Определение по дело №12590/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3090
Дата: 19 септември 2023 г. (в сила от 28 септември 2023 г.)
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20231110212590
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 19 септември 2023 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3090
гр. София, 19.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М В.
в присъствието на прокурора Д. Г. Д.
като разгледа докладваното от И. М. Частно наказателно дело №
20231110212590 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.64, ал.1 от НПК.
Постъпило е искане от прокурор при СРП за вземане на
първоначална мярка за неотклонение ,,Задържане под стража” спрямо Г. М.
Д., с ЕГН: ********** – обвиняем по досъдебно производство № 1553/2023г.
по описа на 02 РУ - СДВР, респ. пр. пр.№ 44050/2023г. по описа на СРП в
извършване на престъпление по чл.281, ал.3 вр. с ал.2, т.1, т.5, и т.6 във вр. с
ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 от НК.
В мотивите към искането на прокурора се излага становище, че към
спрямо лицето е повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление,
към настоящия момент може да се направи обосновано предположение, че е
извършител на деянието и че въпреки подадените светлинни и звукови
сигнали за спиране от страна на полицейските служители, същият не се е
подчинил, което обуславя опасност от укриване и извършване на
престъпление.
В съдебно заседание прокурорът поддържа искането и моли съда да го
уважи. Излага съображения в негова подкрепа. Предлага на съда да постанови
определение, с което да вземе спрямо Г. Д. мярка за неотклонение
,,Задържане под стража“.
Защитникът на обвиняемия оспорва искането за задържане и моли съда
1
да не го уважава. Счита, че на този етап от разследването може да бъде
направено обосновано предположение, че да се направи обосновано
предположение, че обвиняемият е съпричастен в престъплението, за което му
е повдигнато обвинение, но тъй като се ангажират доказателства за влошено
психично здравословно състояние и обременено семейно положение, не може
да се приеме наличието на годен субект на наказателна отговорност, респ. не
е налице опасност от укриване и извършване на престъпление. В заключение
се предлага на съда да вземе по – лека мярка за неотклонение измежду
подписка или домашен арест.
В своя лична защита и последна дума обвиняемият Г. Д. моли да не
бъде задържан като предлага да бъде задържан под домашен арест.
Съдът, като съобрази събраните в досъдебното производство
доказателства, изложените в искането доводи, съображенията на страните и
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
На 17.09.2023г. е било образувано наказателното производство по
реда на чл.212, ал.2 от НПК с акт на първо действие по разследването –
протокол за разпит на свидетели........................ Видно от техните показания е,
че на въпросната дата двамата се намирали на входа на с.Доброславци, район
Нови Искър като забелязали спрял лек автомобил марка ,,Ф.“, модел ,,П.“ с
рег.№ ................... Двамата полицейски служители подали светлинен и звуков
сигнал, тъй като решили да извършат проверка на автомобила. При
приближаването водачът на автомобила рязко потеглил, което обусловило
преследването му. След като преследваното МПС получило техническа
повреда, водачът преустановил движението ми, излязъл от него, както и други
лица, които впоследствие били установени като емигранти и побегнали в
различни посоки. Впоследствие лицето било задържано от органите на
полицията и установено като Г. Д.. Показанията на свидетелите ................. се
потвърждават и от тези на ............................., които са били в автомобила на
обвиняемия в момента на установяването и залавянето им. По досъдебното
производство е приложена справка за съдимост на обвиняемия Г. Д..
Съдът намира, че са налице предпоставките за уважаването на
искането на прокурора за вземане на най – тежката мярка за неотклонение
задържане под стража спрямо Г. Д.. Видно от писмените доказателствени
средства по досъдебното производство и в частност протоколите за разпит на
2
свидетели е, че обвиняемият е бил установен като водач на лекия автомобил,
с който са били превозвани част от свидетелите, по чиито показания -
незаконно преминали границата. Поради тази причина може да се направи
обосновано предположение, че обвиняемият е автор на престъплението, за
което му е било повдигнато обвинение.
По отношение на опасността от укриване и/или извършване на
престъпление съдът намира, че с оглед неговото поведение по време на
извършената полицейска проверка На подведеното под наказателна
отговорност лице е повдигнато обвинение за извършено тежко умишлено
престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от три
до дванадесет години, както и глоба от десет хиляди до тридесет хиляди
лева.
Същото не се е подчинило на полицейското разпореждане като
независимо от подадения му светлинен и звуков сигнал от патрулния
автомобил и възпроизведените изстрели от полицейските служители, лицето
се е опитало да избяга като единствено възникналата впоследствие
техническа повреда е осуетила това негово намерение. Също така деянието е
извършено повторно и в рамките на изпитателния срок на предходно
осъждане с влязла в сила присъда на 29.05.2023г. на СРС, постановена по
НОХД № 7116/2023г. по описа на СРС за същото престъпление, както и за
противозаконно пречене на орган на власт да изпълни задълженията си по
чл.270, ал.1 от НК. Съдът намира, че цялостното поведение на обвиняемия,
както и наличието на две предходни осъждания обуславят наличието и на
двете опасности от укриване и извършване на престъпление. С наличието на
квалифициращия признак на повторността се определя презумпцията за тях
от разпоредбата на чл.63, ал.2, т.1 от НПК.
