Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 08 . 02 . 2021 година
С. О. СЪД, наказателно отделение - първи въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и първи септември, две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател : П. П.
Членове : 1. Н. Н.
2. К. Т.
при участието на секретаря К. В.а прокурора Р. Д., като разгледа докладваното от съдията П. в.н.о.х.д. № 275 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 318 и
следващите от НПК и е образувано по постъпила жалба от
подс. Г.Т.П. с установена по делото самоличност против присъда № 8 от 04. 03. 2020 год., постановена
по н.о.х.д. № 548 / 2019 год. по описа на Районен съд - С..
С посочената присъда, първи състав на Районен
съд – С. признал
подсъдимият Г.Т.П. за виновен в това, че на 16. 09.
2018 год., около 14 : 00 часа, в гр. С., на ул. „П.а“ № 6 се е заканил с
убийство спрямо непълнолетния И.Н.Т. на 14 години, с думите : „е са ке ви
утепам и ке ви лежим у затворо, ке ви приключим еднаж за винаги“, като
същевременно размахвал брадва срещу пострадалия непълнолетен И.Н.Т. и това
заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК му наложил
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, при първоначален „общ“
режим на изтърпяване на наказанието.
Със
същата присъда, подс. Т. бил осъден да заплати на гражданския ищец И.Н.Т. със
съгласието на негов родител, сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от извършеното престъпно деяние.
В тежест на подсъдимия били възложени и разноските
по делото, а състава на съде се разпоредил с вещественото доказателство по
делото.
В жалбата на подсъдимия и допълнението към нея, по същество се
излагат доводи за проведен неправилен доказателствен анализ на гласните и
писмени доказателствени средства довел до допуснати съществени нарушения на
процесуалните права на подсъдимия, поради и което се претендира,
първоинстанционен акт бъде отменен като неправилен, а въззивния съд постанови
решение с което върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния
съд.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът на подс. Г.П.Т., адв. М. К. от САК поддържа жалбата и допълнението към нея като пледира, въззивният съд да постанови присъда с която отмени първоинстанционната такава, оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение и отхвърли като неоснователен предявения срещу му, граждански иск.
Районна прокуратура – С. не е депозирала становище по жалбата.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция
представителят на СОП поддържа становище за частична неоснователност на
депозираната въззивна жалба. Счита, че първоинстанционната присъда следва да
бъде изменена в наказателно-осъдителната й част като изпълнението на наложеното
на подсъдимия наказание бъде отложено съобразно условията на чл. 66, ал. 1 от НК.
Частният обвинител и
граждански ищец не е депозирал становище по жалбата и не се явява и представлява в съдебно заседание
пред въззивния съд.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, наказателно отделение - първи въззивен състав, след като се
запозна с депозираните жалба и допълнение към нея, взе
предвид становищата на страните
и извърши служебна проверка
на атакуваната присъда и
материалите по делото, с
оглед разпоредбата на чл. 314 от НПК, прие
за установено следното :
Жалбата е
основателна и като такава следва да бъде унажена.
Това е така
поради следните съображения:
Атакуваната присъда е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК, което налага отмяната й, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд на основание чл. 335, ал. 2 във вр. с чл. 334, т. 1 от НПК.
Това е така поради следните съображения :
При
постановяване на обжалваната присъда първи състав на първоинстанционният съд е допуснал
съществено процесуално нарушение, като не е изпълнил свое основно задължение
при анализа на събрания по делото доказателствен материал и изграждане на
извода за приетата като установена по делото, фактическа обстановка.
За да
постанови своя акт, решаващия съдебен състав от първоинстанционният съд е приел, че обвинението повдигнато спрямо
подс. Г.П.Т. се явява несъмнено и
категорично доказано, както от обективна, така и от субективна страна.
Извън
съмнение е обстоятелството, че решаващия съд може да приеме като установена по
делото определена фактическа обстановка, но това следва да бъде сторено след внимателна и
задълбочена проверка, съпоставяне и анализ на всички събрани по делото доказателства,
особено когато са налице съществени противоречия между различни доказателствени
източници. В конкретния случай, макар и да е изрично посочено в мотивите към обжалваната
присъда, по делото се оформят две групи
свидетелски показания касателно
поведението на подсъдимия пострадалия и баща му - свид. Н.Т. и по същество1 липсват съображения за
преодоляване на противоречията в показанията им по начин, даващ възможност за
тяхно кредитиране. Показанията, а и цялостното поведение на свид. И.Т. и Н.Т. преди, и по време на възникването на инцидента, не са били подложени на внимателен
анализ – /арг. защо се е наложило да се връщат на местопроизшествието и насилствено да отнемат брадвата държана
от подсъдимия, вместо след като са били толкова уплашени и притеснени да
сигнализират на органите на МВР, в.ж. стр. 3 от мотивите/.
