РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Бургас , 09.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Детелина К. Димова
при участието на секретаря Ваня С. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20202100501988 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на М.П.Р. от *** –
ответник по исковете, срещу Решение №132/10.06.20г., постановено по гр.д.№563/19г.
по описа на Районен съд Поморие, с което упражняването на родителските права над
детето М. М. Р. е предоставено на майката П. Р. П.; на бащата М. П. Р. е определен
режим на лични отношения; бащата е осъден да заплаща на детето М. М. Р., месечна
издръжка, в размер на 152.50 лева, считано от 29.07.2019г.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира
отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което упражняването на
родителските права над детето М. да бъде предоставено на него; майката да бъде
осъдена да заплаща месечна издръжка. Излагат се съображения, че от раздялата на
родителите, бащата се грижи за детето и се справя успешно. Според въззивника не е
налице промяна на обстоятелствата, водеща до промяна на това фактическо и правно
положение, чрез предоставяне на родителската власт на майката. Промяната би довела
до промяна на средата, в която детето е отраснало и където посещава училище и би се
отразила негативно върху психиката му.
Оспорват се изводите на съда, че трудовата ангажираност на бащата би
1
попречила на ефективната родителска власт, както и даване на предимство на
обстоятелството, че майката, имайки ново семейство разполага с повече време за
полагане на грижи.
Въззиваемата – ищец П. Р. П., представя в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен
отговор. В него излага съображения за потвърждаване на решението. Според
въззиваемата, тя предоставя по-добри условия за отглеждане на детето; акцентира
върху обстоятелството, че предоставяне на родителската власт не нея ще доведе до
отглеждане на М. в едно домакинство с неговите братя, към които той е привързан.
Излага съображения, че при отглеждане на детето ще бъде подпомагана от своите
родители, които живеят наблизо.
Излагат се подробни съображения за липса на родителски капацитет у бащата,
упражнявано срещу майката и децата й домашно насилие.
Дирекция „Социално подпомагане“ – Поморие, в срока по чл.263, ал.1 ГПК не
представя писмен отговор.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване
на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, и видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт
за раждане №252/18.10.2011г. на Община Поморие, страните са родители на
малолетното дете М. М. Р., род. на 15.10.2011г. Не се спори, че родителите са живели
заедно на съпружески начала. Не се спори, че през 2018г. родителите се разделили;
детето останало при бащата, в обитаваното от страните жилище – апартамент в ***.
Ищецът П. Р. П. твърди, че причината тя да напусне жилището е отношението
на ответника. Твърди, че той не е работел на постоянна работа, нямал е постоянен
доход, имал множество задължения от хазарт, залагал движимите вещи на
семейството. Твърди, че след като е пребивавал в ***, се завърнал в ***. След скандал
и нанесен на ищцата побой, я изгонил от жилището и взел детето. От тогава не
позволявал на майката да се вижда с детето, да се чува с него, вдигал й скандали и я
заплашвал с убийство когато тя поиска да се види с детето.
Претендира на нея да бъде предоставено упражняването на родителската власт
и местоживеенето на детето да бъде определено при нея. Претендира на бащата да бъде
2
определен режим на лични отношения. Претендира осъждане на бащата да заплаща
месечна издръжка, в размер на 250.00 лева.
Ответникът М. П. Р. оспорва иска. Заявява, че ищцата е напуснала жилището.
Оспорва морала й, с твърдения, че има и други деца, които са оставени за осиновяване.
Според ответника той предлага добри битови условия за отглеждане на детето в
апартамент в ***, от което жилище ищцата изнесла всички електроуреди.
Претендира на него да бъде предоставено упражняването на родителските
права над детето и местоживеенето му; на майката да бъде определен режим на лични
отношения; осъждане на майката да заплаща ежемесечна издръжка на детето М., в
размер на 250 лв.
В първоинстанционното производство е депозиран социален доклад от
Дирекция „Социално подпомагане” – Поморие.
За установяване на спорните по делото факти и обстоятелства пред
първоинстанционния съд са допуснати до разпит свидетелите Л.Т.Л. и Р.Д.И. –
посочени от ищцата, вторият – неин син, К.Д.Д. и Н.Д.К. – посочени от ответника.
Според свидетеля И., ответникът изгонил ищцата и свидетеля, а М. останал с
бащата, т.к. последният не позволил да го отведат. Многобройните опити на майката да
види детето останали без резултат, т.к. бащата не позволил това и ги заплашвал с газов
пистолет, с който позволявал на детето да играе. При телефонни разговори на
свидетеля с М., детето много се оплаквало; споделяло че баща му не позволява да
говори с роднините по майчина линия и молело да му се обаждат, когато бащата го
няма.
Свидетелят Л. установява, че живее на съпружески начала с ищцата и средният й
син И. в негово жилище в ***. Многократно свидетелят придружавал ищцата до ***, за
да видят М., но бащата не позволявал да се срещнат; заканвал се с убийство и с
пистолет, за които били подадени сигнали в полицията. Свидетелят заявява, че живее в
жилище, състоящо се от 4 стаи, в една от които живее И., а другата е свободна.
