№ 11199
гр. София, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110118372 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба вх. № 67988 от 06.04.2022 г. по описа на
СРС, подадена от "." ООД с ЕИК . и седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Младост 3, бл. 301, вход Офиси 5-8, представлявано от ., със съдебен адрес: гр. София, ул.
Петър Парчевич № 41, ет. 1, ап. 2, чрез адвокат Ц. Ралчева срещу „." ООД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. Ботевградско шосе № 441А,
представлявано от ., с която е предявен иск с правно основание чл. 108 от ЗС за
установяване по отношение на ответника, че ищецът е собственик на рекламна конструкция,
тип билборд „мегаборд“ с размери 8 метра на 3 метра, обща рекламна площ от 24 кв.м.,
находящо се на адрес: гр. София, бул.Ботевградско шосе № 441 в УПИ с идентификационен
номер ., както и да бъде осъден ответника да предаде вещта на ищеца.
В исковата молба ищецът твърди, че е закупил от "Руини1" ООД процесната
рекламна конструкция, която е собственост на ищеца, който осъществява външна
пространствена реклама на клиенти рекламодатели. Твърди, че съоръжението е било
монтирано на адрес в гр. София, бул. Ботевградско шосе № 441 в УПИ с идентификационен
номер . с разрешение от Столична община от 15.04.2016 г. Сочи, че ответникът "." ООД,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. Ботевградско шосе № 441А,
представлявано от ., е отдал на ищеца наемна площ, необходима за монтаж и обслужване на
посоченото съоръжение. Договорът за наем между страните бил сключен на 7.9.2018 г.
Сочи, че срокът на договора изтекъл на 01.01.2022 г., поради което ищецът е поканил
ответника да предаде съоръжението и определили дата за това на 25.02.2022 г., но
предаването не се състояло. Сочи, че достъпът до съоръжението бил ограничен, не се явили
лица от страна на ответника наемодател, които да осигурят достъп, като явилите се лица от
страна на ищеца съставили протокол и напуснали мястото без да извършват каквито и да
било самоуправни действия. Моли съда да постанови решение, с което да уважи исковата
претенция и да му присъди разноски.
Ответната страна не е депозирала отговор на исковата молба в
законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК. В становище по делото оспорва
процесуалната легитимация на ищцовото дружество с твърдения, че последното не е
придобило от трета за спора лице процесното рекламно съоръжение. В условията на
1
евентуалност, че собствеността му е прехвърлена по силата на чл. 2, ал. 5 от договор за наем
от 7.9.2018 г. и извършеното на това основание плащане на 7.12.2020 г. на сумата в размер
на 5 000 лева без ДДС. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото е представено копие на фактура № 675/09.07.2018 г. издадена от „Руини 1“
ООД, ЕИК ********* с получател „.“ ООД, ЕИК ., видно от която предмет на сделката,
която обективира е артикул 8х3, бул. „Ботевградско шосе“ с цена 24 000 лева с вкл. ДДС.
Като писмено доказателство по делото е представен договор за наем от 7.9.2018 г.,
сключен между „Интер спринт“ ЕООД и „.“ ООД, със срок на договора – 3 години, считано
от 1.1.2019 г. Видно от Договора ответникът е предоставил на ищеца земна площ,
необходима за монтаж и обслужване на рекламен елемент – мегаборд, като мястото на което
ще бъде поставен е индивидуализирано в чл. 1, ал. 1 от договора, а именно: на югозападния
ъгъл на имот с площ 1953 кв. м., находящ се в гр. София, район Кремиковци, кв. Враждебна,
бул. Ботевградско шосе, местност Япаджа, при съседи изток – път, от юг – Ботевградско
шосе, от запад – бензиностанция. В чл. 1, ал. 2 от договора, страните са посочили, че ищецът
е собственик на рекламния елемент, представляващ двустранен мегаборд с размери на
рекламната площ 8.30 х 3.30 м, като в ал. 3 е договорена и наемната цена. В чл. 2, ал. 1
страните са договори, че поставянето на рекламния елемент, ще бъде удостоверено с
приемо-предавателен протокол, като такъв по делото не е представен. Видно от
разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от договора, страните са договорили, че един месец преди
изтичане срока на договора, ответникът се задължава да заплати на ищеца сумата от 5 000
лева без ДДС, срещу заплащането на която придобива собствеността върху процесния
рекламен елемент, като в случай на промяна на тази клауза, ответникът следвало да уведоми
писмено ищеца в тримесечен срок преди изтичане на договора. Страните са уговорили в чл.
