РЕШЕНИЕ
№ 1379
гр. Варна, 27.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Мария Пл. Минкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20233110202479 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на С.
К. В., против Наказателно постановление № 23-0439-000691/05.06.2023 г. на Началник
3 РУ при ОД на МВР-Варна, с което на С. К. В. е наложено административно
наказание “Глоба” в размер на 3000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от дванадесет месеца, на основание чл.175а, ал.1 пр.3 от ЗДвП , за нарушение на
чл. 104 б, т.2 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно, поради което се моли за неговата
отмяна. Сочи се, че нарушението не е осъществено от субективна страна. Твърди се, че
НП е издадено и в нарушение на материалния закон.
В съдебно заседание въззивната страна се явява лично и с упълномощен
представител, който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се явява, изпраща
писмени бележки.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 07.05.2023 в 00.15ч. в гр.Варна ул. „Хан Севар“ до бл.150 управлявал лек
автомобил с рег. № В 0395ВМ като извършил резки маневри и преднамерено извадил
гумите извън контрол чрез презавиване довел до загуба на сцепление на гумите.
1
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник сектор
„ПП“ при ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – полицай,
оправомощен съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от
ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от
министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица
съобразно тяхната компетентност. Обжалваното наказателно постановление е
издадено от Началника на 3 РУ при ОД на МВР, оправомощен с това правомощие със
Заповед на Министъра на вътрешните работи, копие от която е приложена към делото.
Видно от същата е, че заповедта е подписана министъра на вътрешните работи,
компетентно лице да издава такава заповед съгласно ЗДвП. С оглед на това и
съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани
правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи
лице.
Съдът намира, че неправилно административнонаказващият орган е констатирал
нарушение по чл.175а ал.1 пр. 3 от ЗДП, като не е съотнесъл фактите към хипотезата на
правната норма. В конкретния случай не само, че АНО е нарушил разпоредбата на
чл.53, ал.1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение от
страна на нарушителя, но е наложил наказание на нарушителя, без да е било
установено безспорно извършването на нарушението от обективна и субективна страна,
което обуславя и неправилно приложение на материалния закон, тъй като на
въззивника е наложено наказание за нарушение, което не е безспорно доказано, че е
извършил. В НП не е посочено и нито едно доказателство/ с изключение на АУАН/
подкрепящо нарушението от субективна страна. По преписката също не са представени
доказателства сочещи по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е
извършил вмененото му нарушение. Съдът намира, че наказващият орган се е
произнесъл при неизяснена фактическа обстановка. АНО не е събрал доказателства,
сочещи по безспорен и категоричен начин, че фактическата обстановка описана в
2
АУАН и НП отговаря на обективната действителност. След внимателен анализ на
всички приложени доказателства по делото съдът намира, че описаното в НП не е
подкрепено с доказателства. По никакъв начин не се доказват твърденията изложени в
НП.
Макар да няма подобна легална дефиниция в ЗДвП, в случая за жалбоподателя се
твърди, че е осъществил така нареченото "дрифтиране". Последното е познато като
техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда автомобила извън
контрол чрез "презавиване", което автоматично довежда до загуба сцеплението на
задните гуми. Точно подобни преднамерени действия ("извършва рязка маневра, като
преднамерено извежда МПС извън контрол, чрез презавиване, довежда до загуба на
сцепление на гумите") се вменяват и на жалбоподателя с текстовата част на НП.
Фактите по делото безспорно сочат, че жалбоподателят е управлявал на посочените в
НП време и място лек автомобил с рег. №В 0395 ВМ. Волята на законодателя в чл.
104Б, т. 2 от ЗДвП обаче визира случаите на съзнателно използване на пътищата,
отворени за обществено ползване, с цел различна от тяхното основно предназначение
за превоз на хора и товари. Такива други цели са нерегламентираните състезателни
гонки, както и преднамереното извеждане на автомобила извън контрол на
сравнително дълъг участък от пътя и с умишлени последователни действия, които не
се налагат от характеристиките на пътното платно. В процесния случай от направеното
описание в НП и АУАН не става ясно какви точно действия са били извършени за да
бъде прието, че е доказано съзнателно използване на пътя - за "дрифтиране“.
Последното предполага по-продължителни и настойчиви действия в тази насока, и без
същите да се налагат от конкретната пътна обстановка, каквито действия не се доказват
по в достатъчна степен безспорен начин.
В конкретния случай не само, че АНО е нарушил разпоредбата на чл.53, ал.1 от
ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение от страна на
въззивника, но е наложил наказание, без да е било установено безспорно извършването
на нарушението от обективна и субективна страна, което обуславя и неправилно
приложение на материалния закон, тъй като на жалбоподателя е наложено наказание
за нарушение, което не е безспорно доказано, че е извършил. В тази връзка съдът
намира, че НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които са обусловили
незаконосъобразност и необоснованост на НП, поради което и НП следва да бъде
отменено. Предвид крайния извод на съда, не се налага обсъждане приложимостта на
чл.28 от ЗАНН в конкретния случай.
Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН на
04.12.2019г. процесуалния представител на жалбоподателя е направил искане
3
преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по делото.
На съда са представени доказателства –договор за правна помощ по чл.38 ал.1
т.3 от Закона за адвокатурата. Предвид горното и съгласно разпоредбата на
чл.38 ал.2 когато съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В
конкретния случай производството по делото продължи в едно съдебно
заседание, не е с фактическа или правна сложност. По тези съображения в
полза на жалбоподателя, следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в минимален размер от 400 лв., определен съгласно Наредба
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо съдът
намира, че следва да осъди ОД МВР гр. Варна, тъй като именно това е
страната участвала в производството да заплати на жалбоподателя сторените
от него разноски в размер на 400 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0439-000691/05.06.2023 г. на
Началник 3 РУ при ОД на МВР-Варна, с което на С. К. В. е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 3000 лв. и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от дванадесет месеца, на основание чл.175а, ал.1 пр.3 от
ЗДвП , за нарушение на чл. 104 б, т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД МВР гр. Варна да заплати на адв. А. Д. от ВАК
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, предвид
предоставената от него безплатна правна помощ на осн. чл.38 ал.1 т.2 от
Закона за адвокатурата и на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-
Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-
наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
4
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5