№ 260124 / 27.11.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
27.11.2020 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV – ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание на 28.10.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Татяна И. и с участието на прокурора.............................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 1971 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.127 ал.2 СК, чл.143 и чл.149 СК.
ПРИЕМА за разглеждане предявен НАСРЕЩЕН ИСК на основание чл.127 ал.2 СК и чл.143 СК.
Ищецът, И.Л.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез процесуалния си представител адвокат К.И.Б.,xxx, е предявил иск срещу З.В.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, с правно основание чл.127 ал.2 от СК.
В исковата си молба твърди, че със З.В.И. са живели без брак като съпрузи.
Имат две непълнолетни деца, И. И. Л., родена на xxxг., ЕГН xxxxxxxxxx, и И. И. Л., родена на xxx г., ЕГН xxxxxxxxxx.
До 11.07.2019 г. четиримата живели заедно в дома му в гр.Монтана, на адрес: ж. 2. б. в. е. а. На 11.07.2019 г. се разделили заради поведението на З.В.И., което е вредно за децата им и което както той, така и децата категорично отказват да приемат за морално и съответстващо за един родител и съпруг.
От няколко месеца установили, че З.В.И. има поведение на проститутка:
Уговаря и осъществява срещи с по няколко различни мъже на ден за осъществяване на полови актове или извършване на действия с цел сексуална възбуда и удовлетворяване.
Физическите срещи осъществява на различни адреси в град Монтана.
В града пристигат мъже от различни части на страната, вземат я от дома им или от други адреси и заминават с нея за да се удовлетворят сексуално.
Също много е активна З.И. в социалните мрежи, където е създала свои профили под различни имена - К. И., К. И., Л. П. и др., на които публикува стотици снимки и клипове с половите си органи и извършвани действия на сексуално удовлетворяване.
Клиповете и снимките заснема на различни адреси, включително у дома, дори когато децата са си в къщи. Отива в банята, заключва се и заснема актове на сексуално възбуждане или удовлетворяване, които мъжете отсреща наблюдават.
С тези мъже тя осъществява и вербална комуникация, в която използва вулгарни думи и изрази, а също изразява пренебрежителното си отношение към него.
Децата многократно са възприемали това нейно поведение - наблюдавали са комуникациите и с непознати мъже по телефона, виждали са и разменяните с тях снимки и клипове.
Погнусени, сега те отказват всякакви контакти с майка си и не желаят да я виждат.
Той също е погнусен и отвратен от поведението на М. на децата му.
Също не желае да има контакти с нея в бъдеще.
Дори раздялата ни не промени поведението на З.И. – тя продължава да контактува безразборно с различни мъже, да качва все нови снимки и клипове, кой от кой по-отвратителни.
Но заявява претенции към децата.
М. споделя проблемите между него и нея относно децата при мъжете, с които контактува. Заявява намерение да напусне с тях страната. Голяма част от тези мъже живеят извън България. Предлагат й помощ, а към него отправят обиди и заплахи.
Виждал е тези мъже и може да каже, че същите имат вид на агресивни побойници.
Притеснява се, че децата може да бъдат отвлечени и насила изведени в чужбина.
По тази причина никога не ги оставя сами.
Посоченото поведение на З.И. изисква регламентиране на бъдещите отношения между родителите и децата.
Заявява претенция той да упражнява родителските права и децата да живеят в бъдеще при него.
М. има крайно неморално поведение, което поставя в риск децата. Недопустимо е децата да се поставят в среда, в която М. постоянно търси, намира и осъществява безразборно полови контакти с различни мъже, без оглед на възраст, социално положение, народност и т.н. Средата на М. е вредна за тях - както от гледна точка на формиране на светоглед за семейни отношения, любов, секс и т.н., така и с оглед манталитета на мъжете, с които контактува М. - физически и вербално агресивни и вулгарни.
М. злоупотребява и с алкохола - пие всеки ден и то сериозни количества, каквито често и един мъж не може да понесе, често се напива.
М. не полага грижи за децата, не готви, не следи за подготовката на уроците им, не чисти.
Тези нейни задължения са поети от него и майка му - баба на децата.
М. е изключително сприхава до степен да се нахвърля върху децата и да им нанася тежки удари с причиняване дори на открити рани.
Относно бащата:
Твърди, че е сериозен и морален човек, има добър стабилен доход, родителите му успешно го подпомагат при обгрижването на децата.
Добър родител е и добре се грижа за децата.
След като се разделил с М., той е поел и то успешно възпитанието им и грижите за тях.
Живее с децата в удобно жилище, наскоро обновено - ремонтирано и обзаведено.
Относно децата:
Децата са на възраст, в която не са зависими от М. и която не изисква да живеят непременно с нея.
През целия си съзнателен живот са живели с него.
Децата не желаят да живеят с М. - дори не искат да я виждат /пред вид нейното поведение, което описал, и за което имат лични впечатления/.
Децата са привързани към него в голяма степен и търсят неговата закрила и обич. При него нищо не им липсва.
Моли съда да постанови решение, с което родителските права върху малолетните деца - И. И. Л., родена на xxxг., ЕГН xxxxxxxxxx, и И. И. Л., родена на xxx г., ЕГН xxxxxxxxxx, да се упражняват от бащата - И.Л.К. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx.
Децата, И. И. Л., родена на xxxг., ЕГН xxxxxxxxxx, и И. И. Л., родена на xxx г. - ЕГН xxxxxxxxxx, да живеят при бащата – И.Л.К., ЕГН xxxxxxxxxx, на адрес xxx.
М., З.В.И. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, да има право да осъществява лични контакти с децата, И. И. Л., родена на xxxг., ЕГН xxxxxxxxxx, и И. И. Л., родена на xxx г., ЕГН xxxxxxxxxx, при ограничен режим, по местоживеене на децата и задължително в присъствие на бащата.
На М., З.В.И. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, да бъде определена месечна издръжка в размер на 200.00 лв. за всяко дете, която да заплаща на децата, И. И. Л., родена на xxxг., ЕГН xxxxxxxxxx, и И. И. Л., родена на xxx г., ЕГН xxxxxxxxxx, до 5-то число на текущия месец, считано от 11.07.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от падежа.
По направеното искане за определяне ПРИВРЕМЕННИ МЕРКИ, след представяне от Дирекция „Социално подпомагане” Монтана Социален доклад, съдът с определение № 1066 от 13.08.2019 година е определил такива.
Ответникът, З.В.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез процесуалните си представители адвокат С.П. и адвокат М. М., двамата вписани в АК Монтана, в срока, предвиден за отговор взема становище по иска.
В него сочи, че като основание за така направените искания ищецът посочва неморалното поведение на М. ,,..което е вредно за нашите деца и което, както аз, така и децата категорично отказваме да приемем за морално и съответстващо за един родител и съпруг”.