8, че могат да договарят промени в условията по договора при съществено изменение на
икономическите условия, като измененията се отразят в допълнително споразумение към
договора.
По делото е представено платежно нареждане от 07.12.2021 г., видно от което
ответното дружество е превело на ищцовото сумата в размер на 6 000 лева с основание за
плащане: покупка на мегаборд чл. 2, ал. 5 по договор от 07.09.2018 г.
Представена е и фактура № 5069 от 09.12.2021 г., издадена от ищеца с получател
ответното дружество за сумата от 18 000 лева с вкл. ДДС с основание – продажба на РС тип
мегаборд 8*3 кв. м. Видно от възражение по фактура №5069/09.12.2021 г., представителят
на ответното дружество е върнал фактурата издадена от ищеца, като е посочил, че с
плащането на сумата от 6 000 лева с вкл. ДДС на 07.12.2021 г. в изпълнение на договора за
наем от 07.9.2018 г., представляваното от него дружество е придобило собствеността върху
процесния мегаборд, като отправя молба към ищцовото дружество да издаде надлежна
фактура за стойността на сделката, както и го уведомява за обстоятелството, че след
изтичане срока на договора и преминаване на собствеността, поддръжката на съоръжението
вече не е грижа на служителите на ищцовото дружество. Възражението е получено в
седалището на ищеца на 18.01.2022 г.
По делото е представена кореспонденция между страните, осъществена по
електронен път, но предвид това, че същата не съставлява документ по смисъла на ГПК,
съдът не я обсъжда.
На 13.01.2022 г. ищцовото дружество е връчило чрез ЧСИ Мариян Петков покана на
ответното дружество, в която е изразило несъгласието си за прехвърляне на собствеността за
сумата от 5 000 лева без ДДС. В поканата се сочи, че извършеното от ответното дружество
плащане е извършено без основание и не се признава. Отправя се предложение за
закупуване на рекламното съоръжение за цена от 15 000 лева без ДДС, като платената до
момента сума да бъде зачетена за частично плащане, като при липса на доплащане,
2
първоначално заплатената сума щяла да бъде върната. На 17.02.2022 г. на ответното
дружество е връчена втора покана, в която ищцовото дружество посочва, че Договорът за
наем от 7.9.2018 г. е изтекъл, поради което рекламното съоръжение следва да бъде върнато.
Излага твърдения, че няколкократните преводи от ответната страна за сумата в размерна на
5 000 лева без ДДС са без основание и неправомерно задържат рекламното съоръжение,
поради което отправя покана на 25.02.2022 г. в 11 ч. да бъде осигурен достъп на служители
на ищцовото дружество, които да демонтират и вземат съоръжението.
Представен по делото е и протокол от 25.02.2022 г., съставен от инж. Виктор
Рангелов – инженер поддръжка в „.“ ООД, Мая Солакова – управител и Диана И.а –
прокурист на „.“ ООД, видно от който служители на ищцовото дружество са направили опит
за демонтиране на процесното рекламно съоръжение, но достъп до него не им е осигурен.
По делото като писмено доказателство е представен и протокол № 761, издаден на
31.05.2022 г. от ЧСИ Стефан Петров, който в присъствието на представител на ответното
дружество, представител на ищцовото дружество и вещо лице е констатирал, че на адрес в
гр. София, бул. Ботевградско шосе № 441 се намира билборд с размери 8м х 3м, който е
неподвижно прикрепен към земята посредсвом гипсов фундамент.
От изслушаните по делото свидетелки показания на свидетеля Рангелов, служител в
ищцовото дружество, инженер, който се занимава с монтирането, демонтирането и
поддръжката на рекламните съоръжения на дружеството, се установява, че е поддържал,
рекламно съоръжение мегаборд с размери 8м х 3 м., находящо се на бул. Ботевградско шосе
№ 441, но от миналата година поддръжката била преустановена, тъй като съоръжението
вече не било собственост на дружество, в което работи и се използвало от друго дружество.
Посочва, че заедно с управителя на дружество-работодател, е посетил мястото на
съоръжението през месец февруари 2022 г. с цел демонтаж, но там са били монтирани
чужди уреди и били възпрепятствани да го извършат, като съоръжението все още било там.
