършила 2 курса на физотерапия, като
взе се предвид, че последицата от гръдната травма е отшумяла в рамките на
месец. Съдът взе предвид, че е проведено лечение, първоначално
консервативно чрез обездвижване, а в последствие е предприета оперативна
интервенция за смяна на тазобедрената кост. Отчете се обстоятелството, че е
настъпило усложнение от полученото счупване на бедрената кост изразяващо
се в асептична некроза на главата на бедрената кост и посттравматични
коксартрозни промени, поради което е следвало да се проведе оперативно
лечение и да й се постави изкуствена става, като след операцията ищцата се е
придвижвала с патерици около 1 месец, а в момента е с една патерица. Съдът
взе предвид и че към момента ищцата се предвижва самостоятелно, но си
помощта на патерица, като при слизане и качване по стъпала изпитва
трудности, не може да седне и предпочита за стои права. От съдебно –
медицинската експертиза е видно, че ищцата не е можела да се предвижва без
помощни средства около 7 месеца, особено силни са били болките след
8
настъпилата некроза на главата на бедрената кост и артрозните промени в
ставата. Към момента няма болки, но има ограничение на движенията на
ставата и не може да седи. Съдът отчете обстоятелството, че пострадалата е в
трудоспособна възраст, работи и към 13.10.2022 г. е в продължителен отпуск
по болест, видно от представеното експертно решение № 319 за временна
нетрудоспособност след 6-ия месец. От свидетелските показания се установи,
че първоначално ищцата се е нуждаела от чужда помощ за да се обслужва,
изпитвала е силни болки и възстановяването й е било активно подпомогната
от нейните близки. Установи се, че същата емоционално преживява много
тежко инцидента, като и към момента не се е възстановила напълно. Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и
ефектът, който са оказали върху начина на живот на В. С. И., съдът намира,
че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза
в размер на 40 000 лв.
Така определеното обезщетение не следва да бъде намалявано, тъй като
остана недоказано възражението на ответното дружество за съпричиняване на
вредоносния резултата от ищцата. За да е налице съпричиняване на
вредоносния резултата, поведението на пострадалият следва да е обективно в
причинно следствена връзка с настъпването на вредата, т.е. пострадалият да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия с поведението си за
неговото настъпване. Не се доказа такова съпричиняване изразяващо се в
непоставянето на предпазен колан от ищцата. И двете приети експертизи по
делото установяват, че същата е била с предпазен колан, както с оглед
получените гръдни травми, така и от обстоятелството, че ако не беше с
поставен колан, при настъпилия челен сблъсък между автомобилите и с оглед
на инерционинте сили действащи на тялото - напред в посока на движение на
автомобила, същата щеше да получи удар в таблото, волана или въздушната
възглавница, каквито не са установени в настоящото производство.
По акцесорната искова претенция за присъждане на лихва за забава,
върху присъдената за неимуществени вреди от 13.04.2022 г. (датата на отказа
на ответното дружество да заплати претендираното обезщетение) съдът
намира, че същата е основателна, доколкото отговорността на застрахователя
за забава съгласно новата уредба започва да тече от произнасяне на
застрахователя по заявената претенция - чл. 497, ал. 2 от КЗ.
При така уважените искове, настоящият състав на съда намира следното
по разноските:
Ищцата е освободена от държавна такса и разноски за настоящото
производство, поради което и на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответното
застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ГбОС, държавна такса в размер на
1 600 лв. и 500 лв. разноски за съдебно - медицинската и авто - техническата
експертиза заплатени от бюджета на съда.
С оглед изхода от делото и заявеното искане в предявената искова
молба, в полза адв. С. Н., на осн. чл. 38 от ЗАдв. следва да се присъди
9
възнаграждение определено от съда по реда на Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Размерът на
възнаграждението следва да се определи по Наредбата, действала към
момента на сключване на договора за правна помощ, т.е. към момента на
започване на делото или размер на осн. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 (отм.)
е 1 850 лв.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „Симеоновско шосе“ № 67, ДА ЗАПЛАТИ на В. С.
И., ЕГН **********, с адрес на с. П., ул. „В.“ ***, на осн. чл. 432 във вр. с чл.
493, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД, сумата от 40 000 лв. (четиредесет хиляди
лева) - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие от
пътно- транспортно произшествие настъпило на 14.03.2022 г., около 16:55 ч.,
по път ІІ-44, на км. 20+400, на разклона с. В. и с. Г., общ. Габрово, при което
К. В. водач на лек автомобил „Л.“, с рег. № ***, застрахован със застраховка
"Гражданска отговорност" при застрахователното дружество с полица №
BG/22/121003488859, по негова вина, неспазвайки правилата за движение,
навлиза в насрещното платно и удря челно движещия се в пътното си платно
(в посока Севлиево – Габрово) автомобил „К.“, с рег. № ***, управляван от И.
А. И., в който като пътник на дясната предна седалка пътувала ищцата, ведно
със законната лихва за забава върху обезщетението от 13.04.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „Симеоновско шосе“ № 67, ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на Габровския окръжен съд държавна такса и разноски за експертизи в общо
в размер на 2 100 лв. ( две хиляди и сто лева), на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК.
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „Симеоновско шосе“ № 67, ДА ЗАПЛАТИ на адв. С.
К. Н., със съдебен адрес гр. С., бул. "Македония" № 12, ет. 3, адвокатско
възнаграждение в размер на 1 850 лв. , на осн. чл. 38 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
10