Навежда твърдение, че „установихме, че З.В.И. има поведение на проститутка.“ Не уточнява обаче, кои са лицата, установили това поведение.
Твърди, че “..уговаря и осъществява срещи с по няколко различни мъже на ден за осъществяване на полови актове или извършване на действия с цел сексуална възбуда и удовлетворяване ..“ , като “ физическите срещи осъществява на различни адреси в гр.Монтана.. “, а “в града пристигат мъже от различни части на страната, вземат я от дома ни или от други адреси и заминават с нея да се удовлетворяват сексуално.. "
Също така поддържа, че “М. постоянно търси, намира и осъществява безразборни полови контакти с различни мъже без оглед на възраст, социално положение, народност и т.н.
На следващо място твърди, че “също така много е активна З.И. в социалните мрежи, където е създала свои профили под различни имена -К. И., К. И., Л. П. и др., на които публикува стотици снимки и клипове с половите си органи и извършвани действия на сексуално удовлетворение ...“, като “... клиповете и снимките заснема на различни адреси, включително у дома, дори когато децата са си в къщи. Отива в банята, заключва се и заснема актове на сексуално възбуждане или удовлетворяване, които мъжете отсреща наблюдават...
Освен “неморалния облик на М.“ в исковата молба са наведени и твърдения за липса на родителски капацитет и отговорност: “М. злоупотребява и с алкохола - пие всеки ден и то сериозни количества, каквито често и един мъж не може да понесе, често се напива..“.
„М. не полага грижи за децата, не готви, не следи за подготовката на уроците им, не чисти..“.
“М. е изключително сприхава до степен да се нахвърля върху децата и да им нанася тежки удари с причиняване дори на открити рани“.
Заявява, че настоящият иск е допустим, но по същество изцяло НЕОСНОВАТЕЛЕН и като такъв го оспорва.
Оспорва изцяло твърденията, обстоятелствата и интерпретациите, изложени от ищеца в исковата молба.
Възраженията и относно фактическата обстановка :
Заявява, че ИМА ГРАНИЦИ, КОИТО НЕ БИВА НИКОГА ДА БЪДАТ ПРЕКРАЧВАНИ И ПРЕМИНАВАНИ. И това са границите на ЧОВЕШКОТО ДОСТОЙНСТВО, въздигнато като основополагащ принцип на правовата държава още в Преамбюла на Конституцията на Република България.
Изправени са пред една грозна и гнусна инсинуация и манипулация, режисирана от ищеца, единствено с оглед “М.“ да бъде злепоставена, опетнена и унизена, както в съда, и най-долното и мерзкото – в очите на собствените и деца.
Целта на тази манипулация - ищеца да получи родителските права над децата, да ограничи максимално, по-скоро ЛИШИ М. в правата и на лични контакти с децата.
Най-долното от всичко това е, че децата са използвани като инструмент и оръжие насочено срещу М., зад които ищеца буквално се крие, избутвайки ги ,,напред“.
Всичко написано в исковата молба е възможно най -долната лъжа и гнусна клевета.
Майка на две невръстни момиченца - на 8 и 10 години, които според логиката на ищеца не се нуждаят от майка -“децата са на възраст, в която не са зависими от М. и която не изисква да живеят непременно с нея.
По същата логика излиза, че само в кърмаческа възраст децата са зависими от М., тъй като бащата не може да кърми. От тук нататък - М. е едва ли не непотребна.
Заявява, че работи като ,,продавач- консултант“ във фирма “Е. М“ (известен като магазин “Ж.“ в жк “П. в гр.Монтана), като естеството и на работа е - зареждането на рафтовете и стилажите в магазина с артикули. Работното и време е на смени - дневна, първа и втора и никога нощна.
През останалото си време е при семейството си (или поне това, което до този момент е имала за такова). Времето го прекарвала вкъщи над тенджерите и около децата, а не над телефона, таблета и пр.. Брак до момента не е сключвала- нито с ищеца, нито с друг. С ищеца И. твърди, че е живяла 13 години като съпрузи, без да имат сключен граждански брак.
В исковата молба се твърди :- “ Уговаря и осъществява срещи с по няколко различни мъже на ден за осъществяване на полови актове или извършване на действия с цел сексуална възбуда и удовлетворяване“. Излиза, че докато се прибира в къщи (при втора смяна), или докато отива на работа (при първа смяна) - тези 10-15-20 минути, вече е осъществила няколко „полови актове“.
Излиза от магазина, колкото е установената почивката -15 минути - и НЕ “политам“ към някой адрес, и НЕ се затваря в склада или хладилника с някой - било клиент, било колега. Излизат на почивка поединично - колкото за кафе, цигара и толкова. След оплакване на ищеца към управителя на магазина, телефона и е прибиран в неговата канцелария /офис и не може да отговаря по време на работа, за да влиза, където и да е и да “правя вербални контакти“. Не ходи по адреси и не отговаря на повиквания. За това, че през целия ден е на работното си място, може да свидетелства целия колектив на магазина.
До момента не е имала извънбрачна връзка с нито един мъж -да не говори десетки. Въпреки, че нямат брак с ищеца, все пак има две деца с него и е държала да му бъде вярна. Никога не я е ловил в изневяра. Не му е и давала повод за това. Не си е позволявала и най- безобидния флирт, който поддържа самочувствието на всяка жена и я кара да се чувства желана и обичана. А в исковата молба е описана като възможно най-развратната и извратената, с единствен стремеж - да получи “секусална възбуда“.
Твърди, че ищецът И.К. е ужасно ревнив. Би казала пословична ревност, безумна ревност. И именно неговата безумна ревност, счита за основна причина за сегашното му поведение. Може би същия храни някакви илюзии, че по този начин ще я принуди да се върне при него, след като я очернил пред света. Защото никой няма повече “да ме вземе“.
Не той я е изгонил, „отвратен от моето поведение“, както го пресъздава в исковата молба, а тя го е напуснала на 11.07.2019 г. В скандалите, които са имали същия я заплашвал, че ако го напусне ще си посегне на живота. За което си купил и газов пистолет. Поводи за скандалите винаги е била неговата “безумна“ ревност. Имало е моменти, когато я е събличал да я оглежда за някакви белези - търсейки ухапвания, осмуквания и пр. Не дай си боже да намери някоя синка по краката и- иди обяснявай, че си се ударил в някой рафт, докато си се катерил по него или чукнал в някой ръб на стелаж по време на работа. Телефона и бил постоянно на “оглед“ и следвали продължителни разпити от типа на: “ - Този номер на кой е и защо си говорила толкова често с него?“. Именно това я и принудило да вземе решение да го напусне, тъй като това било един непрекъснат постоянен психичен тормоз. И като казва постоянен има в предвид с години.