По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, заключението на вещото лице
по която е приета по делото. Съдът намира заключението за обективно и компетентно
изготвено. Вещото лице дава заключение, че при извършена проверка в счетоводството на
ответника се установява наличието на фактури издадени във връзка с договора за наем от
07.08.2018 г., по които ищцовото дружество е извършвало плащане на наем за ползваната
земна площ, необходима за монтаж и обслужване на рекламния елемент, като за наемите за
м. 10, м. 11 и м. 12 не са били представени платежни документи. Установява, че между
страните са извършени множество преводи за сумата от 6 000 лева с вкл. ДДС, като първият
превод от страна на ответното дружество към ищцовото е извършен на 07.12.2021 г. с
основание на плащането: покупка на мегаборд чл. 2, ал. 5 от договор от 7.9.2018 г., като на
14.01.2022 г. ищцовото дружество е извършило плащане към ответното с основание: грешен
превод, за сумата от 6 000 лева. Вещото лице дава заключение, че плащанията на ответника
– „Интер Спринт“ ООД към ищеца – „.“ ООД са в размер на 66 000 лева, с основание по
всеки от преводите „повторен опит – първи превод 7.12.21 г. по договор 7.9.2018 г. - чл. 2,
ал. 5“. На същата стойност са и плащанията от „.“ ООД към „Интер Спринт“ ООД, които са с
основание „липса на основание за превод“. Относно воденото от ищеца счетоводно, вещото
лице посочва, че е водено редовно и правилно е осчетоводено придобитото рекламно
съоръжение билборд – мегаборд. Установява се, че ищцовото дружество е закупило
съоръжението от „Руини 1“ ООД на стойност 24 000 лева с ДДС, за което е издадена
фактура № 675/07.09.2018 г., която е заплатена на 1.10.2018 г., като съоръжението било
заприходено по сметка 209/46 „Други основни средства“ на стойност 20 000 лева като
мегаборд 8х3, Ботевградско шосе. На 9.12.2021 г. е издадена фактура №5069 с основание
„продажба на рекламно съоръжение тип Мегаборд 8х3 кв. м.“ на – „Интер Спринт“ ООД на
стойност 18 000 лева с вкл. ДДС, като на 14.01.22 г. е издадено кредитно известие №5088
към фактура №5069, като ищцовото дружество не е осчетоводило отчуждаването на
процесното съоръжение.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
3
За да бъде уважен предявеният от . ООД иск с правно основание чл. 108 ЗС, в
доказателствената тежест на ищеца е да установи по делото при условията на пълно и
главно доказване следните групи правопораждащи факти: 1) че е собственик на процесното
рекламно съоръжение; 2) че ответникът владее процесното рекламно съоръжение; 3) че
процесното рекламно съоръжение е поставено в имот, собственост на ответника, на
основание сключен между страните Договор за наем на площ, както и че срокът на този
договор е изтекъл, както и всички останали положителни факти и твърдения, на които
основават исковете си и черпят изгода за себе си.
В тежест на ответника е да докаже наличието на правно основание за владеенето на
процесния имот, както и всички останали свои възражения и положителни факти и
твърдения, от които черпи изгода за себе си.
Видно от събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, към
датата на сключване на договора за наем от 07.09.2018 г. „.“ ООД е било собственик на
рекламно съоръжение тип „мегаборд“ с размери 8х3, което е придобило по силата на
договор за покупко-продажба от трето за спора лице. Рекламното съоръжение е заведено
като материален актив в счетоводството на дружеството. Доколкото страните в договора за
наем изрично в чл.1, ал. 2 са посочили, че рекламният елемент е собственост на „.“ ООД, то
съдът приема, че то представлява извънсъдебно признание на неизгоден за ответното
дружество факт, а именно, че „.“ ООД е собственик на рекламното съоръжение.
Въпреки че по делото липсва приемо-предавателен протокол за поставяне и
монтиране на рекламното съоръжение, съдът приема, че същото се е намирало на в имота на
ответното дружество и било използвано по предназначение от ищеца. Това се установява
както от изпълнението от страна на ищцовото дружество по договора за наем чрез редовно
заплащане на наемна цена по договора за наем, така и от представения по делото протокол
от оглед, издаден от ЧСИ Стефан Петров.
Следва обаче да се има предвид, че в договора за наем от 07.09.2018 г., който валидно
е обвързал страните в настоящото производство, последните са уговорили клауза, съгласно
която „Интер Спринт“ ООД ще придобие собствеността върху процесното рекламно
съоръжение при заплащане на цена от 5 000 лева без ДДС в едномесечен срок, преди
изтичане срока на договора. Договорът е породил своето действие от 01.1.2019 г., като
срокът му е изтекъл на 01.01.2022 г., като ответното дружество е извършило плащане на
така уговорената цена на 7.12.2021 г., за което обстоятелство не се спори между страните.