Свидетелите Д. и К. установяват, че познават и двамата родители. След
раздялата им, ответникът бил разстроен и отчаян. Бащата се грижел за детето,
предоставял му добри условия в жилището си в ***, водел го и го вземал от училище,
детето било добре облечено, имало всичко необходимо – компютър, телефон.
Свидетелят Д. свидетелства за случай, в който детето било болно, бащата се обадил по
телефона на майката и включил високоговорител. Майката заявила да не я занимават,
че има доктори. Свидетелят заявява случай, в който бащата бил афектиран, защото
майката дошла за детето, както и за друг случай, в който посъветвал ответника да не
3
говори лошо за майката пред детето.
По реда на чл.59, ал.3 СК майката П.П. заявява, че живее в ***. Живее с
партньор – св. Л. на семейни начала и със сина й от предходна връзка, който е на 16
години. Заявява, че има условия за гледане на двете деца - отделни стаи. Иска да
отглежда и да се грижи за М.. Заявява, че бащата й забранява всякакъв контакт с детето
– не може да го вижда, дори да говори с него по телефона. За последно видяла детето
през м. февруари 2020г, само за 10 минути, защото бащата стоял отвън, а детето се
притеснявало. Според майката, тя работи като ОТК в една фирма; родителите й живеят
в едно близко село до ***; брат й живее в ***, и всичките й роднини, в т.ч.
пълнолетният й син – св.И., който е на 22 години. Заявява, че може абсолютно да
разчитам на семейството си, с което е в много добри отношения.
По реда на чл.59, ал.6 СК въззивникът М.Р. заявява, че живее в ***, в собствено
жилище, със сина си – няма други деца, не съм бил женен. Една година е бил в ***;
върнал се през 2018г., за да си гледа детето, поради това, че майката си намерила
приятел. Заявява, че сам се грижи за детето, с помощта на леля си, отделно заплаща на
жена, която се грижи за детето. Оспорва твърденията на майката – тя не била търсила
детето – то не искало да има абсолютно никакъв контакт; майка му блокира фейсбука
му; казало, че ще избяга, ако го пуснат при майка му. Заявява желание да се установи в
*** за постоянно, където има лична фирма, която се занимава със строителни
дейности. В *** работи на обекти, да си гледа детето.
Във въззивното производство е извършена съдебно психологическа експертиза.
Видно от същата, в дискурса на детето се откроява желание за съхраняване на връзките
с двамата родители, трудностите му да се адаптира към създалата се динамика в
отношенията им, преживяване на конфликт на лоялност, на защитни психични
механизми като бягство, отрицание, изтласкване. Детето заявява удовлетвореност от
общуването си с майката и прекараното време с нея и разширеното й семейство.
Отношението към майката е на силна свързаност, взаимно доверие и разбиране –
детето е емоционално оживено в нейно присъствие, проявява по-голяма спонтанност.
В интервюто с майката вещото лице установява авторитетен подход – стремеж
към поддържане на сърдечни отношения, с добро ниво на контрол; вземането на
решения, касаещи детето се подлага на обсъждане; дисциплината е добра –
поведението на детето се регламентира чрез адекватни забрани и ограничения.
Общуването е открито, присъства стремеж към равнопоставеност в комуникацията.
Майката е открита за разговор, възприемат се и се обсъждат чужди гледни точки. В
резултат на този тип възпитание децата развиват добър самоконтрол, адекватна
самооценка и просоциално поведение.
4
В контакта на детето с бащата изпъква силна амбивалетност спрямо родителя –
има преживявания на емоционална несигурност, недостатъчно приемане,
неудовлетвореност от начина на прекарване на времето заедно. Детето е силно
тревожно през време на проведената онлайн среща; спонтанната експресия е
подтисната; оживява се видимо, когато бащата го подканва да изброи подаръците,
които желае.
В интервюто с бащата вещото лице установява ниско ниво на контрол,
отсъстващи ограничения и изисквания, на детето се предоставя голяма свобода, липса
на интерес към родителските функции и възпитателен такт, безразличие към детето в
ранните му години. Родителят е закрит към общуване, обременен със собствените си
проблеми. Трудно възприема и обсъжда чужди гледни точки; проявява максимализъм,
нереалистични обещания към детето, които често не се спазват. В резултат на това
децата се оказван неподготвени за разочарованията, ограниченията и отговорностите в
зрелостта. Могат да се превърнат в егоисти, егоцентрици, да изпитват страх и
неувереност.
Бащата показва явно нежелание за сътрудничество с майката, нещо повече –
отправя открити словесни заплахи и крайна вербална агресия към нея и близките й –
както в индивидуалното интервю, така и пред детето. Така съзнателно или не той
въвлича детето в конфликта между родителите, което показва недостатъчна
психологическа зрялост. Това води до преживяване на чувство за вина и обърканост у
детето, несигурност, неразбиране и безпомощност, което предизвиква у него тъга,
самота и подтиснат гняв.