Становището и относно приложените “компроматни “ материали:
Сочи, че за съжаление отчасти е прав. Такива “голи“ снимки, за които същия говори, и които твърди, че представя на въпросната флашка, е имало, за което сега се срамува. Но следва да се има в предвид, че тези „снимки“ са били правени ЕДИНСТВЕНО от нейния ТЕЛЕФОН и изпратени ЕДИНСТВЕНО НА НЕГОВИЯ ТЕЛЕФОН, а не ги е публикувала в социалните мрежи. Именно заради тази безумна ревност, я е принуждавал да се снима в банята, по бельо или гола и да му ги праща, докато същия е на работа /нощна смяна/, без ни най-малко да подозира какви са му намеренията, или че може и да ги е показвал- било на колеги, на приятели, било на адвоката си, а най-малко пък на децата, което е кошмарно. Но всеки прави грешки, включително и ищеца – като си е позволил да ги разпространява, включително и сега пред съда.
Клипове не си спомня да му е правила. Едва сега осъзнава, че това, което я е карал да прави, е било и с цел, каквато цел сега се установява с въпросното дело. Може да звучи глупаво и наивно, но е считала, че това е част от неговата “еротична фантазия“, макар извратена или някакъв своеобразен вид любовна игра между двама ни. Все пак всеки от нас си има своите сексуални или еротични фантазии. Каквото обаче и да е ставало - е ставало ЕДИНСТВЕНО МЕЖДУ тях ДВАМАТА- като възрастни и като родители. За отговорни- вече не може да каже, защото не може да се говори за каквато и да е отговорност, показвайки въпросните снимки на собствените им деца. Каквото и да става обаче в „спалнята“ трябва да си остава там, а не да се развява като знаме на футболен мач. Не мисли, че „интимността на двама съпрузи“ следва да бъде обсъждана публично включително и пред съда. Защото от “любовна игра“ и „еротични фантазии“ нещата могат да бъдат разбрани като “ извратеност“ и “перверзия“, като границата между това е доста тънка. Както е тънка границата между “еротика“ и “порнография“. А определено перверзника не е тя, в настоящата ситуация, колкото и да се опитват да и го пришият. Нейният прякор не е “Ч.“, докато на ищеца всички му казват “А.“. Достатъчно показателен факт за себе си.
Относно социалните мрежи:
Именно и заради тази “безумна ревност“ на ищеца към нея същия имал достъп в профила и на социалната мрежа- “Фейсбук“ . За да му докаже, че не „му изневерява“ и си пише с “някой“, му е предоставила ПЪЛЕН ДОСТЪП до профила и във “Фейсбук“, т.е. ищеца има паролата и, при което влиза, проверява, следи; ПЪЛЕН ДОСТЪП до електронната поща - да проверява какво получава и какво изпраща и пр.. И след като може да влезе “ВМЕСТО нея“- сам може да си направи изводи и какво може да свърши.
Други профили в други социални мрежи НЯМА или поне не е регистрирала и администрирала. Тези профили на “К. И.“, “К. И.“ и “Л. П.“ не са нейни и не поддържа такива. Освен “Фейсбук“ не посещава други социални мрежи. А “Фейсбук“ е типичен клюкарник- за всеки по нещо. Направило и обаче впечатление от известно време за странни предложения -било за приятелство, било неприлични предложения, което я е отказало да влиза редовно. Ако някой “друг“ е влизал и се е представял за нея и е писал “глупости“ - си е негов
проблем.
След раздялата с ищеца, започнал и един телефонен тормоз – от “мераклии“. Нещо повече, започнаха да я посещават “странни типове“, дори и на работното и място- в това число роми и турци от други краища на страната. Единият го проследила и се качил в кола с регистрация Хасково. Все някой звъни и търси “сексуални услуги“, на което следва бързо отрязване от моя страна. Сега вече си обяснява защо. Отначало била изненадана, объркана и шокирана, сега дори и не отговаря, а директно затваря. Ще представи подробна разпечатка, за да докаже това- с кой и колко време е разговаряла. Обвинили я, че едва ли не е разкрила някакъв “розов телефон “ или “телефон за удоволствия“-на който ,,ахкам и пъшкам“ поддържайки връзката /линията отворена/ за да се трупат сметки на такива клиенти, от което пък тя печели някакъв процент. Няма такива договорености с никой мобилен оператор и нека да се докаже противното. Еднократен проведен разговор с такъв “мераклия“ от няколко секунди означава, колкото да кажеш “грешка сте“ и да затвориш. Абсурдно е, че си е оставала на тези профили телефона си за контакт - собствения и действащ номер, който ползва от години. В тази връзка е направено и искането на ищеца да отговори на въпроса дали тел. xxxx е неин. Ако е имала намерение да върша “нещо подобно“ - би ли си оставила действащия телефон за контакт, при което може бързо да бъда разкрита и разобличена ?
Ето защо си обяснява, че в наличието на тези фалшиви контакти от типа на “К. И.“, “К. И.“ и “Л. П.“ –посочени в исковата молба, които са създадени за нея, а не “от нея“ – пръст в това да има самия ищец (било лично, било с помощ от друг), като не само ги е регистрирал, но и вероятно активно поддържа, след като тези профили имат вече хиляди абонати.
Какво има в предвид ?
В исковата молба ищецът твърди, че “дори раздялата ни не промени поведението на З.И. - тя продължава да контактува безразборно с различни мъже, да качва все нови снимки и клипове, кой от кой по-отвратителен “. Пред органите на полицията, които потърсила за съдействие за упражняване на правото и на личен контакт с децата на 18.08.2019 г. /трети неделен ден на месеца/ ищеца И.К. обяснил с подробности какво точно „сме си писали“ и че тези профили имат по 2000- 3000-4000 абоната, т.е. приятели.