По отношение на наведените оплаквания за влошено психично
състояние на обвиняемия от страна на неговия защитник съдът намира, че в
настоящото производство не са ангажирани убедителни доказателство, които
да наведат на несъмнения и категоричен извод, че към момента на деянието
лицето не е могло да разбира свойството или значението на извършеното, или
да ръководи постъпките си. Приобщената като писмено доказателство
епикриза е била издадена на 15.06.2018г., т.е. преди, а не след като
освидетелственият е бил осъден и по двете предходни присъди. Също така
3
последното му осъждане от 29.05.2023г. е със сравнително кратък период от
момента на деянието, за което е повдигнато настоящото обвинение и пред
предходен съдебен състав не е имало основание за прекратяване на
наказателното производство. Даже противното, обвиняемият Г. Д. е бил
осъден посредством сключено споразумение. На следващо място цялостното
поведение на лицето, по време и след неговото установяване и задържане, не
обусловя на извода за обостряне на неговото психично състояние. Съшият е
управлявал автомобил, движел се е с несъобразена скорост като е бил
преследван от полицейски служители и след като е настъпила техническа
повреда, се е опитал да избяга от местопроизшествието. Всички тези действия
в тяхната съвкупност не навеждат на предположение за липса на съзнание,
което следва да бъде преценено от органите на досъдебното производство при
продължаването на разследването. По отношение на двете деца на
обвиняемия съдът съобрази от данните по делото, че обвиняемият е трудово
ангажиран, липсват доказателства че той е единственото лице, което полага
грижи за тях, поради което и не може да се приеме аргумента, че
евентуалното му задържане би довело до влошаване на социалния им статут.

С оглед гореизложеното съдът счита, искането на прокурора по чл.
64, ал.1 от НПК за вземане на мярка за неотклонение ,,задържане под стража“
спрямо обвиняемия Г. Д., е основателно и следва да бъде уважено.
Воден от горното и на основание чл.64, ал.5 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА спрямо Г. М. Д., с ЕГН: ********** – обвиняем досъдебно
производство № 1553/2023г. по описа на 02 РУ - СДВР, респ. пр. пр.№
44050/2023г. по описа на СРП, мярка за неотклонение ,,ЗАДЪРЖАНЕ ПОД
СТРАЖА”.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране с частна
жалба и частен протест в три дневен срок пред СГС.
В случай на жалба или протест насрочва делото в открито съдебно
заседание на 28.09.2023г. от 11:00ч. за която дата и час страните да се считат
4
уведомени.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите


Постъпило е искане от прокурор при СРП за вземане на
първоначална мярка за неотклонение ,,Задържане под стража” спрямо Г. М.
Д., с ЕГН: ********** – обвиняем по досъдебно производство № 1553/2023г.
по описа на 02 РУ - СДВР, респ. пр. пр.№ 44050/2023г. по описа на СРП в
извършване на престъпление по чл.281, ал.3 вр. с ал.2, т.1, т.5, и т.6 във вр. с
ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 от НК.
В мотивите към искането на прокурора се излага становище, че към
спрямо лицето е повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление,
към настоящия момент може да се направи обосновано предположение, че е
извършител на деянието и че въпреки подадените светлинни и звукови
сигнали за спиране от страна на полицейските служители, същият не се е
подчинил, което обуславя опасност от укриване и извършване на
престъпление.
В съдебно заседание прокурорът поддържа искането и моли съда да го
уважи. Излага съображения в негова подкрепа. Предлага на съда да постанови
определение, с което да вземе спрямо Георги Дойчинов мярка за
неотклонение ,,Задържане под стража“.
Защитникът на обвиняемия оспорва искането за задържане и моли съда
да не го уважава. Счита, че на този етап от разследването може да бъде
направено обосновано предположение, че да се направи обосновано
предположение, че обвиняемият е съпричастен в престъплението, за което му
е повдигнато обвинение, но тъй като се ангажират доказателства за влошено
психично здравословно състояние и обременено семейно положение, не може
да се приеме наличието на годен субект на наказателна отговорност, респ. не
е налице опасност от укриване и извършване на престъпление. В заключение
се предлага на съда да вземе по – лека мярка за неотклонение измежду
подписка или домашен арест.
В своя лична защита и последна дума обвиняемият Г. Д. моли да не
бъде задържан като предлага да бъде задържан под домашен арест.