В проведеното изследване детето М. е споделил с вещото лице, че обича да е и
с двамата си родители и би желал те да не се карат. Споделил е, че баща му излиза
вечер и го оставя сам в къщи. Бащата е карал детето да се обажда на тел. 112, за да
заяви, че майката го тормози; вземал му е пари, които детето е събрало и не му ги е
връщал; карал детето да се обажда на „чичо К.“ в *** и да му каже, че нямат пари да си
платят тока. Детето е споделило, че се чувства добре с майка си – правят много неща,
играят, помага му за училище; заявява, че му е приятно с братята му И. и Р., както и с
братовчед по майчина линия С., на чиито родители би желал да приличат неговите – да
не се карат.
Доколкото към датата на изследването, в резултат на постановените от съда
привременни мерки досежно родителските права, последните се упражняват от
майката, вещото лице не е констатирало съществуването на синдром на родителско
отчуждение.
По направено от ищцата П. искане, с протоколно определение от 02.09.2020г.,
5
по реда на чл.323 ГПК, вр. чл.59, ал3 и 4 СК, въззивната инстанция постанови
упражняването на родителската власт над детето М. М. Р. да се осъществява от
майката П. Р. П. и детето да живее при нея - на адреса й в ***; определи режим на
лични отношения между малолетното дете М. М. Р. и бащата М. П. Р. всяка първа и
трета събота и неделя от месеца, от 9:00 часа в събота, до 18:00 часа в неделя – с
преспиване, като бащата следва да взема детето от адреса му на местоживеене при
майката, както и да го връща на същия адрес.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. След като взе пред вид становищата на страните и събраните по делото и
пред настоящата инстанция доказателства, намира, че първоинстанционното решение е
правилно и законосъобразно.
Досежно родителските права:
От събраните по делото доказателства се установява, че и двамата родители
проявяват желание да се грижат за детето и обективно и двамата разполагат с
възможности за това.
Въззивната инстанция намира, че от събраните в хода на делото доказателства
се установява, че майката е тази, която има по-добър родителски капацитет. Видно от
извършената експертиза, възпитателските й методи са по-адекватни – същата е
установила авторитетен подход към детето поддържа сърдечни отношения, с добро
ниво на контрол; дисциплината е добра – поведението на детето се регламентира чрез
адекватни забрани и ограничения, открита е за разговор, възприемат се и се обсъждат
чужди гледни точки. Освен това, майката е заобиколена от близки хора, в това число
родители и деца от друг брак, съжителства с лице, на които може да разчита и които
проявяват загриженост и желание да участват в грижите и възпитанието на М..
Въззивната инстанция намира, че бащата няма достатъчен родителски
капацитет – подходът му към детето е напълно либерален, с ниско ниво на контрол,
отсъстващи ограничения и изисквания, на детето се предоставя голяма свобода, липса
на интерес към родителските функции и възпитателен такт; родителят е закрит към
общуване, обременен със собствените си проблеми; трудно възприема и обсъжда
чужди гледни точки; проявява максимализъм, нереалистични обещания към детето,
които често не се спазват. Бащата не осъзнава функцията на майката и нейното
разширено семейство и необходимостта не да участват в живота на детето, напротив –
ограничава със заплахи за убийство и то пред детето контактите му с тези лица и го
кара да звъни на тел.112 и да сигнализира срещу майка си. На последно място, от
6
данните, съобщени от детето на вещото лице, бащата използва и не връща личните
средства на детето.
Ето защо воден единствено и само от интереса на детето, което е момче, на 9
години и 4 месеца, въззивният съд намира, че упражняването на родителските права
следва да бъдат предоставени на майката.
Местоживеенето на детето следва да бъде определено на адреса й в ***.
Относно режима на лични отношения с детето.
По отношение режима на лични отношения на бащата с детето, въззивния съд
намира, че доколкото във въззивната жалба не са изложени оплаквания в тази насока,
същият следва да бъде потвърден така, както е определен от първоинстанционния съд
при условията на чл.272 ГПК.
Досежно размера на издръжката.
И по този въпрос в жалбата не са изложени оплаквания. Поради това
въззивната инстанция споделя на осн. чл.272 ГПК изводите на първоинстанционния
съд и намира, че сумата от 250 лева е достатъчна за издръжката на детето М..
Решението и в тази част следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските: ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца съдебно – деловодни разноски, в размер на 550 лева – 200 лева – адвокатско
възнаграждение и 350 лева – възнаграждение за експертиза.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №132/10.06.20г., постановено по гр.д.№563/19г. по
описа на Районен съд Поморие.
ОСЪЖДА М. П. Р. ЕГН ********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ на П. Р. П. ЕГН
********** от ***, сума, в размер на 550.00 лева - СЪДЕБНО – ДЕЛОВОДНИ
РАЗНОСКИ във въззивното производство.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в
едномесечен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8