На 15.09.2019 г., отново при опита си за осъществяване на личен контакт с децата, в присъствието на свидетеля Р. Б. и на адв. М. М., същия обяснил, че има вече над 10 000 /десет хиляди/ обожатели. Странна “еволюция“ в рамките на по-малко от месец. Държи да отбележи - НЯМА НИТО ЕДИН - явно това са негови “приятели“ и “обожатели“, и явно това му харесва да води двойнствен живот. То и прякора си му го казва. Интересно е обаче откъде ищецът може да знае, дословно какво се пише в тези поверителни “чатове“, след като цитира почти дословно пред полицаите, какво “сме си писали“ ! Все едно е седял тихичко “в ъгъла“ и тихомълком е наблюдавал и подслушвал- “ какво си говорим“. Може ли обаче да го направи, ако няма достъп до профила?. И ако има- как го оправдава това , освен, че сам си е бил ,,домакин“. И както казала, щом си няма друга работа, и щом му харесва -да си пише с тези “нейни“ обожатели. На всички е ясно, че профил, в която и да е социална мрежа може да бъде създаден от всеки един с минимални познания “компютърна грамотност“, включително и от 14-15 годишни деца. На всички е ясно и че с такива профили може да се злоупотребява умишлено, целенасочено, да те злепоставят, принуждават, изнудват и пр. Следва обаче да се вземе в предвид, че всяко едно влизане оставя следи и може да бъде проследено- всеки един компютър (настолен, лаптоп и пр.) генерира уникален код -ІР, като същото това се отнася и до кода –ІР на “рутера“ на безжичната мрежа. Две твърде ясни и дълбоки следи- като стъпки в снега. Да не се окаже, обаче, че “тези стъпки“ водят до жилището на ищеца, а не до дома и на ул.“ Н. Б.“ в Монтана. И има ли логика да тича нощес от другата част на града и да виси пред вратата на жилището на ищеца за да хвана неговата “безжична връзка“-само и само за да си пише с някой, да качва снимки и клипове “кой от кой по отвратителен“? При условие, че ищеца И.К. е имал достъп до профила и през цялото време, това обяснява появяването и на различните профили и на съдържанието на тези профили, с което проличават и “белите конци“, с което е съшита тази история. Отделно от това-снимки могат да бъдат манипулирани с редица компютърни програми- редактори (напр.“Фотошоп“), така, че на пръв поглед да изглеждат като истински. По същия начин има компютърни програми, които могат да създадат симулации “в реална среда“, така, че и видеото да изглежда “като “ истинско. Не е веща в тези неща и не може да каже наименованията на тези програми, но е чула и чела за тях. За ,,Фотошопа“ знае, тъй като постоянно чете, че “звездите“ не пускат нито една снимка без корекция. Но един “хакер“- вероятно с лекота може да направи такива монтажи.
Както посочила по- горе на 11.07.2019 г. тя напуснала ищеца, (а не той отвратен от поведението и-я е изгонил), като децата през това време били при майка и в жилището им на ул. Н. Б.“. Те са там от месец юни 2019 г., когато майка и се прибрала от И.. Когато напуснала жилището, в което живели -собственост на родителите му, двамата се разбрали с него, по два въпроса:
1) че децата ще бъдат по равно и при двамата, ще се отглеждат и от двамата,
2) да възстанови сумата от 10 000 лв., които е вложила в ремонт и подобрения в жилището, в което живели.
„Загубила“ децата, не защото няма условията, а защото се доверила на ищеца и събота и неделя децата бяха при него. Неделя вечерта същия отказал да ги върне и повече не я допуска до тях, и както виждаме пусна пропагандната машина срещу нея, “промивайки“ детските мозъци. Колко му трябва на едно дете ? Ето защо е НЕВЯРНО твърдението на ищеца, възприето в социалния доклад на ДСП Монтана -“ че след раздялата децата са останали при бащата“, за да използва и изфабрикува в исковата молба, че децата “погнусени, сега те се отказват от всякакви контакти с майка си и не желаят да я виждат.“
Също така е НЕВЯРНО и твърдението, “че децата многократно са възприемали това нейно поведение- наблюдавали й са комуникациите и с непознати мъже по телефона, виждали са и разменените с тях снимки и клипове. “ От нейния телефон децата нищо не са виждали. Компютър не е
използвала. Както казала по горе- и да е имало такива снимки, тя ги е незабавно изтривала. Но ищеца явно не е. И им ги е показвал на всички. ДОРИ И НА ДЕЦАТА. За да постигне целта си.
Нещо повече в стремежа си на всяка цена да „вземе децата“ и да си гарантира решение в негова полза, ищеца и неговата майка няколко пъти са посещавали управителя на магазина, в който работи, показвали му снимки и клипове, в които “аз мастурбирам“, с искане да бъда отстранена от работа. Крайната цел на ищеца е първо атакувайки „родителския ми капацитет“ - като майка с неморално поведение, и второ - да бъда лишена и от доходи - за да не бъда в състояние да упражнявам родителските си права върху децата при евентуален неблагоприятен изход за него. Именно с последващите му действия - същия потвърждава, че е предприел активна кампания срещу нея, без да пести средствата, които използва, и че правото му е само параван, зад който се крие амбицията му.
Относно последващите действия на ищеца:
След като на 13.08.2019г. се постановило Определение № 1066 по определяне на привременни мерки, съгласно което има право на лични контакти с децата „два пъти в месеца, през първия и трети неделен ден, във времеви интервал от 10.00 часа до 18.00 часа, по местоживеенето на децата, в присъствието на бащата››-ТРИ пъти (18.08.2019г.; 01.09.2019г. и 15.09.2019г.) бащата И.Л.К. НЕ я допуснал до децата за правото и на лични контакти с децата, оправдавайки се -“че децата не искат“. За което, както казала всеки път прави “свиждането“ си с полицейско съдействие, и същото протича не повече от 5 минути, през което време вместо да обърне внимание на децата -да ги гушне и да им се порадва, тя трябва да се защитава от агресивното поведение на ищеца и
неговата майка, постоянно наричайки я “боклук“и други цинични думи и изрази, което става, както в присъствието на полицейските органи, отзовали се на сигнала, така и в присъствието на свидетели, които води със себе си и в присъствието на адвоката и М. М., която неколкократно предупреждаваше ищеца и неговата майка , че постоянно дават поводи за нови дела - в случая за обида. Всичко това ставало и в присъствието на децата. Свиждане в присъствието на бащата е НЕВЪЗМОЖНО. Ако трябва в присъствието на социален работник, както е при лишените от родителски права. Вместо да отдаде цялата си любов на децата, се превръща в попивателна гъба на агресията и цинизмите на бащата и майка му. Ако ли пък им отвърне, в реакцията си на самозащита -свиждането е приключило-преди да започне. Да не говори, че децата и се свалят по пижамки пред блока, сънени, гладни в 10:00часа.
Прави възражения относно нередовност на ИМ:
- не внесена дължима държавна такса от 30.00 лв. – внесени 25.00 лв.;
- вписани имена в петитума на исковата молба: “ М. З.В.И. xxx, ЕГН xxxб173238 да има право да осъществява лични контакти с децата Л. Н. Ц. , родена на xxx г.-ЕГН xxxxxxxxxx и М. Н. Ц., роден на xxx г. -ЕГН xxxxxxxxxxx, при ограничен режим, по местонахождение на децата и задължително с присъствието на бащата
По делото не са представени доказателства и данни за тези деца ,,Л. Н. Ц., родена на xxx г.-ЕГН xxxxxxxxxx и М. Н. Ц. ,роден на xxx г. - ЕГН xxxxxxxxxxx, както и някаква родствена връзка с М. З.В.И., за да има право на лични контакти, /дори ограничени/.