От друга страна, буди недоумение
анализа на показанията на свид. Г. и отразената според решаващия съдебен състав,
избирателност, на този свидетел касателно възприетото от него по време на
развитието на инцидента и на практика въобще не е е била обсъждана
евенту,алната корелативност на показанията на този свидетел дадени в рамките на
проведеното първоинстанционно съдебно следствие и тези, дадени по време на
досъдебното производство и прочетени в съдебно заседание по реда на чл. 281,
ал. 5, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК /в.ж. стр. 2-ра от л. 35-ти от
първоинстан. пр.-во./.
Недоумение буди също така и факта, че
показанията на свид. М. С. К.а са останали въобще извън вниманието на съда
въпреки, че същата е била разпитвана в съдебно заседание проведено на датата 04.
03. 2020 година.
Настоящата инстанция следва да
посочи, че отстраняването на противоречия, и особено съществени, в показанията
на свидетелите, е задължение на съда
решаващ делото по същество и неизпълнението на това задължение винаги
рефлектира върху разкриване на обективната истина.
Вътрешното убеждение на решаващия съд следва да се основава на доказателствените източници, събрани и проверени по изискуемия от наказателно-процесуалния закон ред, при обективно, всестранно и
пълно изследване на обстоятелствата по делото. Анализирането на
доказателствената съвкупност изисква оценъчна дейност, както поотделно, така и
в съвкупност на доказателствените материали за изясняване на фактите визирани в нормата на чл.
102 от НПК. Нарушение винаги ще е налице, когато решаващият орган
е игнорирал напълно, или пък формално е обсъдил някои от доказателствените източници, или пък, превратно е интерпретирал същите. ВКС е категоричен в практиката си, че оценката на доказателствената
съвкупност не е произволна, а следва да се обуславя от обективните условия и
дадености, и когато това не е сторено, е налице
касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.
В обобщение се налага извода за допуснато съществено нарушение на
разпоредбите на 14, 107 и чл. 305, ал. 3 от НПК, свързано с проверката и
оценката на доказателствата, което е довело до опорочаване на вътрешното
убеждение при формиране на решаващите изводи на първата инстанция, касателно
правилното приложение на закона. Конкретно допуснатото нарушение с оглед
естеството си, препятсва възможността на въззивната инстанция по чл. 316 от НПК
поради и което, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд.
Всичко изложено дотук, наред с безмотивното „отхвърляне“ на искането
на страните по делото за изслушване и разпит на вещите лица изготвили
заключението по съдебно-психиатричната експертиза, както и отразеното дословно:
„така както подсъдимият изразил готовност да убие 14 годишния И.Н.Т. и да го
лежи в затвора, точно това му се следва за самата закана с убийство и деянието
с което я е придружил“ - страници 5-та и 6-та от мотивите към
първоинстанционната присъда, налагат извода, че на практика, присъдата се явява
постановена от незаконен състав по смисъла на т. 3 на ал. 3 на чл. 348 от НПК
което пък, е самостоятелно основание за нейната отмяна и връщане на делото за
ново разглеждане от друг съдебен състав.
Доводите изложени в жалбата на подсъдимия касаещи съществото на делото, не следва да бъдат обсъждани от настоящата инстанция, тъй като е налице отменителното основание по чл. 335, ал. 2 от НПК.
Всичко гореизложено обуславя извода на въззивния съд, че следва
да постанови решение с което отмени атакуваната присъда и
върне делото на друг състав на Районен съд – С. за ново разглеждане, по посочените в мотивите
на настоящето решение, съображения.
При новото разглеждане на делото, съдията
докладчик ще следва наново да прецени дали обвинителния акт с който е бил
сезиран районния съд отговоря на изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК, и е
годен сам по себе си, да
определи предмета на доказване по
смисъла на чл. 102 от НПК. Тук следва принципно да се посочи, че непълното и нееднозначно посочване в
обстоятелствената част на обвинителния акт, а и изобщо в обвинителния акт на
съставомерни обстоятелства, както и наличието на съществени непълноти и
празноти в обвинителния акт досежно съставомерни и други значими за
наказателната отговорност обстоятелства, винаги съставлява основание за връщане
на делото в неговата предходна процесуална фаза - арг. ТР на ОСНК
на ВКС № 2/2002 г., т. 4. 2.
Воден от горното, и на основание чл. 335, ал. 2 от НПК С. О. СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА изцяло присъда № 8 от 04. 03. 2020 год., постановена по н.о.х.д.
№ 548 / 2019 год. по описа на Районен съд - С. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.
Председател :
Членове:1.
2.