Продажбата е най-масово сключвания договор, като търговска продажба, доколкото
страните по спора са търговци по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ, е в основата на търговската
дейност. Търговската продажба е уредена в чл. 318-341 ТЗ, но за голяма част от свързаните с
нея проблеми се прилагат съответните норми на ЗЗД. В разпоредбата на чл. 183 ЗЗД е
уредено, че с договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача
собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му
заплати. Договорът за продажба по принцип е неформален договор, като страните избират
начина, по който да обективират волята си, като едно от основните задължения на купувача
е да заплати цената. Във връзка със заплащането и търговската продажба разкрива една
особеност, а именно възможността страните да договорят купувача да получи стоката, а
заплащането на цената да стане по-късно, като е възможно и на няколко вноски. В тези
хипотези Търговския закон изисква продажбата да е в писмена форма за действителност.
При продажбата на изплащане продавачът може да се договори, че макар да предава
фактически вещна, той остава неин юридически собственик до окончателното изплащане на
цената.
В настоящия случай, страните по делото са уговорили именно клауза за продажба на
изплащане на процесното рекламно съоръжение, чиято собственост ищеца е запазил до
заплащане на цената от ответното дружество купувач. Предвид изложеното, съдът намира,
че страните валидно са уговори клауза за продажба в договора за наем от 07.09.2018 г., със
заплащането на цената по която ответното дружество е станало собственик на процесното
4
рекламно съоръжение. Неоснователни са твърденията на ищцовото дружество, че
последното не е обективирало волята си за продажба. Това е извършено с подписване на
договора и уговаряне клаузата на чл. 2, ал. 5, където страните са определили и цената.
Обстоятелството, че впоследствие са настъпили изменения в икономическите показатели не
дава право на продавача . ООД едностранно да променя волята на съглашение, още повече,
че страните изрично са договорили това да стане с допълнително писмено споразумение към
договора. Продавачът е търговец и е длъжен да положи дължимата грижа и да предвиди
подобни обстоятелства, като свързване на цената с определен индекс би го предпазило от
загуби.
Предвид изложеното, съдът намира, че „.“ ООД не е собственик на процесното
рекламно съоръжение тип „мегаборд“ към датата на образуване на настоящото
производство, поради което предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски се следват
единствено на ответника. Процесуалният представител на ответното дружество с представен
по делото списък по чл. 80 ГПК претендира разноски в размер на 3 080 лева, от които 350
лева депозит вещо лице и 2 730 лева адвокатско възнаграждение. Направеното от ответника
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно. На основание
чл. 7, ал. 5 във вр. ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 2004 г. в редакцията към 13.07.2022 г. (датата
на сключване на договора за правна защита и съдействие), а именно по т. 3 (830 лева + 420
лева) и чл. 6, ал. 9 (100 лева) и предвид обстоятелството, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, съдът определя дължимите разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1 350 лева. Твърдението на процесуалния представител на
ответното дружество, че съдът следва да съобрази разноските с изменената
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възна-граждения е
неоснователно, доколкото промените в Наредбата са обнародвани след сключване на
договора за процесуално представителство, а именно - ДВ бр. 88 от 4.11.2022 г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "." ООД с ЕИК ., седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. Младост 3, бл. 301, вход Офиси 5-8, представлявано от ., със съдебен адрес: гр.
София, ул. Петър Парчевич № 41, ет. 1, ап. 2, чрез адвокат Ц. Ралчева против „." ООД, ЕИК
., със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. Ботевградско шосе № 441А,
представлявано от ., със съдебен адрес гр. София, ул. „Хан Аспарух“ № 59, офис 9, чрез
адвокат Д. Б., иск с правно основание чл. 108 от ЗС, за признаване за установено, че "."
ООД е собственик на рекламна конструкция, тип билборд (мегаборд) с размери 8 метра на 3
метра, обща рекламна площ от 24 кв.м., находящо се на адрес: гр. София, бул.Ботевградско
шосе № 441 в УПИ с идентификационен номер ., както и за осъждане на „." ООД да
предаде владението върху нея, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК "." ООД с ЕИК ., седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Младост 3, бл. 301, вход Офиси 5-8, представлявано от ., със
съдебен адрес: гр. София, ул. Петър Парчевич № 41, ет. 1, ап. 2, чрез адвокат Ц. Ралчева да
заплати на „." ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
Ботевградско шосе № 441А, представлявано от ., със съдебен адрес гр. София, ул. „Хан
Аспарух“ № 59, офис 9, чрез адвокат Д. Б., сумата 1 700 (хиляда и седемстотин) лева за
съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6