Ето защо, ако тези деца не са плод на някаква “техническа грешка“ тя не държи на лични контакти с последните, и то най-малкото в присъствието на техния баща. Не познава тези деца, още по-малко иска да познавам бащата.
Въпреки това МРС в Определението си от 13.08.2019г.е уважил именно това искане като е ограничил М. З.В.И.,xxx 1, ЕГН xxxxxxxxxx да има право да осъществява лични контакти с децата си при ограничен режим, по местонахождение на децата и задължително с присъствието на бащата “.
Произнасяйки се по този начин, съда на практика е уважил искане, което не е направено, т.е. нещо “свръхпетитум“. Следователно съдът правораздава по аналогия (от горните пунктове 1 и 2 на петитума на ИМ) или по самоиницатива, което и в двата случая опорочават съдебния акт.
Което им дава основание да направят ИСКАНЕ ЗА ОТМЯНА на Определение № 1066/13.08.2019г.на МРС по горното гражданско дело, взето на закрито съдебно заседание за произнасяне по привременни мерки- така, както са посочени в исковата молба.
Представя и Възражения относно социалния доклад на ДСП –Монтана.
ПРЕДЯВЯВА НАСРЕЩЕН ИСК, със следния ПЕТИТУМ:
1.Родителските права по отношение на децата И. И. Л., родена на xxxг., и И. И. Л., родена на xxxг. да се упражняват от М. З.В.И..
2.Местоживеенето на родените от съвместното съжителство на страните деца - И. и И. да бъде при М.-З.В.И.-xxx, ал.1 1.
3.Да се определи разширен режим на лични отношения с другия родител, без присъствието на М..
4.Да бъде осъден ищеца- по първоначалния иск, и ответник по насрещния иск, да заплаща на М. З.В.И. като майка и законен представител на децата И. И. Л. и И. И. Л. до 5-то число на текущия месец, съответно по 180.00лв.за детето И. и по 200лв.за детето И., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от предявяване на насрещния иск до възникване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Допуснати са и назначени съдебно-психологична експертиза и допълнителна такава, изпълнени от вещото лице И.Д., приети от съда и не оспорени от страните.
Изисквани са и представени социални доклади, изготвени от Дирекция „Социално подпомагане” Монтана.
Изслушани са от съда, в присъствието на социален работник малолетните деца И. И. Л., родена на xxxг., и И. И. Л., родена на xxxг.
На основание чл.59 ал.6 СК са изслушани и двамата родители.
С определение № 1066 от 13.08.2019 година, на основание чл.323 ГПК съдът е определил привременни мерки относно грижата и издръжката на децата, като са предоставени за упражняване родителските права по отношение на децата на бащата и произтичащите от това последици.
С Определение № 1399 от 31.10.2019 г. са изменени привременните мерки, като е определен по-разширен режим на лични контакти на М. с децата.
В периода от 28.11.2019 г.до 18.05.2020 година делото бе спряно по заявеното взаимно съгласие на страните за постигане на споразумение, което не бе направено.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
Установено е и между страните няма спор относно обстоятелството, че са живели на семейни начала от 13 години.
От това съжителство са родени две деца, съгласно данните от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 0032 от 06.02.2009 година на О. Б., обл.Монтана е родена И. И. Л. на 03.02.2009 година, като за родители са вписани майка: З.В.И. и баща: И.Л.К.. От Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 0164 от 21.03.2011 година на О. Монтана е видно, че на 18.03.2011 година е родена И. Й. Л. и за нейни родители са вписани същите лица.
Няма спор и относно обстоятелството, че страните са разделени от 11.07.2019 година и всеки живее самостоятелно от другия. Децата са останали при бащата, комуто в последствие са предоставени за упражняване родителските права.
Съгласно чл. 127 СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, а разногласието се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.
Съгласно изразената в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения от 23.01.2014 г. по гр. д. № 2537/2013 г., IV г. о. на ВКС и решение от 16.02.2015 г. по гр. д. № 5475/2014 г., IV г. о. на ВКС съдът следва да се съобрази с ППВС № 1/1974 г. Съдебната практика трайно приема, че указанията в Постановлението запазват силата си и при действието на СК - 1985 г. (отм.), а според актуалната практика на ВКС даденото с това Постановление тълкуване на материалния закон следва да бъде зачитано и при действащия СК - 2009 г. Част от критериите, от които се ръководи съдът при решаване на спор за упражняване на родителски права, са вече й нормативно закрепени в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК, но изброяването е примерно, а не изчерпателно. Не е изчерпателно и изброяването в ППВС № 1/1974 г. - съдът може да вземе предвид и други, непосочени изрично в него обстоятелства, като мотивира значението им по отношение на спора при кого да живее детето и кой да упражнява родителските права. Съдът обаче не може да основе решението си само на някои от посочените в Постановлението обстоятелства и да игнорира други. Изброените в Постановлението обстоятелства са минимумът, който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето (по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителната разпоредба на Закона за закрила на детето) и съдът дължи обсъждането им и излагане на мотиви по кои от тях дава предпочитание на някой от родителите. Позоваването на избрани обстоятелства и игнорирането на други не позволява формирането на законосъобразен извод за най-добрият интерес на детето кой от двамата родители да упражнява родителските права. Примерно изброяване на подлежащите на установяване праворелевантни факти за посочената хипотеза, се съдържа в Постановление № 1/1974 г. на Пленума на ВС. При постановяване на акта си, съдът дължи обсъждане и преценка на всички установени обстоятелства досежно възпитателски качества на родителите, техният морален лик, проявените грижи и отношение към детето, желанието им да упражняват родителските права, полът и възрастта на детето, както и неговата привързаност към всеки един от родителите, помощта на трети лица, социалното обкръжение, жилищно-битовите и други материални условия на живот. От значение обаче са не отделните, а съвкупността от релевантните за случая обстоятелства, което задължава съдът да извърши комплексна преценка на установените конкретни факти, давайки самостоятелна оценка на значимостта на всеки един от тях и извеждайки правният си извод съобразно приетите за съществени в случая обстоятелства.
От събраните в хода на производството доказателства, както писмени, така и гласни и от съдебно-психологическите експертизи се установява следното:
В хода на производството не се установи да е налице поведение на проститутка на М. и да е осъществявала физически контакти с различни мъже, да злоупотребява с алкохол, да не е проявявала грижа, внимание и обич спрямо децата си.
Установи се, че тя е предоставила пълен достъп до профила си и във “Фейсбук“, като ищеца има паролата и, при което е могъл да влиза, проверява, следи; пълен достъп до електронната поща - да проверява какво получава и какво изпраща и пр. Действително са правени снимки, които са с еротично съдържание, които са изпращани от нейния телефон на неговия.Това обстоятелство не бе отречено от ищеца.