Съдът, като съобрази събраните в досъдебното производство
доказателства, изложените в искането доводи, съображенията на страните и
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
На 17.09.2023г. е било образувано наказателното производство по
реда на чл.212, ал.2 от НПК с акт на първо действие по разследването –
протокол за разпит на свидетели .................. Видно от техните показания е, че
на въпросната дата двамата се намирали на входа на с.Доброславци, район
Нови Искър като забелязали спрял лек автомобил марка ,,.....................“, модел
,,.................“ с рег.№ .................. Двамата полицейски служители подали
светлинен и звуков сигнал, тъй като решили да извършат проверка на
автомобила. При приближаването водачът на автомобила рязко потеглил,
което обусловило преследването му. След като преследваното МПС получило
техническа повреда, водачът преустановил движението ми, излязъл от него,
1
както и други лица, които впоследствие били установени като емигранти и
побегнали в различни посоки. Впоследствие лицето било задържано от
органите на полицията и установено като Г. Д.. Показанията на свидетелите
................. се потвърждават и от тези на ......................., които са били в
автомобила на обвиняемия в момента на установяването и залавянето им. По
досъдебното производство е приложена справка за съдимост на обвиняемия
Г. Д..
Съдът намира, че са налице предпоставките за уважаването на
искането на прокурора за вземане на най – тежката мярка за неотклонение
задържане под стража спрямо Г. Д.. Видно от писмените доказателствени
средства по досъдебното производство и в частност протоколите за разпит на
свидетели е, че обвиняемият е бил установен като водач на лекия автомобил,
с който са били превозвани част от свидетелите, по чиито показания -
незаконно преминали границата. Поради тази причина може да се направи
обосновано предположение, че обвиняемият е автор на престъплението, за
което му е било повдигнато обвинение.
По отношение на опасността от укриване и/или извършване на
престъпление съдът намира, че с оглед неговото поведение по време на
извършената полицейска проверка На подведеното под наказателна
отговорност лице е повдигнато обвинение за извършено тежко умишлено
престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от три
до дванадесет години, както и глоба от десет хиляди до тридесет хиляди
лева.
Същото не се е подчинило на полицейското разпореждане като
независимо от подадения му светлинен и звуков сигнал от патрулния
автомобил и възпроизведените изстрели от полицейските служители, лицето
се е опитало да избяга като единствено възникналата впоследствие
техническа повреда е осуетила това негово намерение. Също така деянието е
извършено повторно и в рамките на изпитателния срок на предходно
осъждане с влязла в сила присъда на 29.05.2023г. на СРС, постановена по
НОХД № 7116/2023г. по описа на СРС за същото престъпление, както и за
противозаконно пречене на орган на власт да изпълни задълженията си по
чл.270, ал.1 от НК. Съдът намира, че цялостното поведение на обвиняемия,
както и наличието на две предходни осъждания обуславят наличието и на
двете опасности от укриване и извършване на престъпление. С наличието на
квалифициращия признак на повторността се определя презумпцията за тях
от разпоредбата на чл.63, ал.2, т.1 от НПК.
По отношение на наведените оплаквания за влошено психично
състояние на обвиняемия от страна на неговия защитник съдът намира, че в
настоящото производство не са ангажирани убедителни доказателство, които
да наведат на несъмнения и категоричен извод, че към момента на деянието
лицето не е могло да разбира свойството или значението на извършеното, или
да ръководи постъпките си. Приобщената като писмено доказателство
2
епикриза е била издадена на 15.06.2018г., т.е. преди, а не след като
освидетелственият е бил осъден и по двете предходни присъди. Също така
последното му осъждане от 29.05.2023г. е със сравнително кратък период от
момента на деянието, за което е повдигнато настоящото обвинение и пред
предходен съдебен състав не е имало основание за прекратяване на
наказателното производство. Даже противното, обвиняемият Г. Д.е бил
осъден посредством сключено споразумение. На следващо място цялостното
поведение на лицето, по време и след неговото установяване и задържане, не
обусловя на извода за обостряне на неговото психично състояние. Съшият е
управлявал автомобил, движел се е с несъобразена скорост като е бил
преследван от полицейски служители и след като е настъпила техническа
повреда, се е опитал да избяга от местопроизшествието. Всички тези действия
в тяхната съвкупност не навеждат на предположение за липса на съзнание,
което следва да бъде преценено от органите на досъдебното производство при
продължаването на разследването. По отношение на двете деца на
обвиняемия съдът съобрази от данните по делото, че обвиняемият е трудово
ангажиран, липсват доказателства че той е единственото лице, което полага
грижи за тях, поради което и не може да се приеме аргумента, че
евентуалното му задържане би довело до влошаване на социалния им статут.

С оглед гореизложеното съдът счита, искането на прокурора по чл.
64, ал.1 от НПК за вземане на мярка за неотклонение ,,задържане под стража“
спрямо обвиняемия Г. Д. е основателно и следва да бъде уважено.
3