РЕШЕНИЕ
№ 2110
гр. Пловдив, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20225330204980 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш серия К № 4402855, издаден от ОДМВР -
гр. Пловдив, с който на Н. Д. М., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „С.“ №
**, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лв.
за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182,
ал.1, т.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли Съда да отмени наложената глоба, по
съображения, подробно изложени в жалбата. Редовно призован, не се явява
лично в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна – ОДМВР - Пловдив, не изпраща представител,
но взема становище в писмено такова по жалбата, като я намира за
неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане , а по същество същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
На 24.01.2021г. около 14.55ч. лек автомобил с рег. № *******, марка
„Опел Зафира”, собственост на жалбоподателя Н. Д. М., се движел в
гр.Пловдив на бул. „България“. На № 236а, посока гр.
Пазарджик, скоростта му била 72 км/ч, при ограничение за движение в
населено място от 50 км/ч. Горното било заснето с автоматизирана система за
видеоконтрол АТСС TFR1-M № 581. Впоследствие бил разпечатан
електронният фиш, предмет на разглеждане в настоящото дело и връчен на
жалбоподателя.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от писмените доказателства по делото - ел. фиш и фотоснимка към
него, които съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползват с доказателствена сила,
ведно с удостоверение за одобрен тип на средство за измерване, писмо на
БИМ, протокол за изпитване, протокол за употреба на АТСС, справка за
регистрация на МПС, справка за намерени фишове, както и снимка на
разположението на АТСС, всички, възприети и кредитирани от съда като
обективни и непротиворечиви.
Правилно обжалваният ЕФ е издаден по отношение на Н. Д. М., чиято
собственост е процесният автомобил към момента на нарушението. Това
обстоятелство не се оспорва и се доказва от приложената по делото справка за
регистрация на МПС и по силата на чл.188, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят не
се е възползвал от възможността по чл.189 ал.5 от ЗДП и не е
предоставил в съответната териториална структура на МВР писмена
декларация с данни за друго лице, което евентуално да е извършило
нарушението.
Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство „TFR
1- М“ № 581, представляващо мобилна система за видеоконтрол, която се
монтира в служебния автопатрул. Техническото средство е от одобрен тип,
видно от приложения Протокол № 8-33-20 за последваща проверка след
ремонт на АТСС от дата 28.09.2020г., с валидност една година, т.е. до
28.09.2021г. Нещо повече, предвид изтеклият срок на приложеното
удостоверение № 10.02.4835 към датата на нарушението, следва да се
отбележи посоченото в приложеното по преписката писмо на БИМ и
предвидено в разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, че
когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в
употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат
2
от одобрен тип. Действието на тази презумпция се разпростира и върху
употребата на мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 581, тъй
като тя е била в употреба към 24.01.2021 г. и е отговаряла на одобрения тип.
Налице е и Протокол по смисъла на чл.10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., в съответствие с изискванията за мобилните технически
средства. Същият по съдържание съответства на процесното време и място на
извършеното нарушение, както и на ограничението на скоростта и на
техническото средство, което го е заснело. Посочени са правилно режим на
измерване и посока за задействане, номерата на свалените статични
изображения, сред което е и процесното такова. Индивидуализиран е и
служебният автомобил, преминатата метрологична проверка. По делото са
налични снимков материал на заснетия в нарушение автомобил, както и на
разположението на автоматизираното техническо средство.
Издаденият ЕФ съответства на изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДП,
чийто образец е утвърден от министъра на вътрешните работи. Действително
съобразно разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДП влезлият в сила електронен
фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Това приравняване
обаче е само, относно последиците, с които се ползват влезлите в сила НП и
електронните фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне
на правилата, относно процедурата за съставяне и изискването за
задължителни реквизити по чл.57 от ЗАНН, както и пренасяне, респ.
прилагане на сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. В този смисъл не се ползват
като реквизити издателят на ЕФ, датата на издаването му, пред кой и в какъв
срок следва да се обжалва акта. Не се прилагат и сроковете за съставяне на
АУАН, в каквато посока има наведено от жалбоподателя възражение, нито
има срок за връчване на ЕФ. Би имало значение единствено абсолютната и
относителна давност от извършване на нарушението, която към момента
очевидно не е изтекла. Тъй като в чл.34 от ЗАНН няма специална разпоредба
за т.нар. абсолютна давност при преследване за ангажиране с отговорност,
тази празнина се преодолява с разпоредбата на чл.81, ал. 3 от НК във вр. чл.
80, ал.1 т.5 от НК във вр. чл.11 от НК, следователно срокът, който следва да е
изтекъл е четири години и шест месеца. На практика връчването на фиша на
15.08.2022г., е сторено, дори преди изтичане на три години /касаещи
относителната давност/ от извършване на нарушението – 24.01.2021г., а с
връчването му е прекъснат този срок и започва да тече нов. Така погасяване
на административнонаказателното преследване по давност, не се констатира
3
от страна на съда, а наведените от жалбоподателя възражения се оценят като
неоснователни.
Не на последно място следва да се посочи, че правилно е било
подведено констатираното нарушение под нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Предвид правилното ангажиране отговорността на жалбоподателя, е
наложено и съответстващо наказание на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП,
като е определена глоба от 100 лева за превишение от 22 км/ч. Размерът на
глобата е фиксиран и не подлежи на ревизиране от страна на съда. Следва да
се посочи, че съгласно фотоснимката, измерената скорост е била по - висока -
75 км/ч, но след приспаднат толеранс от - 3 км/ч за установена е била приета
скоростта от 72 км/ч.
Ето защо обжалваният ЕФ, като правилен и законосъобразен, съдът
намира, че следва да се потвърди.
С оглед потвърдителното решение, на въззиваемата страна - ОДМВР
Пловдив следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 лева на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН. То е в тежест на жалбоподателя.
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, XIV н. с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4402855, издаден от
ОДМВР - гр. Пловдив, с който на Н. Д. М., с ЕГН **********, с адрес гр. П.,
ул. „С.“ № **, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на
100 /сто/ лв. за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4,
вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателят Н. Д. М., с ЕГН **********, с адрес гр.П.,
ул. „С.“ № **, да заплати на ОДМВР Пловдив сумата от 80 /осемдесет / лева
разноски по делото пред настоящата инстанция за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4