При свързване на таблетите на децата от собствения профил на телефона на И.К., децата са видяли публикуваните между родителите им снимки.
От постановяване определението за привременните мерки на 13.08.2019 година до последното съдебно заседание, проведено на 28.10.2020 година М. не е могла да осъществи режима на виждане с децата си, тъй като те не са желали такива.
Съдът кредитира констатациите от приетите съдебно-психологически експертизи, изготвени от вещото лице Ирена Д., които приобщава по делото и според които се сочи следното:
По време на изследването, докато И. работела по поставените
и задачи, бащата започнал да и разказва за конфликта, който имат с М. на децата. Въпреки че това е в остър разрез с адекватнот протичане на обследването, оставила бащата да говори известно време, защото смятала, че това има пряко отношение към даването на отговор на по-голяма част от поставените към експертизата въпроси. Попитала го защо е преценил, че е необходимо децата да знаят всички подробности относно настоящето дело, имайки предвид специфичният характер на въпросните подробности, неговият отговор бил, че иска децата да знаят истината и да ги защити по този начин. Както твърди д-р Гарднър, съставил теорията за синдрома на родителско отчуждение, това, което се наблюдава е именно ,,програмиращ родител“, та били и намеренията му продиктувани от желание да постъпи по-възможно най-добрия според него начин за децата си. Коректно е да се отбележи, че вследствие на анализ на подбудите и мотивите на бащата не смята, че той е имал за цел злонамерено и умишлено да манипулира децата, а по-скоро има нужда да освободи натрупало се негативно вътрешно напрежение и да представи конфликтната ситуацията, така както смята според него, че е правилно.
Програмирането на децата най-вероятно се е случило, както по индиректен начин, докато са слушали разговорите на възрастните, които са
се водили в тяхно присъствие, така и пряко, когато им е разяснявана проблемната ситуация между родителите, конкретно постъпките на М., какво точно е било проблемното и поведение, според възприятията на бащата. Имало е и обяснения и от срана на М., че бащата я ревнува, следи я, както и, че се е срещал с друга жена.
Смята, че бащата на двете деца И. и И. не цели, както вече споменала да манипулира умишлено децата, за да дават угодни на него отговори, а смята с добри намерения, че ги предпазва и защитава, казвайки им истината такава, каквато той вярва, че е. Въпреки това децата И. и И., на 8 и 10 години не са достатъчно психически и емоционално зрели и стабилни, за да могат да асимилират по адекватен начин и вътрешно преработят получената информация и възникналите мисли и чувства, без това да има неминуемо натоварващ, дори може да се твърди травмиращ и увреждащо за психиката им ефект. Информация от подобен род, каквато им е била предоставена от страна на таткото - има се предвид разясненията, относно евентуалното неморално поведение на майка им, с доста подробности, с които децата са запознати и за коите свободно се комуникира пред тях. Децата, както се твърди са видели първоначално сами снимките на майка си на таблета на И., но въпреки това последвалите разяснения по въпроса от страна на възрастните са били
неподходящи с оглед запазване детската психика, та макар и разяснения дадени с най-добри намерения. По време на обследването на И. тя и разказала малко по- различна версия на това, което вече е известно до настоящия момент. А именно: според И. през месец март, когато си е била у дома, заедно със сестра и са разбрали, че баща им е изгоним майка им и са започнали да плачат, защото им е било мъчно, че баща им е изгонил майка им. Както И. и казала, не са знаели защо баща им е изгонил майка им, мислели са, че е безпричинно. А преди това са били при баба си по майчина линия, където пък според тях майка им е разказвала, че баща им се е срещал с друга жена, според думите на И. и те са помислили, че заради това баща им е изгонил от дома им майка им. Тогава той им е показал една снимка на майка им, гола в неприлична поза и им е обяснил, че тя се среща с други мъже и други подробности, относно постъпките й. Тогава според думите на И. си е казала „Абе що плача и се ядосвам, а секи да праи каквото си иска“. Разказът си детето продължава с това, че след тази случка след 3-4 дни е станало и свързването на телефона на баща им с новия таблет на И. и тогава вече са видели и всички снимки. Вещото лице сочи, че е връщала детето няколко пъти отново да разкаже хронологията, защото бабата неколкократно се намесвала, че детето се е объркало и не е било така както го казва. Но въпреки това детето отново разказвало, по същият начин, както и отговорило на баба си, че не се е объркала, така се е случило според нея.
Вещото лице счита, че е налице важен компонент, необходим, за да може да се твърди, че е налице синдром на родителското отчуждение, а
именно ,,програмиращ“ родител, независимо от това какви са били подбудите му за това. Налице е пълно отричане на наличието на каквито и да било положителни черти или качества на М.. Тя е описвана и от двете деца като нежелаеща да се грижи за тях ,,не готви, не чисти, не ни обръща внимание“. Изброяват единствено негативи. В случая се касае с голяма степен на вероятност за още един от компонентите необходими, за да може да се твърди за наличието на синдром на родителско отчуждение, а именно: липсата на амбивалентност - детето вижда единият си родител като изцяло добър, а другият родител като изцяло лош.
Напълно отричане на наличието на щастливи спомени в миналото е още един от признаците на синдрома на родителското отчуждение, наличен е и при двете деца. И двете деца не са могли да си припомнят никакво събитие, ситуация, в която да са били щастливи с майка си или тя
да е направила нещо хубаво за тях.
Налице е и още един компонент, а именно феноменът „независим
мислител“ - И. смята и твърди, че от никой не е чула какво да мисли
за майка си, че тя сама е достигнала до съответните изводи и сама е решила да мисли по този начин за майка си, без някой да й е повлиял за това. Същото се твърди и от И., категорично подчертава, че „Това не ми го е казал никой, аз си имам собствено мнение и не мога да слушам никой“ при изслушването пред съда, същото отговори и по време на обследването.
Друг признак, който се наблюдава при децата със синдром на родителското отчуждение е наличието на „скрити сценарии”, т.е. когато в разказите на децата се отчита използването на изрази, фрази, формулирани
по един и същи начин изказвания, описания на случки, които децата не могат да обяснят по друг начин или да дадат детайли, както и запитани за техните собствени мисли и чувства, преживявания, относно това, което разказват те не могат да кажат нищо в отговор. Този феномен се наблюдава по време на обследването и при двете деца. Например, децата могат да опишат ситуацията, когато са видели на таблета голите снимки на
майка си, но какво са си помислили и как са се почувствали не могат да отговорят, мълчат или казват, че не знаят как са се почувствали. Децата нямат спомен за собственото си вътрешно преживяване относно подобни на дадената за пример ситуация, както и за други ситуации свързани конфликта между родителите. Слушайки и участвайки в конфликтите, свързана с раздялата на родителите и последвалите коментари, разяснения
и обсъждания, децата са игнорирали от вътрешния си свят собствените си чувства и мисли и несъзнателно са ги заменили с нови, по-адекватни с цел
да се справят с вътрешното напрежение, със стреса, страха от случващото се и от неизвестното, както и от травмата от загуба на М., която е централен обект във вътрешния свят на детето и която те преживяват като загуба, защото тя според тях е допуснала непростима грешка и повече не може да съществува в техният живот и не на последно място, за да отговорят на очакванията на отглеждащия ги родител, таткото, който е останал единствената сигурна опора в живота им, също така в тази връзка са имплицирали чувствата и усещанията на бащата. Бащата, наранен, обиден от действия на жена си, е допуснал собствените му чувства и преживявания несъзнателно да се проектират у децата като техни собствени спрямо майка им. Като у децата допълнително сработват допълнителни психични защитни механизми, налице е изцяло негативизиране образа на М. и абсолютно отричане на каквото и да било положително у нея, дори и в миналото, налице е пълна съпричастност спрямо страданието на бащата, който от своя страна нищо не им спестява, относно собствените си негативни преживявания, говори свободно за тях пред децата, както и за информацията, с която разполага, относно М.,
с презумцията, че ги защитава по този начин. И., както и И. правят вербални заявки „Чувствам се добре“, но всяка от проективните методики и съответно тяхната интерпретация и анализ, както и анализа на поведението и изказванията им са показателни за точно обратното, а именно наличието на травматичност на преживяванията, потиснати, отцепени чувства, емоции, страх, висока степен на тревожност.
Децата са отцепили негативните си, болезнени преживявания, с които не могат да се справят с наличния психичен ресурс, с който разполагат. Потиснали са ги в себе си, обаче, това не означава, че те не съществуват, и не означава, че не генерират вътрешно напрежение, което в
даден момент било сега или за в бъдеще ще намери проявление в мислите, емоциите и поведението на децата, в неадекватно поведение или патология.
Децата инстинктивно се идентифицират с позицията, чувствата, емоциите, мислите на обгрижващия ги родител, защото се страхуват да не изгубят и него, а природата е заложила подобни инстинктите и психични механизми у човешките същества с цел защита и осигуряване на оцеляването и продължаване на съществуването.
Макар в съзнанието си и на вербално ниво децата да казват, че не
искат да виждат майка си, че са отвратени и погнусени от нея, в същност на подсъзнателно ниво тя няма как да престане да бъде за тях собствената им майка и съответно преживяват загубата и, страдат за нея с всички съпътстващи негативни преживявания и емоции, които предизвиква страданието от загубата на М. като вътрешен психичен обект, но тези
страдания са изтласкани дълбоко в подсъзнанието им, от където въпреки това продължават да генерират негативна психическа енергия, която неминуемо ще намери проява в даден момент.
При това задълбочено и обективно обследване и преценка състоянието на децата, направено преди повече от година, е установен синдром на родителско отчуждение. Характерно за деца, които преживяват емоционална криза от раздялата на родителите и отглеждането им от единият родител, да показват желано поведение, което да отговаря на чувствата и преживяванията на отглеждащият ги в момента родител. За да оцелеят емоционално, несъзнателно децата се стремят да останат лоялни към родителя, с който са в момента и показват поведение и отношение към другия, което да задоволи очакванията на обгрижващия го в момента родител. Защото се страхуват несъзнателно да не изгубят и родителя, който ги отглежда и се грижи за тях в момента. Въпреки указанията на съда, въпреки опитите да се работи с децата и бащата с психолог за преодоляване на натрупаното напрежение, и за преодоляване отчуждението между децата и М., въпреки препоръките на социалните работници към двамата родители за ползване на социална услуга с цел нормализиране на техните отношения, на този етап то вече е тежко. Налице е синдром на родителско отчуждение спрямо М., налице е и нарушение на привързаността и емоционалната връзка.
Не може да бъде пренебрегнато обстоятелството според вещото лице, че ищецът е „програмиращ родител”. Това че според него, намеренията му са били други, а именно да предпазва и защитава децата, казвайки истината, каквато е според него, не го оправдава за липсата на преценка как би могло това да се отрази на психиката на децата и доколко това може много лошо да им повлияе, а и какви последици носи. Не желанието му да възприеме, че това му поведение е пагубно за двете момичета, както и не проявеното разбиране да се осъществяват контакти с М. и вече създадената им нагласа спрямо нея на тотално отричане и отхвърляне, не сочи на зрял, улегнал и отговорен човек. Тези деца, към момента на раздялата на родителите са на по 8 и 10 годишна възраст. Каквито и да са отношенията между родителите, не следва децата в такива детайли и подробности да са посветени и да са толкова вътре в тези отношения. Те не са достатъчно психически и емоционално зрели, стабилни и разсъждаващи, за да могат да асимилират по адекватен начин и да могат до проумеят и преработят получената информация, да се справят с всичко, което се е случило и най-вече да възприемат раздялата на родителите си.
От събраните в хода на производството доказателства се установи, че тези деца са подложени на стрес още от март месец 2019 година, когато се е събрал „семейния съвет”, в лицето на родителите и двете деца, за да обсъдят понатъшния си съвместен живот. Децата не е трябвало да се въвличат в това, както и в стеклите се обстоятелства по-късно.
Отношенията между родителите се запазиха крайно лоши и взаимно обвиняващи в това, кой от тях е виновен се и това се потвърждава и от данните в приложения последен социален доклад от 19.10.2020 година, не само от непосредствените впечатления на съда от поведението им.
Не без значение е и обстоятелството и намесата на М. на ищеца в отношенията между страните.
Самата тя, твърди, че е поела грижите по отглеждането и възпитанието на децата, че ги води на училище, на извънкласни занимания, при нужда на лекар. Оказването на помощ е едно, а напълното изместване на М. е друго. Игнорирането и, незачитането на преценките и относно възпитанието на децата, подронване на авторитета, не може да не е създало напрежение.
При обсъждане въпросът за упражняването на родителските права следва да се отчете факта, че за цялото това време на М. не и е предоставена почти никаква възможност да осъществи контакта с децата си. Макар ищецът да сочи, че е проявил необходимата грижа и внимание, да е задоволявал нуждите на децата от всякакво естество, подпомаган от своите родители, те не могат да заместят грижата на М.. Изразът „Децата не желаят да я видят”, което се използваше по време на целия процес не сочи на проявено усилие, опит и желание от страна на ищеца да се преодолее отчуждението. Напротив, то се насложи и задълбочи още повече. Ако това продължи и за в бъдеще, нещата ще бъдат невъзвратими и непоправими по отношението на децата спрямо М..
При това разбиране, съдът намира, макар че децата изрично заявиха, че желаят да живеят съвместно с баща си, че родителските права следва да бъдат предоставени на М.. В момента, в най-добър интерес за децата ще е да се отглеждат от нея, предвид и възрастта, в която навлизат. Тя е материално осигурена, има собствени, постоянни доходи, социално обкръжение, възможност да осигури на децата здрава социална среда, както и да възпитава дъщерите си на добро поведение, на ценности, да им даде възможност да израстват и се развиват пълноценно, обгрижвани и обичани. Има възможността и до получава материална помощ от своята майка, работеща в И.. При решаването на въпроса за упражняването на родителските права, съдебната намеса се предприема от съображения за целесъобразност (конкретно защита правата на детето) и съдът следва не само да постанови кой от двамата родители да упражнява тези права, но да се произнесе и при кого от тях да живее детето, както и относно режима на лични контакти с другия родител. Упражняването на родителските права по отношение на момичетата от М. по необходимост определя и местоживеенето има на нейния регистриран адрес в град Монтана.
Интересът на децата е основание, както за възлагането на родителските права, така и за определяне на режима на лични отношения с другия родител. По отношение на режима на лични контакти, съобразно критериите по чл. 59 от СК, по разбиране на съда и с оглед желанието на родителите, бащата следва да осъществява лични контакти с малолетните си деца И. и И., като ги взема всяка първа и трета седмица от месеца от 18 часа в петък до 18 часа в неделя, с преспиване, както и да ги взема при себе си за един месец всяка година през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на М.. Съдът намира, че така определения режим на лични отношения най-адекватно към настоящия момент защитава правото на децата да контактуват и да не губят връзката с другия родител, комуто не са предоставени за упражняване родителските права, както и правото на този родител да задоволява своето родителско чувство, да изразява своята обич и привързаност, да полага непосредствени грижи и да участва във възпитанието им.
Предоставяне упражняването на родителските права по отношение на децата на М. и определянето на местоживеенето им при същата налага и присъждане на издръжка. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно чл. 143, ал. 2 от СК, независимо от обстоятелството дали живеят заедно с тях. Задължението на родителите е безусловно, що се касае до получаването на издръжка от децата. Следователно за основателността на иска е необходимо само детето да не е навършило пълнолетие към деня на предявяване на иска и ответникът да е техен родител. По делото се установи, че И. е на 9 години, а И. на 11 години към датата на постановяване на съдебното решение, деца са на И.Л.. Към момента на предявяване на иска и понастоящем те не са навършили пълнолетие, поради което са налице предпоставките на закона за присъждане на издръжка. За определяне на нейния размер следва да се съобразят ангажираните по делото доказателства относно нуждите на децата от издръжка и възможностите на родителите да дават такава. По делото не се твърди и не са представени доказателства, установяващи специфични нужди на момичетата, различни от обичайните такива на деца на тяхната възраст. С оглед събраните доказателства, съдът преценява нуждите на И. и И., като обичайни за тяхната възраст, включващи освен нужда от дрехи, обувки, храна и други ежедневни разходи, необходими за правилното им физическо, интелектуално и духовно развитие, както и нужда от средства за задоволяване и на общообразователни и културни потребности. Родителите са представили писмени доказателства за своите доходи. Установи се по делото и не е спорно, че бащата работи в „Монбат” АД и е получавал средно месечно доходи в размер на 1890 лв. за календарната 2019 г. Не се установи страните да имат и други ненавършили пълнолетие деца, към които да имат алиментни задължения. При определяне размера на издръжката, дължима от всеки един от родителите, следва да намери приложение нормата на чл. 142, ал. 1 от СК, която предвижда размерът на издръжката да се определя в зависимост от нуждите на лицето, което има право на издръжка, и от възможностите на лицето, което я дължи, като се съобрази и ал. 2 от нормата, определяща минималната издръжка на едно дете на една четвърт от размера на минималната работна заплата. С Постановление на МС е определен от 01.01.2020 г. размер на минималната месечна работна заплата за страната 610 лв. С оглед на това минималната издръжка на едно дете месечно е 152.50 лв. Безусловният характер на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца цели да им се осигурят такива битови условия и средства, които да им гарантират нормален живот и развитие, каквито те биха имали, ако родителите им живееха заедно. Издръжката на децата се дължи от двамата родители, независимо при кого те живеят, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари, с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите в домакинството, част от които са в полза на детето; следователно, бащата следва да поеме по-висок размер на паричната издръжка на децата. Като съобрази изложеното, съдът намира, че баща следва да заплаща издръжка на малолетните деца чрез тяхната майка в размер на 200.00 лв. месечно за И. и 180.00 лв. за И.. Определената сума за издръжка се присъжда, считано от датата на постановяване на решението, тъй като до настоящия момент са определени привременни мерки по отношение на децата, до настъпването на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от момента на просрочието до окончателното й изплащане.
При това разбиране, съдът намира, че следва да отхвърли първоначалния иск и да уважи насрещния.
При този изход на делото, в тежест на ищеца по първоначалния иска са разноските, направени от ответницата.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от И.Л.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на децата И. И. Л., родена на xxxг., ЕГН xxxxxxxxxx, и И. И. Л., родена на xxx г., ЕГН xxxxxxxxxx, за определяне местоживеенето им, режима на лични контакти с М. и размер на издръжката от 200.00 лв. за всяко дете, ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛЕН;
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата И. И. Л., родена на xxxг., ЕГН xxxxxxxxxx, и И. И. Л., родена на xxx г., ЕГН xxxxxxxxxx, на М. З.В.И., ЕГН xxxxxxxxxx;
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на И. И. Л., родена на xxxг., ЕГН xxxxxxxxxx, и И. И. Л., родена на xxx г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, в жилището, което живее М. З.В.И., ЕГН xxxxxxxxxx;
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между бащата И.Л.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и децата И. И. Л., родена на xxxг., ЕГН xxxxxxxxxx, и И. И. Л., родена на xxx г., ЕГН xxxxxxxxxx, два пъти в месеца, всяка първа и трета седмица от месеца от 18 часа в петък до 18 часа в неделя, с преспиване, както и да ги взема при себе си за един месец всяка година през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на М.;
ОСЪЖДА И.Л.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, да заплаща на З.В.И. xxx, като майка и законен представител на И. И. Л., родена на xxxг., ЕГН xxxxxxxxxx, сумата от 180.00 лв. и на И. И. Л., родена на xxx г., ЕГН xxxxxxxxxx – 200.00 лв. месечно, до 5-то число на текущия месец, считано от 27.11.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до окончателното изплащане, до настъпване на причини и обстоятелства, отнасящи се до нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА И.Л.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, да заплати на З.В.И. xxx сумата от xxxx лв. за направените в хода на производството разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД МОНТАНА в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: